Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е  истинска любов и възможна ли е тя въобще?

Отговор: Ние сме устроени някак особено – толкова сложно , че няма да можем да изпитаме любов нито към мъжа си или жена си, нито към родителите, децата, околните хора, човечеството, Твореца – ако всичко това не се обедини заедно!

Ние се развиваме по начин, по който нашата природа няма да ни позволи да обичаме само и единствено някого конкретно. На човек му се струва, че той обича децата си, жена си, може би някои приятели – но в крайна сметка, никъде нищо не му се получава добре. Той вижда, че в любовта постоянно нещо се чупи и руши, и пред него изникват препятствия – при цялото му желание да обича! Но защо?!

И науката кабала ни разкрива тази тайна, казвайки, че любовта може да бъде само абсолютна и обща! Ако ти не обичаш всички – няма да ти позволят да почувстваш любов към никого конкретно.

Това значи да обичаш всичко съществуващо: Твореца, човечеството, света, близките и далечните, като едно цяло – само така може да се постигне любовта. А иначе тя е невъзможна – съжалявам да ви го кажа, но е така.

Освен това, ние си мислим, че любовта е нещо толкова възвишено, в облаците. А всъщност любовта е животно, това е много просто нещо – „съединение на плътта с плът”. Но ако искаме да отгледаме това животно, живеещо между нас и наречено „любов”, трябва да му даваме храна, която се нарича „взаимни отстъпки”.

Аз ти отстъпвам – и по този начин подхранвам любовта ни и тя дебелее. След това ти ми отстъпваш – и така нашата любов расте. Тъй като всички ние сме егоисти – това е единственото действие, което може да ни помогне да отгледаме любовта.

Трябва да се учим да отстъпваме! Има само два принципа на любовта: първият –любовта се гради върху отстъпки, а вторият– че тя може да бъде само всеобща, и тогава ще се осъществи също и частната любов…

От беседата с Аркадий Духин, 22.12.2010

[30542]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес, човечеството е развило цяла индустрия за развлечения, за да забравим за празнотата в живота: всевъзможни световни шампионати, съревнования от всякакъв вид. И всичко това, за да объркат човека и да напълнят с нещо живота му.

Защото егоизмът е пораснал и изисква напълване. Една от задачите на правителството е, да обърка главата на народа, за да го успокои и занимава с нещо – само да не задава въпроси.

Какво ли можеш да му отговориш, ако започне да пита за смисъла на живота?  Правителството няма какво да отговори на това, но то не иска, гражданите да излязат на улиците, за да търсят на смисъла на живота, загубили вяра и в този живот, и в правителството.

Затова, то поддържа популярните „звезди“, масовата култура, СМИ, снабдяващи ни с всякаква незначителна информация само, за да ни объркат и да ни свалят малко от нивото, до което вече сме се развили… Защото, ако позволиш сега на човека да действа, според неговото собствено, а не според замъгленото желание, той ще започне да задава много сериозни въпроси.

Той ще види, че няма нито система на възпитание за подрастващото поколение, нито култура, нито напълване, нито здраво общество – нищо! Ще открие, че живее в общество, където цари пълна разпуснатост. И тогава ще попита: това ли е правителството, това ли е светът, така ли трябва да се живее?!

И ще започнат революции и безредици. Затова, главната задача на правителството е да обърка главата на народа – няма значение къде, във всяка страна: в Европа, в Америка, в арабските страни.

Затова, когато желанието на човека нарасне повече от онова, което може да получи от живота в този свят, тогава се пробужда науката кабала, и му разкрива истинската цел.

Но в този момент възниква проблемът, как да стигне това знание до него, тъй като не е възможно да се обърнеш нито към СМИ, нито към популярните звезди, нито към учените, нито към системата на образованието, нито към правителството. И те самите не разбират защо, но всички ще бъдат против! Разкрива се пълната противоположност между науката кабала и всеки начин на живот, изобретен от нас в този свят.

Няма да бъде възможно да разчитаме на никакъв канал – можем само пряко да се обръщаме към народа, за да научи, че в кабала има отговори на неговите вътрешни въпроси. Всички останали искат да го объркат с тези въпроси и да ги заглушат по всякакъв начин, но той неизбежно ще страда, ако не намери отговора им.

