Въпрос: Какво да се направи, ако другарят не се прониква от духовен порив? Да се окаже натиск върху него или да се изчака?

Отговор: Конгресът е – нещо толкова особено, че не трябва да будим другаря. В други случаи може и да се изчака, но сега на всички ни се предоставя уникална възможност. И ако виждаме, че другарят няма намерение да ходи на Конгрес, то задължително трябва да му се повлияе, доколкото е възможно.

Разбира се, действаме не със сила, а с убеждение. Иначе той ще изпусне огромен шанс, какъвто повече няма да има. Само в краен случай, ако той все пак каже: “Оставете ме, няма да отида”, тогава ще отстъпим.

Тук се изискват, най-малко, два опита. Представи си: твой другар води по пътя магаре. И той дори не е приятел, а ненавистник, с който сте в лоши отношения. Този пример се привежда във Вавилонския Талмуд, който е написан в изгнанието между епохите на Първия и Втория храм. И така, ако неговото магаре пада под бремето на товара си, ти трябва да му помогнеш.

Сваляш от животното товара, изправяш го на крака, даваш му храна и вода, и след това отново го натоварваш. И ако той падне отново, ти повтаряш същата процедура: разтоварваш магарето и го подкрепяш с храна и вода, т.е. светлината хохма и светлината хасадим. “Магарето” (хамор) – това е човешкият материал (хомер), егоизма. А след това  отново му слагаш духовен товар. Ако и този път падне – ти си в право повече да не му помагаш.

От урока по статия “Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Намираме се в предверието на голямо обединение – декемврийския конгрес. За да се подготвим за него, трябва постоянно да се грижим за съединението, за това, между нас да се разкрие общо желание. В тази степен, в която желанието ще бъде действително общо, ще можем да усетим в него духовна сила, защото общността между желанията създава условие – така наречения “съсъд”, отразена светлина, екран, понеже се съединяваме заедно в противовес на своето его.

Колкото сме по-егоистични в отношенията между нас, толкова повече всеки въпреки своето его влияе на себе си, моли, светлината да му подейства и да му помогне да се съедини с другите, толкова е по-силен екранът, голямата сила на преодоляване привеждаме в действие, издигайки се над разделящото ни его, отблъскващо ни един от друг.

Тази обща сила на преодоляване, наречена сила на поръчителство, става наша обща сила. Творецът специално, с помощта на разбиването, е създал между нас силата на отблъскване, както е казано: ” Аз създадох злото начало”, и усещаме, как се отблъскваме един друг. Но се стараем да преодолеем тази сила на отблъскване в съвместни действия и в учение, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, желаем да се съединим въпреки тези сили, които, като малки дяволчета са между нас, през цялото време ни отделят един от друг. Трябва да удържим връх над тези зли сили  и да се съединим.

В тази степен, в която се стараем с всички сили да бъдем заедно, за да няма никаква разлика между нашите желания, мисли и действия, – наистина като един човек с едно сърце, – разкриваме, че само ние можем да си помогнем един на друг и да намерим този общ стремеж да се съединим, както е казано: “човек да помогне на ближния”.

Тогава в този общ стремеж откриваме, че не сме способни да се съединим. Но вече разкриваме нашето съвместно желание да се обединим, а не отделните желания на всеки като връзка с другите. Това общо желание се нарича молитва на многото, обществена молитва. И тогава именно от тази обща молитва от нас се издига молба към светлината, към Твореца. И само при тези съвместни усилия идва помощ свише. Свише – означава отвътре, от единството на по-високото ни стъпало. Това се нарича МАД – поправяща светлина, която създава връзка между нас, въпреки силата на отблъскване.

Тези сили на отхвърляне се наричат “авиют/ дебелина на желанието, а силите на съединение – “екран”. Тези две сили заедно, които формираме за отдаване на по-висока степен, Твореца, – се наричат отразена светлина, понеже желаем да бъдем точно такива, както поправящата ни светлина, – отдаващи. И тогава осъществяваме условието, при което в нас се разкрива Творецът – Отдаващия.

Всички тези етапи извършваме само с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Или  ни свети, дори и нищо да не молим от нея, подобно на младенец, който вика неизвестно за какво, но за него се грижат. Или започваме да разпознаваме, какво именно ни е нужно, и тогава молитвата ни започва да става по-насочена, обмислена. Или действително издигаме молбата си – осъзнато, в правилната посока, с ясно знание, че молим способност да отдаваме на висшето стъпало.

