Въпрос: Съединението между нас, нашите усилия да отстраним отблъскването между нас, – зависи ли само от разкриването на висшата сила, на Твореца?

Отговор: В нас има само сила на отблъскване и корист. В такова отношение към другите, Творецът не може да се разкрие. Ние трябва да Му създадем място за разкриване – добри отношения между нас, които ще съответстват на Неговата природа. Къде ще се разкрие Той в теб, ако ти не Му даваш място? Къде е твоето желание да „отдаваш”, в което ще се разкрие Творецът? – Това е все едно желанието да хваща радиовълните без радиоприемник.

Ако в теб няма свойството за отдаване, как ще усетиш общото свойство на отдаване – Твореца? Творецът – това е всеобхватна вълна, която те обкръжава. Ако нямаш приемник, т.е. подобно на тази вълна свойство, ако ти не си Му подобен, – няма да Го улавяш.

Ти казваш: „Не! Нека първо Той да се разкрие!”. Но как ще се разкрие Той? Нали това е закон! Това е сила, която ще се разкрие само на подходящ на нея материал. Подходящият материал – това е желанието за наслаждение, което се стреми да стане отдаващо, също като Твореца. В степента на своето подобие то разкрива Твореца.

Можеш да твърдиш каквото ти харесва, но природата няма да приеме твоите условия. Ти казваш: „Аз искам да се нося във въздуха, без притегателната сила!”. Какво от това, че го искаш?… Скочи от покрива пък ще видим как със своето желание ще измениш законите на природата…

Ти искаш да се измени Творецът?! Но това е всеобщият Закон на природата, който гласи: „Аз отдавам, Аз оживявам всичко. Този, който желае да Ме разкрие, да се издигне на Моето ниво, трябва да стане такъв, какъвто съм Аз”.

Как можеш да изискваш от Него?! Той не се изменя! Всички изменения могат да бъдат само в теб. „Не! Нека отначало Той да се разкрие, а аз ще почакам!”. Кой закон може да се разкрие, ако не се създадат условия за неговото разкриване?!…

Иди да се помолиш – може Той да ти се разкрие? Ако Той се разкрие, това ще бъде против всички закони на природата. Ти ще Го попиташ: „Но каква е разликата за Теб? Защо Си такъв упорит? Разкрий се най сетне!” – и Той ще се разкрие?…

Такова нещо никога няма да се случи! Това е просто глупост и тъпота – така да мислиш и да чакаш. В такъв случай ти смяташ, че Творецът е подобен на човека, който се променя. А Той не се променя. „Законът е установен и няма да го престъпят”. Творецът – това е общ закон на цялото мироздание, а не е човек. Това е закон, сила.

Когато казваш, че Творецът е милосърден и милостив, – това е, защото Той ти се струва милосърден и милостив в степента на твоите изменения. А в Него самият няма нито милосърдие, нито милост, нито някакви чувства.

Да кажем, на стената има розетка с три дупки, от които извличат електрическа сила с помощта на проводници. Тази сила може да те изгори или да те излекува, да нагрява или да охлажда, да те удари с електрически ток или да те успокои. Тя може всичко – в зависимост от това, как я използвам.

А ти казваш, че тази сила е зла или добра. Но всъщност ти я използваш така, че тя да е зла или добра. А тя самата няма никаква форма.

Въпрос: Ако моята природа е желание за наслаждение, а Вие ми казвате: „Ти трябва да пожелаеш да отдаваш! Пожелай от дълбочината на сърцето си!”. Нима това не е разновидност на чудото, което трябва да се случи в мен?

Отговор: Не! Тази сила, създала всичко, е устроила това по такъв начин, че цялата реалност, развила се от нея, трябва да дойде до точно подобие на свойствата с нея. В тази реалност има неживо, растително, животинско и човешко ниво. Последното, най-високо ниво на развитие на желанието, наречено човешко, трябва се измени и да включи в себе си също така и неживото, растителното и животинското ниво. И така да достигне до подобие по свойства.

Такъв е законът. Този закон въздейства на цялата реалност, на всички желания и ги привежда към подобие по свойства. Когато един от представителите на човешкия род достигнал до определено ниво на развитие, той изведнъж открил, че съществува такъв закон, който го развива, че той се развива вътре в този закон – вътре в природата. Това е бил Адам Ришон – Първият Човек.

Тогава той ни е написал: „Ние – хората, трябва да достигнем подобие по свойства с висшата сила. Висшият – отдаващият. Аз разкрих, че това е общата сила на природата. Тя притиска всички, заставяйки ги да се развиват. И още разкрих, че от неговите закони ние можем да извлечем сили за нашето придвижване в хода на еволюцията по по-добър път. Ние можем да използваме тази сила, за да облекчи етапите ни на развитие”.

