От урок № 2, Москва

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1986, статия 15, „Молитвата на обществото”: „Казаното в книгата „Зоар”, „Аз се намирам сред народа” означава, че когато Творецът съди обществото, човекът няма право да се отделя от обществото. А онези, които са се отделили, дори ако са праведници, първи биват осъдени”.

Настройването ни за Висшата сила става по книгата „Зоар”. Тя ни разказва за това, как да се настроим за разбирането на тази Сила, а то води до нейното усещане, разкриване.

„Съдът” е едно от нейните проявления – под формата на справедливост. Постъпката, извършена от някой или от всички, предизвиква съответстващо ответно въздействие. Човекът в никакъв случай не трябва да се отделя от заобикалящото го общество.

Как става това? В нас се появяват всевъзможни отрицателни действия, усещания. По този начин ми се дава възможност да остана в обществото, над тях, въпреки тях, макар че ако се отделя от него, веднага ще се почувствам комфортно и ще избегна проблемите. Всички заедно отиват да получат наказание, а аз мога да отида встрани. Дори така ми казват: „Можеш да отидеш настрани, това не те касае”.

И все пак, въпреки че праведниците не са съгрешили заедно с останалите, ако се отделят от другите, ще попаднат първи в съда. С други думи, така проверяват човека – дали желае да влезе в егоизма на нашия свят и да остане в своето комфортно „буржоазно” състояние или заради постигането на Висшия свят е съгласен, въпреки всевъзможните неудобства, да остане свързан заедно с всички.

И затова, човек никога не трябва да се отделя от обществото, тъй като милостта на Твореца е върху целия народ постоянно. И затова е казано: „Аз се намирам в народа и не искам да се отделям от тях”.

Отношението на Висшата сила винаги се проявява към всички заедно и никога в частност към някой. „В народа”, означава в онези, които искат да се съберат заедно.

Трябва да вземем това под внимание. Когато се намираме в група и започнем да усещаме всевъзможни търкания, егоистични движения от страна на всеки от нас, трябва да разберем, че ни „разиграват” специално. Ако въпреки всичките тези „игрички”, все пак се съберем заедно (и така всеки път, във всеки един момент), тогава ще ни придвижат по-нататък.

Но ако се поддадем и всеки от нас бяга от проблемите, не ги решава, за да се извиси над тях чрез съединяването, тогава естествено, отново ще се потопим в обичайния си живот и ще престанем да разбираме какво казва науката кабала.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →