Въпрос: Какво е Божествено добро?

Отговор: Това е доброто, което аз откривам в своите поправени желания, с което е изпълнен света. Нали и днес светът на Безкрайността, изпълнен с абсолютно добро е около мен, но аз нямам възможност да го усетя.
Божественото добро е онова, което откривам вместо злото, което усещам днес. Моят егоизъм расте през цялото време, показвайки ми, че всичко е лошо. Той ми разкрива две противоположности: светлината и нея във вид на тъмнина – така егоизмът чувства светлината, тъй като е противоположен на отдаването.
Колкото по-силно ми въздейства светлината, толкова повече животът ми се струва по-мрачен и тежък, тъй като аз съм противоположен на нея. А онази светлина, която се разкрива не само спрямо мен, но и спрямо всички души, ми показва, че съм зависим от целия свят във всички свои действия.
Затова светът не разбира защо изведнъж в него се проявява тенденция на застой, на вцепенение. Човекът подсъзнателно чувства, че зависи от всички – как ще може тогава да действа? На него му е нужна определеност: ето това давам, а това получавам. А проявяването на всеобщата връзка обърква желанието за получаване, прави ни безпомощни. Ако ми кажат, че трябва да свърша някаква работа и ще получа за нея заплащане – това го разбирам. Но аз не мога да работя без възнаграждение!
Сложността на ситуацията се състои в това, че според степента на проявяване на връзката между нас, все повече ще се разкрива светлината, чието въздействие ще усещаме като усилване на тъмнината и кризата. Но ако започнем да играем на отдаване един на друг, науката Кабала дори в игрова форма ще свърже човечеството във взаимно отдаване с източника, който ще ни поправи. И в резултат, ние в крайна сметка ще се окажем в поправено състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо естественото развитие на народите не води до разбирането, че всички трябва да бъдем свързани по един добър начин ?

Отговор: Всеки може да отдава и получава, използвайки егоистичните си качества – на работното си място, в търговските и обществените отношения. Когато нашите егоистични качества достигат световен, международен обмен, ние постигаме максимална реализация на нашите желания. Тук завършва първият етап на човешкото развитие и започва друг – етапът на поправяне на развиващото се желание.
Природата изисква от нас да възстановим връзката помежду си, разрушена още преди нашето раждане. Ето защо тази връзка може да се възстанови само с помощта на светлината, която може да бъде обезпечена от науката Кабала.
Желанието да създадем семейство, да осигурим децата, да бъдем в добри отношения със съседите, да даваме и получаваме, да печелим един от друг, да съществуваме в мир – всичко това се намира вътре в егоистичното желание.
Но ако говорим за нова система на връзка помежду ни – това не е система на взаимоизгодна търговия, а система, в която аз съм длъжен да отдавам на всички, длъжен съм да влагам във всички. Това не е преход на по-високо ниво на търгуване с по-голямо дялово участие, макар и на света да му се струва така. Всички разбират, че трябва да бъдат изградени добри взаимоотношения помежду ни. Но природата изисква от нас именно нови, сърдечни взаимоотношения основани на отдаване и любов, а не честна търговия!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес пред нас се разкрива общата система на Природата. В тази обща система действа законът за всеобщата взаимозависимост. Ако всички ние сме свързани един с друг, то всяка добра или лоша постъпка все някога ще ми повлияе.
Формулата на успеха зависи от общата система, от състоянието на всички детайли. Разбираемо е, че нито един компютър или разум в света не е в състояние да прави такива разчети. Още повече нищо не може да бъде пресметнато предварително. А ако човек иска да се придвижи напред по собствено желание, без просто да бяга от преследващите удари? Завися ли от това, което са направили останалите хора, без нещо да мога да променя?
Ако искам да напредвам като свободен човек, то трябва предварително да зная всички условия. Само че, предварително нищо на никого не е известно, защото всички притежават свобода на волята. Но кой може да притежава свобода, ако той изцяло зависи от състояния, причинени от останалите? Получава се един затворен кръг. При обичайните за нас понятия време, движение и пространство, в нашата егоистична, детерминирана форма на мислена, ние сме неспособни да управляваме подобна ситуация.
Но има един прост, логичен извод: ако искаш да управляваш подобна система, за теб съществува една единствена възможност – да се издигнеш над своите лични сметки и да работиш само в интерес на цялото обществото, без да се вглеждаш в своето собствено състояние и в действията на всички останали хора. Не е важно, в какво състояние се намира цялата тази огромна система, трябва само да се въздигнеш над себе си и да отдаваш на всички. Това е единственото правилно решение в една затворена система. Не съществува друга формула за успех !

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да различим истинското отдаване от егоистичното ?