Тази методика се нарича науката кабала – наука за това как в тази всеобхватна сила на природата ние можем да се развиваме по-комфортно. Хайде да си облекчим тези етапи на развитие, на които този закон въздейства върху нас, заставяйки ни да достигнем края на пътя!

Сам по себе си този закон е, както и всички останали закони, – не е добър, нито лош. Но с помощта на мъдреците, наричани кабалисти, ти откриваш, че можеш да го използваш, за да облекчиш малко пътя – така, както използваш и останалите закони на природата, които си разкрил и събрал в наука. Те ти помагат да живееш, да се устройваш в живота.

И този закон също ти помага – закон, облекчаващ ти степените на развитието, за да не напредваш в развитието като „под валяк”, а да преминаваш тези етапи меко и лесно. Тази методика се нарича методика на поправяне, науката кабала.

Но ако ти не я използваш, все пак ще се придвижваш, но само под големия натиск на природата, по обичайния път. Това е всичко, което имаме. Ние разработихме науката. Също така, както зная правилно да използвам силата на привличане, електростатичните, електромагнитните, оптическите и други сили, така аз разработих още едно нещо: как правилно да използвам силата, която ме развива, как да я използвам по най-добрия за мене начин.

Какво означава по „най-добрия за мене начин”? – По своята природа аз не искам да се развивам, защото развитието е тежко, аз трябва да се подложа на промени. Но, тази сила ме притиска – и от това се уча, че нямам избор, трябва да изменям своята природа ден след ден. Какво да правя? Тогава ми разкриват от природата: ако ти привлечеш тази  сила по-рано, преди тя да дойде към теб, както винаги с натиск, – ти във всеки случай я използваш за развитие, но развитието ще е желано – ако ти я притегляш.

Но как да направя така, че това да е желано? Защото аз не искам да се развивам. Тогава ми казват: ти можеш да направиш това заедно с другите. Те могат да ти повлияят, внушавайки ти, че си заслужава да се развиваш. Ако хиляди хора ми кажат, че си заслужава да се развивам, призовавайки ме да вървя заедно с тях, аз ги слушам – и започвам да желая: „Нека да дойде тази сила и ме развива днес, по желание, а не да се стовари върху мен утре с удар!”. В това се състои цялата методика.

По такъв начин ние използваме всички закони, цялото разкриване, цялата наука. Аз изучавам законите на природата – като пример, законът за притеглянето. Този закон за притегляне сега ще ме притегли към земята и ще ме разбие. Аз искам да излетя от висока планина. Какво да направя? Как мога да използвам същата сила на притегляне, но не в нейния естествен вид, когато ме претегля към земята, а по противоположен начин?

Във всичко, което правим, ние вземаме силата на природата и я използваме преди тя да ни въздейства директно – привлича, разрушава, изгаря. Ние създаваме така наречения екран – определено противодействие между нас и тази сила, и започваме да я използваме правилно.

Ние използваме огъня – за нагряване, а не като изгарящ пламък, какъвто сме го разкрили първоначално. Силата на притегляне използваме за всевъзможни устройства. И така – всичко. Ние използваме силите на природата преди те да ни достигат,  притискат и разрушават. Защо те идват при нас, за да ни притискат ли? Защото със своят натиск те ни развиват.

Но ако ние изпреварим този натиск, съгласим се с тях, вървим насреща към тях, то се развиваме с тях по прекрасен начин. Аз преминавам същите етапи на развитие, само че без натиск: „Не ме притискай, аз съм съгласен! Хайде да тръгнем заедно!”. Ето какво правим ние, и това се нарича науката кабала.

Въпрос: Ако Творецът – това е съединяване между другарите, и това съединяване предизвиква в мен ужасни усещания, значи, такова е и отношението на Твореца?

Отговор: Има природен закон, природна сила. Всичко зависи от това как я използвам. Аз мога да включа в електрическата розетка нагревател или хладилник, а мога да включа неизправен уред, който ще подпали целия ми дом.

Тази сила от електроцентралата, свързана към розетката в стената, – зла ли е или добра? Ако аз съм включил неизправен уред, и домът ми е изгорял, нима мога да отида в електрическата компания и да ги обвиня, че са ми причинили вреда, че цялата тяхна електроцентрала произвежда зла сила?..

Необходимо е да се разбере, че ние се намираме в полето на една сила. Съгласно нашето развитие вътре в това поле ние трябва всеки миг от своя живот да бъдем подобни на това поле, на силата, в която се намираме. Тогава ние винаги ще чувстваме себе си в добро, прекрасно, комфортно състояние.

