Егоизмът достигна своя максимален ръст и започна да се свива – хората започнаха да разкриват връзката и взаимната си зависимост. Оттук и рецептата за всички, преследвани от несполуки : ако твоите желания и мисли са насочени към общото благо, с каквото и да се захванеш, във всичко ще ти върви.
Формулата на успеха: всичко да се прави на основата на отдаването, т.е. оставяш за себе си само необходимото за един нормален начин на живот. „Да работиш заради отдаването“ означава, че доходите от кой да е бизнес трябва да покриват само разходите. По такъв начин да се определя и продажната цена на стоките и услугите. Да няма допълнителна печалба, която натоварва калкулациите.
Това противоречи на всичко, случващо се сега, но в края на кризата ние ще видим, че всички ще минат на тази система. Нито един бизнес няма да може да просъществува по друг начин. Всичко получено над необходимото, нарушава равновесието с природата. За съществуването на своето тяло, човек трябва да консумира така, както всяко животно – според насъщната нужда.
Вследствие страданията и обяснението на породилите ги причини, благодарение на нашето разпространение, човек разбира, че правилното съществуване се заключава в служенето на останалите, както клетките, органите и частите на тялото.
Природата (Творецът) при всички случаи ще победи, със сила (чрез страданията) или човекът сам ще проумее, че трябва да се подчинява на Природата за постигането на хармония (единство) с нея.
Още щом започнем да се съобразяваме с Природата, нейното отношение към нас, т.е. нашето състояние ще се промени: изведнъж по света ще се намерят достатъчно храна, вода и всичко необходимо за живота на всички.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

                          Необходимо е да бъдат създавани промишлени предприятия, които ще използват точно толкова ресурси, колкото са необходими за обезпечаване на дейността им. Това се нарича предприятие без намерение за натрупване на допълнителна (излишна) печалба.
Подобно на действащите в момента доброволни организации – всички техни служители получават заплати, но предприятието не преследва като цел извличането на печалба. Неговата цел е да реализира продукцията си на минимална цена.
Такова предприятие е като една клетка от тялото, която консумира точно толкова, колкото и е необходимо за изпълнението на нейните задачи (предназначение) при обслужване на тялото.
Ако по този начин работят всички предприятия в обществото, никой няма да произвежда нещо ненужно, излишна продукция, никой няма да се конкурира, а всеки ще получава необходимото за съществуване.
Не е лесно да се пренастроим! Но нямаме друг избор! Ние ще разберем, че това е единствената възможност да оцелеем. И след това ще открием, че тази промяна в нас ни е донесла не само спасение, а благословията на едно съвсем ново и вечно съществуване, не в животинско тяло (така ние усещаме в себе си егоистичните желания), а в душа (усещайки се в свойството отдаване)!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Не е ясно, какво ще се случи на междинния етап от прехода на обществото от стремежа да получава към стремежа да отдава. Человекът вече не получава наслаждение от пари и власт, задоволява се с необходимото, но още не знае, какво значи да отдава. Какво ще тласка към отдаване, какво ще му послужи за „гориво“ относно действието отдаване, как ще може да мисли за това, не получавайки наслаждение от тази мисъл?

Отговор: Обществото поощрява чевека, подбужда го, оказва уважение, награждава – и това напълва. Целта на нашето развитие е да достигнем такава връзка помежду си, когато именно самата връзка, нейното усещане, ще ни даде енергия за отдаване и любов.
В крайна сметка, човек желае вътрешно напълване, а не просто пари в банката, желае не слава и власт, а отношение на обществото. Всички наши напълвания, отгоре са необходими за съществуване на живото тяло, – напълванията са „виртуални“, не са осезаеми, а чувствени.
Когато човек говори, че е напълнен вместо пари с уважение и признание – това се възприема като истинска настояща ценност. Нали богатите и властващите искат същото, но не го получават, или получават признание и уважение, но фалшиви, за пари.
Порицание и унижение, презрение на обществото, на собствените деца е по лошо от смъртта, а обратното отношение, уважение, признание, благодарност – дават най-големите напълвания в живота.
Нашата задача е така да формираме общественото мнение, че то да ангажира всеки и всички да се изменят от получаване от обществото за отдаване на обществото и възможността за отдаване на обществото да се чувства от всеки като награда.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: На човек не му се налага да се напряга за да обича рибата или внука си. Защо трябва да преминем през такъв сложен, объркан и дълъг процес за да обичаме ближния си?