Но всичко прави светлината, възвръщаща към източника. Истина е, ако бихме могли през цялото време да четем книгата Зоар и да извършваме всички тези действия – какво по-добро… Това е идеалното състояние. Действителността е устроена така, че човек трябва да ходи на работа, потапя се в ежедневните дела, а след това минава някакво време – и тогава издига своята молитва. Отначало натрупва в себе си всевъзможни проблеми, желания, стремежи и надежди, а след това идва Зоар. И тогава, с помощта на съвместното учене, се съединяваме заедно и издигаме общата ни молитва.

От урока по Книгата Зоар, 23.11.2011

[61527]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Гордостта, повече от всичко друго, ни пречи в работата, тя ни кара да мислим: ”Аз ще ръководя, аз ще управлявам”. Това се проявява в най-примитивна форма, както е прието в света, когато човек не дава възможност на другите, опитвайки се да ги задмине, когато не е готов да върви наравно с тях.

Но на нас ни трябват открити отношения, когато аз се старая да бъда нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Тъй като по-ниско също не е добре, това не се нарича другарство. И по-високо – също не е добре.

Трябва да бъдем наравно – т.е. да престанем да чувстваме себе си! Аз усещам себе си, ако съм над или под, но ако съм наравно с останалите, то усещам не себе си, а само връзката между всички нас и плувам с тях по течението.

Такова трябва да бъде усещането ни непрекъснато. То понякога се появява при нас по време на конгресите, при различните срещи и мероприятия – но ние трябва да го поддържаме постоянно. Тъкмо това усещане на връзката между нас трябва да се превърни в светлина и в разкриване на Твореца.

Засега това е само чувство, че ние сме съединени и обединени – това е само изграждане на съсъда. Но всъщност този съсъд достига състояние на отдаване, и тогава ще усетим в него светлина.

От урока по книга ”Шамати”, 20.09.2011

[55168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кризата, обхванала света, много се усещаше на нашите последни конгреси: преди три седмици в Италия, и още повече преди седмица в Мадрид, Испания.

Там кризата се чувства много явно, масите се намират в смут. Има 40% – безработица сред младите хора. С всеки ден става все по-зле и по-зле. На площадите има – демонстрации, стачки и т.н.

Аз специално ходих на тези площади, разговарях с хората. Те не знаят какво да правят и устройват стачки пред правителствените здания. А правителството също не знае какво да прави. Всички са объркани и никой не е виновен – просто ние сме се оказали пред повика на Природата.

Не трябва да се създават работни места напразно. А и за какво? Ние още повече, още по-бързо ще опустошим това, което ни е останало в земята, още повече ще замърсим почвата и околната среда. Още по-бързо ще се изчерпат източниците на вода и въздух. Така че защо да стимулираме отслабващата икономика? Само за да намираме работа за хората? След такива последствия – по-добре да не го правим!

В Испания аз дадох интервю в най-популярния телевизионен канал и в най-популярното време. Вместо няколкото минути, които ми бяха отделили в началото, интервюто продължи тринадесет минути. Представете си, тринадесет минути в сутрешните новини, сред съобщенията за най-важните събития! Те просто не можаха да го прекъснат.

Моето предложение беше просто и се свеждаше към едно: ние трябва да пратим хората да се учат. Да им плащаме помощи за безработица (това ще бъде по-икономично от всичко) и да ги обучаваме – да им обясняваме в какъв свят живеем, какво има пред нас, какъв призив ни отправя Природата.

Това не става заради нечии интереси, на някакви партии или някакви ръководители. Това е именно Природата, която ни призовава. Към какво? Към това да се изменим. На нас не ни е нужно нищо да променяме освен самите себе си.

Ние трябва да станем интегрални, глобални – съобразно с днешната криза. Защото кризата – това е усещане за своето несъответствие с обкръжаващата ни природа. И затова, ако ние се поправим, по този начин – всичко ще се уравновеси и стане хармонично. На това трябва да се обучават хората.

Интервюто получи огромен положителен отклик в цяла Испания, в Латинска Америка и в Северна Америка, защото това е действително единственият разумен изход от създалото се положение.

Испания не е единствената. Заедно с нея са Гърция, Исландия, Португалия, Италия и т.н. – има много страни, които днес постепенно влизат в тази криза. А в другите страни тя настъпва по друг начин.

По този начин Природата поставя пред нас ясна задача: ние трябва да се променим. Трябва да бъдем така интегрални с нея, както всичко останало, което е в нея: неживо, растително и животинско.

Човекът не трябва да мисли, че той е над Природата и може да прави всичко, което си поиска. Неговата най-главна задача е разумно, осъзнато да стане интегрална част от цялото. Ставайки интегрална част на Природата, той започва да разбира какво е тя и изведнъж открива в нея нови дълбочини: световете Асия, Брия, Ецира, Ацилут, Адам Кадмон и светът на Безкрайността. Той повече не закрива от себе си Природата със своя егоизъм, а започва да я усеща ясно, най-накрая разбира и осъзнава силите, които управляват всичко, в това число и него.