Ако тази сила ни притиска за да се развиваме, тоест, ако не и съответстваме, закъсняваме в развитието си, – ние се чувстваме зле. Тъй като ние включваме в себе си желанията на различните нива – неживото, растителното, животинското, човешкото, то усещаме натиск от всичките нива на природата – неживата природа, растителната, животинската и човешката. И затова ни е зле по най-различни причини.

Ако се стараем да се развиваме правилно, съгласно закона, който сме разкрили в своето развитие за сметка на природата, – този закон се нарича „подобие по свойства” или „сливане”, – то всеки миг трябва да достигаме това сливане, за да се чувстваме добре. Значи сега ние трябва да търсим как можем да се придвижваме за да бъдем през цялото време в подобие с природата, да не чувстваме от нея никакъв натиск, никакви удари нито на едно ниво на своето желание.

Моето желание се дели на десет части, и аз мога да усетя в тях десетте египетски наказания, ако не съм подобен на природата. А аз не искам да усещам тези удари. Аз съм чувствителен, деликатен човек, мен ме боли, зле ми е, не ми е хубаво. Аз вече се изморих от ударите! Искам да напредвам по добрия път.

Кабалистите ми казват: ако искаш да напредваш по добрия път, ти все едно трябва да оказваш натиск върху себе си, защото по своята природа си ленив и не искаш да се изменяш. Как ще се измениш в подобие на тази сила? Ти можеш да се измениш с помощта на обкръжаващите те хора.

В своя егоизъм ти си устроен именно по този начин, и от това си създаден в него, че да зависиш от обкръжението. Обкръжението действа на твоето его. Заради своят егоизъм ти си продаден на обкръжаващите, намираш се под тяхното влияние. Със своето отношение към теб те могат да направят всичко каквото си пожелаят от теб. Могат да започнат да те пренебрегват – докато не завършиш с живота си, или обратното – да започнат да те превъзнасят и възхваляват – докато не се самозабравиш. Те всичко могат да направят с теб, да ти наложат всякакви вкусове, ценности, мода, важност на едни неща и пренебрегване на други. Те могат да направят от теб всичко, което пожелаят, – до такава степен, че да поискаш да ядеш боклук – и да усетиш в него вкус на райска храна, или целият си живот да поискаш да живееш в ужасни условия – и да ги усещаш най-добрите. Защо? – Защото това е важно в очите на обкръжението. А обкръжението може да те разиграва, макар че тези ценности изобщо да не са му важни. Обкръжаващите ще направят от теб всичко, което има е угодно. И ти никога няма да разбереш, какво всъщност искат те.

Възможно е сега целият свят да се е договорил помежду си така, че всички да работят над теб. Целият свят! Всички хора знаят как да се отнасят към теб! И те правят с теб каквото искат – за да мислиш така, да желаеш това и да се държиш именно така. А ти не знаеш за това, но нямаш избор – длъжен си да се държиш така. Със своето отношение към теб те наистина те оформят. Защото ти си само безформен материал от желанието да се наслаждаваш, и затова напълно се поддаваш на тяхното влияние. Така както малкото дете приема всичко, каквото му разкажеш. То е в твоите ръце. Така и ние.

Затова, ако искаме да се изменим, то трябва да намерим общество, обкръжение, което ще ни въздейства, както тази природна сила, принуждаваща ни да се развиваме входа на еволюцията. Но това общество трябва да ми въздейства преди тази сила да дойде към мен и да ме притисне. Защото нейният натиск – това са болести, проблеми, пречки, преврати, климатични удари, чак до войни и унищожение, когато ние умираме – и отново живеем, връщайки се в следващия кръгооборот, и така също се поправяме.

Накратко, на мен ми е необходимо общество, което да ми дава за пример висшата сила, да ме задължи, да ми се разкрие – вместо висшата сила, преди нея. Вместо това утре тази сила да ме връхлети с удари, аз искам обществото днес да ми обясни и да ме подтикне напред с добро. Тогава аз се изменям още днес – така, че утре да съм готов да  срещна тази природна сила в подобие на свойствата, и на мен ще ми бъде добре с нея, – вместо това, тя да ме задължава да изменя своето „бързо развитие”.

Това е цялата наука кабала – науката за силата на развитието, за закона за развитие, който ние вземаме в свои ръце и го използваме. Законът за развитие ние вземаме в свои ръце!

Точно така, както в химията, физиката и във всички естествени науки –ние разкриваме силата и я използваме преди тя да ни въздейства. Как така преди? Обществото може да разкрие тази сила вътре в себе си. Обществото е като детектор, то концентрира тази сила, намираща се вътре в него, точно както лупа, събираща лъчите на светлината в сноп, – и тогава аз използвам обществото като развиваща ме сила – осъзнато, за мое благо, за да се изменя, за да дойде тази сила към мен чрез обществото по желан начин.