Отговор: Докато човек не е удостоен с разкритието на Твореца, неговото отдаване е само егоистично, т.е заради себе си. Също както когато ние правим услуга на приятел, мислим че ще получим услуга в замяна. При това отдаването трябва да е изгодно за нас: да получим повече, отколкото сме дали!
Но дори хората и така да отдават и да си помагат един на друг, като отчитат взаимните си интереси, дава възможност да почувстват ползата от тази взаимност (все още егоистична), от взаимния стремеж към равно добро, равновесие, обща увереност и започват да ценят свойството отдаване само по себе си. За нас ще е важен дори не резултата от отдаването само по себе си. а усещането на това свойство, неговото вътрешно осъзнаване, положителното усещане. По-нататък, ако човек получава от някакъв източник (постъпка или действие на друг човек) нещо по-добро, той започва да обича и да уважава този източник. Затова хората ще започнат да ценят свойството за отдаване, даващо им жизнена сила, поддръжка, увереност. Те ще започнат да придобиват това свойство, да се доближават до него. В резултат на това към тях ще дойде светлина, възвръщаща се от източника и те ще разберат, че си струва да отдават един на друг. Това наистина се нарича „вървете и работете един за друг“, а не в материален смисъл. Обществото, стремейки се към добър живот, несъзнателно ще започне да уважава отдаването и по такъв начин ще се доближи до разкриването на Твореца.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо много хора отказват да признаят наличието на кризата? Какъв е духовният корен на този отказ?

Отговор: Разбира се много от заинтересованите да скрият това, което се случва, правят всичко възможно, премълчавайки фактите. Тези действия произхождат от страха за последствията. Та нали правителствата не могат да предложат никакви реални решения, а това може да доведе до народно недоволство.
Ето защо, в края на краищата всичко зависи от разпространението на Кабала, методиката за поправяне на човека – от това, в каква степен ще успеем да запознаем хората, че тази криза не е случайна, че има определена цел – поправянето на връзката помежду ни. И докато не започнем да осъществяваме тази цел, кризата няма да приключи.
Днес, за първи път в историята на нашия свят се разкрива общата система на душите. Та нали сегашното състояние на света не е просто една криза, а разкриване на връзката помежду ни. Всички човешки страдания произтичат от факта, че тази абсолютна и неразривна връзка между нас е нарушена от нашия егоизъм. Ето защо за нас не съществува друго средство за избавление от страданията, освен поправянето на връзката, слепване на разбития съсъд.
Но хората трябва да разберат, че в този свят няма сили, способни да поправят нашето разделение, да поправят нашия егоизъм. Ние се намираме вътре в нашия егоизъм и не можем да се хванем за косата и сами да извадим. Трябва да открием онази външна сила, която ще може да преобразува егоизма ни в неговата противоположност – любов и отдаване.
Тази преобразуваща сила е и самата Висша сила създала егоизма. Тя е, която трябва да го поправи. И само науката Кабала позволява да привлечем към себе си тази Висша, поправяща ни сила.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че ако човек започне да действа за отдаването ще придобие жизнена сила и увереност. Какво именно ще се промени?

Отговор: Светът ще го приеме, ще го цени, ще го награди със знаци на уважение. Това ще бъде стимул за неговия егоизъм да се издигне по-високо, още повече да отдава, още повече да се гордее с това.
Мястото на злата конкуренция ще заеме добрата конкуренция и постепенно хората ще започнат да ценят свойството отдаване, носещо им уважение, значимост в очите на обществото, чувство за собствено достойнство. Усещането, че именно това свойство му носи добро, ще привлече към него всеобщо уважение. Човекът ще почувства в отдаването източник на жизнена сила и ще се стреми към нея.
Ти се опасяваш, че отдаващите ще бъдат използвани? Но ние говорим за общество, което чувства, че няма избор и само с помощта на взаимната връзка може да се спаси от унищожение. А днес никой не иска от теб такива действия – днес те не са нито ценени, нито необходими. Но няма да мине много време и в обществото ще се проявят такива проблеми, че ще бъде ценен всеки, който е способен да помага на другите.
Сега твоето отдаване не е нужно на никого. Ние сме отдалечени: ти не си ми нужен, аз не съм ти нужен. Ако ти искаш да ми помогнеш, това ми се струва подозрително. Но ако аз не мога самостоятелно да се придвижвам и някой е готов да ме поддържа, то аз го приемам като мой спасител! Затова ще чакаме, защото без потребност нищо няма да се реализира.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Тъй като всички сме излезли от общата единна система, наречена „Адам“, чиито връзки се нарушили („Грехопадението на Адам“), то при поправянето на тези връзки хората ще започнат да ценят действието поправяне (отдаване и любов) като възвишено и велико.
Към това уважение на възстановяването на връзките ще ме задължи общественото мнение. Обществото ще превъзнася поправянето на връзките между хората, защото ще оцелява благодарение на тяхното възстановяване. Такива действия ще спасят хората, ще им дадат живот, енергия, кислород, храна, безопасност. На тях и на техните деца.
Идеята, методиката и практиката на поправянето (възстановяването на отдаването и любовта между хората – части на системата) ще станe важна и уважавана дотолкова, че човекът ще пожелае да се намира в нея дори без егоистична изгода за себе си. И тогава от егоистичното състояние („ло лишма“), ще се устреми към „лишма“ – самоотверженото отдаване и любов.
Ние виждаме по примерите от нашия свят, как великият човек, дори да е негодник, например, Хитлер, Сталин, каквато и ненавист да предизвиква в нас – привлича и извиква уважение.
Същото е и със свойството отдаване: макар по начало да го ненавиждаме, вследствие на общественото уважение към него като към велико и необходимо, ние ще започнем също да се отнасяме с уважение към него, ще пожелаем да бъдем в него.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво може да убеди хората да живеят по законите на алтруизма ?

