Въпрос: Защо е много по-лесно да се издигнем над отблъскването един от друг именно на големи конгреси?

Отговор: 1. На конгресите човек не е в своята групата. Той се разтваря в океан от хора, с които не е бил в близък контакт, и затова не е разкрил своето зло към тях.

2. На конгресите не работим върху разкриване на злото в себе си, а пробуждаме доброто. Но това добро идва въпреки разкритото зло и за да придобием сили за бъдеще.

Затова хората, които не работят върху себе си в групата, не чувстват пробуждане да дойдат на конгреса. Те не виждат това, като възможност за напредък: „Какво ще правя там? Ще скачам? Ще пея? Аз просто мога да го гледам на телевизора или чрез интернет във време, в което е удобно за мен!”

В действителност съществува голяма разлика между виртуалното и физическото участие на конгреса, когато човек влага сили, пари и големи усилия, за да участва в него. Преди да влезем в усещанията на висшия свят, ние не можем да отменим важността на материалния контакт. Затова конгресът е предназначен за хората, които желаят да дойдат там в осъзнаване на злото, което отпреди са натрупали, а също и за тези, които желаят да получат от него силите да преодолеят осъзнаване на злото в бъдеще.

Тора говори много за това, как в древността хората са се събрали около един кладенец, общували са и са установявали връзка. Така трябва да се чувстваме на конгреса: като хора, които са се събрали около живителен кладенец в пустинята, и от него могат да получат живителната силна на Бина (водата е свойството отдаване, свойството Бина).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 07.03.2011

[37307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: В какво се състои важността на предстоящия конгрес в Северна Америка и защо си струва да се участва в него?

Отговор: Нашият свят се намира в много опасно състояние, но то е и много интересно и чувствително. Такава ситуация се е създала по целия свят.

И върху този огромен и обширен свят можем да въздействаме само ние – хората, занимаващи се с кабала, които се наричат „исра-ел” (яшар-кел, стремящи се право към Твореца) и притежаващи връзка с висшата сила – единствената Сила, която управлява света.

Ако се съединим и искаме да повлияем на тази висша сила, за да привлечем нейното добро въздействие, ние осъществяваме единствената възможност за света да се обърне към доброто и да тръгне по добрия път. В противен случай той ще върви по пътя на страданията, съгласно надмощието, възникващо при сблъсъка на силите на доброто и злото в природата.

Само в нашите ръце е чрез съединяването си да донесем доброто развитие в света и да определим за него хубави времена. На 1-ви април се събираме на конгреса в Америка в Ню Джърси и това ни дава особена възможност, от тази първа в света и най-силна държава, откъдето в общи линии идва най-силното влияние, да се обърнем към целия свят с положителната, правилна сила, която ще донесе успех.

Затова съветвам всички да дойдат – нека, който е в състояние, да го направи. Ще работим над нашето съединение, ще се постараем да привлечем към себе си висшата сила и да я влеем в общата система на връзката между хората, за да може тази енергия да потече по цялата мрежа. Надявам се, че ще почувстваме благоприятните последствия във целия свят. Всичко зависи от нас.

Това са онези изменения, които можем да направим, избирайки пътя на светлината или пътя на страданията. А всички виждаме, колко бързо напредва света по пътя на страданията. В книгата „Зоар” е написано, че всичко зависи от вътрешната част на света, тоест от нашата група, която се явява вътрешна част на човечеството. Не трябва да се смущаваме от това, а да се отнесем с цялата сериозност и отговорност.

Затова възлагам големи надежди на този конгрес и очаквам с нетърпение да започне, защото в света се акумулира застрашаваща обстановка и всеки ден нещо се случва. Много се надявам, че благодарение на всички, които ще се съберат там – на по-отдавнашните ученици и на съвсем новите – ще предизвикаме големи изменения в света.

А ако действаме за благото на света, то и за нас е определено да се издигнем по-високо – и ние ще заслужим извисяване. Всеки човек получава духовен напредък при условие, че го използва за благото на човечеството.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 24.02.2011

[36428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Каква е връзката между корена на душата на човек и неговата способност или неспособност да се съедини с другите души, според степента на неговото желание към съединение?

Отговор: Всеки човек в света има корен на душата – духовна искра, точка в сърцето. Тази точка може да се развие дотолкова, че човек да усети влечение към нещо по-висше, което е зад пределите на този свят – и тогава стига до науката кабала, влиза в група.

Има и такива хора, в които тази точка още не се е развила и всеки от тях живее своя частен материален живот.

Но дори ако в човека „гори” тази вътрешна точка и той страстно желае да постигне духовното, Твореца, целта на своя живот, неговия смисъл – това е само точка и нищо повече.

Какво да прави понататък? Необходимо е да се разбере, че душата на човека се образува от онези духовни искри, които присъединява към своята точка на душата – от всеки от седемте милиарда човека. Защото душата на всеки човек е съвкупното съединяване на всички тези точки заедно.

Затова, ако сега се съединя с всички, които се намират тук, на този конгрес, ако присъединя към себе си тези 600 духовни искри, ще постигна мощта на съединението на всичките 600 точки заедно.

Как е възможно това? Как мога да се съединя с техните желания и да постигна духовното? Само с помощта на „възлюби ближния като самия себе си”, за да станем „като един човек с едно сърце”, както е написано в статията „Даряването на Тора”.

Ако по този начин се съединя с тях, в мен ще се образува плоскост на съединението – желание, състоящо се от множество искри. Ние сякаш ставаме „като един човек” – и в това желание мога да разкрия духовното.

Това желание се нарича съсъд/кли на моята душа, защото Аз съм присъединил към себе си всички тези точки. Ако някой друг, една от тези точки, които съм присъединил към себе си, също присъедини към себе си всички останали – това се нарича негова душа. Тоест неговата точка е изходна и той я присъединява към другите точки. Това е неговата душа.

Всеки присъединява към себе си всички точки, които са извън него – така се образува неговата душа. А ако не ги е присъединил към себе си, той няма душа, а само точка – корен на душата му.

Съгласно силата на съединяването на тези точки в мен, тяхното количество и сила на единение помежду им, аз разкривам в тях светлината, живота и съществуването. Свързвайки се помежду си, те започват да се съединяват и разкриват във вид на единна система – подобно на животинското тяло, в което тече кръв и лимфа, преминават нервни импулси, стават всевъзможни действия. Там започвам да усещам живота.

Присъединяването на точките към мен става поетапно. Съединявайки се с тях, започвам да усещам, как в мен се формира малко устройство – зародиш. След това то расте, развивайки се в продължение на девет месеца. Чувствам как присъединявам към него все повече точки – и така, той през цялото време расте.

В него вече се извършват различни вътрешни действия, възниква някакъв живот. Започвам да разпознавам всевъзможните процеси в него – докато накрая се роди. Да се роди означава, да започне да живее свой собствен живот. Тогава се откъсва от висшата сила и живее сам по себе си. Именно това е душата. Така, всеки от нас изгражда своята душа.

От 1-вия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Предстоящият конгрес на Мъртво море е предназначен да предаде на света методиката за поправяне, т.е. необходимостта да се отдаде предпочитание на вътрешното пред външното.

Баал а-Сулам пише, че това се явява лост и наш принцип в разпространението на науката Кабала.

Ако ние, преди всичко, разпространим важността на вътрешното пред външното между нас, то от нас това ще се прелее в целия свят, и светът също ще послуша и ще започне да отдава предимство на вътрешното пред външното. Така ние ще можем още повече да възвисим тези неща, които ни сближават с Твореца, да ги обединим, и да дойдем до поправянето на света.

Аз смятам, че ние сме близо до това и добре се придвижваме. Така, че хайде да съединим най-високата точка, която се явява Бней Барух, с най-ниската точка на Земята – Мъртво море!

От лекцията в аудиторията “Кабала за народа”, 22.02.2011

[36249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Сега след Берлинския конгрес може ли да се каже, че ние сме обединени?

Отговор: Ние достигнахме ново състояние в нашето единство. Аз се радвам на това, което стана в Берлин и след това в Париж. Ние достигнахме единството, сплотеността. За първи път открихме много другари в Европа, които вече разбират пътя, чувстват развитието. Аз бях истински приятно удивен от някои събития.