Обществото ми влияе, внушавайки ми „Заслужава си да се развиваш! Ние искаме ти да се развиваш! Ние искаме да те видим да напредваш. Това състояние е желано в нашите очи. Тогава ние ще те уважаваме и ще те обичаме, ще се отнасяме към теб много топло”. – „Всъщност?! Аз искам тази сила!”. Тогава вътре в обществото, което така се отнася към мен, ще дойде силата и ще ме развие.

Аз само съм придобил желание към това да ми направят „операция”, да произведат изменение в мен. А, ако аз не съм си подготвил обкръжение, и тази сила не е дошла при мен чрез обществото, внушаващо ми, че си заслужава да се изменя, – тогава тя ще дойде необлечена в общество, което се нарича „светлината Хохма, необлечена в светлината Хасадим”, – и аз усещам удар.

От урок по писмо на Рабаш, 25.02.2011

[36495]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Науката кабала ни учи как да преминем от материалния свят в духовния, от сегашното възприемане на реалността към истинското. Необходимо е да обясним на себе си, че възприеманата сега от нас действителност е илюзорна, временна и случайна, че е зависима от нашите вътрешни свойства. Те само ни се струват стабилни, но всъщност се поддават на изменения, поправяния и преобразования.

Да кажем, си получил компютър и ти се струва, че той няма никакви допълнителни функции освен тези, които има. През цялото време гледаш една и съща картина, защото нямаш други. В един момент идва специалист и ти казва: „Виж каква клавиатура съм ти донесъл, опитай се да работиш с нея”. Започваш да натискаш клавишите и неочаквано откриваш много нови неща за себе си.

Пред теб се появяват картини, в които виждаш самия себе си. И ето, че влизаш в тях и започваш да програмираш света, в който живееш. Всъщност даваш команди и всичко около теб се променя.

Тогава започваш да научаваш, че светът функционира съгласно определена програма, наречена Творец. Но в степента, в която се уподобяваш на Него, към теб постепенно преминават Неговите командни функции.

А след това, стигаш до състояние, когато вземаш в свои ръце тази клавиатура – с всички команди и програми, съдържащи се в нея, с всичко случващо се, и всъщност със собствената си съдба.

И така, картина след картина, започваш правилно да подреждаш тези кадри, които постъпват към теб и всяка минута се сменят. Сега вече можеш сам да планираш какви да бъдат, както е казано: „Исраел е по-високо от звездите и знаците на успеха”.

Внезапно виждаш, че предишният живот е останал някъде назад и вече си се придвижил далеч напред от онази първа картина. Осъзнаваш, че не се намираш в нея. Но къде си сега?

Откриваш, че се намираш в някаква реалност и си въвлечен в нея – програмираш я и тя все повече и повече ти се разкрива, а ти се намираш извън времето и пространството, извън предишното възприемане на реалността и твоето животинско тяло вече не съществува.

Намираш се в усещането, че целият свят на материята е изчезнал, защото и по-рано не е съществувал – просто така си го усещал в онзи първи кадър. Именно затова, нашият свят се нарича „измислен свят”. А науката кабала ни учи, как правилно да приемаме реалността – или как да разкрием Твореца.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 04.01.2011

[36375]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Отваряйки която и да е книга в нашия свят, искаме да получим от нея или усещане, или разум. Защото освен това няма нищо друго. Искаме да се впечатлим от приключенските книги и романите, преживявайки заедно с героите – това е разбираемо за нашите чувства и желания.

Искаме да напълним разума си със знания от научните книги, като сме наясно, че за тази цел е нужно усърдно да ги изучаваме, стараейки се да съберем цялата информация в паметта си, а после да работим с тези данни, разпределяйки ги съгласно онова, което се стараем да разберем.

Разбиране се нарича правилното подреждане на данните. В книгата цялата информация е подредена правилно. Аз вкарвам тези данни в своята памет и ги организирам в същия ред – но с разбирането, че трябва да ги подредя по същия начин, че си струва да го направя, защо и как. Съгласяването ми с учебника означава, че го изучавам.

Но нито първият подход – за усещане, нито вторият – за разбиране, не присъстват при изучаването на науката кабала. Съвсем не! Тук четем текста, не за да усетим нещо, тъй като в този миг няма какво да усетим, и не за да разберем – защото не е възможно да разберем прочетеното, а само за да извлечем от него силата, която ни променя. Нека ни промени – само това ни е необходимо!