Затова се обръщаме направо към всеки човек. Тук няма да можем да намерим никакви други съюзници – ще видите как никой от тях не е в нашата посока.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30213]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нито едно движение, опитващо се да обедини хората, няма никакви шансове за успех без привличането на науката кабала. Наистина тази наука ти обезпечава връзка с висшия свят, като разказва за неговите действия.

В това време, когато четеш за тях и искаш да ги реализираш в себе си – ти постепенно започваш да се променяш. Няма друго средство.

Хората могат да се обединяват във всякакви групи, но преди всичко трябва да питат –  каква е тяхната цел и средства? Може да предполагат, че сами могат да променят човешката природа? А откъде ще вземат сили за това – нали  всички ние сме егоисти?

Иначе всичко ще приключи с красиви разговори. Има хора, които получават удоволствие от отдаването по силата на своята природа – ”егоистични алтруисти”. И те не разбират, че действат вътре в егоизма, защото те нямат втора природа – искри свише. Те действително са готови да отдадат всичко.

Някога, в младостта си, в Ленинград, разговарях със стара революционерка, която разказваше, че е раздавала хлебчета на войниците, отправящи се на фронта. Тя самата е умирала от глад, но не е имала дори мисъл да иска да вземе трохичка за себе си.

Хората са готови да отдадат живота си, защото нашето его е по-висше от животинския живот. Егото се намира на човешкото ниво, а животът на тялото – на животинско. И ако човек почувства, че е оскърбено неговото ”Аз”, той пренебрегва своето тяло. Ако види, че животинското тяло посяга на човека в него, той убива това животно. В това няма никакъв алтруизъм.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30200]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Казано е: ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Това изречение съдържа целия маршрут на моите вътрешни промени, поправяния.

Аз имам не обикновено желание, а лошо желание. Защо? Защото то не е насочено към Твореца. Не намирам важност в отдаването.

Но действително ли това да не съм отдаващ е лошо в моите очи? Ето да съм получаващ – за мен е добро. А отдаването, обратно, извиква безпокойство в мен. Какво да правя?

Не трябва да се променя светът, нали светът – това съм аз. А трябва да се изменят моите собствени ценности.

Сега ценя възможността да получавам. В това е целият ми живот, моето кредо, инстинктивният и рационалният подход към всяка работа. А по-нататък ми е необходимо да осъществявам вътрешното преобръщане, да пренеса важността на отдаването вместо получаването.

По такъв начин аз се уподобявам на Твореца, устремявам се, приближавам се към Него, замислям се за това, как да Му отдам, превръщам себе си в съсъд за получаване на Неговите блага: както аз на Него, така и Той на мен.

За това ни е дадена Тора, в качеството на подправка, тоест науката кабала, която в крайна сметка, позволява да се измени порядъка на приоритетите, като поставя на първо място отдаването, а не получаването.

Разбира се, ние не можем и да помислим за нещо подобно, ние се отблъскваме от това с ръце и крака. Даже имайки тази възможност, бихме я заобиколили с километри настрана.

А затова като помощ са ни предоставили обкръжението. Сред нещастните малки егоисти Творецът създава общество, което води разговори за отдаване и любов към ближния. Защо само разговори? Защото всичко останало е предоставено на човека.

Той сам трябва да започне да гледа на другарите по друг начин, да не ги принуждава към отдаване, а да променя отношението към тях. Външно те и така ще си останат ”оратори”, но всеки има възможност да съгледа в тях величието, отдаването, любовта към ближния, единството на сърцата.

Всеки е свободен да види в групата това, което той иска. Ако човек разбира, че това е неговият шанс, тогава ”разговорите” на другарите приема като най-важното в живота, като висша ценност. И внезапно обкръжението започва да му въздейства, да го напълва с осъзнаване на важността на Твореца, на отдаването.

Престореното начало донася реални плодове и човек извиква върху себе си поправящата сила на Тора, на светлината. Целият този процес е в неговите ръце, той не се нуждае от нищо: Творецът го е обезпечил с желанието и е довел в група, а всичко останало той изгражда сам, никой не е в плен.

Всичко зависи от отношението. Някои се отнасят към групата от позициите на егоистичната изгода, а други ”си спечелват” чрез нея осъзнаването на важността на отдаването. Между тези две възможности има още много междинни варианти.

