Скриването и разкриването са в нас. Това са единствените неща, на които можем да влияем. В крайна сметка, ние съществуваме в постоянна и вечна вселена, която няма начало и никога няма да има край. И въпреки, че говорим за факта, че някога творението се е появило и някога ние ще достигнем поправяне и ще изпълним плана на творението като станем напълно включени в Твореца, и ние си представяме това в границите на времето – това е неправилно.

Просто ние, по силата на своята природа, не сме способни по друг начин да си представим случващото се. Случващото се не се случва, а съществува постоянно. Ние се намираме в уникална система, която се нарича „Природа” или „Творец”, където нищо не се променя. Само ние се променяме в нашите усещания! Как можем да започнем да се променяме съзнателно, по собствен избор, контролируемо, така че да не преживяваме никакви неприятни или нежелани изменения?

Съществуват такива изменения в моите вътрешни желания, които променят моето възприятие на реалността по такъв начин, че аз ги усещам като проблеми, войни и страдание. От друга страна, съществуват промени, които са добри, но кой знае как да ги управлява?

На това ни учи науката Кабала. Ясно е, че ако реалността е неизменима, тогава само чрез контрол над нашите собствени свойства можем да повлияем на нашата картина на света и да решим кой „сериал” искаме да гледаме под заглавието „Моят живот”. Обаче, това не означава, че аз съм свободен да гледам всякакъв филм от какъвто и да е жанр, който пожелая.

Вече има съставена програма и тя ме тласка към разкриване на истинската картина, където всички скривания ще изчезнат и аз ще разкрия вечното и съвършено състояние в неговата истинска форма. Тогава аз ще видя, че реалността е постоянна и неизменна. Ако разбера всичко това, аз мога да напредвам по добрия път. А ако не го разбера, тогава ще съм принуден да се движа напред по пътя на страданието.

Обаче, ние говорим само за промените вътре в човека, който съществува в някакво, все още непознато за него обкръжение. Това обкръжение се нарича Творец или Безкрайност. Не е по силите ни да променяме реда на нашите степени, този ред вече съществува в нас. И кои сме ние, че да знаем какъв е този ред?

Въпреки това, можем да ускорим процеса като се включим в него по собствено желание и като направим усилие. И скоростта на придвижването ще ни даде различно усещане. В крайна сметка, едно е да се движиш към фатално събитие без да си съгласен с него, но и без да можеш да го избегнеш, а друго е да се стремиш към желана цел! Тогава аз ще харесвам пътя и ще се движа по него с радост.

С други думи, всичко зависи от нашата подготовка за следващите състояния, които неизбежно ще дойдат. Обаче, моята подготвеност определя възприятието ми и бързината на моето придвижване. Затова ние се нуждаем от науката Кабала толкова много. Като учим Кабала ние ще можем да преминем нашето развитие по позитивен, приятен и кратък път, вместо по дългия път на страданието.

От ежедневния урок – 10/06/2010, Предисловие към учението за Десетте Сфирот

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Как от точката в сърцето, затворена в егоизма на всеки, да изградим духовен съсъд?

Как да издигнем тази точка от сърцето-егоизъм навън, да я издигнем и направим по-важна от всички свои егоистични желания, за да ни вълнува само това, което се случва в тази точка на духовен стремеж?

За това е необходимо влиянието на обкръжението: първо тези точки се извеждат навън от егоизма, на свобода, а после се съединяват.

Главното  е тяхното съединяване, точките в сърцето са средството за връзка между нас, в тази връзка аз ще почувствам Твореца. И колкото по-силна бъде тя – в нея ще се разкрие цялата светлина.

Тази връзка е като съпротивление, защото ние се съпротивляваме и не искаме да се съединим заедно! Но ако все пак се съединим, то чувстваме, как през това съпротивление започва да протича светлина, въздейства, нагрява го, в нея чувстваме проявата на Твореца.

Тоест, аз не унищожавам Егото си, както практикуват различни „духовни” методики, откъсвайки човека от действителността. Аз използвам егото си и именно с негова помощ идвам до постижение, затова „колкото по-високо се издига човек, толкова повече нараства неговият егоизъм”.

На следващата степен  ще ти бъде много по-трудно да се съединиш с другите. Питаш: защо, след като вече си извършил тази работа? Но изведнъж започваш да откриваш: с кого всъщност съм се свързал, кои са те?… Значи вече е започнала истинската работа.

Колкото по-голямо бъде съпротивланието между вас, толкова по-високо ще можете да се издигнете и да разкриете повече светлина.