Това се нарича „сгула” – „чудoдейно свойство”, „чудо”, и само от него имаме нужда. Но, за да организирам това „чудо”, са ми нужни три съставни:

1. Учител, който ме насочва към „чудoдейното свойство”. Всъщност учителят не трябва дори много да знае – не е необходимо да ми демонстрира своите знания. Той не трябва да пробужда в мен нито чувствата, нито разума. Трябва само да ме насочва към изпълняването на „чудото”/„сгула”.

2. Група, която също като мен се стреми да реализира това „чудо”, да пробуди силата на промяната.

3. Книга. Аз не знам какво представлява тази книга. Кабалистите казват, че е тайна книга, в която не разбират написаното, но ако я чета заради „сгула”, тя ми въздейства и ме поправя.

Затова кабалистичните книги са написани така, че не разбираме нищо в тях. И ние поначало нямаме намерение да ги разберем, защото така бихме „откраднали” от искането на „сгула”. Освен това, не възнамеряваме тук и сега да усетим написаното в тези книги. Преди всичко аз искам да се осъществи „сгула”, а след нея вече ще усетя и разбера.

Когато в резултат на „сгула”/„чудото” стане разкриване, тогава вече влизам в този чудесен свят, където имам усещане и разум – както е в нашия свят. Тогава виждам, че същата книга, която преди е била тайна за мен, е изпълнена с чувства и разум – че е подобна на приключенската книга и романа, както и на научната книга, изпълнена с мъдрост.

Такава е книгата „Зоар” – много особена книга, най-силна по своето въздействие, способна да ни донесе „сгула”. Именно това трябва да изискваме от нея. Само от това искане зависи успеха. Така че, хайде да четем и да не го забравяме!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.02.2011

[36165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо вие и вашата централна група външно изглеждате религиозно, докато обяснявате, как това не помага на духовния напредък? Няма ли да е по-добре да се приеме някакъв по-светски вид, за да се стигне по-близо до хората и до целия свят?

Отговор: Аз не мисля, че това трябва да пречи на хората. При нас се занимават различни ученици, и ние на никого не указваме как да изглежда. И ако нашето общество вече е известно сред народа, то хората трябва да знаят, че ние не насочваме хората към религията и не ги задължаваме към никакви материални религиозни действия – те идват при нас, за да поправят душата си, да разкрият висшия свят, желаейки да достигнат корена на своята душа.

Ние се занимаваме само с поправяне на душата – това е целта на науката кабала, разкриване на Твореца от творението. А разкриването става в поправена душа. И обикновено човек си остава в тези традиции към които е привикнал.

Но все пак, кабала е дошла до нас чрез хора, които са произлезли от юдаизма. След разбиването на Храма, народът е паднал от духовното ниво, и да замени кабала е дошла религията, която се намира долу, в нашия свят. Но през всичките тези векове, паралелно с това, от Раби Шимон и по-нататък, кабала се е предавала от един кабалист на друг по веригата. Така тя е достигнала до нас в качеството си на методика за поправянето.

Кабала не се е отнасяла към религията, която е оставала долу. Тя е продължила да съществува между кабалистите така, както и до разрушаването на Храма. Между кабала и религията винаги е съществувало разделение, желязна стена.

А ние получаваме кабала такава, каквато е била до разбиването на Храма, и затова тя не е свързана със съвременната религия. Ние се занимаваме с поправянето на душата.

Но заедно с това, до разбиването, „Тора и заповедите” са се изпълнявали от народа и в намерение, и в действие, като едно цяло. Съществувал е Храмът и ритуалните служби в него, с всички необходими атрибути, и това е касаело всеки човек, в зависимост от произхода му: коен, левит, исраел.

Клоните и корените са се съединявали заедно и са се възприемали от хората като едно цяло. А след това клоните са се оказали долу, в този свят, губейки връзка с корените – коренът е останал горе, отрязан. И това означава изхода на народа на Исраел в изгнание, когато в него е останала само религията.

Но сега, ние трябва да се издигнем обратно, и да се надяваме, че тогава ще разберем в какво е нашето задължение и ще се върнем в това състояние на пълно и цялостно изпълнение на „Тора и заповедите” като духовни действия. Аз не знам как ще изглежда това – възможно е вече да не потрябват физически действия, а е възможно физическите действия да останат, но само в народа на Израел.

Баал а-Сулам пише, че даже в крайното поправено общество, всеки човек може да остане в своята религия, защото религията – това са културните традиции. Всичко това сега е неизвестно, и ние трябва да се безпокоим само за едно – за поправянето на своята душа.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35854]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Статия „Мир в света”: „Така че, и в нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни в света, и в същата степен човекът със сигурност е зависим от целия свят, подобно на колелото в машината.”

