В статията „Мирът“, раздел „Необходимоста да се вслушваме в предупрежденията, спазвайки законите на природата“ Баал Сулам пише:

Жизнено необходимо ни е да изучим заповедите на Природата и да узнаем какво иска тя от нас, за да не ни накаже. Природата задължава човек да води социален живот. Ние трябва да изследваме заповедите, които природата ни задължава да спазваме в обществото. Всъщност има само две правила за съблюдаване: „получаване“ и „отдаване“.

Природата задължава всеки член на обществото:

1. Да получава необходимото от обществото;
2. Да допринася със работата си за благополучието на обществото.

Той е задължен да спазва и двете заповеди, в противен случай ще бъде безмилостно наказан.

Когато човек наруши първото правило, наказанието се прилага незабавно. Това предотвратява всяко пренебрегване и ни заставя да го спазваме. Но при другата заповед, за отдаване на обществото, не само че наказанието не идва веднага, но дори бива налагано индиректно. Затова второто правило не се спазва както трябва.

Природата, като достоен съдник, ни наказва съобразно нашето развитие, за да можем да видим от степента, на която е развито човечеството, че всъщност увеличаването на болката и страданията осигурява нашето съществуване. И страданието ще продължи да се увеличава, докато Световната криза ни покаже, че Висшето присъствие на Твореца ни е управлявало, за да спазваме, с цялата си мощ и със съвършена прецизност, заповедта за отдаване на другите.

И колкото повече бездействаме в прилагането на този закон в неговата пълнота, Природата няма да спре да ни наказва. И разбира се, Природата ще ни победи и ще сме принудени да се обединим – като един човек – в следването на заповедите, с всичките необходими действия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от „Нер Дакик„, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този „Нер Дакик„? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

• Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
• Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако всички мисли и желания на човек се изпращат от Твореца, това значи ли, че избора на обкръжение е също от Твореца?

Отговор: Да, така е казано в Предговора на ТЕС п.4.

Въпрос: Къде е тази точка на избора?

Отговор:  – „В укрепване на това място, където си доведен отгоре“ – така е казано в статията „Свободата на волята„. А свободата е само в това, там правилно да се укрепиш, за да ти подейства групата така, че благодарение на нейното Поръчителство, ти да получиш разкриването на Твореца.

Въпрос: Вие говорите, че ние ще тръгнем или по пътя на страданието, или по пътя на  Кабала (на светлината). Но нима Висшата Сила / Твореца не ни е определил този път? Вие казвате, че на този отрязък от пътя ние имаме свобода на волята (и аз напълно съм съгласен), но нима Творецът, даващ ни днес свободно да избираме, не знае, как ние ще постъпим?

Отговор: Творецът знае, но ние не знаем това и при избора на пътя на светлината пред страданията осъществяваме нашето духовно развитие. Този въпрос се разглежда в материала  „жертвоприношението на Ицхак“ – виж материалите на тази тема. Не Творецът, а Авраам трябва да се издигне над противоречията, за да достигне следващата степен. А когато реши да върви по-нагоре, отпада необходимостта да убива и се появява възможност да използва желанието (на Ицхак) заради отдаване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от Michail: В даден момент периодът на яснота, възход, озарение по пътя завършва. Плавно преминава в период на пустота и стагнация във всичко, свързано с кабалистичната работа. Настъпва някакъв нов етап, буквално „нощ“, във всички сфери на възприятията. Ужасът е в това, че тъкмо си овладял дара на молитвите и съзерцанието, а сега, като че ли си го загубил завинаги. От вътрешната висота, чието достигане ти е коствало толкова много усилия, душата изведнъж се оказва пропаднала до самото дъно. Вкаменено сърце, безпросветна тъга, апатия, самота – буквално потапяне в някакъв огън на пречистването. Какво е това? Как преминават тези участъци от пътя ? Какво го очаква човек след тях?

Отговор: Изпитах истинско удоволствие от прочитането на въпроса! Лошото – това е твоят егоизъм, а веднага след като се издигнеш над него, ще се почувстваш добре. Разликата между твоите състояния не е в това, че около теб свети променлива светлина – външно нищо не се променя, отвън съществува постоянна, равномерна светлина, а цялото мироздание се намира вътре в теб и всичко зависи от теб. Светлина или мрак – те съществуват само по отношение на теб. А ти си длъжен да се постараеш вместо тъмнина, да усещаш светлината. Усещаш мрак, защото чувстваш своя празен егоизъм. Когато го превърнеш в обратното – той ще се изпълни със светлината на отдаването и любовта към другите – ще усетиш вместо мрак – светлина! Но после егоизмът в теб още повече нараства, разкрива се – и ти отново ще усетиш мрак и пустота в него. И отново ще го превърнеш в обратното, отдаване – въобще, издигни се над него в желанието да живееш извън себе си, в другите хора – и изведнъж ти отново усещаш светлината! Ето това е нашият път! И така по 125-те степени до пълното поправяне, сливането с Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: През април започнах да уча Кабала, преподавана от Бней Барух, чрез сайта arionline.info. По онова време ми се струваше, че имам установен график и стабилен живот. Тогава узнах, че мъжът изучаващ Кабала трябва да има семейство за да може да напредва повече.

