След хилядолетия в скритие науката кабала едва сега започва да се разкрива. Виждаме, че в нашия модерен свят всичко се променя толкова бързо, че е невъзможно да смогнем. Но проблемът дори не е в скоростта на развитие, а в това, че започва напълно различно, качествено развитие.

В миналото ние сме се развивали в нашето егоистично желание, което непрекъснато е нараствало, ставало е по-голямо и по-голямо, и ни е станало ясно, че бъдещето ще бъдете такова, каквото и преди, но в по-големи мащаби. Но сега попадаме в ситуация, в която развитието не просто се умножава и ускорява, а става глобално.

В миналото всяка част от системата се е развивала независимо и така ние по някакъв начин сме се справяли с всяка от тях. Но развитието в общата, глобалната система, в която всички части са взаимнозависими, се случва напълно различно. Поради нашата природа ние сме неспособни да се справим с тези проблеми, тъй като отвътре сме егоисти и индивидуалисти. Нямаме глобален подход и усещане. Затова сме неспособни да работим с интегралната система.

Тези два типа системи съществуват и в технологиите: цифров/дискретен и аналогов. Разликата между двете е огромна. В началото на моя професионален живот, аз изучавах различни системи в човешкото тяло и видях колко много те са различни. Една част от системата работи дискретно и затворена вътре, но след като всички части се обединят заедно, заработват интегрално по аналогичен принцип.

Ние знаем как да изследваме и създадем аналогови системи. Това е принципът, по който са устроени всички наши устройства и по който са построени нашите системи. Но ние сме неспособни да се справим с интегралните системи. Ние не ги разбираме, защото тяхното начало и техният край са свързани в едно, и такава система не работи последователно от начало до край, а цялата едновременно.

В допълнение към всички други съществуващи науки, изучаващи изолираните, дискретни системи, науката кабала работи с глобални, интегрални системи. Имено затова тя и се разрива сега, за да разберем как да оцелеем в този глобален свят, който ни се разкрива.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34692]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако започнем да напредваме по правилния начин и станем интегрално свързани един с друг и с всички части на мирозданието, тогава ще започнем да разбираме света на ново ниво. Ние ще се издигнем над този мъничък свят, който възприемаме в нашето его, където всеки човек усеща индивидуално, и ще започнем да разкриваме един нов свят – вечен и съвършен. Ще го усещаме на ниво, наречено „човек”, вместо да възприемаме света само на животинско ниво чрез телата си.

Аз ще започна да усещам себе си на ниво на интегралното съществуване, свързан с всички чрез единно съзнание, една мисъл, общо мислене, едно желание и усещане. Тогава ще усещам всичко, случващо се на моето животинско тяло като ниво по-нисшо от мен и моето ново съзнание.

Сега, докато съществувам на нивото на животинското тяло, аз не усещам болка от нещата, случващи се на неживото или животинското ниво, като например подстригване на косата или рязане на ноктите. Така когато се издигна до човешкото ниво и вляза в общото, глобалното ниво на мисъл, желание и съзнание, аз не ще усещам как това животинско тяло живее или умира, защото ще възприемам себе си в по-висшe измерение.

Сега ние се намираме на прехода между тези две нива и той въобще не е лесен. Но колкото повече започваме да придобиваме осъзнаване за него, фокусирайки своето зрение на истинския свят, в който вече съществуваме, толкова по-лесно ще ни бъде да извършим този преход от сегашното ни състояние към по-висше, глобално, интегрално ниво, за да го направим по-бързо и по-лесно.

Тогава няма да се налага да преминаваме през проблеми, удари, страдания, катаклизми и революции, които вече започват, а ще напредваме по лек и прекрасен път, по-рано, преди да се случат катаклизмите. Ще го направим чрез поправяния в човешкото общество.

Ние можем да постигнем всичко това чрез изучаване на науката кабала, която е призвана да ни помогне да се издигнем от този егоистичен, индивидуалистки свят към интегралния свят. Да се надяваме, че ще можем да направим това. Това по същество е целта на науката кабала.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34684]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книга „Зоар”, Статия „Тора и молитва”, т. 182: „Виж – това е съвет за човека, когато се изкачва през нощта на ложето свое: той трябва да приеме над себе си висшето царстване (Малхут) с цялото си сърце и предварително да предаде душата си на Твореца в залог”.