Казано е красиво и образно, но не ни достига чувство за ближния, за да може всеки от нас да стигне до такова сътрудничество. Не разбирам, как трябва да се въртя по отношение на всеки човек в света и какво означава „да бъда колело в машина”.

Възможно ли е да почувствам всеки човек така, както е в семейството? Защото там, ако някой макар и малко промени своето поведение, вижда как другият ще реагира на това – ще бъде ли в негова полза или във вреда, как ще се отнесе към това, какви чувства ще предизвика в него? Нима трябва по същия начин да преценявам в главата или в сърцето си цялото човечество?

Затова идва науката кабала и обяснява, че това е възможно, но не и в нашите келим. Само онази сила, която ни е сътворила и слиза върху всички нас като интегрална, може да ни промени и доведе до интегрална връзка помежду ни.

Но ние трябва да привлечем въздействието и върху нас, защото това не може да се случи от само себе си. Само тя може да измени нашата егоистична природа (когато се съобразявам само със своите интереси и не чувствам ближния) в друга, в която изведнъж ще почувствам, че съм свързан с всички и се намирам в една мрежа с тях – в един механизъм, съставен от зъбчати колела, където всеки знае как да се върти, какво предизвиква с всички свои действия и как всички останали му въздействат. И тогава, изхождайки от това, той изпитва общо усещане за целия механизъм.

Освен това, той става притежател на общия разум и общото усещане на всички. Тоест започва да чувства цялото човечество, неговите сили, мощ, мъдрост – всичко, което е във всички, чувства като свое. Освен това той започва да идентифицира онази сила, която е призовал за изменение на своята природа по пътя на включването и усещането на тази мрежа. Именно това се нарича разкриване на Твореца от творението. Същата тази сила, която ни е създала и съхранява егоистичната мрежа, след това ни задължава да я призовем, за да я променим и по този начин да я опознаем.

Всички промени, през които ни предстои да преминем, искането до което трябва да стигнем са необходими, за да се разкрие висшата сила – Творецът, и да Го усетим в мрежата на връзката помежду ни. Така че, в това има много добър, особен подем, през който трябва сега да преминем и да стигнем до новия интегрален свят – да бъдем свързани заедно и да разкрием вътре в нас висшата сила. Само така ще стигнем до осъзнаването, усещането, възприемането и разкриването на новата реалност без граници.

От лекция в  аудиторията „Кабала за народа“, 08.02.2011

[35743]

Filed under: Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Най-важно е да намерим къде, сред всички наши свойства, сред всичко, случващо се с нас в мислите и действията, има някаква свобода сами да помислим или поискаме нещо. Тоест дадено ли ни е някакво, макар и малко, пространство за свободна мисъл, желание и действие?

Защото, с всеки изминал ден, все по-нагледно разкриваме доколко всичко зависи от гените, хормоните, информацията, вече заложена вътре в човека. И ако преди сто години сме мислили, че човекът е свободен в своя живот и всичко зависи от него, то днес разбираме, че неговото поведение се определя от това при какви родители се е родил, какви наследствени свойства е получил.

Той не е избирал времето, в което да се роди, нито в какво семейство, с какви качества, какво възпитание ще получи. Още от детството са му внушавали определено отношение към живота и към самия себе си – през първите 15 години, напълно са го формирали като личност.

Човек излиза в живота без да има нищо от самия себе си – той притежава само полученото по рождение, от възпитанието, както и онова, което е получил след това от обкръжението, в което попада, достигайки двайсет години и превръщайки се във възрастен. Обкръжението ще определя цялото му поведение и вземаните от него решения, и иска или не, ще му се наложи да следва същата ценностна система, която е приета в обществото.

Дори ако пожелае да тръгне срещу обществото, пак ще зависи напълно от него – защото всичко, което го касае бива определяно от обкръжението, и в самия него няма нищо самостоятелно. Откъде могат да се появят в него някакви свободни мисли или желания – от някаква далечна звезда?

При всички случаи те нямаше да бъдат свободни. Свободно би могло да бъде само едно действие – създаването на творението „от нищото” (еш ми-аин). Само Творецът е способен на такова свободно действие, за да създаде нещо, което няма никаква предистория, което е абсолютно ново.

А ако в сегашното ми състояние се включват всевъзможни предварителни условия и сили, които са го породили, тогава всичко, което се получава от тях е вече очевиден резултат, спрямо който нямам никаква свобода. Аз живея по зададена програма, която преминава през мен, не оставяйки ми никакъв избор – действам като машина или марионетка, която управляват чрез връвчици и дърпат на всички страни.