Вместо светлината Нефеш – малката светлина, разпалваща малка лампичка от няколко вата, ти постигаш съединение през огромно съпротивление (R2, вместо R1) и разкриваш светлината Руах, която е милиард пъти повече от светлината Нефеш – като малко пламъче срещу огромен огън.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабалистите са искали да ни разкажат за висшия свят, то защо в своите книги те дават описания с понятия от нашия свят и ни объркват?

Отговор: Кабалисите ни говорят на „езика на клоните”. Науката кабала е написана за този, в който има точка в сърцето – т.е. за желаещият да разкрие духовното, висшия свят. Макар той да не разбира какво е това, да се стреми към него.

Ако искаш, вземи книга и я чети така, сякаш се говори за този свят, но се стреми през цялото време да си представиш това, което се намира във висшия свят, където всичко е във вид на сили и свойства, където има само получаване или отдаване и нищо повече!

Затова Баал Сулам ни дава определение за всяка дума от нашия свят в нейния смисъла и в духовния свят.

Ако аз се стремя да видя тази картина, то къде се намира тя?! Не е някъде в небесата – тя е вътре в мен. Т.е. говори се само за моите вътрешни сили, за света, който се намира в мен.

И въобще книгата разказва само за мен – всичко е вътре в мен: хора и животни, слънце и луна, духовни парцуфи.

Но когато си представям всичко това в себе си, трябва още и да пожелая да дойде светлината и да поправи в мен тази картина, да ми даде да я видя и да я почувствам – тези сили на любов и отдаване.

И аз искам да разкрия не просто отдаването, а силата, която управлява всичко и която се нарича Творец.

И затова трябва да си представя, че обкръжаващите ме в този свят хора също се намират в мен. Освен мен никой няма – всичко това са вътрешни сили.

Започни още сега да си представиш, че се обединяваш с тях заедно, с всички тези сили вътре в тебе, и когато започнеш да работиш с книгата постоянно, това ще те постави в направление на отдаване.

А с това ти ще пробудиш и ще приближиш към себе си истинската картина. Това се нарича привличане на светлината, връщаща към източника.

Книгата само ни помага да разкрием това, което се намира във всеки от нас. Тя ни учи как да фокусираме погледа си, за да разкрием всички светове в себе си, цялото мироздание, цялата реалност.

А на повърхността няма нищо – затова кабала се нарича вътрешна наука.

Откъс от урока по статията „Предисловие към ТЕС“, 07.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

За човека настъпва време да познае Твореца и поради това, Творецът леко се разкрива пред него, проявявайки своята доброта.

А после Той увеличава егоизма в човека, поради което на човек му се струва, сякаш Творецът е лош.

Творецът прави това, за да може човекът да се извиси над егото си и да  каже: „Всичко е добро – аз чувствам лошото само с егоизма си ”.

И тогава Творецът леко се разкрива в доброто, развивайки с това моя егоизъм, зад който Той се скрива повече от преди.

Човекът отново не се чувства добре, но той трябва да се издигне още по-високо над егоизма, чрез вярата над знанието и да разбере, че цялото зло се разкрива единствено в егоизма. А в действителност, Неговото управление е винаги добро.

Всъщност, колкото по-високо се издигам, толкова скриването се засилва повече. Но в мен има все по-голяма сила да се издигна над  егоистичните си желания и да разбера, че скриването съществува единствено спрямо моя егоизъм.

Когато премина в желание за отдаване – скриването изчезва. Т.е., не скриването изчезва – а ние се издигаме над скриването.

Всички тези етапи: двойното скриване, единичното скриване, разкриването – ние сами създаваме в обикновената, неизменна светлина.

Искаш да получиш светлина – извиси се над егото и получи светлина върху екрана, т.е., в желанията за отдаване. Разкриването на отдаващи желания в себе си – това именно означава да разкриеш Твореца.

Но пребиваването в скриване – това означава да чувствам, че не ми достига разкриване, отдаващи свойства.

Ти страдаш поради това, че в теб няма отдаващи свойства? – с това се мери степента на твоето скриване. И все пак, нараства ли скриването съобразно нашето развитие или изчезва?!

Аз израствам – и скриването постепенно изчезва, тъй като аз достигам до разкриване, а в мен остава по-малко скриване. По качество, обаче – то е по-силно и страдам повече от него.

Аз съм поправил част от желанието си и в него съм подобен на Твореца, достигайки разкриване, но в останалата част –  все още съм в скриване.

И там аз чувствам, колко ми липсва Той, как Той е скрит, защото аз съм толкова лош и непоправен.

И колкото по-високо се издигам, и колкото по-голямо е моето разкриване – толкова по-малко е скриването, все едно, да допуснем, са останали  някакви 10%?!

Но аз страдам заради тези 10% значително повече, отколкото заради 99%-те, когато съм бил долу… Това е моята „нечистотия”, тя е стерилност, но в очите ми изглежда като „нечистотия”. С цялата сила на 90%-то разкриване, сега  виждам, какво не ми достига.

Излиза, че степента на скриване намалява, но усещането за неговия недостатък нараства – докато не достигнем до пълно разкриване…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Предговор към коментара Сулам“ (ивр. – стълба): „Три излизат от един, един съществува в трите”.

Пункт 52: По този начин е обяснено, че вторият стадий на издигането на МАН на Зеир Анпин до Ишсут е съединяването на двете линии на Ишсут, лява и дясна. Те могат да светят само чрез Масах де Хирик в Зеир Анпин (п. 39), който завършва средната линия в тях и определя двете линии в Бина…

Има две линии в Бина: дясна – Хасадим (милосърдие) и лява – Хохма (мъдрост). Те не могат да се обединят. Всъщност, всяка от тях е готова напълно самостоятелно да напълни желанието. Те са противоположни една на друга.

Но те не могат да светят една без друга. И двете идват свише, но дясната линия сякаш казва: „Как е възможно без отдаване? Не е ли то целта на творението?” Докато лявата отговаря: „Аз съм основата на творението! Аз съм светлината Хохма, която трябва да се разкрие в него. Как това може да стане без мен?”

И така, те спорят по между си, без възможност за компромис или помирение. А точно в тяхното съгласие лежи решението: получаване с намерение за отдаване.

За да се постигне съгласие е необходим трети фактор. Този трети фактор позволява и на двете да отстъпят от здраво удържаните си позиции и да се разберат. Решението лежи по средата. И то не е компромис! То е уникалната и удивителна възможност да се разберат, да се облекат една в друга и да постигнат златно съгласие.

Средната линия е единственият начин да се поправи творението. Всичко съществуващо преди средната линия е било качества на Твореца. Сътворението започва със средната линия, която позволява обединението между получаване и отдаване. Това е формата, в която творението може напълно да участва в отдаването и да стане подобно на Твореца. Както детето обединява двамата родители (двете противоположни линии на Твореца) и ги прави едно семейство.

От урока по „Предговор към коментара Сулам”, 08.06.2010 г.

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Творецът чува ли моята молитва? Той може ли да се промени по отношение на мен?

Отговор: Не! Той е постоянен, а ти продължаваш да Го молиш да се измени. Всъщност ти му казваш: „Знаеш ли, вчера Ти не беше много мил, моля Те, бъди по-добър с мен”. Но как той ще се промени?

Ако не разбираш, тогава защо ти е да молиш? Ако молиш, поискай от Него да измени теб, тогава ще почувстваш друго отношение от Твореца.

Виж примера с родителите и малкото дете. Те променят ли отношението си към него? Те винаги се отнасят с любов към него, но понякога детето казва: „мама е лоша”. Какво кара майката да се измени от „добра” в „лоша” в детското възприятие? Не майката, а детето се променя.

Примерът показва какво трябва да се промени: Ти!

От урока по книгата „Шамати”, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Няма светлина без съсъд, няма изпълване без желание. Висшата светлина е в абсолютен покой, но изпълва и обгръща цялото мироздание. Всичко зависи само от нашето желание, от нашите съсъди на възприятие.

Ако нашето желание се стреми именно към това изпълване, ние ще го усетим. А ако желанието не съответства точно на честотата или свойството на изпълване, т.е., между желанието и изпълването няма подобие на свойствата, ние не усещаме изпълване, както е в много случи в нашия свят.

Ние сме длъжни да доведем желанието си към висшата светлина, за да може тя да го изпълни. А желанието трябва да съответства на светлината, т.е. да съществува в отдаването. Откъде взимаме силата за отдаване? Кабалистите казват, че силата на отдаване съществува във всеки човек, но е много малка и в самия човек тя малка и ще остане.

Тя може да израства само за сметка на това, че човек се обединява с другите. Ако той желае да достигне отдаването и е готов да прави всичко в името на това, да получи от групата, от другарите и тяхното желание за отдаване, то ще получи от тях много такива желания – в тази степен, в която принизи себе си и издигне другарите в своите очи. Така той може да получи от тях по-голямо желание за отдаване – и по количество и по качество.

Ако той има желание да отдава, по време на четене на Книгата Зоар, светлината ще може да въздейства върху него, ще започне да подрежда в него това желание и да го изпълва.