… И когато постъпва така, никое нощно управление не може да му навреди и да го откъсне от радостта от служба на Твореца, тъй като при него вечерта и утрото вече са един ден. И няма нощ, а само неразделна част на деня.

И затова, той веднага бива избавен от всички лоши болести и зли духове, които не властват над него. Тъй като неговата нощ вече е излязла от владенията на нечистите/егоистични сили (ситра ахра)  – защото няма нищо повече, което да го разделя от стената, Шхина/малхут. И силите ситра ахра вече не властват над него.

Ако човек се подготви правилно, тогава е свързан с Шхина, с Твореца, дори в онези състояния, когат в него настъпва тъмнина, под въздействие на силите, разделящи него и Твореца, групата, науката кабала и целия процес на учене, напредване и поправяне.

Всичко зависи от подготовката. Ако той се подготвя правилно, никога няма да се случи разрив. Напротив, чрез правилната подготовка ще бъде способен да обърне всички сили на нощта в сили на още по-голямо сливане, когато „тъмнината ще засияе като светлина” и той ще постигне много повече в светлината на утрото и деня, който ще дойде след нощта.

Какво означава „ще дойде след нощта”? Човекът сам обръща тази тъмнина в ден. Нощта не се сменя сама с ден, според часовете – както е в нашия свят. В духовното смяната става под въздействие на промените в човека, когато той, сам в себе си, обръща тъмнината в светлина.

А ако не се подготвя правилно да срещне тъмнината, тогава тя си остава тъмнина. Той забравя за деня, за Твореца, и се откъсва, спускайки се към състоянието на  „смърт” , към пълно отделяне от духовното, когато вече нищо не усеща, както е казано: „Мъртвите са свободни”. И тогава, постепенно отново се пробужда, сякаш тръгва от самото начало, за първи път.

Паденията, тъмнината, идваща към човека, се оценява в противовес с онези възможности, които са му били дадени преди да се е подготвил за тази тъмнина и да я е обърнал в ден.

Например, ако нивото на авиюта/дебелината на желанието, което трябва сега да получа е „10” кг ожесточение на сърцето, на желанието, тогава ми се дават всички възможности, за да съм готов да обърна тези „10” кг. в „+10” – от сила на разделяне, в сила на сливане. Всичко зависи от подготовката. Тогава, след нощта настъпва ден.

А ако не се подготвя правилно, идва тъмнината, настъпва нощта – и аз обръщам тази нощ в пълно отделяне и „смърт”. Защото, за мен е нощ, когато усещам силата на разделянето, отделяща ме от свойството отдаване, от Твореца. А след това, вече не желая нито свойството отдаване, нито Твореца като свойство отдаване – нищо! Мисля само за себе си – кога ще ми бъде добре. Тогава излизам от състоянието нощ и тя се сменя със смърт, а после дори и с ниво, което е по-ниско от нея, когато не усещам абсолютно нищо.

Трябва напълно да вярваме на мъдреците, че Творецът, светлината, винаги ни подготвят чрез стъпки по системата и в тези стъпки, всички падения и подеми, сили на разделяне и сили, които са ни дадени за използване, са премерени така, че винаги можем правилно да използваме силите на разделяне, за да ги обърнем в сили на сливане. Човекът е длъжен да вярва в това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 07.02.2011

[34719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява науката кабала?

Отговор: От висшият корен (замисълът на творението), отгоре надолу, през всички светове, към нас, се спуска някакво въздействие, достигайки накрая крайната точка, този свят. То включва в себе си външната част и вътрешната: 5 висши светове и творения.

Цялото мироздание това са светове и души, които се намират вътре в световете. Науката кабала изучава всичко, с изключение на самият корен: как това се е разпространявало отгоре надолу, а после се връща отдолу нагоре – и всичко относно постигащия това човек.

Вътре в тази система се намира някой, наричащ се „човек” (ние засега не знаем кой е той) – и това, което се разкрива относно него, се нарича наука кабала.