Ние сме следствие от всички тези чужди, вътрешни, външни въздействия и различни сили, които се съединяват в нас и ни управляват. Дори ако ни се струва, че човекът може да направи нещо сам – това също не е свободно действие, а онова, което тези сили са му позволили.

Но все пак, съществува възможност да бъде намерена свободата на волята. Ако човекът се развива с помощта на науката кабала, привлича към себе си допълнителна сила, противоположна на днешната му природа. И тогава, между тези две, противостоящи една на друга сили, той намира точката на своя свободен избор.

От едната страна стои силата на неговата природа и на целия този свят, с всичко, което е в него, от другата страна е силата на светлината, дошла свише. А между тях, по средата, в него има неутрална точка, където може да каже своята дума. Може да постигне състояние, в което тези две сили ще се уравновесят – и тогава ще получи свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35704]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам обяснението, че светът става глобален и всички ние трябва да се съединим – това е научен извод. Но не разбирам откъде ще дойде силата, която ще осъществи съединението. Какво е обкръжаващата светлина? Това вече ми се струва някаква мистика.

Отговор: Книгите, обясняващи строежа на висшия свят („Учение за Десетте Сфирот”) не са мистика, а строга наука, в която действат две сили – светлината и желанието, отдаващият и получаващият. Всички формули се извеждат от тези две сили – като в математиката, в двоичното представяне: от „0” и „1”.

Както е във физиката, където през цялото време се разглеждат 2 сили на взаимодействие, така e и в науката кабала, която дава основа за цялото постигане на реалността и за всички други науки, описващи тази реалност. Не виждам тук нищо мистично.Съгласен съм, че не е описано на обичайния и разбираем  за съвременния човек език, но това са ясни, научни, логични изводи.

Този текст ни обърква, защото не умеем правилно да го тълкуваме. Но всъщност става дума само за желанието за наслаждение, което приема формата на отдаването – и тогава се нарича духовно „тяло”, „парцуф”.

Желанието е материалът. Така, както в нашия свят има различни видове материя – нежива, растителна, животинска, човешка. Това също е желание за наслаждение, което в зависимост от своя тип, приема различни външни форми и в резултат, виждаме много видове растения и животни.

В духовния свят действа същото това желание за наслаждение, само че в нашия свят то приема всевъзможни егоистични форми, а в духовния – форми на отдаване, а не на получаване. Затова не можем да ги видим – защото все още нямаме зрението, с което да ги видим в светлината на отдаването и не различаваме всички тези образи.

Сега опознаваш себе си и другите по желанието да погълнеш в себе си, да получиш – на това се основава цялото ти зрение.  И затова виждаш около себе си именно такъв свят – всевъзможни форми на получаване в желанието за наслаждение. Ние разкриваме всички тези форми, изучаваме ги и на тази основа изграждаме науката.

Но има и друга форма на желание – отдаването, излъчването от себе си. И когато то започне да работи така,  приема различни форми: нежива, растителна, животинска, човешка – всевъзможни нива на отдаването, съчетаване на различните, действащи върху него сили на отдаване.

Науката кабала изучава именно тези форми. Кабалистите, които са постигнали свойството отдаване, всеки съгласно своето стъпало, пишат за своите наблюдения – така, както другите учени пишат за формите на получаване в този свят.

Тоест съществуват науките на този свят, за нашата земна природа, а същестествува и наука за природата на отдаването, която се нарича „кабала”.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: През какви етапи преминава човек при постигането на науката кабала?

Отговор: Започвайки да се занимава, човек преди всичко се учи да възприема правилно този свят, въпреки че изучава по-високото стъпало, следващото измерение, в което всички сме съединени заедно, тоест интегралния свят.

Но, изучавайки го, ние тепърва започваме да разбираме доколко тук, в този свят сме отдалечени един от друг и всеки от нас изяжда цялата система, вместо да работи за нейното допълване заедно с всички.

Всеки човек съществува като ракова клетка в общото тяло. Такова усещане и разбиране идва именно при проучване на глобалното състояние на системата. И тогава разликата между тези две нива: висшето, което е съединено в хармония, и нашето, което е напълно раздробено на индивидуалисти егоисти, започва много остро да се усеща от човек.

С това, че учи заедно с всички останали другари от целия свят, той започва да привлича към себе си силата на развитието, която малко по малко му влияе. Тази сила присъства вътре в природата и започва да го променя – да го прави по-свързан с останалите. В резултат, той започва да възприема света като единна, обща система.

Това се случва по естествен начин – отвътре. А не изкуствено, както днес, насилствено свързваме едно нещо с друго. И тогава, отношението на човека към света, към живота и самия себе си, неговите планове за живота – всичко това се променя. И тъй като той започва по-добре да чувства света – по-правилно, по-глобално, светът става прозрачен за него.