Предстои ни априлския конгрес в Ню Йорк (Ню Джърси). Да се надяваме, че и в Америка ще достигнем следващ етап на обединението. Така, като се обединяваме на конгресите, ние ще наберем необходимата сила за разкриването на Твореца от творението.

От урок по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Конгресът в Берлин – 2011, урок 3:

Въпрос: Кабала е експериментална наука. Можем ли да се отнасяме към настоящия конгрес като към експеримент?

Отговор: Всеки от нас се явява учен–кабалист – в смисъл, че извършва експеримент върху себе си и чувства приложението на кабала, нейните изводи и правилност.

Преди около 30 години, когато четях известната книга „Шамати”, разбирах от нея може би стотна час от процента. После, с всяка изминала година, препрочитайки я и усещайки върху себе си нейните резултати, сверявах онова, което се случва с мен с написаното в книгата, и всеки път оставах поразен от това, доколко в книгата е описано всичко, което става с мен. И така, в продължение на повече от 30 години (получих я през 1979 г.) чета тази книга и естествено, всеки път откривам, че книгата разказва за мен.

И след десет години, тя ще ми се разкрива като източник, в който е написано всичко за мен. Всичко! Защото човекът, който я е писал, е започнал естествено отдолу – като всички хора, а след това се е издигнал и я е написал от такова духовно ниво, до което още не съм стигнал.

И ако бях преминал по-високо, веднага щях да разкрия, че книгата вече не говори за онези състояния, през които преминавам аз. И това щеше да ми бъде ясно, щях да видя, че авторът стига само до някакво определено ниво и свършва дотам..

Ние виждаме това при няколко автора на кабалистични книги. Макар че, то по никакъв начин не ги омаловажава! Те са писали до нивото, което са постигнали – така е и с всеки от нас.

От друга страна, какво право имаме да правим трактовки, да пишем и дописваме след великите кабалисти, които са съществували! Работата е, че пишем онова, което е правилно на нашите стъпала. И именно благодарение на това, че сме малки, можем да запишем всичко това. По такъв начин на хората, идващи в кабала, ще им бъде по-лесно да осъществят контакт с нашия материал, отколкото с такива велики произведения, защото тези кабалисти са писали от по-големи висоти.

Но в крайна сметка, днес наистина извършваме експеримент върху себе си и ще го правим през целия си живот, докато не стигнем до самия край на поправянето. Затова казвам, че кабала, за разлика от всички останали науки, не работи извън човека. Ти не изучаваш нещо извън себе си, а през цялото време изучаваш върху себе си, в себе си. Така че, хайде да експериментираме!

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34489]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

След два дни започва конгресът в Берлин. Нашата нагласа трябва да бъде проста.

Искам да се обединя с другите и посредством това обединение да получа нови, допълнителни, големи сили, които ще ми помогнат да видя цялата реалност вътре, да видя всичко чуждо като свое, всичко външно като вътрешно. Творецът също е вътре. Искам да разкрия всичко в себе си и да се отнасям към творението като към своя вътрешен свят. Въпреки, че е егоистичен.

Въпрос: Излиза, че вместо принципа „Няма никой, освен Него”, аз казвам: „Няма никой друг, освен мен”?

Отговор: Вярно е, че няма никой друг освен мен. И Творецът, и другарите – всичко е вътре в мен, всичко това съм аз. Затова, човекът трябва да си каже: „Светът е създаден за мен”.

Тук можеш да възразиш: „Аз включвам всички в себе си, но продължавам да се отнасям към тях егоистично. Сякаш съм намерил своите деца. По-рано не съм знаел, че са мои, а сега това се е разкрило. Тогава, естествено ще ги обичам, като по този начин само разширявам своите егоистични келим и пресмятам изгодата. Излиза, че просто отглеждам получаващото си желание – и само толкова?”

Не, не се притеснявай. Едновременно с това, получаваш силата на съпротивлението, и тогава обединяването с другарите няма да стане за теб още една користна добавка към желанието. Напротив, то ще се осъществи над твоя егоизъм. Единството ще се формира на едно стъпало по-високо.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Заедно с целия свят ние преживяваме особено състояние. Периодът на разкриване на науката кабала  има историческо значение за човешката история.

На подобни срещи ние желаем поправянето на собствената си душа и никой и не помисля за останалия свят. И все пак нека да помислим  малко и за това, че със своите действия тук ние влияем на съдбата на целия свят. Готов съм да се подпиша под това.

Ние искаме да се обединим, стараем се да се обединим и по този начин склоняваме и света към чашата на оправдаването. Защото сам по себе той е безформен, нежив материал, в него няма сила. А ние се намираме на няколко степени по-високо – на степента човек (адам), стремящият се да стане подобен (доме) на Твореца. Ето защо съдбата на света е в нашите ръце.

И затова си струва човек да похарчи пари, за да дойде на такъв конгрес и да попадне в условия, различни от обичайните. Този разчет е необходим  също и защото човек получава правото да повлияе на целия свят, на неговата съдба.

Струва ни се, че ние представляваме себе си? И все пак Творецът е избрал именно тези хора, предоставил е на тях възможността и желанието да попаднат тук заради обединението.

Това не е лесно и затова аз уважавам всекиго от присъстващите за това, че Творецът го е избрал и му е дал сили. А още го уважавам и за желанието, за готовността да дойде и да навлезе в това. Всеки тук е велик и уникален. Така ние сме длъжни да се отнасяме един към друг.

Трябва да оценим тази особена възможност да повлияем на собствената си съдба и съдбата на света. И не е важно, че самите ние едва осъзнаваме важността на момента. Въпреки всичко със своите обикновени и наивни желания ние поправяме света.

И затова аз горещо ви препоръчвам да използвате максимално това време, така че отвътре всеки да преоткрие своето сърце и да поиска да се обедини с другите. Защото тук са се събрали наистина особени хора. Хайде да се постараем!

От 1-ят урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Със започването на кризата, много хора приемат това, за което кабала говори, съгласяват се, че ни е необходимо обединение и че за всичко е виновен егоизмът.

Но те питат: „А какво конкретно трябва да се прави?” Нали не можем да накараме всички да учат «Зоар»?

Отговор: Разбира се, че не можем да накараме всички да изучават кабала, ако нямат стремеж към това. Но за тях е необходимо да изучат основните понятия, за които говори Баал а-Сулам в своите статии, само че в лека и достъпна форма: за обществото, за всеобщата връзка, за необходимостта от съединяване, за друго отношение един към друг. Това вече е достатъчно, за да привлекат към себе си силата на развитието.

Както създаваме книга за деца, на разбираем за тях език, с цветни картинки. Но тя ги учи и развива. А на възрастния, трябва да се даде друга книга, съответстваща на неговото развитие. Но това е същият материал, само че опростен, приспособен към всяка група – за мъже, жени и деца.

Ако се съкратят и адаптират статиите на Баал а-Сулам, то те могат да стигнат до ума и сърцето на всеки човек.

Ако веднага попитат какво да правят физически, то отговорът е: „Нищо не трябва да се прави!” Ако започнем да действаме самофизически, ние ще разрушим методиката. Преди всичко, трябва да променим своята мисъл – тя ще подреди всичко останало! „Всичко се изяснява в мисълта” – невъзможно е да се започне с действия.

Единствените наши действия са по разпространението и това, което спомага за вътрешното обединение. Не са необходими никакви други действия. Всяка трапеза или конгрес – това е единствено възможност да се обединим. Всичко е насочено само навътре.

Ако можеше да се мине и без тях – не са нужни никакви действия. Всички действия са само вътре, в сърцето на човека. Ние трябва да поправим сърцето.

Тези статии, просто трябва да станат „народна собственост” – всички трябва да ги разбират, обсъждат, да се запознаят с тях. И в зависимост от това, как човешкото общество едновременно ще преминава през очакващите ни нелеки събития, вие ще видите, как едното ще се свърже с другото.

Човекът ще се окаже по средата. От една страна, Творецът ще го притиска и външно и вътрешно с нарастващата криза.

А от друга страна, ще бъде науката кабала в достъпна форма, прикрепена към човека – и той ще започне да се променя. Той ще се окаже между тези две въздействия: от една страна – страданията, а от друга – методиката на кабала, светлината.

От урока по статията „Кабала и философия”, 29.12.2010

[31169]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Всички питат какво конкретно трябва да правим, за да ни поправи Творецът? Иска ми се да получа някакъв прост и разбираем отговор.