Тук е заложен свободният избор на човека: приема ли той групата като средство за издигане на Твореца в своите очи?

От урок по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, как мога да се насладя от отдаването и какво мога да дам, след като аз самият нямам нищо?

Отговор: Не става дума за материалното отдаване – за неживото, растителното и животинското стъпало на желанието (макар че, това също е важно, ако се проявява правилно). Но преди всичко, за да се отдава, е необходимо да се поправят желанието и намерението, за да могат да бъдат насочени към тази форма.

Отдаване не означава да започнат сега да те затрупват с разни ненужни за теб блага. За да отдавам, аз трябва преди всичко да развия себе си до такова ниво, че да започна да чувствам твоето желание като свое.

Редом с мен съществува и твоето желание и аз трябва да го присъединя към себе си, сякаш е мое собствено. И тогава започвам да напълвам твоето желание като свое, и то се превръща в мое. Именно това се нарича наука кабала (което означава „мъдростта на получаването”). Вижте каква тънка хитрост има тук!

Само в началото ми се е струвало, че това е чуждо желание. Преминал съм през тази „психологическа бариера” (махсом), присъединил съм това желание към себе си, както е за майката малкото дете, в което е целия неин живот, и която е готова да му отдава безкрайно, мислейки само за него.

Точно по този начин съм се присъединил към теб – твоите желания са ми станали по-скъпи от моите собствени и аз работя само за теб!. Това значи, че се отнасям към теб с пълно отдаване. И тъй като твоето желание е станало мое – аз се наслаждавам в него! Именно аз се наслаждавам от това, че го напълвам.

И така, постепенно присъединявам обратно към себе си всички души. Защото някога, те са били част от моето „Аз”. Но неочаквано са отрязали всички тези части от мен, поставили са ми някакъв „чип” в мозъка, който ме принуждава да ги ненавиждам – частите на моята собствена душа! И аз започвам да ги пренебрегвам и да не ги обичам.

Сега трябва да се издигна над тази заблуда и да преодолея психологическото отхвърляне. И в момента, в който започна да се отнасям към тях като към истинска, интегрална част от себе си, която е неразривно свързана с мен, аз ще започна да им отдавам – и да се наслаждавам!

Извършил съм тази работа, поправил съм се и сега получавам удоволствие. Нищо повече не се изисква от нас, освен преодоляването на психологическата бариера и отхвърлянето, за да може на мястото на ненавистта, да дойде любовта. И тогава, ще се наслаждаваме!

И ти ще почувстваш, че именно тези, чуждите за теб сега части, са най-основните – в тях е коренът на твоята душа. Именно в тях ти разкриваш Твореца. А онази част на неживото, растителното и животинско ниво, която преди си смятал, че си ти и твоя свят – тя изобщо не се отнася към теб.

Защото, това са нисши за теб нива – кой го интересува дали живеят или са умрели. И те действително умират – а ти оставаш да живееш със своята душа!

Затова, хубаво е преди да напуснеш този свят, да постигнеш макар и най-първото стъпало на душата. Тогава без съжаление ще се сбогуваш с тялото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30052]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Заради кого трябва да се обединявам сега? Заради групата или заради целия свят?

Отговор: Общата душа се разделя на много части, а редът на тяхното пробуждане се поделя на много етапи. Междувременно ние преминаваме през два процеса:

1. Като части, които получават пробуждане от висшето, ние сме длъжни да ги реализираме и те да станат поправени. Единствено, когато е пробуден по този начин, човек задава въпроса за значението на живота и намира отговора в разкриването на Твореца. Тази задача ни е възложена най-напред.

Това може да изглежда като супер егоистичен стремеж. Обаче разкриването на Твореца означава разкриване на качеството отдаване, любов към ближния, и реализирането му чрез обединение между нас. Отдаването е самоотричане, самоанулиране. Ти излизаш извън себе си по посока на другите и там намираш душата си.

Затова първото впечатление е измамливо. Ти се стремиш да откриеш душата си и да я изпълняш с безкрайно удоволствие. Самият Творец ти предоставя тази възможност и ти придава импулс, за да постигнеш това. По какъвто и начин да го формулираш, то ще звучи егоистично, но действителното съдържание, вътрешната същност е над егоизма.

