Ние сме създадени от материал, който не е способен да получи светлина. Затова цялата ни възможност за съществуване е само в това – да се включим в Бина, в Твореца.

Бина работи над нас и ни повдига към Себе си. Нейната долна част (АХАП) се спуска към нас и ни се представя като тъмнина, която ние не искаме.

Тя ни свети със своята светлина на отдаване и милосърдие (Хасадим), но ние усещаме това като тъмнина, тъй като не искаме да отдаваме!

Но когато, работейки помежду си, с помощта на обкръжаващата светлина, ние се готвим да видим това отдаване като желано, то постепенно започваме да разпознаваме, че вътре в нас се намира Висшият и че той действително е Висш, тоест започваме да ценим свойството отдаване като възвишено.

И тогава сме готови да се съединим с Него и да променим себе си. Готови сме да забравим за своето егоистично желание и да се прикрепим към Висшето като капката сперма в майчината утроба.

Затова Висшият може да ни повдигне нагоре –  нашите желания са готови да се прикрепят към Него.

Но къде нагоре? Нима в духовното има друго място – по-горе или по-долу? Не, право тук, вътре в нас Той започва да развива свойството  отдаване – все повече и повече.

Това означава, че Той ни повдига, защото ние оценяваме свойството отдаване като подем.

А всяка направена от нас крачка става благодарение на това, че все по-силно се съединяваме помежду си и създаваме  система, която може да предоставим на Висшия за поправяне.

Така ние се повдигаме нагоре в Бина и тази светлина, която е била в нея, се разпространява надолу в този свят.

Тоест, тези желания, които са се прикрепили към Висшето, могат вече не просто да се отменят, но сами да взимат и да реализират в себе си  свойството  отдаване, да го поемат вътрешно и да го използват.

Разбира се, желанието остава получаващо, но то променя своето намерение. Така и нашият свят, създаден от желание да се насладим, също започва да получава постепенно осветяване свише, защото в него се появява желание да отдава.

Oткъс от урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам””, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да изразя любовта си към другарите, ако не се намирам все още в духовния свят?

Отговор: Трябва да се покаже на всички, колко внимателно възприемаш всичко, че си постоянен в стремежите си да достигнеш духовното, че желаеш да участваш в работата, в разпространението, готов си да се съединиш с другарите и да ги обичаш – доколко ти влагаш себе си.

Ти трябва открито да покажеш пример и с това да пробудиш останалите.

Погледнете как действаме в този свят с децата си. През цялото време им показваме пример, подтиквайки ги към действие. Ако искаме малкото дете да ни се усмихне – ние му се усмихваме.

И така трябва да се действа по отношение на другарите. Ако аз правя нещо за него, то в следващия момент се впечатлявам от неговата реакция.

Даже, макар да се престоря, че съм вдъхновен духовно, но това престорено вдъхновение да го запали и той да започне да се пробужда. А пък аз от неговото вдъхновение се пробуждам наистина.

Започнах от лъжата – а чрез него се вдъхнових истински! Затова си построявам обкръжение, за да приемам неговите желания като закон за себе си.

През цялото време аз влияя на обкръжението, показвайки своята любов към другарите, важността на целта и готовността да променя себе си – а в отговор получавам от него всички тези съставни, за сметка на които достигам Твореца. И аз ги получавам с толкова пъти повече, колкото са хората в групата.

Аз получавам от групата поправените сили, които ги няма в мен!

От урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите”,23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам пише в статията си „Поръчителство”, че всички стремящи се към Твореца са един народ, което се нарича Поръчителство.

И Тора (светлината на изправяне) е била дарена едва, след като всеки е бил попитан, съгласен ли е да приеме върху себе си изпълнението на заповедите за любов към ближния, както е написано: „възлюби ближния като себе си”, т.е. да се грижим за другите не по-малко, отколкото природата ни заставя да се грижим за себе си.

Това е условието, при което можем да притеглим светлината на поправяне към себе си. Само, ако разкрием, че искаме да се обединим, ще дойде светлината и ще изправи нашия духовен съсъд.

Поръчителство – това е когато представляваме едно тяло, един организъм, всички зависим един от друг, издигайки се над нашите желания.

Затова всеки е длъжен да има анти-егоистичен екран и да се намира в духовния свят на степен отдаване (хафец хесед), а към материалния си живот, да се отнася към като необходимост за духовния подем.