Аз сега се намирам в реалността на този свят и усещам всичко чрез пет сензора – петте органа на осезание: зрение, слух, вкус, мириз, осезание. С тяхна помощ аз разкривам и възприемам нещо, случващо се отвън.

А какво се случва всъщност там – аз не знам. Физиците ще кажат, че ни въздействат вълни и няма нищо друго освен вълни. Химиците ще кажат, че тези реакции са между някакви вещества, молекули. Но главното е, че аз улавям някакви въздействия и реагирам на тях. Това е моето вътрешно възприятие, някой друг може да реагира по друг начин.

Ние всичките сме устроени еднакво и затова възприемаме приблизително същото. Някакво друго създание ще усеща съвсем друга реалност. Всеки усеща света в зависимост от своите свойства, характер, информационни гени – хора, животни, насекоми, растения, дори камъните – всеки по различен начин усеща себе си и своето обкръжение.

Но кабала говори само за това как човекът възприема света. Въпреки че и тук има различия, все пак имаме някакво общо възприятие. Ние все пак се разбираме един друг! На неживо, растително и животинско ниво нашите впечатления дотолкова съвпадат, че ние сме напълно солидарни един с друг относно тях.

Само на човешко ниво, там, където започва психологията, индивидуалните особености на възприятията и усещанията – там започва сложността в разбирането.

Ако се разглежда само въздействието върху петте органа на чувствата, неизкривените особености на психологичното възприятие, то всичко, което усещаме в тях се нарича възприемане на този свят – върху което още не са наложени твоите нерви и мисли. Ако по този начин постигаме всичките 5 духовни свята, то това се нарича науката кабала: цялото спускане отгоре надолу, от началото до края и от края отново към началото, всички цели и системи, причини и следствия, всичко, до последния детайл.

По такъв начин кабала обяснява: какъв е човекът, за какво е създаден, защо е било необходимо спускането отгоре надолу и какво ни чака в края на подема.

Тази наука включва в себе си всичко – включително физиката, химията и живота на човека в този свят… Всичко е там, вътре!

Кабала това е разкриването на цялата реалност вътре в постигащият я човек.

Човек се издига в световете и постига реалността в някакъв неин срез: 1-во стъпало, 2-ро, 3-то… Когато той се издигне на следващото стъпало, то е ясно, че всички предишни са вече включени вътре в него.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 23.01.2011

[33956]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Откъде се взима в нас желанието за отдаване?

Отговор: Желанието за отдаване се пробужда в нас под въздействието на висшата светлина – „светлината, връщаща към източника”. Ние не знаем, какво е това желание за отдаване и отдаване извън нас.

Ние съществуваме в своята природа на получаване и изведнъж идва някаква външна сила и ни влияе. А ние не знаем що за сила е това. Ние съдим за нея само по нейните проявления, по резултатите от нейните действия. Аз започвам да познавам Твореца по действията на тази сила в мен.

Той – това са онези последствия, които Той предизвиква в мен. А Него самият аз не познавам. Аз не познавам дори същността на явленията в този свят: какво е електричеството, какво е хлябът, кой съм аз самият?! Аз не мога да постигна самата същност на нещата – на мен ми се разкриват само следствията от проявлението на тази същност.

Затова науката кабала (и изобщо всяка наука) изучава само онова, което е възможно да бъде изучено: материята и формата, облечена в материя.

И когато при нас идва тази особена, странична, външна сила – на мен не ми е известно откъде идва тя и Кой е той. Аз я извиквам по някакъв особен, непонятен начин, който се нарича „чудо” (сгула).

Защото в мен не съществува никаква възможност да разбера как именно ѝ въздействам, как се пробужда тя и започва да ми действа в отговор. Аз съдя само по нейните проявления, които усещам в своя материал, желанието.

Вътре в себе си аз чувствам изменения – като резултат от чуждото въздействие. Това следствие, породеното в мен – и се нарича желание за отдаване.

Това е много странно и особено свойство – съвършено непонятно и незнайно за мен. Когато то изведнъж се ражда, тогава разбирам, че никога преди не съм го изпитвал.

А ако поговоря с обикновените хора, то всеки ще каже, че прекрасно знае какво е това желание за отдаване и че отдава на другите. Той не разбира, че цялото това отдаване е само друга форма на получаването.

