Да се сближиш с другите означава, да ти станат близки техните желания и мисли –  дотолкова, че да ги усещаш като желанията на собствените си деца. Ето така, целият свят трябва да стане важен за мен –  като че ли всички са мои роднини.

След това усещам тази „роднинска“ връзка все повече и повече, докато не започна да чувствам, че те са части от самия мен – и дори не части, а че всъщност съм аз! Това е чисто психологичен проблем.

И според степента на своето сближаване с тях, чувствам силата, която запълва пространството между нас – там се разкрива Творецът. Колкото повече ме е грижа за всеки човек в света, толкова повече се приближавам до Твореца, и толкова по-големи шансове ще имам да Го разкрия.

А ако отблъсквам осталите и възможността да се сближа с тях, ограждайки се със своите егоистични интереси – с това сам закривам от себе си и от всички останали Твореца, доброто и благото, предизвиквайки цялото зло и страданията в света.

Ако не започнем да използваме науката кабала, в човечеството ще започне отдалечаване един от друг – и на отделните хора, и на цели държави. И тогава, над нас ще започне да се сгъстява тъмнината, която ще бъде много по–силна, от сегашната.

Творецът ще започне все повече да се отдалечава от нас, и когато Той, издигайки се стигне до критичната точка – ще започне световна война. Всичко зависи само от приближаването или отдалечаването на висшата сила, С това, тя предизвиква всички взривове, катастрофи, епидемии и войни – включително и световна война.

Засега се намираме просто «в изгнание» (загубили сме усещането за Твореца). Той е доста близо до нас и нарочно се приближава още повече, за да ни разкрие глобалната свързаност на света. Докато не е късно, трябва да разберем, че сме отговорни да доведем това знание до всички – и тук всичко зависи от нашето желание.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съществува триъгълник, в основата на който се намираме ние, всички 7 милиарда. Колкото по-близки ставаме, толкова повече се разкрива Творецът. И всичко зависи от това съответстваме ли Му или не.

Ние можем да го отблъскваме – с факта, че отблъскваме всички останали. В степента, в която отблъсквам другите хора, аз отблъсквам Твореца и Го усещам като зло, страдание. В степента, в която пожелая да се сближа с другите, за да бъдем всички заедно – аз започвам да усещам идващото от Него добро.

Аз не мога да повлияя директно на самия Творец! Защото Той се крие от мен и аз не мога да достигна до Него, да Го хвана, да го доведа при себе си и да го заставя. Всичко, което мога, е да действам в моята област, долу в ниското. И ако ние долу действаме заедно, то в тази степен влияем и на Него. В това се състои и кабала: да работим между себе си, да се сближим един с друг и в степента на нашия успех да се приближим към Твореца.

Творецът – това е постоянна сила на доброто, която не се променя, както е казано: „Аз името Си АВАЯ не съм променял”. Това е силата на природата, която има неизменно желание и мисъл. Това е все едно постоянната област на паметта в компютъра (ROM), която ние не можем да променим. Тя е присъединена към нас и автоматично ни влияе в степента, в която ние влияем на останалите.

Всички ние влияем един на друг – а съответно на това висшата сила влияе на нас, абсолютно не изменяйки самата себе си.

Може също да се каже, че Той вече се намира между нас, а ние, приближавайки се и съединявайки се един с друг, Го заставяме да се разкрие, т.е. приближаваме Го към себе си. А отдалечавайки се един от друг, ние Го отблъскваме и не Му позволяваме да се разкрие.

Колкото по-близка ни става тази сила, толкова по-добре се чувстваме, защото това е силата на доброто. Колкото по-силно се отблъскваме един друг, в същата степен отблъскваме Твореца и толкова по-ужасно се чувстваме – защото сме отблъснали източника на доброто и благото. Това е много прост механизъм.

От урока по статията „Характерът на науката кабала“, 13.01.2011

[32732]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял“, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?“ – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Не е възможно да напредваш без обкръжение. Как може да бъде изградено обкръжение, по време на четенето на книгата „Зоар”.

Отговор: Ние изграждаме обкръжение, когато всички заедно искаме да постигнем всичко, за което четем в „Зоар”, във връзката между нас. „Зоар” ни рисува различни форми. Какво представляват те?

