Казано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Като наблюдаваме системите в природата, разбираме (целенасоченото развитие под Висшето управление на Твореца или на природата, което е едно и също), че всяко същество от четирите вида: неживо, растително, животинско и човешко, като цяло и по отделно, е под целенасочено управление, тоест бавно и постепенно (необходимо) израстване по начина на причина и следствие, като плод на дърво, който е управляван от благосклонно управление, за да може накрая да стане сладък и сочен. (Целта на човешкото развитие е същата: да постигне състояние на съвършенство).

Отиди и питай един ботаник през колко фази преминава плода от момента, в който той става видим, до неговото пълно узряване. Не само, че неговите   (абсолютно всички) предварителни състояния не показват с нищо, колко сладък и сочен ще бъде накрая, но и като че ли, за да дразнят, показват противоположното на крайния (правилен, съвършен) резултат.

Колкото по-сладък (по-развит духовно) е накрая плодът, толкова по-горчив и противен е той в своите първи състояния на развитие. (Тъй като последното състояние е поправеното първо състояние, тогава естествено, че колкото по-големи несъвършенства са разкрити в дадено творение, толкова по-съвършено е то в крайното си състояние.)

Баал Сулам „Същност на религията и нейната цел”

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, да задавате въпроси по темата към тези цитати от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

(Забележките в скобите са мои)

Управлението на Твореца е целенасочено

Неговото управление на действителността, която Той е създал, е под формата на целенасочено управление, без да взимаме предвид реда на състоянията на развитие (определени от първото и последното състояние), тъй като те ни заблуждават и ни пречат да разберем тяхната цел, с това, че са винаги противоположни на крайната си форма. (Като постоянно ни поставя нови задачи, Творецът ни учи като деца как да станем подобни на Него.)

За такива неща се казва „Няма по-мъдър от опитния”. Само онзи, който е опитен, може да изследва творението във всичките му фази на развитие, в целия път до завършването му и може да се отнася спокойно и да не се плаши от тези развалени образи, през които творението преминава във фазите на развитие, а да вярва в неговия чист завършек.

Баал Сулам, „Същност на религията и нейната цел”

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпроси към постинг „Кабалистите за целта на творението, ч.1”

Творецът е абсолютно добро

Въпрос: Цитат: „И защото Той няма никакво желание за получаване, Той е поначало лишен от желание да нарани някого; толкова е просто”. Желанието за получаване ли причинява всичките ни проблеми? Не сме ли ние създадени да бъдем получаващи и няма ли да останем такива, тъй като няма Даващ без получаващи? Как да се справим с тези противоречия, така че желанието за получаване не би дало никаква причина да нанесем вреда на някого?

Отговор: Ние трябва да поправим егоизма към неговото противоположно и да продължим да получаваме, но да получаваме с цел отдаване.

Въпрос: Цитат: „Нещо повече,  това е напълно приемливо за нашия ум, тъй като първата идея, че Той притежава желание да отдава добрина на другите, тоест на Неговите творения.” Невъзможно е да се съгласим с това, тъй като много от нас нямат този вид възприятие. Ние можем само да предполагаме, че това е така. Баал аСулам  казва, че ние трябва „да го приемем със сърцето си”. Как да направим това на практика?

Отговор: Ние трябва практически да се занимаваме с поправяне, за да станем подобни на Твореца. Правим това като учим Кабала систематично и чрез занимаване в групата. Никой не очаква, че ти трябва да си съгласен с това. Баал аСулам очаква да го разкриеш.

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Ние можем да съществуваме или в получаващо или в отдаващо свойство и да ги реализираме.

Та нали само две сили управляват мирозданието, две природни сили – силата на получаването и на отдаването.

Едната от тях е силата на получаването, което изначално се намира в нас, ние сме родени с нея и за това я смятаме за естествена.

Но всъщност няма нищо по-естествено отколкото свойството на отдаване. Само, че то не се намира в нас и за това ни се струва неестествено, изкуствено, нямащо никакво отношение към реалността.

В действителност обаче, истинската реалност – това е именно свойството на отдаване, та нали цялото мироздание, освен нашия свят, пребивава в него. И само ние съществуваме в миниатюрното, затворено, въобръжаемо пространство, в свойстовото на получаване.

И тъй като това пространство е затворено и откъснато от всички светове и от Твореца, ние смятаме, че освен него не същствува нищо друго, подобно на червея в ряпа, който мисли, че целият свят прилича на тази горчива ряпа, в която се намира той, глупав и неразбиращ, че отвъд нейните предели съществува огромен, светъл, сладък и прекрасен свят. Така и ние.

Затова е необходимо да се разбере, че свойството на получаване, в което пребиваваме ние е мизерно и ограничено, дадено ни само за това, чрез него да познаем неговата противоположност – свойството на отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да разпознаем в себе си „Моисей”?

Отговор: „Моисей“ в човека – това е най-близката до Твореца точка – точката на контакт с Твореца.

Ако човек се развива правилно, той се грижи за нея и я пази, като свое най-голямо съкровище.

Та нали тя го свързва с Твореца. „Моисей” – това е най-близкото свойство до духовното.

Всички останали точки се стремят към духовното само понякога, при определени условия, на различни нива на авиют (дебелина на желанието), по различни причини.

Докато „Моисей” в човека наистина е отдаден на целта.

От урока „Зоар” по неделната глава, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо е написано в „Предисловие към учението за Десетте Сфирот”, п. 55, че човек, който е постигнал явното управление, т.е разкриването на Твореца, е сигурен че няма да съгреши отново?

Отговор: Човек е сигурен, че няма да съгреши отново, защото той е поправил, с помощта на екрана и на отразената светлина, всички свои желания за получаване. Той се е издигнал над тях и сега може да продължи напред. Той се нуждае „Творецът да свидетелства” за неговото поправяне, за да продължи да работи с желанията си за получаване и да започне да ги използва за получаване с цел отдаване.

Трябва ми допълнителна обща сила, която се нарича „свидетелство на Твореца“.

Сега аз трябва да отворя своята кутия на Пандора, която съдържа всички мои желания, и да започна да изяснявам с кои от тях мога да се насладя, за да да насладя Твореца. Това е напълно нова склонност, която никога преди не е съществувала.  Никога не съм правил това, а сега трябва да пробвам вкуса на наслажденията с цел да насладя Твореца като гост, който участва в пира, за да наслади стопанина.

За да не сгреша, аз трябва да събера специални, нови сили, дадени от свидетелството на Твореца.

Иначе,  не трябва дори да докосвам или да започна да разкривам моите нови желания за получаване. Трябва ми допълнителна спомагателна сила. И „Когато Той, който знае всички тайни на мирозданието, свидетелства, че аз няма да се върна към безумието” аз ще мога да започна да поправям моите престъпления.

В това състояние, престъпленията вече са се превърнали в грешки и аз би трябвало да  се чувствам по-добре.

Аз вече съм поправил половината от желанието за получаване и то изцяло е напълнено със светлината Хасадим. Сега трябва да започна да работя с него в трите линии и да внеса малко от светлината Хохма вътре в него.

Това означава, че моите престъпления са станали грешки. Аз ще получавам с цел отдаване, но аз вече имам намерението „с цел отдаване”. Сега трябва само много внимателно да добавя получаването към него.

Когато постигнем толкова високо духовно ниво, ще разберем за какво е тази работа.

Откъс от урока по статията „Предисловие к ТЕС“, 13.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кратко съдържание на седмичната глава „Хукат”. ч.7: …И отново народът започва да се оплаква от несгодите, от това че напразно са го извели от Египет.

Заради това Творецът им изпраща множество отровни змии; и тогава народът се разкайва за това, че е роптал, искайки Моисей да се помоли за тях, за да премахне от тях тази напаст.

Мойсей се моли за тях и получава указание от Твореца, как да излезе от създадената ситуация, чрез медната змия.

По целия духовен път в човека напират въпроси и той не знае какво да прави.

Той дотолкова се превива под товара на тежестта, че вика „отровните змии”, т.е., неговото първично, заложено в основата на творението, желание за наслаждение  започва да се пробужда .