Отговор: Всички искат да чуят някакъв прост отговор: „Кажи ни конкретно какво трябва да правим, без всичките тези сложности!” – за да работим като роботи на конвейер, да натискаме един бутон и да не мислим за нищо. Но така няма да стане!

Ще ти се наложи сам да се постараеш и „да направиш всичко по силите си”. Защото нашият духовен съсъд (кли) е изключително сложен и включва в себе си 613 (ТАРЯГ) желания, 10 сфирот, 3 линии, 22 букви, множество характерни свойства и много различни компоненти.

Затова тук не е достатъчно някакво единствено просто действие: трябва да се обучаваш (във физическа група или виртуално по интернет/телевизор), да участваш в събранията на другарите, да идваш на конгресите. Аз се намирам сред частите на разбитата душа и трябва да възстановя връзките с тях, за да поправя разбиването!

За да усетя духовния свят, Твореца, ми е нужно да се съединя с всички останали души, и само в нашата връзка ще почувствам духовното. Защото духовното никъде другаде не съществува, извън тази свързваща ни мрежа.

Единствено ако възстановя общото тяло на душата и то заработи правилно – вътре в него аз ще усещам светлината, която го напълва и тече от място на място.

Аз ще почувствам, че в това тяло тече живот и се случват особени действия, предаване на енергия от един на друг. Това и се нарича духовен живот!

И наистина, задачата е много проста: съществувам аз/егоистът/моята точка в сърцето – и нея трябва да съединя с другите, със същите такива точки в сърцето. Но от този прост принцип произтичат хиляди необходими действия: съвместно изучаване, подготовка и участие на конгреси, работа в кухнята и т.н. Всичко това заедно се нарича „работа в групата”.

Но за какво ми е нужна цялата тази работа? – За да разкрия връзката и любовта между нас! Изхождайки от този прост принцип, ти ще съумееш да изведеш всичко останало – повече или по-малко свързано с целта. Но духовният живот се намира само във връзката между душите.

От урока по статията “Свобода на волята”, 24.12.2010

[30743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Баал а- Сулам пише, че за да напредвам по пътя на светлината (“ахишена”, изпреварвайки времето), аз трябва да взема своите лоши свойства и да ги обърна в добри.

Но вие казвате, че своите лоши свойства, злото начало, ще разкрия едва след махсом. Излиза, че аз сега не напредвам по пътя на светлината, а по пътя на страданията („беито”, в своето време)?

Отговор: Но при всички случаи ти в определена степен вече осъзнаваш своето зло, защото се намираш в период на подготовка. Ти можеш да се намираш на четири нива на развитие:

1.      Както всички обикновени хора в нашия свят;

2.      В период на подготовка;

3.      В свойството „хафец хесед” (нищо не искащ за себе си);

4.      В свойството любов.

„Хафец хесед” и любов – това е духовното. „Както всички обикновени хора” и „периодът на подготовка” – това е материалното. Материалното е намерение „заради себе си”, духовното е „заради отдаване”. Духовният свят се разделя от материалния от махсом.

Когато се намираш в духовното, от една страна у теб има зло начало, материал на творението, от друга – добро начало и поправяща светлина. А долу, в материалния свят това не съществува.

Но дори сега, когато се намираш в период на подготовка, у теб все пак има някакво отражение на духовното, примерна представа за лявата и дясната линия, подемите и паденията. И затова това се нарича подготовка. С това работиш.

При всички случаи ти напредваш. В теб вече има някакво разбиране за онова, което е написано в кабалистичните книги, въпреки че засега е само проекция на твоя егоистичен материал. Но ти нещо разбираш и усещаш. Това е голямо постижение!

Нима периодът на подготовка не струва нищо?! Той може да продължи десетки години. И сега какво? Но ти го преминаваш и влизаш във вечността!

Затова не пренебрегвай това време на подготовка. Ти се намираш в много интензивен и силен процес. Трябва да го цениш! Ако човек го пренебрегва, това го лишава от всичките сили.

Ние сме длъжни във всеки един момент да се намираме в този процес и всеки път да добавяме към него още малко – конгреси, все по-силни, с по-дълбоки прояснения.