Ако се свържем един с друг, тогава ще постигнем някаква форма на връзка помежду си. Тази форма на връзка ще се нарича, например, „заек”. Следващата форма на връзка ще се нарича „крава”, а другата – „магаре”. 

И може би, ще стигнем до такава връзка, която вече ще се нарича „човек на различните стадии на развитие” – зародиш, отглеждане, израстване, – докато не постигнем нивото на човека. Тогава, формата на връзката между нас, ще приеме вид на човек. Тоест това не съм аз, не си ти или той, а формата на връзка между нас – някаква формула на връзката, ще ни придаде образа на човек.

Човекът в духовното – това е отдаване. Но какво е отдаване? Каква е неговата форма? Това е някакво поле между нас, което наричаме човек. Това поле, преминава през всевъзможни състояния, за които „Зоар” разказва, като за хора с различен цвят на косата, очите и т.н.

Тук се има предвид, само формата на връзката между нас. Освен за това, в науката кабала не става дума за нищо друго. Защото няма за какво повече да се говори.

Няма какво да се каже за желанието за наслаждение – то просто се стреми да получи наслаждение. Но, в зависимост от степента, в която отделните желания могат да се издигнат над себе си и да се свържат едно с друго в отдаването, във връзката между тях, те създават общата форма, за която разказва „Зоар”. Именно това е формата на Твореца, която ти разкриваш.

Затова, „Зоар” обяснява, каква именно форма на Твореца разкриваш. Това се нарича „човекът в теб” – твоето вътрешно подобие на Твореца. Разкриваш го, в не толкова приятен, поправен вид? Вярно е – засега си такъв. И затова, „Зоар” разказва какви са стъпките, по които напредваш.

Винаги става дума за връзката между нас, – доколко тя съответства на силата на отдаване, на пробуждаща се между душите ненавист, грижа и други чувства. Но всичко това е във връзката помежду ни.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.12.2010

[31737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек е уверен, че усеща Твореца – може ли да провери дали това е  реално усещане или е религиозна фантазия?

Отговор: Не трябва да се разубеждава човека от това, което той усеща. Защото не можеш да поставиш на него своята глава.

Да допуснем, че ти нещо реално знаеш, а той не знае, но си въобразява нещо неправилно. Ако ти го притискаш и убеждаваш в своята правота, то вместо своя предишен въображаем образ, той получава друг от теб. Но за него той също ще бъде въображаем!

Дори ако за теб това е очевиден факт и истина (въпреки че също е още под въпрос), но когато това дойде до него, това става само нова фантазия. Затова науката кабала не разрешава това да се прави. Не е необходимо да се намесваме и да разубеждаваме хората.

Толкова повече, че и твоята истина през цялото време се променя и когато се издигаш от степен на степен, цялото минало знание се преобръща до основи. Ти през цялото време преминаваш полярни състояния, прехвърляни от една страна на друга, докато не преминеш махсом. И въобще е казано: ”Не вярвайте на себе си до самия ден на смъртта (своя егоизъм)”.

Затова не е необходимо никого да разубеждавате. Ние само обясняваме на човека, доколко всички сме безпомощни в дадена ситуация и призоваваме за истинско изясняване, за здрав подход. Това се счита за чисти отношения: имаме 5 органа на чувствата – нека да се ръководим от тях.

Но казват, че е възможно да се придобият допълнителни органи на чувствата. Когато ги развием, подхождайки към това научно, здраво и логично, за нищо не вярвайки на дума, и разкрием още една реалност, то започваме да я изследваме! И тогава започваме да разбираме и намираме ново знание, отново на основата на този принцип: ”Да се съди може само на основата на очевидни факти”, на основата на реалното усещане.

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.01.2011

[31528]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Говорейки за реализирането на науката кабала е необходимо да се вземе под внимание, че настоящото ни прераждане в този свят, не е първото. Вече сме преминали през множество прераждания и никой не знае точно през колко е преминал всеки от нас.

В последствие, това ще се разкрие, но казано честно, няма особен смисъл да броим нашите минали прераждания, тъй като всички те са били на неживо, растително и животинско ниво на развитие на желанието за наслаждение.