И какво помага на човека? Помага му това, че той, като че ли, създава медна змия. Тоест, той разбира и чувства, че всичко, пред което се изправя е само скулптура, а не е живо.

Ако тези змии идват отвън, те му се струват като проява на висшата сила.

Но когато човекът изгражда същото сам, става му ясно, че това не е висша сила, а само игра на въображението и че всичко това е дошло при него като глупава пречка, възникваща в самия него.

Затова, веднага след като Мойсей изваял медната змия, проблемът се разрешил. И така народът на Израел се избавил от тази беда.

Така Тора ни показва различни начини за защита и поправяне. „Медната змия”, това е много интересен метод за овладяване на нашите „зли желания” – егоизма, когато ти изграждаш в негов противовес същото и разбираш, че това пред теб  е само въображаем образ.

Ти го виждаш защото сам изграждаш този „идол”. Това може да се нарече „трудова терапия”. Така човек се избавя от този проблем – пробуждането на „змията” в него. Разбира се, всички тези действия са вътрешни.

Въпрос: от една страна е казано: „Не си създавай кумири”. А тук именно Творецът заповядва на Моисей да създаде идол…

Отговор: Вярно. Понякога така постъпваме с децата си. Ние специално ги караме да правят нещо, за да престанат да се страхуват. „Хайде заедно да отидем при кучето и ще видиш, че няма нищо да ти направи! ”

Пред теб се появява някакъв образ и ти мислиш, че той е дошъл свише, от Твореца, че змията символизира висшата сила, която властва над теб.

Но Твореца казва „Не! Направи сам същото, и ще видиш, че си го направил ти, че всичко е в твоето въображение, че ти рисуваш  змията, която стои  пред теб.

Пред теб всъщност няма нищо, само така ти се струва. И ако ти направиш този „идол”, то ще видиш, че в него няма нищо, че във всички тези отровни змии, като че ли идват и те плашат, няма нищо, освен това, което сам си вложил в тях. Ти си ги създал, а не силата свише. Изгради го и ще видиш, че това е така.

„Медната змия” това начин за лечение, който позволява правилно да се отнасяме към егоистичното желание.

По седмичната глава от урока Зоар,14.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - 3 коментара →

Въпрос: Какво е това единство? Това вътрешно усещане ли е или разкриване на някаква тайна?

Отговор: Единството – това е нова реалност, за която ние нямаме никаква представа. Това е някаква нова материя, неосезаема за теб преди, в която свойствата не са от този свят – това са свойства на отдаване.

Когато се включваш в тази материя, живееш в нея, започваш да разкриваш нещо различно, ново измерение, все едно си попаднал на друга планета. Ти ще разкриеш това в свойствата на тази нова материя – в отдаването.

Поради това, единството не означава просто обединение между нас, добри взаимоотношения, увереност. Това е разкриване на ново свойство, несъществуващо в нашия свят.

Когато ние придобиваме това свойство, ставаме подобни на Твореца, всичко се разкрива в разума и чувствата, в единството с Него.

Ние нямаме нищо друго за правене – само да постигнем единство. А постигането на това единство е по силите ни. За това е написано: „Като направим – ще чуем”.

Тоест, ние можем да правим различни неща, да полагаме усилия, да правим всичко по силите си – заедно да учим, да се обединяваме, както съветват кабалистите, както пише Рабаш в статиите си.

Разбира се, това няма да ни се отдаде. Но ние трябва да стигнем до това състояние, за което е казано: „и възнегодуваха те от тази работа”, – към вътрешния кръг, който сме задължени да постигнем – и не можем. Тогава това ще се случи. Но трябва да има истинска молитва, наистина вик.

Ние вече сме поставили основата. Сега трябва само да достигнем свойството на единството. Новата материя, която ще се разкрие като съединяване с другите – това вече е духовна материя.

Това вече е духовен съсъд, съществуващ до разбиването – това е определена степен. Но щом ние разкрием това – веднага ще разкрием в него духовното съществуване на Твореца.

Поради това, през целия ден, всеки от нас и всички заедно трябва да се стараем, колкото е възможно, да се грижим само за това.

От урока по Книгата Зоар, 13.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→