Отговор: Цялата природна и човешка еволюция, цялата история на Вселената, земята, живота, човечеството е следствие от развитието на желанията. Желанието да се насладиш, да се напълниш се явява силата на съществуването, живота.
До настоящият момент това желание се е развивало от етапа на неживото към растителното, след това животинското и до човешкото. Но днес то е достигнало своята окончателна форма. По-нататък няма накъде да се развива. За напред то трябва да измени формата си, по-точно своето приложение : от получаване – на отдаване, от формата на творение – към формата на Твореца.
Страданията, които преживяваме в момента, в края на нашето егоистично развитие, се проявяват в най-разнообразни форми. Но всички те са предизвикани от липсата на правилна връзка между нас. Но големите и сериозни удари, които ще ни доведат до духовна промяна, все още назряват.
Ние сме длъжни да разберем, че заповедта „вървете и печелете един от друг“ , днес се изпълнява не на егоистично, а на духовно ниво, вървейки един към друг, за изпълнение на заповедта „любов към ближния „- в противен случай никой няма да спечели нищо, нито физическо, нито духовно. Ето защо ударите ни помагат да разкрием , че всичко зависи от връзката между нас.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: За какво са необходими всички тези удари при положение, че съвсем не е очевидно дали те имат някакво отношение към връзката между хората и любовта към ближния?

Отговор: Това не е очевидно само за тези, които все още не са открили връзката между всички хора и изобщо между всички елементи на света. За факта, че сегашната икономическа криза е призвана да разкрие връзката между хората, говорят само 0,1 % от хората на планетата. А всички останали все още не знаят, че именно отношенията между хората влияят на икономиката, взривовете от епидемии, възникването на цунами, земетресения, и други беди.
Но ако връзката между нашите отношения и страданията ни стане явна, хората по неволя ще се откажат от егоистичните взаимоотношения.

Въпрос: Защо всъщност Творецът чрез Своите удари не ни довърши, за да осъзнаем Неговия замисъл ?

Отговор: Без съмнение, появата на цунами, земетресения, урагани, банкови фалити в явна зависимост от нашето поведение, по неволя ще ни накара да се променим. Но няма да е доброволно а принудително, без осъзнаване величието на отдаването и любовта към ближния и за да се спасим от гибел.
Но това би било животинско бягство от гибелта, а не свободния избор на човекът да се издигне над своята природа към уподобяване с Твореца. Той е можел изначално да ни създаде такива.
Необходимостта от нашето постепенно развитие е продиктувана от замисъла на Твореца – да ни доведе до осъзнаване величието на отдаването и любовта към ближния.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо е необходимо да се пробужда човечеството? Защо то не може да се пробуди само?

Отговор: Човечеството се пробужда само, но това става единствено под въздействието на ударите. Така се развиваме в продължение на цялата наша история. Но до настоящото време не сме имали друга възможност за развитие, защото сме били само в егоистичното свойство и чувствайки се зле в него сме се стремили да избягаме от него.
Сега сме стигнали до състояние, когато в нас започва да се пробужда още едно свойство – свойството отдаване. Това ни дава възможност да се развиваме не само чрез удари отзад, а и с устремяване напред, към свойството отдаване.
По такъв начин могат да се избегнат ударите и страданията, да се съкрати времето на развитие и да се стигне до изначално зададената цел за подобие на Твореца – по приятен и удобен начин. Затова ние разпространяваме науката Кабала, а не чакаме човечеството да се развива самостоятелно.
Естественото развитие е принудително, със страдания – необходими са десетки хиляди години, за да се стигне до съвременното ниво на развитие.
Преминавайки това развитие, ние подготвяме нашите деца за живота в съвременния свят в продължение на 20 години, давайки им всички онези знания, които човечеството е придобило през своята история. Ние пресоваме цялата хилядолетна история на развитие на човечеството и я включваме в 20-годишното развитие на детето. Използвайки тези знания, то продължава нататък.
Така сме длъжни да действаме и при възпитанието на новото поколение. По същия начин ние изразяваме своята любов и грижа за него.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→