Изхождайки от това, ние сме се развивали. В началото, сме се намирали на неживото ниво на развитие, после на растителното, усещайки реалността подобно на растенията. След това, всеки от нас се е развивал на животинското ниво, възприемайки действителността подобно на животните.

И така сме преминали през няколко прераждания, докато, както е написано в „Дървото на живота” на Ари и в третата част на „Учение за Десетте Сфирот”, от животинското ниво, през маймуните (междинното ниво между животното и човека), сме стигнали до човешкото ниво в този свят – също във вид на животински организми, но на по-висока степен на развитие от животните.

На човешкото ниво в този свят, ние също сме преминали през множество прераждания, докато не сме стигнали до днешното състояние. И сега, в това прераждане, се занимаваме с особена работа, за да се издигнем на напълно различна ниво, за да разкрием нова, духовна реалност – реалността на Твореца.

При всеки преход между нивата и състоянията, има междинни етапи. Както разказва Ари, между неживото и растителното ниво се намират коралите, съчетаващи в себе си признаците на неживото и растението.

Между растителното и животинското ниво има междинно създание – много малко животно, наречено „полско куче”, което живее в земята, храни се от нея като растение, но неговото тяло функционира като животинско.

Днес се намираме в прехода между човека в този свят, живеещ като всичките седем милиарда души, и нещо духовно. Какво точно представлява това духовно – не знаем, но се намираме по средата.

И за първи път в тези преходи, през които сме преминали от неживото към растителното, от растителното към животинското, от животинското към човешкото, без да осъзнаваме какво се случва с нас и просто сме живели като всички хора в този свят, сега сме длъжни да преминем този преход осъзнато, вземайки участие в него. Ние, сами определяме ще се случи ли той или не, и по какъв начин. И той може да се осъществи само по наше желание.

Това развитие зависи от нас. Преходът е изключително особен. Отличава се с това, че ние сами изграждаме от себе си човека, който е подобен на Твореца.

Затова, за първи път в цялата наша история, в еволюционното ни развитие, на нас ни се разкрива науката кабала. Тя трябва да ни съпровожда в качеството си на инструкция, ръководство за действие, сборник от закони – наука, с помощта на която да извършим този преход. Защото, ако не си го изясним, не го пожелаем и не го изучим – няма да можем да го преминем.

Затова се наричаме „евреи” („иврим” – от думата „лаавор”, да премина), тъй като извършваме преход от състоянието човек в този свят, към нивото на духовния човек, подобен на Адам Ришон – на образа на Първия човек, който някога се е разбил на части и сега трябва отново да го съберем в едно цяло – и мъжката, и женската част в него.

Всичко това трябва да се осъществи в нашата съвместна работа. За тази цел, разполагаме с всички средства, но трябва да ги реализираме – да изучим какво не ни достига, за да станем този Човек, и да го направим.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Заедно с целия свят ние преживяваме особено състояние. Периодът на разкриване на науката кабала  има историческо значение за човешката история.

На подобни срещи ние желаем поправянето на собствената си душа и никой и не помисля за останалия свят. И все пак нека да помислим  малко и за това, че със своите действия тук ние влияем на съдбата на целия свят. Готов съм да се подпиша под това.

Ние искаме да се обединим, стараем се да се обединим и по този начин склоняваме и света към чашата на оправдаването. Защото сам по себе той е безформен, нежив материал, в него няма сила. А ние се намираме на няколко степени по-високо – на степента човек (адам), стремящият се да стане подобен (доме) на Твореца. Ето защо съдбата на света е в нашите ръце.

И затова си струва човек да похарчи пари, за да дойде на такъв конгрес и да попадне в условия, различни от обичайните. Този разчет е необходим  също и защото човек получава правото да повлияе на целия свят, на неговата съдба.

Струва ни се, че ние представляваме себе си? И все пак Творецът е избрал именно тези хора, предоставил е на тях възможността и желанието да попаднат тук заради обединението.

Това не е лесно и затова аз уважавам всекиго от присъстващите за това, че Творецът го е избрал и му е дал сили. А още го уважавам и за желанието, за готовността да дойде и да навлезе в това. Всеки тук е велик и уникален. Така ние сме длъжни да се отнасяме един към друг.