Всеки напълва другия и разбира, че е длъжен да бъде свързан с него, целият му живот е заради това, точно както клетките на тялото.

Всяка клетка и орган в тялото живеят, за да изпълняват своята функция по отношение на общия организъм.

Смисълът на живота – това е любов и отдаване. И когато ние усещаме такава връзка помежду си – това се нарича духовен живот!

Ако поискаме така да се съединим, ще получим сила това да стане!

От урока по статията на Баал Сулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо през цялото време говорим за връзки между нас и не говорим за връзка с Твореца?

Отговор: Сега става дума за реализацията на нашата задача и затова отделяме такова голямо внимание на връзката между нас.

Крайната цел е сливане с Твореца по закона за подобието на свойствата, което означава за нас да станем „Човеци”, Адам (т.е. „подобни на Твореца”).

Затова ни е необходимо да подготвим своя духовен съсъд (кли) и да го направим подобен на висшия. Този съсъд трябва да бъде един за всички, където всичките му части се съединяват като един човек с едно сърце.

В него се съдържа цялата ни ненавист, завист, честолюбие, високомерие и жажда за власт. Трябва да се издигнем и съединим над всичко това, за да станем подобни на Твореца и да достигнем сливане с Него.

Струва ни се, като че ли Творецът е някъде извън нас, но в резултат, Той се разкрива вътре в този общ духовен съсъд, който ние изграждаме помежду си.

Затова, за да има правилно виждане, ни е нужно да можем да се възприемем като намиращи се на едно място. Ние изграждаме тази област, за да разкрием Твореца! Тя се намира именно там, където се съединяваме един с друг, над своя егоизъм.

Нашият егоизъм ще остане долу, а над него – ние изграждаме връзката между нас. И ако нашата връзка бъде действително здрава, основана на силата на светлината, възвръщаща към източника, то в нея ще разкрием Твореца (Боре), което означава „ела и виж”(бо-ре)

И не, че Той се намира някъде високо в небесата, а аз  правя нещо тук долу, за да Го разкрия на небето.

Аз Го разкривам именно вътре във връзката между душите, между органите на духовното тяло, като напълващ го с вътрешна светлина.

На хората им се струва, като че ли ние отделяме Твореца и говорим само за съединение един с друг, защото вътрешно не са готови да се съгласят, че има връзка между нашата работа, обучението, разпространението, съединението един с друг и Твореца.

Всеки възприема Твореца като нещо високо и е готов да се съедини с него, а с другия човек – не. Но те не разбират, че това е едно и също.

По-дълбоката вътрешна връзка между хората се нарича „Творец”, свойството на отдаването, но природата на човека не му позволява да се съгласи с това…

От урока по статията на Баал  аСулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - Няма коментари→

Зоар, глава’’Вайкра”, т. 87: Доколкото Тората е излязла от Бина, първите скрижали също са написани от Бина.

Казано е: „начертано е на скрижалите”. Чети не начертано (харут), а свобода (херут).

Това е истинската свобода, понеже представлява мястото, от което зависи свободата. Тъй като свободата от всички лоши сили се достига само с помощта на светлините на Бина.

В Тората няма спорни неща, в които да не се свеждат всички неща в едно цяло – към Малхут, и да не се стичат в един общ източник – в Есод.

Ние сме материал на творението, желание да се насладим, да напълним себе си. То може само да получава. Ако неговото намерение е само да получава за себе си, това е намерение, а не желание, и ние го наричаме „зло”.

А желанието – това е материал, който не се променя, за него не може да се каже, че е добро или лошо.  Определя го намерението – добро ли е то или лошо. И в него е нашата свобода  да избираме.

В желанията, намиращи се в нас, на неживо, растително и животинско ниво, ние нямаме свобода на избор, в тях нищо не можем да променим.

Това се потвърждава все повече от всички научни изследвания. Единствената възможна промяна е на човешко ниво, в намерението, което е над желанието.

Само по себе си, желанието е създадено от Твореца и ни е дадено в неизменящ се вид. А намерението над желанието ни е дадено изначално егоистично, „за себе си”, и ние сме длъжни да постановим, че това намерение е лошо, доколкото е насочено срещу обединението, срещу отдаването на ближния, отдаването на Твореца.