Докато се опитвах да си намеря приятелка се оказах дистанциран от обучението, все едно се намирах „в ръцете на жесток господар“. Прекратих връзката си с това момиче и в момента се опитвам да се върна към ученето, но чувствам как, гладът да задоволя телесните си нужди, увеличава провалите ми. Намирам се във вътрешна битка със себе си, която ме проваля отново и отново. Имам чувството, че колкото по-силен става Фараонът в мен, толкова повече нараства моята вътрешна омраза към отдаването. Опитвам се да видя Твореца във всичко това. Какво трябва да се направи?

Отговор: Липсва ви връзка с хора като вас. Само групата е способна да ви помогне да излезете правилно от състоянията на заблуда. Не се борете с егоизма сами -той винаги ще побеждава! Или ще ви заблуди, карайки ви да вярвате, че сте спечелили. Нека говорим, когато се срещнем на конгреса в Сейнт Луис!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Непонятен ми е възгледът на Кабала за света. Казвате, че Кабала е против аскетизма, че кабалистите са най-големите егоисти и искат да погълнат целия свят. Но в Талмуда пише: „Пътят на Тора е да ядеш хляб и сол, да пиеш вода, да спиш на земята, да водиш живот, изпълнен с лишения и труд за благото на Тора„.

В „Постигане на Висшите светове“ има следния цитат „Когато човек, с помощта на своите занятия стигне до ниво, на което не желае нищо освен духовен подем, на което получава само най-необходимото, но не за удоволствие, а за да поддържа своето физическо съществуване, то това е първата крачка към подема в духовния свят“ (Талмуд, Псахим).

Какъв е правилният начин, по който да живеем в този свят?

Отговор: До падането от духовното ниво преди 2000 години, човекът, ограничавайки себе си и изучавайки Кабала (истинската, вътрешна Тора), е поддържал своето духовно ниво (в отдаване и любов), и е устоявал на постоянно растящия егоизъм. Но след падането от духовното ниво – „любов към ближния“ в „безпричинна ненавист“, мъдреците на Талмуда (както пише Баал Сулам в „Предговор към ТЕС“, п. 11), извършили особено поправяне (допълнение) във висшето управление. Оттогава само „Светлината на Тора“ (ор макиф), спускаща се в подготвения (в група) и изучаващ я, по време на правилно (с намерение) обучение, предизвиква поправяне, както е казано: „Аз създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне, тъй като нейната светлина връща към Източника (към отдаване)“. Затова само правилните занимания, привличат светлината, която ще извърши всички поправяния и изменения. Организирайте ги за себе си – и се успокойте!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Раби Шимон Бар Йохай е казал: «Горко му на този, който смята, че Библията – това е просто повествование и обикновен разказ… Ако Библията би описвала нашия свят, то даже всред неговите управляващи биха се намерили по-възвишени примери… Не, всички думи от Библията описват Висшата реалност и Висшите тайни».
Книгата «Зоар» с коментар «Сулам», глава «Беаалотеха», пункт 58

ЛЮБОВ НА ЧЕТИРИ ЕЗИКА

Отдавна исках да си купя книга за кабала. Въобще не бях много вещ в тази област, но на нашия ъгъл има малка книжарница, и аз си помислих, че там навярно ще ме посъветват за нещо заслужаващо внимание.
Влизайки вътре, аз усетих аромата на стари книги. Възрастен беловлас продавач с рогови очила ме погледна очакващо. Наричаха го Манделбойм. Чувайки за кабала, той с широк жест показа своя магазин:
– Млади човече, всичко, което виждате тук, това са книги за кабала.
Аз погледнах безбройните издания на Гмара, Тора (Библия – стар завет), Мидраш и останах в пълно недоумение.
– Разполагате ли с няколко минути? – попита той.
За мое щастие, аз се съгласих да остана и да го изслушам. (още…)

Filed under: Духовност, Книги, Общи - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→

„Светът се  подготвя за икономическа катастрофа.“
„Човечеството е стигнало до повратна точка в историята си.“
„Световната система се разрушава!“
„Здравей глобална криза!“
Заглавия от интернет вестници

Кризата

В това, че кризата е обхванала цялата планета, днес няма нужда да се убеждава никой. На особено недоверчивите предлагаме да хвърлят безпристрастен поглед върху заглавията на вестниците и да видят, с какви методи се опитват да се справят с днешните глобални проблеми. Но днес в редицата предлагани решения се отчита тенденция, на която искаме да отделим особено внимание. Става реч за стремежа към обединяване на усилията. Не е важно кой и с кого, важен е самия факт на осъзнаването – трябва да се обединим против общата беда. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Бог е сътворил света не поради скука от тягостната самота, както понякога ни се струва, а поради Своя излишък … Мнозина размишляват на тази тема, въпреки че стигат до различни резултати (постинг от многобройните философски форуми)

Както и да е, но да наричаме първопричината, поради която всичко е „пошло“ – Бог, е некоректно. Думата „Бог“ по значение е по-близо до понятието „висша степен в йерархията на ценностите“, някаква висша същност. И тъй като всеки има своя скала на ценностите и своя същност, то и количеството на боговете съответства на количеството на групите и обединенията, на които се дели човечеството по най-различни принципи на принадлежност. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Природа - Няма коментари→