Трябва да оценим тази особена възможност да повлияем на собствената си съдба и съдбата на света. И не е важно, че самите ние едва осъзнаваме важността на момента. Въпреки всичко със своите обикновени и наивни желания ние поправяме света.

И затова аз горещо ви препоръчвам да използвате максимално това време, така че отвътре всеки да преоткрие своето сърце и да поиска да се обедини с другите. Защото тук са се събрали наистина особени хора. Хайде да се постараем!

От 1-ят урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Философията се отказва да се опира само на научни експерименти и често прави изводи само на основата на човешкото въображение.

За философия се приема дори теорията, откъсната от реалността, когато смяташ своите умствени заключения над реалните факти.

Докато работиш като машина, като учен, на основата на самите факти – ти не грешиш. Но веднага щом се отклониш от тях и се впуснеш във «философстване» – твоите изводи вече нищо не струват. Така казва науката кабала.

От една страна, сякаш кабала принизява човек, прави от него «машина», работеща съгласно някаква проста схема, а от друга страна тя е готова да му предостави нови възможности – нови инструменти на възприятие.

Но тя предупреждава, че не трябва да се повдигаме над здравия си разум, защото ще сгрешим! Тя ни предлага нови инструменти за изследване, за да разкрием светът по-нататък!

Човешкият разум достига «до небесата», но по-високо от тази граница той не е в състояние да се повдигне – това е неговият предел. До тази граница достигат външните науки. Но не продължавай по-нататък, защото ще започнеш да философстваш. Вместо това, ти имаш възможност и по-нататък да продължиш научното си изследване – с помощта на науката кабала.

В това се състои причината на непрестанната борба на кабала и философията, защото философията се впуска в такава област, където действа кабала. Външните науки не навлизат тук, те се занимават изцяло в своята си област – изследване в егоистичните инструменти на познанието.

Но днес достигаме до особено състояние, когато науката достига своето «небе», своя предел. И науката кабала иска да продължи заедно с човека научните изследвания над тази граница, използвайки същите тези принципи, като се ръководи само от очевидните факти, «това, което виждат очите ти».

И затова на нея и е нужно да изгони философията от тази област и да покаже, че не и е там мястото. Тъй като философията идва тук с фантазии, а науката кабала – с реални инструменти на изследване (свойството отдаване).

Действително там са нужни нови органи на възприятие и нов подход, основан на силата на отдаване, а не на получаване – затова кабала се нарича висша наука. Но е наука!

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31054]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Съществува много древна връзка между науката кабала и философията. Философията е нещо като основа на всички науки.

Хиляди години не е имало отделни науки: математика, физика, химия, биология, география, астрономия. Учените са се занимавали с всичко и в същото време са били дори лекари.

И цялото това общознание се е наричало философия, което в превод означава «любов към мъдростта», към знанието.

Известният философ от 16 век Йохан Ройхлин пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията видимо е приел своето учение от кабалистите и първи е превел думата «кабала», неизвестна до тогава на съвременниците му, с гръцката дума «философия».

Връзката между кабала и философията и въобще с всички науки е много дълбока. Всъщност науката, това е вече разкриване на Твореца. Неговите действия, които се разкриват не просто чрез усещанията на тялото, а чрез този механизъм в нас, който се нарича «човек» и вече се отнася към човешката степен. Макар това да е все още човека от този свят, но е от степента «човек».

Древната наука, до нейната връзка с кабала се е развивала на животинска степен. И едва след като науката кабала се открива на първия «човек» Адам Ришон и след това се развива до Авраам и по-нататък, се разкриват действията на Твореца – на тази основа възниква съвременната наука от нашия свят.

Сякаш не виждаме връзка между отделните неща, тъй като обичайната наука се строи въз основа на човешкия разум и усещания, егоистичното желание да се наслади, в което разкриваме света и едва ли не няма връзка с кабала и духовните светове. Но всъщност това не е така, тъй като тя изучава същите тези действия на Твореца, но разкриващи се в друг материал, егоистичен.

Това са действия на Твореца, указващи връзката между частите на реалността. И затова дори обичайните естествени науки за природата са също своего рода разкриване на Твореца, но на наше ниво.