Отговор: В егоистичните си желания аз действам инстинктивно: обичам себе си и всичко, което е мое и не обичам онова, което ми е чуждо, усещайки го далече от себе си, непринадлежащо ми. Това е разликата между «мое» и «останалото» – създадено в нас, за да осъзнаем себе си като противоположни на целия свят, а след това, в същата тази степен – противоположни на Твореца.
Разкриването на това състояние се нарича разкриване на «разбитата обща душа».
Ако Творецът беше явен, разкрит, аз бих бил лишен от свобода на избора, желания, мисли и действия – напълно бих се анулирал пред Него. Аз съм длъжен да достигна това състояние на подобие с Него, т.е. свойството отдаване, когато Той е скрит от мене. Но в такъв случай на мен ми е необходим друг пример (еталон) на свойството отдаване и любов, вместо Твореца.
За да създаде в мен такава възможност, в състояние на скритие на Твореца, за да достигна подобие с Него се е извършило и разбиването на единната душа Адам Ришон на частни души. В резултат на разбиването, всяка душа представя себе си извън останалите, отласквайки се от тях чрез своя егоизъм. Поправянето на егоизма – отделянето от другите души, тя достига чрез свойството отдаване, уподобявайки се на Твореца, което се явява цел на създанието.
Затова ние не трябва да искаме поправяне в други действия, освен в отношенията с близките, както е казано: «От любов към ближния към любов към Твореца». Така ние поправяме своята душа уподобявайки се на Твореца и достигаме целта на творението. И затова «Възлюби ближния както себе си» – това е общ закон на света (Тора), а останалите закони са негово частно проявление.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес, ние достигнахме до състояние, когато трябва да се обединяваме. При това да се обединим, не за да бъде добре на всеки, а именно на всички заедно.
В миналото, това привличане един към друг беше причинено от взаимната изгода, която получавахме от сътрудничеството си. И затова достигнахме до етапа на глобалната връзка между хората. На едно място произвеждахме нещо, на друго го продавахме, от трето – нещо получавахме и на четвърто – оказвахме някакво влияние и така всеки от нас изпълваше своето его, своето желание за наслаждение.
Сега сме длъжни да преминем от егоистична връзка помежду си към алтруистична, не за да печелим, а за да стане животът хубав за всички. Да преминем от връзка тип „заради получаването“, към връзка от вида „заради отдаването“. Да се обединим, заради възможността да отдаваме.
Това разбира се звучи абсолютно нереално, но Природата ще ни принуди да постигнем такова единство – и по-добре е да изучим нейния “ Закон за всеобщото отдаване и любов „, произлизащ от факта за единното тяло на Природата, и да започнем макар и мислено да го обсъждаме. Нашите мисли ще свършат цялата работа !
Науката Кабала обяснява, че никой от нас не е в състояние сам да постигне духовното – да се изпълни със свойството отдаване и по този начин да се сдобие с покой.
Само че правилната връзка трябва да се изгради възосновата на схващането, че ако разберем правилно обединението, то всеки от нас ще получи цялата обща сила, която може да бъде придобита само благодарение на любовта.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: „По какъв начин тълпата избира своя лидер?“
Може би тълпата е нашия егоизъм? Затова тълпата е голяма сила. Въпросът е кой и къде ще насочи тази сила. Но от друга страна, именно тълпата диктува условията си на лидера. Нито един политик, артист и дори учен не може да бъде свободен, всеки от тях зависи от тълпата.