Затова, подготовката към четенето на Книгата Зоар трябва да се провежда в групата, във взаимното включване един в друг, за да формира силно желание. И тогава ние ще преуспеем.

Ние можем да ускорим времето, да го съкратим, без да се задълбочаваме в продължителни физически страдания, а да ги трансформираме в страдания на любовта – страдания от това, че не притежаваме свойството да отдаваме, желание да отдаваме и ние сме задължени да го постигнем. Ние можем да действаме спрямо другарите в групата и така да придобием това желание.

Получава се така, че всичко е в ръцете ни. Ние може да съкратим времето. Ние можем да съкратим времето до нула. Творецът е създал единствено точката „нещо от нищото”. Всичко останало той е дал на нас, за да можем да увеличим желанието си до точката в сърцето – до мащабите на Малхут от Безкрайността. Това е възможно само за сметка на обединението.

Затова ние притежаваме само една възможност да достиганем желанието към светлината – чрез старанието да бъдем заедно в нашите малки отдаващи желания.

От урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да провери доколко е напреднал от урок на урок?

Отговор: Човек трябва да работи, за да изясни това за себе си. Какво искам? Заради себе си ли го правя или заради отдаването? Изградил ли съм връзка с другарите си? Нуждая ли се от тях или не? Работя ли заради егоистичното си желание или заради намерението за отдаване, на страната на Твореца или творението, отвъд егоизма или вътре в него? Целият напредък се основава на такъв самоанализ.

Възможно е след хубав урок тези прояснения да разкрият лошото ми състояние, но те ще са по-прецизни. А това означава, че напредвам! Всеки ден трябва да ми дава простичък резултат: необходимо е утре да дойда на следващия урок с още по-изяснено желание. Имам или нямам желание няма значение, защото то се дава Свише. Възможно ли е обаче това състояние да бъде по-добре определено?

Този анализ ще ме доведе до задънена улица, където всичко става неясно и замъглено. Но това също показва по-голяма яснота и избистряне. Светлината, която идва до мен по време на урок, ми осигурява определения; дали те са позитивни или не няма значение. Тези дефиниции ми позволяват да правя по-чисто и точно изследване, за да оценя себе се, своето състояние по отношение на Твореца или целта – във всички насоки.

По този начин Светлината влияе на желанието. Когато Тя го освети, аз виждам повече. Дори да спра да разбирам каквото и да било и внезапно да се объркам, това също се нарича „да видя повече”. Тези ситуации също предлагат степен на разбиране.

От урока по книгата „Зоар”, 02.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар е написана за хора, желаещи да достигнат целите на творението, стремящи се към светлината, възвръщаща се към целта на творението, към източника.

Нали без светлина е невъзможно да поправим желанията си и да открием Твореца.

Затова Зоар, както и цялата Тора, могат да бъдат както „еликсир на живота”, така и „смъртоносна отрова”.

И човек трябва да проверява, с какви намерения пристъпва към изучаването на Зоар и Тора въобще.

Ако иска с помощта на ученето да постигне светлината, възвръщаща  към източника, Тора се превръща за него в еликсир на живота, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото съдържащата се в нея светлина възвръща към източника”.

Ако човек не се стреми да стане отдаващ, т.е. да се възвърне към източника, а изучава Зоар, движен от желанието за наслаждение, за напълване, поставяйки си други цели, което се нарича „идолопоклонничество”, тогава неговото учене се превръща в „смъртоносна отрова” и отклонява човек от целите на творението.

Затова ние сме длъжни да сме внимателни и да помним, че нашето учене и особено четенето на Зоар, подготвят нашите желания, а Творецът ни дава сили да отдаваме, и тогава, се разкрива в тези сили на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да оправдаеш Твореца? Как се проявява този процес вътре в човек?

Отговор: Човек оправдава Твореца, цялото творение, целия процес на развитие и Висшето управление, когато той премине през всички 125 степени, зад които Творецът се крие. Когато човек приеме скриването в себе си, той анулира скриването на Твореца и вижда, че то е било там за негово добро, за да може да изгради собствен екран.

Въз основа на работа над скриването, човек постига разкриване, разбиране, усещане и знание. Така той се издига от животинско на човешко ниво.  Човек се скрива и затова не е нужно Творецът да се крие. Написано е „Защото Мойсей скри лицето си, той заслужи разкриването на лицето на Твореца.”

Човек може да види Твореца само в отразената светлина. Когато скриеш желанието си да получаваш, ти извършваш съкращение на него и така създаваш отразена светлина. Тогава, в отразената светлина,  разкриваш пряката светлина.

Откъс от урока по письмо на Баал Сулам, 28.05.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→