Да разбереш с какво се отличава получаването от отдаването можеш само, ако си получил вече тези две желания. Едното идва при нас отвън, а другото е заключено в нашата природа. Ето в такъв случай, човек може да различи едното от другото и тогава започва да разбира кой е той всъщност.

Сега ние даже не разбираме, че в този свят действа само един закон – на егоистичното получаване. Ние ще разберем това, едва след като се сдобием с желание за отдаване.

Чак когато излезем от Египет, можем да разберем какво точно е било Египетското робство, в сравнение със свободния живот! Всичко се познава и оценява само чрез своята противоположност.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33345]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

От урок № 2, Москва

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1986, статия 15, „Молитвата на обществото“: „Казаното в книгата „Зоар”, „Аз се намирам сред народа” означава, че когато Творецът съди обществото, човекът няма право да се отделя от обществото. А онези, които са се отделили, дори ако са праведници, първи биват осъдени”.

Настройването ни за Висшата сила става по книгата „Зоар”. Тя ни разказва за това, как да се настроим за разбирането на тази Сила, а то води до нейното усещане, разкриване.

„Съдът” е едно от нейните проявления – под формата на справедливост. Постъпката, извършена от някой или от всички, предизвиква съответстващо ответно въздействие. Човекът в никакъв случай не трябва да се отделя от заобикалящото го общество.

Как става това? В нас се появяват всевъзможни отрицателни действия, усещания. По този начин ми се дава възможност да остана в обществото, над тях, въпреки тях, макар че ако се отделя от него, веднага ще се почувствам комфортно и ще избегна проблемите. Всички заедно отиват да получат наказание, а аз мога да отида встрани. Дори така ми казват: „Можеш да отидеш настрани, това не те касае”.

И все пак, въпреки че праведниците не са съгрешили заедно с останалите, ако се отделят от другите, ще попаднат първи в съда. С други думи, така проверяват човека – дали желае да влезе в егоизма на нашия свят и да остане в своето комфортно „буржоазно” състояние или заради постигането на Висшия свят е съгласен, въпреки всевъзможните неудобства, да остане свързан заедно с всички.

И затова, човек никога не трябва да се отделя от обществото, тъй като милостта на Твореца е върху целия народ постоянно. И затова е казано: „Аз се намирам в народа и не искам да се отделям от тях”.

Отношението на Висшата сила винаги се проявява към всички заедно и никога в частност към някой. „В народа”, означава в онези, които искат да се съберат заедно.

Трябва да вземем това под внимание. Когато се намираме в група и започнем да усещаме всевъзможни търкания, егоистични движения от страна на всеки от нас, трябва да разберем, че ни „разиграват” специално. Ако въпреки всичките тези „игрички”, все пак се съберем заедно (и така всеки път, във всеки един момент), тогава ще ни придвижат по-нататък.

Но ако се поддадем и всеки от нас бяга от проблемите, не ги решава, за да се извиси над тях чрез съединяването, тогава естествено, отново ще се потопим в обичайния си живот и ще престанем да разбираме какво казва науката кабала.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Изследвайки мирозданието виждаме, че и нашата природа, и светът са скрити от нас. В продължение на хилядолетия, поетапно, поколение след поколение, ние разкриваме света и все повече го опознаваме.

Творецът се явява общата сила на природата, и за да Го постигнем се нуждаем от още време. Но защо реалността е скрита от нас? И защо е скрит от нас Творецът?

Нима не е като подчиняващите Му се закони на природата – като неживото, растително, животинско ниво на развитие или човека? Той се явява общ закон, в който се намира мисълта, а също така началото и края на мирозданието. След като всичко е включено в Него, тогава защо Го е сътворил така, че Той да е скрит от нас?

Какво особено има в това, че ще стигнем до Неговото разкриване самостоятелно и ще Го помолим да ни помогне да го направим? Що за игра е това: Той се крие от нас, а ние трябва да страдаме в продължение хилядолетия в своето развитие, докато стигнем до въпроса: „Защо Творецът е скрит?” И само тогава ще ни се открие науката кабала, явяваща се средство за Неговото разкриване. А каква полза имаме от това? Е добре, ще го разкрием – но какво ще стане по-нататък?