Дори паденията стават по-изяснени, ярко изразени, ти по-добре разбираш техните причини, различаваш вътрешните свойства. И това е най-важното.

От урока по статията “Мир в света”, 23.12.2010

[30647]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Могат ли кабалистичните конгреси да помогнат да се пренесе света на пътя на светлината, пътят на ускоряване на времето (ахишена)?

Отговор: Безусловно, с такива действия като кабалистичните конгреси, ние стимулираме  поправянето в света. Всякакви опити да се обединим с цел да достигнем подобие с Твореца, с висшата сила и да стигнем до отдаване и любов към ближния, поправят нас самите, а заедно с нас и целия свят.

Затова каним всички да участват в европейския конгрес в Берлин в края на януари, а също на голяма среща в Арава, която ще се проведе в края на тази седмица!

Особено хората, които се намират в Европа, трябва да чувстват, че ситуацията с всеки изминал ден става все по-сериозна. Затова трябва да се обединим и да привлечем малко по–близо „Добрия и творящия добро” в този свят! Докато  само се учим, ни е разрешено да направим  това  дори  егоистично…

От урока по статията „Мир в света”, 23.12.2010

[30624]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Защо ни е така трудно да помолим за своето поправяне, ако знаем, че всичко зависи само от това? Изглежда за човека това е естествено – да моли.

Отговор: Да, това е естествено – да моли, но тук ни е необходимо точно да изясним: какво именно да моли, как и кой трябва да дойде при нас с отговора? Молбата – това не е просто вик, а ако са думи – то те са като родили се в сърцето, а не прочетени в книга.

Ако на човек му е лошо, той няма да подбира красиви думи. Проблемът ни е в това, че тази молба не излиза от дълбината на нашето сърце.

Само обкръжението може да ни внуши тази молба – ако то поиска, ти ще помолиш. Защо ни се струва, че ние толкова искаме всичко това и се стараем да си влияем един на друг, но нещо не се получава?! Основното, което не ни достига, е дълбочината на желанието, неговата истинност. Не достига изясняването: какво за мен е важно и какво второстепенно, за да престанем да се бъркаме между желанията: материални и духовни.

Трябва да се научим да гледаме на материалното и на духовното като на два съвършено не пресичащи се погледа, като не ги съединяваме заедно! Този свят е егоистичен и аз засега съм принуден да живея в него. Този свят е за отдаване – и в него искам да започна да съществувам. От това се определя моята молба.

А ние засега не умеем да разделяме едното от другото, въпреки че в това вече се наблюдава голямо издигане след последния конгрес.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 16.12.2010

[29964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Човек по природата си не иска да види злото в себе си. Трябва да бъде притиснат в ъгъла, че да признае необходимостта от изправяне. Що за зло е това, което се крие в мен?

Отговор: Безпричинната ненавист. В своето време заради нея са загинали учениците на раби Акива. Друго зло няма. Всичко останало е зло за моя егоизъм и единствено безпричинната ненавист представлява онова точно зло, което противостои на доброто и на любовта към ближния като към самия себе си.

Само по този критерий проверявам себе си, своята изкривеност. Всички останали „пороци” не са престъпление в очите на Твореца. Те не са причина да се обърнем към Него. Той очаква истинската молба. Цялата система за поправяне е предназначена за разбитите келим, за желанията, които нямат сили да се обединят едно с друго.

Въпрос: Значи, трябва постоянно да усещаме това зло, не да го потискаме, не да го скриваме от самите себе си?

Отговор: Казано е в Псалмите: „Моят грях е винаги пред мен”. А иначе аз с какво ще застана пред Твореца? Какво ще поискам да поправи?

Това е много просто. Аз искам да участвам в живота на групата, мен ме влече към нея, и в същото време виждам, че не съм способен на това. Именно такова усещане изпитахме на последния конгрес. Събирайки се, веднага почувствахме, че не искаме, не можем да се обединим.

Това е и разкриването на злото. Отлично. Сега трябва да си представим това зло и да поискаме поправяне.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 16.12.2010

[29931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Ако желанието за наслада ме атакува по време на Конгреса, то аз се усещам безсилен и „падам” надолу – има ли номер за спешна помощ, на който мога да се обадя или някого да оповестя?