Защото освен Твореца, няма нищо друго в мирозданието и всичко, което разкриваме са Негови действия. Само че ние можем да Го разкриваме в егоистичните си желания и тогава се наричат естествени науки. А можем да Го разкрием в желанието да отдава и тогава се нарича наука кабала.

Но и в единия и в другия случай е разкриване на Твореца. Творецът е един и не се разделя на две. Ние, изследователите сме тези, които Го разделяме, в зависимост от това, в какви желания възприемаме.

От страна на висшия не съществува никакво разделяне, всички деления са само от наша страна. И затова в нас възниква вечния проблем, как едното е свързано с другото и как те си влияят взаимно.

От урока по статията „Кабала и философия“, 27.12.2010

[30958]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направиш в състояние, когато нямаш никакви сили, нищо не ти влияе и не знаеш какво да правиш?

Отговор: За това е написано в седмичната глава на Тора: „И заридали те от тази работа“. След като човек стигне до усещането за собственото си безсилие, остава му само да моли.

Преди това, той се е смятал за голям и умен, за разбиращ. Мислел е, че ще може да напредне, непрекъснато добавяйки знания, усилия и действия. Но, ако до дадения момент е извършил достатъчно действия, на него му разкриват, че с това нищо няма да постигне.

Тогава защо да ги извършва? За да постигне, че «така ти нищо няма да постигнеш». За да стигне до състоянието на опустошеност, човек трябва да вложи много, много сили.

Аз работя и си мисля: «Сега, със своя труд изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес», придобивам знания. Скоро ще разкрия всичко – ще видя и ще започна да чувствам.”

Аз влагам все повече сили, още по-дълбоко навлизам в ученето – и изведнъж откривам: „Колко съм вложил, а какво постигнах?!… Аз нямам нищо… И какво оттук нататък? Какво ще стане с мен?!“. Не знам, но съм готов да заспя като умрял – само ми дайте приспивателно, за да спя през цялото време и да не ставам.

Така се чувства човек в този момент – лишен от всякакви сили. Защото започва да разбира, че по този начин нищо няма да постигне. Отначало, той дори не знае това, и само чувства, че няма никакво желание. После, все пак се пробужда и продължава.

Но в някакъв следващ момент започва да разбира, че само със свои сили няма да успее, и тук му е необходима висшата сила: „Ако Творецът не дойде и не ми помогне, аз самият не съм способен нищо да направя“.

Но той започва да мисли така само, след като 15-20 или 30-40 пъти се е опитвал да напредва със собствени сили – и всеки път е получавал разочарование, изпадал е в  отчаяние. Това се нарича „години на египетското изгнание“ – докато не „заридаят те от тази работа“.

За своето его, аз изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес“, а за човека в мен, желаещ да постигне духовното – това са нещастни бедни градове, където всичко е празно и нямам нищо от това. Аз започвам да се раздвоявам.

Какво, като притежавам знания и разум, като мога красиво да разсъждавам за науката кабала, и като че ли всичко разбирам? Но това нищо не ми дава. На практика – в мен го няма духовното. Мога да разказвам за него денонощно, но постигам ли го или просто говоря? Май просто говоря…

Тогава, човек разбира, че тук трябва да има само помощ свише, някакво висше разкриване, висша сила – нещо, което не му е подвластно, и че с това, което има, не е възможно да постигне духовното. Тогава, той стига до истинския вик – „и заридали те от тази работа“.

Това е сложен път. Човек трябва много пъти да премине през такива състояния. Само обкръжението  може да му помогне – нищо друго. Обкръжението може да го поддържа и да го опази, да ускори развитието му. Иначе, кой знае кога отново ще се събуди – ако не с помощта на обкръжението, то чрез смяната на «решимо» (информационния ген), когато към него проявят милост свише и му дадат ново състояние. Но никой не знае, кога ще се случи това…

Затова, когато човек се намира в добро състояние, когато светлината му свети и има сили, трябва колкото се може по–силно да се свърже с обкръжението, та по време на слабост да получи обратно от него, вложените преди това сили. Тогава, той ще премине през падението като по инерция – и отново ще започне да се издига, защото преди това е набрал скорост.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→