Но намерението може да бъде и обратно, „заради другите”, отдаване, и тогава то се нарича „доброто начало’’.

Тоест „злото начало” и „доброто начало”, доброто и злото, се определят по намерението, а самото „начало” е неизменящо се желание.

Това намерение е само на ниво човек. Намерението да се уподобиш на Твореца се нарича добро, а противоположното на Него – зло. То се реализира в обединяването или отдалечаването от другите.

Затова, от своите намерения аз трябва да избера само онези, в които имам свободата на избор да се присъединя към другите в общо намерение за взаимно отдаване, чрез което ние ще се уподобим с Твореца.

И само тук аз определям доброто или злото – или относително своят егоизъм, или онова, което постановява Твореца.

Затова, ако желаем да изправим себе си, това може да направи само Бина – висшето свойство за отдаване.

Идвайки към желанието за наслаждение, тя изменя лошото му свойство в добро, тоест намерението за получаване в  намерение за отдаване.

От урока по книга Зоар, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.

Как мога да помня, че всичко това произтича вътре в мен и става дума за връзка между нас?

Отговор: Право да си кажем, това е без значение, „Каквото не прави разумът – прави го времето”. Времето за учене и сближаване с другарите.

Ако човек по време на урока (с главата), не може да мисли за целта (сърцето), – нека слуша своето сърце.

Главното е – да удържаш през цялото време мисълта си за това, какво ти желаеш да усвоиш от изучаваното. Без това Тора не действа.

Тора въздейства съгласно намерението на човека, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора като подправка към него”.

Имаш ли в себе си зло начало? Донеси го – тогава ще получиш Тора, като подправка към него (средство за неговото изправяне).

А ако нямаш в себе си злото начало, с какво ще ти помогне подправката? Кабалистите ни дават прости примери.

Имаш ли супа? Искаш ли към нея да прибавиш пипер, сол и всевъзможни подправки? – Заповядай! А ако ти нямаш супа, с какво ще ти помогнат пиперът и солта? Сами за себе си те са отвратителни.

В нашият случай: ние трябва първо да сготвим „супата”. Без нея подправките са излишни. Даже да искаме, няма да можем да ги ползваме.

В процеса на приготвянето на супата – групата, тогава възниква необходимост от подправките – за да ни съедини Светлината. Тора е нужна само на онези, които имат (открито) зло начало.

Затова, към четене на книгата Зоар и към всички наши занимания, ние сме длъжни преди всичко да подходим с правилно намерение, знаейки какво желаем, т.е. да подготвим своята зла природа.

Ти имаш ли какво да изправяш, в теб има ли зло начало – ще получиш за него изправяне. А ако не откриеш в себе си злото – длъжен си първо да го намериш.

Ако се чувстваш праведник, Тора не е за теб, тя е  за грешниците – за да ги изправя.

Затова, по-големият от другите разкрива в себе си по-голям егоизъм, по-голямо зло – и той има какво да изправя.

И затова, не е важно доколко човек разбира по време на занятията. „Не умниците изучават Тора” (ло ахахам ломед). Важното е – той да чувства, че има какво да изправя във връзките с другарите си.

Защото трябва да се съединим в едно желание, душата на Адам, трябва да станем братя – по цел.

И макар сега да се ненавиждаме, не искаме и се пренебрегваме  един друг, но  разбираме, че целта е – съединение.

Затова, ние чакаме да дойде светлината, да ни върне към източника. Тогава ще станем едно цяло желание и между нас ще се разкрие Творецът.

От урока от книга Зоар 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Ние притежаваме единствено свобода на избор относно желанията към духовното, с точка в сърцето, която можем да издигнем над всичките останали желания.

Само като повдигам точката в сърцето по-високо от самото сърце, с всичките му егоистични желания, т.е. ориентирам себе си право към Твореца, което се нарича „Исра-ел” – в същият миг моето сърце започва да се преобръща, да набъбва и да се уголемява.  

Това означава, че аз усещам падение – духовното престава да бъде важно и нищо не свети пред мен, има само пустота.

Означава, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанията на сърцето, а егоизмът се е издигнал нагоре.  

Аз отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) над тях (в сърцето). Но щом направя това, моето сърце отново се отегчава – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.

От урока от „Предисловие към книга Зоар” 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→