Отговор: Всеки човек ще получи на регистрацията телефонен номер за спешни ситуации. Но как да позвъниш на „небесата”?

„Небесата” е следващата степен, т.е. това е групата, която е обединена като едно и която си представям, че е в поръчителство и съвършенство. Тя действително пребивава в това състояние. Аз мога да бъда извън нея или мога да видя себе си вътре в нея.

„Небесата” е общото желание или кли на по-висша степен. Това сме всички ние, но по-сплотени. Духовното не съществува в готова форма. Ние  го изграждаме. Нищо не съществува пред нас. Ние имаме решимот, които постепенно се пробуждат. Но те само се пробуждат, докато ти влизаш в различни състояния и ги градиш според желанието и намерението си.

Ние сами създаваме световете и степените. Преди да встъпим в действие има само информационни данни, от които изграждаме степените. Но пред нас няма светове. Затова ти можеш да си представиш бъдещите състояния само под формата на по-голямо обединение на нашето общо желание или кли.

Натам трябва да се обърнеш – това са „небесата”. И те ще ти отговорят: „Ако искаш, приближи се, а ако не искаш, тогава стой където си”. Вярно е, че човек не може сам да се измъкне от затвора, а трябва да попита, да поиска и да направи усилие, за да му се помогне.

Ако човек не се стреми да бъде във връзка с нас, то той не получава възможността да напредне. Ако попиташ: „Кого трябва да моля за помощ?” – написано е: „Аз търся (моля) своите братя.” Това е когато молиш за обединение.

От  урока по книгата “Зоар”, 04.11.2010

[25896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Взаимното включване е единственото действие, което изпълняваме през цялото време, независимо от това, дали го желаем или не.

В нашия свят, всичко се основава на взаимното включване – процесите на поглъщане и абсорбиране, процесите на разпределяне, ставащи в организма, различните видове химични реакции, привличането или отблъскването на телата, тяхното поведение в магнитното или електрическо поле, и т.н. Всички това са примери за взаимно включване, в основата на което лежат действията на духовния съсъд и светлината.

Когато искаме да измерим качеството на своите действия, ние винаги трябва да оценяваме степента на своето включване в другите. С други думи, доколко мога да се включа в колкото може повече души – не в децата, не във възрастните, не в действията на неживата, растителната и животинска природа или в човека, а в душите.

Душите, това са точките в сърцата. Затова, когато присъствам на такъв голям конгрес, където се събират хиляди точки в сърцата, в които аз възнамерявам да се включа, то това се явява най-ефективното действие за моя духовен напредък. Това е най-силното действие, което изобщо може да се случи в реалността, във всички светове.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[25349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Обожавам конгресите, музиката, срещите с хора – но на урока умирам от скука. Какво да правя? Кога ще дойде светлината?

Отговор: Всеки човек има своите природни наклонности. Едни не могат да стоят на място, а други обратното – най-много им харесва да седят и да учат. Едни ги дърпа към физически действия, други – към размисли и анализи. Става въпрос за материалната природа на човек.

Но на пътя на духовния свят всички се свеждат под общ знаменател. Тъй като в духовното едновременно се разкриват чувствата и разума, действието и съзерцанието. В нашия свят те са разхвърлени по всички ъгли на възприятието ни, а там се свеждат в общата точка на контакт.

Кога ще настъпи разкритието? Когато с общи усилия ние привлечем светлината, възвръщаща към Източника, и всеки усети в сърцето си, че е готов да се предостави на групата, т.е. Малхут, където именно той е длъжен да разкрие Твореца – общата сила на отдаване – и да се научи да отдава на Него.

И ако в човек се очертае тази картина, ако е готов да се отдава за единството и да намери там Твореца, то той достига желаното. Но не и по-рано.

А дотогава ни е нужно да приложим големи усилия за това.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 08.12.2010

[29146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как трябва да се подготвим за срещата с другарите от световната група – с онези, които идват на конгреса за първи път?

Отговор: Не е нужно да се подготвяте. Ние имаме другари от всички страни по света. Дори, ако не знаете техния език, няма да почувствате различията между тях, защото всички се стремят към Твореца.