Отговор: Тълпата притежава сила само на нивото на нашия свят, защото нашият свят е на неживо (духовно нерастящо, в плоскост) ниво. В нашият свят действа силата на „получаване“, а в духовният свят действа силата на „отдаване“. Човек, растящ духовно е длъжен да предпочита в себе си силата на отдаването пред силата на получаването. Желаещият да получи одобрението на публиката, на тълпата, е длъжен да следва нейните предпочитания и мнения. Затова не е възможно да бъде духовен, да бъде над нивото на тълпата политика и другите.
Кабалиста от самото начало поставя себе си над нивото на тълпата, защото желае да достигне нивото на Твореца, защото това е целта на творението (сливане с подобие). Затова той не се обръща към тълпата, затова тя никога няма да го разбере, те имат различни цели и ценности, а ще го разберат само тези, в които е появила точка в сърцето и които желаят да я развият. Тази точка е зародиша на бъдещата душа. Ако тя се появи, човек може да я потисне и отново да бъде под въздействието на масите. Има хора, които идват при нас, а след това, усещайки увеличаване на егоизма в себе си, въпреки точката в сърцето, която им се дава, за да се издигнат над него, да възвесят точката като подем (изкачване) на планината Синай, погребват себе си под планината, оттегляйки се някъде от кабала. А нали при получаването на Тора е казано: или се издигате над ненавистта един към друг, или тя ще ви погребе под себе си.
Кабалистът не само не чува мнението на масите, но той разбира, че ако в него възниква желание да се вслуша, то произлиза от егоизма му, за да може още повече да се издигне. Ако масите го ненавиждат (а кого от кабалистите са обичали?!), той възприема това като защита от Твореца, за да не се сближи с тях поради слабостта си, да не започне да работи за тях и да получи величие в очите им, да се отдалечи от тях според размера на ненавистта, която усеща от тях. Баал Сулам пише за това. Във всеки случай, да бъдеш независим е условие за духовно развитие. Неразбиращите възприемат независимостта на кабалиста като възгордяване, високомерие и пренебрежение от негова страна. Кабалиста винаги е неразбиран и презиран от масите.
Казано е от Рамбам, че потребността от подем над егоизма, нашата природа, е нужно да се разкрива постепенно, понеже това се ненавижда от човек, отблъсква го. Такова отношение има винаги към кабалиста. Тълпата желае това, което и е изгодно – възнаграждение в този или в онзи свят. Когато и казваш, че такова не съществува – тя естествено те ненавижда, понеже думите ти говорят на всеки, че той е животно в този свят и нищо не му остава след неговия живот.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Витае ли в този свят безкрайна същност, разумна енергия, по-висше единно знание и духовна степен, като невидима прозрачна светлина, като пустота? И защо желае да се материализира в материята, в гордостта, в тълпата, в дома от камък?

 Отговор: Тази Същност желае от Своята противоположност да прояви Себе си в човека и по такъв начин да го издигне до подобие на Себе си.

Въпрос от английския блог: Има ли някаква аналогия, чрез която може да бъде обяснено възникването на решимот и тяхното действие?

Отговор: Ние (във вид на изходно желание, наричано „души“) слизаме от света на безкрайността, от нашето изходно състояние на „отдаване и любов“, падайки по 125 степени в ненавист и егоизъм. Всички 125 степени на падението оставят в нас своя запис (рошем, решимо – на иврит). Сега ние сме длъжни по обратен ред сами да реализираме – да пожелаем да се върнем (да се издигнем) по 125-те степени на поправянето, в онова по-висше състояние на „отдаване и любов“. Всеки път светлината на по-висшата степен свети върху нашето желание на по-низшата степен, издига се към нея, във вид на обкръжаваща светлина (Ор Макиф, ОМ), поправя това желание от „заради себе си“ на „заради другите“, и по такъв начин ние влизаме в неговата степен.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Почти всеки ден четем съобщения от различни страни за това, че родители убиват децата си, деца – родителите си, жени – мъжете си, а мъже – жените си, внуци – бабите си и т. н… Що за явление е това? Възможно ли е по този начин да се проявява глобалната криза?