Затова ние реализираме всичко това заедно чрез отдаване, любов, обединение и взаимна помощ. Ние правим това чрез стремеж да излезем от себе си, вместо да поглъщаме всичко в нас.

В миналото кабалистите не са имали възможността да разпространяват науката кабала по света, публично да я изучават и да обучават други. Но и тогава общото поправяне на техните души в малки групи е било насочено към благото на целия свят. Това е така, защото те са придобили голяма сила на отдаване, която е действала между всички души в света, въпреки че светът не го е почувствал.

2. Днес ние трябва да действаме в още едно направление. Ние не само поправяме себе си и придобиваме голяма вътрешна сила на отдаване в нашите групи, а също разпространяваме кабалистичните знания по целия свят.

Това са двата паралелни вектора на нашите усилия и всеки един от тях е необходим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.12.2010

[28921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Без труд няма да хванеш нито една рибка в езерото” гласи пословицата. Каквато и цел да си поставиш – добра или лоша, тя изисква усилия.

Трудят се работниците на работа, трудят се крадците, трудят се учените, спортистите. Всяко желано постижение е съпроводено с усилия.

Защото творението е създадено от желание за наслаждение и то, както и всяка материя, се стреми към покой. Затова всяко движение (действие) изисква от нас енергия (мотивация). Този закон действа на всички нива на природата, от неживото до човешкото.

В нашия свят, по степента на растеж на егоизма, ние полагаме все повече усилия, за да постигнем желаното и да извлечем изгода.

Разказвайки за духовния свят, кабалистите също подчертават този принцип: „според страданията е отплатата”, „старал си се и ще намериш”. Формулата е същата, но има и разлика: духовните действия се осъществяват не в желанието за наслаждение.

След като в човека се е появило желание на ниво Адам, към подобие (разкритие) с Твореца, и той се намира в група, порядъкът е такъв:

1. Аз изучавам науката кабала в група – заради обединението.

2. Моят егоизъм расте единствено посредством обучението. Това вече е съвършено друго его, съвсем различно от обикновения егоизъм в нашия свят. С неговия ръст на мен ми става ясно доколко съм противоположен на целта, на отдаването. Пред мен се разкриват ненавистта към другарите и единството.

3. Аз имам нужда да осъзная важността на целта и това осъзнаване също получавам от обучението и от групата.

4. Настъпва криза, аз не знам какво да правя и тогава разбирам, че имам нужда от помощта на светлината, връщаща в Източника (ор макиф).

5. Аз започвам да се уча по друг начин – за да привлека обкръжаващата светлина (ор макиф) в групата.

6. И тогава – находка!

На духовния път съвсем не е толкова просто да се реализира егоизмът, както това се случва в нашия свят. Тук аз просто полагам усилия и постигам резултат. От друга страна духовното развитие изисква в мен да расте егоизмът, противостоящ на обединението, и заедно с това да се повишава важността на отдаването – иначе за какво се старая?

Аз се уча, за да привличам ор макиф, и едва тогава намирам желаното. Що за находка е това? – Отдаване.

Така ние придобиваме втора природа. Започнахме с природата на получаването, а в крайна сметка пристигаме до природата на отдаването. При това по пътя към нея са необходими и собствените усилия, и въздействието на обкръжаващата светлина.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво движение на силите се описва в книгата „Зоар”?

Отговор: Измененията стават по отношение на централната ос, на средната линия. Тя идва от душите, които се намират в световете БЕА, към Малхут на света Ацилут.

От нея – към Зеир Анпин, а от Зеир Анпин към ИШСУТ – долната част на Бина. Оттам – към горната част на Бина, към висшите Аба ве-Има. А оттам – към главата на Арих Анпин, т.е. към неговия Кетер и Хохма.

За онова, което се намира още по-високо, ние не говорим, защото там, всичко се подчинява на закона на Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) – през Атик и петте парцуфим на света Адам Кадмон до Малхут на света на Безкрайността.

А след това, по същата тази средна линия, от Малхут на света на Безкрайността, изобилието са спуска към Малхут на света Ацилут, в която са включени душите. Онова, което стига до нея, преминава и по-надолу, тъй като всичко това се отнася към нейната структура.