Казват, че след това ще се чувстваме добре, защото Творецът е Добър и Творящ добро, и когато стигнем до Неговото разкриване, ще живеем в любов, издигайки се над всички страдания. Но ако Творецът е силата на безкрайната любов и отдаване, тогава защо ни е създал такива нищожни и окаяни? Защо трябва да полагаме такива големи старания, за да стигнем до онзи, който ни обича?

Но ние виждаме, че и в този свят всичко е устроено по същия начин. Хората, преминаващи през различни препятствия, за да постигнат любовта, единението, разкриването, ценят това и чувстват в каква степен са спечелили и открили за себе си нещо голямо, скъпо и важно.

Също така виждаме, че всъщност в нашия свят, всеки от нас иска да го обичат такъв, какъвто е. Но такива отношения не могат да съществуват помежду ни. Такива чувства изпитва само майката към своето дете. Но това е земна, животинска любов, която идва в майката от природата и я задължава да обича детето си – да му даде живот, който да поддържа и да способства за неговото развитие.

И това е единственото изключение. А тъй като не обичаме другите хора такива, каквито са, искаме да имаме доказателства, че това е изгодно за нас. Всичко това ни помага макар и малко да разберем, защо Творецът играе тази игра (скриването).

Той иска да стигнем до любовта без каквито и да е сметки. Така, както искаме да ни обичат каквито сме, по същия начин иска да Го обичаме не с оглед на някакви наши лични интереси, а такъв, какъвто е Той. И затова, докато не се освободим от своето его, изобщо няма да можем да разберем, как да започнем да установяваме връзка с Него.

Първото, което е необходимо да направим за развиването на усещането за Твореца в нас, е да се издигнем над своята природа. Тоест да се издигнем над собствения си интерес – какво ще спечеля от това?

Това е реално, ако успея напълно да се освободя от него – сякаш не съществувам, сякаш съм абсолютно независим и обективен, и по този начин мога да видя и съдя за всички. Ето тогава, от този миг и нататък, ще мога да започна да усещам Твореца, силата на отдаването, силата на доброто.

А ако Той се разкрие, ще отида при Него само, защото ми е изгодно. Но ако почувствам, че Той излъчва само любов, увереност, здраве, щастие, тогава ще бъда принуден да Го обичам, защото се явява източник на цялото благо. Такава любов ще бъде принудителна и зависима.

Затова, за мен е нужно да се въоръжа с екран, съкращаване и със своята анти природа, да стана свободен от собственото си его. И тогава, ние двамата ще станем носители на безкрайната, чиста любов без лична изгода, и ще разберем, че не Творецът се скрива от човека, а човекът Го скрива със своя егоизъм.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33053]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът ми носи страдания, как ще мога да се приближа към Него?

Отговор: Творецът преднамерено изпраща страдания, за да ти е по-лесно да се издигнеш над своето его, където ги усещаш. А когато се издигнеш над егото си, ще можеш да развиеш различно отношение към другите хора: не на основата на получаването, а на основата на отдаването.

И тогава ще започнеш да усещаш Твореца и света, функциониращ не за да получаваш и напълваш своето его, а основаващ се на отдаване и напълване на желанието да отдаваш, т.е. ще можеш да получиш усещане за второто измерение на реалността.

Природата, в която ние съществуваме, се разделя на две части. Нашата половина се намира в тенденция към усвояване на реалността вътре в себе си. И когато аз възприемам и получавам в себе си впечатление от реалността, в която се намирам, не мога да възприема нищо повече от действителността на този свят.

А втората половина е ориентирана към противоположна ни природа – на отдаване извън всяка обратна връзка с мен. Чрез науката кабала ни се дава възможност да придобием и втората природа и да започнем да усещаме втората част на реалността.

Но след като се издигнеш над своето его, над това, което усещаш в желанието да получаваш, ти вече работиш само с желанието да отдаваш.

Оказва се, че можеш да съществуваш в двете форми и съответно да усещаш двете измерения. А след това ще можеш вече да разбереш защо Творецът е скрит от нас.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33050]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→