Отговор: Проявява се последният стадий на егоизма в неговата начална степен. Пророците са казали, че ще дойде време, когато „милосърдните майки ще варят и ядат своите деца…“ – ако ние, както ни предупреждават те, позволим на тези времена да дойдат и не ги преминем в светлината на Кабала, поправяйки егоизма.

Въпрос: В крайна сметка, Творецът ни принуждава да се развиваме с помощта на страданията. Тоест човекът се развива не по своя воля, а от необходимост. Но нали замисълът на Твореца е да създаде равен на себе си партньор?

Отговор: Пред вас се намира целият период на свобода на волята – на свободното развитие. Но до него могат да ви доведат само страданията. Иначе вашият егоизъм ще ви тласка към всичко друго, само не и към духовно развитие. През цялото изминало до сега време, ние сме се развивали само чрез развитието на егоизма в нас, а днес ви се дава възможност да го направите под въздействието на светлината. Ето, че се появи и свободата да избирате как да се развивате.

Въпрос: „Искам да бъда добър с теб, за да бъдеш и ти добър с мен“ – от книгата „Богоизбраност“, (Том I, стр. 324). Нима това не е егоистично намерение? Или е поправен егоизъм?

Отговор: Това е поправен егоизъм, а намерението не винаги може да бъде разбрано, тъй като чрез думите се предава само желанието… С други думи: Аз моля, искам от теб своето поправяне и съм готов на всичко… Какво означава „добър“ – свойството отдаване и любов.

Въпрос: Днес всеки от нас се чувства като индивидуалист (егоистично). Какво ще чувства всеки от нас след поправянето – общото Кли като самия себе си?

Отговор: Несъмнено, защото такива сме създадени, като части на едно цяло и сме длъжни да чувстваме не себе си, а целия организъм. В усещането в себе си – нашият свят, в усещането извън себе си – висшият свят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Какво е обяснението на понятието „падение заради подема“, и какъв израз намира това в действията? Човек, който се занимава с Кабала в продължение на година, внезапно започва да се спуска на степента на животинското толкова дълбоко, че дори извършва постъпки, които не е правил преди да започне изучаването на Кабала. Може би става въпрос за падение заради подема? Възможно ли е това да е правилният процес на разкриване? И каква е ползата от него?

Отговор: За това пише във всички книги свързани с вътрешната работа на човека.
В началото егоизмът се увеличава,
следва оценяването му като зло,
следва желание за откъсване от него,
следва осъзнаване, че това е невъзможно,
следва осъзнаване, че само Творецът може да направи това с теб, ако помолиш,
следват продължителни усилия за насочване към Твореца –
и накрая, светлината те поправя и разкрива усещането за духовния свят – свойствата на отдаване и любов.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Много ми е интересно дали има някакви тайнства при раждането, брака и смъртта, обусловени от науката Кабала. Аз разбирам, че Кабала не е религия, но въпреки това. Съществува ли нещо подобно и как се свързва, как се вписва в законите на мирозданието?

Отговор: Никакви тайнства при раждане на животинско тяло няма и не може да има, нали то е животно! Но при раждането в човека на неговата душа (екран, свойството отдаване), става разкриване на Висшия свят, тайна на тайните!

Въпрос от английския блог: Ще се раждат ли в близкото бъдеще хора с вече развит шести орган на възприятие, който ще им даде възможност напълно да контролират своя живот?

Отговор: Винаги човек ще бъде задължен с антиегоистични усилия да поправя себе си и да се напълва с Висша светлина.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→