Така се осъществява духовното движение – чрез издигането на МАН (молбите за поправяне) отдолу нагоре и спускането на МАД (отговора) отгоре надолу. В това движение се намира цялото създание и цялата система от светове.

Освен това движение, в системата вървят и паралелни собствени процеси, съгласно програмата на творението – пробуждане свише в неговите многобройни варианти, които са планирани и съобразени така, че да доведат създанията до подобие на светлината

В едни от случаите, на тях им въздейства обкръжаващата светлина – това е общото управление. А в други случаи, частното управление им въздейства „по линията“.

Корените на всички тези въздействия лежат в света на Безкрайността, където първото и третото състояние на общия цикъл са слети в едно и определят целия ред на действие в Малхут, за да водят всяка част, в необходимото темпо, към общото поправяне.

Именно този процес изучава науката кабала, защото освен него няма нищо друго. Разбира се, съществуват още много системи, с безбройни детайли и елементи, които са много сложни и взаимосвързани. Но ние не ги изучаваме, тъй като те не се отнасят пряко към нашата работа.

От общата система на световете и механизмите на управление, кабалистите избират много тясна област, която не само има отношение към нас, но и може да служи като пример за изучаването на нашите взаимоотношения с Безкрайността.

Нещо повече, от тази сфера, кабалистите хвърлят светлина само върху онази територия, онази форма на отношенията, която оптимално ще ни снабдява със светлината, връщаща към източника.

Те свеждат необятния духовен свят до необходимия минимум – намаляват до петдесет грама „детската кашичка”. В този екстракт, всичко е точно разчетено: витамини, минерали, хранителни вещества и условия за хранене.

За висшия свят, могат да бъдат написани още хиляди книги, но вместо полза, те биха внесли само объркване. Всички кабалистични трудове са написани само, за да ни помогнат в привличането на светлината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29149]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако само притежаващият „точка в сърцето” има свобода на избора, тогава не трябва да изискваме от останалите да се променят? Излиза, че всичко зависи от нас?

Отговор: Ние нищо не изискваме! През цялото време повтарям, че науката кабала трябва да се разпространява без да се натрапва – само за онези, които я искат.

Не трябва да се натрапва на онзи, който не иска – „в духовния свят няма насилие!” Необходимо е само да покажем на хората, в които се е събудило желанието към духовното, „точката в сърцето”, че има къде да дойдат с това желание и да го развият.

Тъй като на такъв човек му е зле и не знае защо – той чувства желание, което не знае къде да приложи. Нека научи, къде да го осъществи! А към останалите, ние не се обръщаме – нека си останат както са си.

Но, има народ в нашия свят, който се нарича Исраел. Това са душите, които някога са се намирали на духовно ниво, но са паднали от него в материалните желания.

И всички те, са длъжни да стигнат до изучаването на кабала и да поправят себе си. Това се налага, защото са преминали през разбиване – след като веднъж, вече са се издигнали в духовния свят, те са паднали.

И ако сега, в тях все още не се пробужда точката в сърцето, въпреки това те я имат, и ние сме длъжни да доведем до тях това знание. Дори онези, които се занимават с „външната Тора” вместо с „вътрешната”, безусловно са длъжни също да се занимават с кабала и само по този начин може да бъде поправен света.

Няма никаква друга възможност той да стане по-добър и да се спаси от бедите. Всички проблеми в света произтичат от недостига на светлина!

А светлината може да бъде привлечена в света, само чрез изучаването на кабала, която привлича обкръжаващата светлина. Не съществува никакво друго средство.

Кабала е средството за връзка с висшата светлина, за разкриване на Твореца на творенията, за разкриване на светлината – на желанието за наслаждаване. Тя ни свързва със светлината – учи те как да построиш анти-егоистичен екран.

Има само 3 съставни: желание, светлина и екран по средата. Долу е цялото човечество, горе е Творецът, а кабала е между тях, като средство за постигане на екрана.

Затова, трябва да се стараем да я приближим колкото се може по близо до онези, които искат да се избавят от всички беди, защото по този начин, те привличат светлината. А само от светлината зависи, как ще усещаме себе си в своите желания.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 05.12.2010

[28793]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→