Той вижда връзките, действащи зад външната картина на света, между всички части на реалността. Това е като бродерия, от лицевата страна на която се виждат цветовете, а от опаковата – свързващите нишки, съединяващи всички части помежду им.

Човек вижда всичко това и вече не е на тъмно. Той чувства, как всичко е свързано заедно, става по-мъдър и повече не прави глупости. Това е първият етап на постигане на науката кабала.

А след това, човекът прониква още по-дълбоко в нея – започва да разкрива нивата на връзката между всички части на реалността. Започва да работи с всички тези свързващи сили. И тогава му става ясно, че в този свят, всички действат като марионетки.

Вижда, как всичко се управлява от нишките, простиращи се на обратната страна на „бродерията”. А ние, живеещите в този свят, нямаме никаква свобода на избора и нашето поведение се определя от гените, хормоните и управляващите ни сили. А той вече постига нивото на вземане на решения и може сам да определя как да се държи и как иска да види своето бъдеще.

Защото вижда правилно цялата обща система и се включва в нея, ставайки едно с нея. Неговото желание започва да действа заедно с желанието на тази система. Това е вторият етап на постигане. А след това има още етапи – общо пет.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35043]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г, статия 7, „Човекът и животното”: „Творецът изпраща на човека подарък – „бедняк”, т.е. оскъдност на разбирането, когато тялото не разбира как може да работи за благото на Твореца. Защото това е срещу природата.

И тогава, човекът вижда, че е беден не само откъм разум, но и откъм дела:  не извършва нито едно действие за благото на Твореца, а всичко само за своята изгода.”

Въпрос: Запазва ли се усещането за бедност постоянно, до самия край на поправянето?

Отговор: Очевидно е, че то нараства всеки път.

Но проблемът тук е следният. Да допуснем, че се чувствам опустошен и нищо не ми се прави. Съгласявам се с това състояние, „погребан” съм в него и не намирам никакви сили, за да напредвам. А и не страдам много от това.

Но може би, вече ме „понаболява” и се опитвам да предприема нещо.

А може и да не се отнасям към ситуацията като към наказание свише, като към препятствие, което е необходимо да преодолея, а приемам тези неща в качеството им на нови келим.

Това е много важен момент.  Ако виждам в даденото състояние „обременяване на сърцето”, тогава ми е тежко да се измъкна от него – не знам какво да направя и изобщо, защо това се е стоварило върху мен.

А от друга страна, мога да разкрия това състояние с радост, като трамплин към ново познание. В натрупващата се върху мен тежест, Творецът е внесъл самия себе си: „Искаш ли да Ме познаеш? Моля, заповядай”. Разбира се, стоя пред нещо, което засега е неизвестно – но вече предусещам пробива.

Науката кабала се различава много от всички подходи, които човекът е разработил за себе си. В кабала изучаваме правилното, еднакво отношение към двете страни на медала: към „ангела на живота” и „ ангела на смъртта”, към Твореца и Сатаната, към светлината и тъмнината. Защото всичко идва от Твореца – няма никой, освен Него.

Не е възможно нито в едно действие да се разпознае пряко или косвено влияние – всичко е от Него и всичко е в целите на поправявето. Само нашето възприятие придава на този „поток” пряка или косвена форма. Но човекът, във всяко състояние е длъжен да си каже, че то еднозначно изхожда от Твореца.

Човечеството, потопено в тъмнината, е заимствало някаква информация от науката кабала и е започнало да разделя единството на „добро” и „зло”,  да прави разграничение между тъмнината и светлината, между Твореца и Сатаната. Така са се появили митовете за битката между „добрите” и „лошите” сили. Тук, на първо място, човекът трябва да разбере, че отвън няма нищо – всичко се случва в него.

А на второ място – че няма разлика между „доброто” и „злото”. Само в кривото огледало на моя егоизъм, общата картина се пречупва и раздробява на две части. А онова, което ми се струва зло, което наричам „скверно”, всъщност може да е светлина.

Въз основа на какво излагам своето мнение? Ако вече се намирам в светлината и виждам приближаващата се тъмнина, тогава мога да говоря така.

А по принцип, в духовната работа, с човека никога не се случва да не отнася, които и да е свойства, сили или действия за сметка на Твореца.

Възложено ни е само едно: правилно да съберем и изградим детайлите на нашата небалансирана картина, за да стигнем до единството между Исраел, Тора и Твореца, до принципа: „Няма никой, освен Него”.  По този начин, всеки миг и във всяко състояние допълваме себе си с онова, което сме получили този път от Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 09.02.2011

[34869]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→