Всеки, който има същата духовна искра, се пробужда и стреми към същата цел. Така че, вие се намирате заедно и не чувствате разлика помежду си. Не е необходимо да се страхувате, че ще се срещнете с някакъв непознат. Ще почувствате, че всички са близки за вас хора.

Въпрос: Ако съм начинаещ и не разбирам нищо от тази наука, но искам да дойда на конгреса, струва ли си да го направя? И ако си струва, как да се подготвя?

Отговор: Преди всичко, ако времето позволява, е добре да се прочете материала, който е предоставен за предварителна подготовка. Но вие и без това ще поемете всичко „от въздуха”, който ще дишате…

От лекция в аудиторията “Кабала за народа”, 12.10.2010

[23871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът не преведе Мойсей през Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) на последния Конгрес и остави Фараона да събира столовете?

Отговор: Къде беше нашият Мойсей, когато трябваше да помолим за изхода от Египет? Къде беше нашият вик към Твореца? Няма никой друг освен Фараона.

Ние не изисквахме от Твореца да разбие стената между нас. Всички чакаха: „Кога най-накрая Той ще се разкрие? Аз искам да бъда напълнен!” Ние все още бяхме подвластни на Фараона. Освен това, ние видяхме какво седи на пътя ни, какво спира нашето обединение.

Неслучайно аз веднага подметнах на публиката думите за необходимостта да мислим за нашето общо съединение, потапяйки се в него и намирайки разкъсаните нишки, за да ги свържем. Никакви танци, никакво говорене, оставете всеки да погледне вътре в себе си и да мисли само как да се обедини с всички останали.

И какъв беше резултатът? Ние заседнахме. Оказа се, че не мога да го направя. И това е добре, защото трябваше да открия нещо важно – аз съм напълно отделен от другите, няма никаква връзка. Всички нишки и канали са отрязани. Няма ни най-малък импулс. Аз ще направя всичко освен да се обединя с другите, да попия техните мисли и желания така че, не дай Боже, да станат като мои.

Това е силата на Фараона. Но къде е викът? Да, ние сме отрязани, изолирани един от друг. Но къде е молбата да се обединим? Защо Ти не идваш да ни обединиш?!

Ние все още нямаме нужда за подобна молба. Ние все още мислим, че можем сами да се обединим: „Ние ще положим усилие и ще успеем”. Но как е възможно да постигнем това с нашите егоистични желания?

Потребността от Твореца трябва да бъде родена от нашата съвместна работа, когато групата ще задължи всеки един да използва този метод и да го убеди, че Творецът ще поправи състоянието. Ние се нуждаем от работата на Твореца, а не от работата на Бней Барух. Ние трябва да се погрижим само за молбата. Когато постигнем това колективно, световно искане Той да ни поправи, тогава действително ще се издигнем на следващо стъпало.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Минаха няколко седмици, откакто върху мен се спусна мъгла, затъмнявайки години на занятия.Трудно намирам думи. Ако не беше групата, вече нямаше да съм тук. Никакви усилия не успяват да ме измъкнат от това. Какво да правя?

Отговор: Това е признак, че си положил качествени усилия. Най-вероятно си участвал в конгреса и в нашите общи състояния, получил си голяма светлина и сега в тази светлина виждаш, че още не си достоен за разкриване на свойството отдаване в себе си. Твоите желания /келим/ още не се нуждаят от отдаване, те подсъзнателно го отхвърлят.

И така, имаме следното състояние: мъгла, слабост, объркване, безпомощност, нежелание. Всичко това е разбираемо, освен едно: защо над тези усещания, над това мисловно опиянение аз не мога да направя правилна равносметка на състоянието си? Защо не мога да се дистанцирам от него и да определя какво се случва с мен? По този начин лекарят поставя диагноза на пациента.

Ако хубавичко провериш себе си, ще видиш, че състоянието ти е правилно, че е правилен етап от духовния ти път. Казано е, че в духовното не смъкват, а само повдигат.

Но колко време ще мине преди да се пробудиш от зимен сън? Това зависи от теб. Съкращаваш ли времето? Твоето състояние е благоприятно за напредване, но от него трябва колкото се може по-бързо да продължиш напред.

Общо взето, след конгреса всички се потопиха в някаква „летаргия”.

От урока по книгата “Зоар”. Предговор, 08.12.2010

[29134]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→