Ето какво е поставено днес пред нас. И затова, ако ние пожелаем и се възползваме от силата на устрема напред, която съществува в много хора по света, то действително ще се устремим към поправяне на себе си, към разкриване на света, към изхода от състоянието на сън, от безсъзнателността. И тогава ще достигнем пълното равенство с Природата, нивото на Твореца.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45455]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Ние преминахме за кратко време три най-важни етапа на духовния път – трите конгреса в Италия, Испания, Русия. Бях много радостен да се срещна със студентите и випускниците на Международната Академия по Кабала (МАК), а сега искам да съобщя на всички важна информация: от 22 юни Международната Академия по Кабала започва пряка транслация на новия видео- курс на сайта http://live.kabacademy.com

На конгреса открих колко е необходимо за всички ученици да преминат основен курс от кабалистични знания. Без това е крайно трудно да се включиш в процеса на развитие, да разбираш това, за което говоря аз на конгресите или на ежедневните уроци, да се включваш в обединението на всички наши мероприятия.

Първото запознаване с кабала извиква ярко впечатление. И на човек му се струва, че ето-на, ще разкрие истината. Но скоро той се оказва в духовна и информационна задънена улица, обърква се в своите усещания. И тук няма да се мине без систематични знания.

Затова аз ви каня на курса МАК -онлайн. Краткият курс със систематични кабалистични знания ще ви даде необходимия тласък и увереност в духовното напредване.

Регистрация – тук.

[45884]

Filed under: Изучаване на кабала, Конгреси и събития - No Comments→

На пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни ”слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После те идват в съответствие, а засега избирай това, което повече ти подхожда за стремежа към единството. И ако ти вече правиш критически анализ, то може само при условие, че това не те отклонява от пътя.

Объркването е добро тогава, когато ни позволява да ускорим обединението си. Първата работа е, да хванеш единството, макар и малко – а после започвай да повишаваш силата му, отново и отново преодолявайки ”неяснотите”. И никога не губи курса към целта.

И това е нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприемане на реалността, единството на Исраел, Тора и Твореца. Той издига молба за поправяне и всичко в очите му постепенно се свързва в едно. А всичко, което все още се губи от картината, показва къде да бъдат насочени усилията.

Главното е да се улови единството и да не се изпуска, само добавяйки към него още и още. И затова за никакви падения след конгреса не може да става въпрос. Падението ти всеки път го разкриваш сам. Отделяйки се от единството и присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия, пробивайки си път през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и подготвяш себе си за поредната атака.

От урока по статията из брошури към Песах, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние делим висшия свят на стъпала: светове, парцуфим и сфирот. От началото и докрая на поправянето, т.е. до света на Безкрайността човек трябва да измине пет свята: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Във всеки свят има пет парцуфим, във всеки парцуф има пет стъпала: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

Пет сфирот се съединяват в структура, която се нарича «парцуф», парцуфим се съединяват в система, наричана свят, и всичките заедно представляват стъпалата на стълбата, по която ние се издигаме от този свят до света на Безкрайността.

Всичко това се разкрива между мен и моя другар.

Затова общият закон на цялото ни поправяне се нарича «Да възлюбиш ближния като самия себе си» и това е «великото правило на Тора», т.е. голям съд за светлината. Да се обединим означава да постигнеш висшия свят.

Обединението между нас образува едно голямо желание, в което ние разкриваме огромна висша светлина. Тази светлина съществува и сега, но тя е скрита, и само обединявайки се, ние ще я разкрием в реалноста.

Това е и темата на науката кабала, връзката ѝ с нас, с процеса на целия свят, който ние трябва да реализираме в нас. Всичко, което се е случвало досега, включвайки и Големия взрив (Big Bang), 15 милиарда години от развитието на Земята и на нашето съществуване на нея – всичко това се е случило за да се съберем ние тук, на конгреса, да започнем да се обединяваме помежду си и благодарение на това да се извисим над нашия свят и да се върнем в света на Безкрайността. Аз се надявам, че ние ще направим това!

От урок № 2 конгрес ” UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45117]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос от Литва: Какво ще пожелаете на онзи, който още не е решил дали да отиде на Московския конгрес?

Отговор: Ще му пожелая, по-бързо и еднозначно да реши: „Отивам на конгрес!” Сега имате тази възможност и не се знае кога ще я имате отново.

Дори ако успеем един път в годината да правим конгрес в Русия, не си струва да чакате следващата година.

Въпрос: Ако не мога да дойда на конгреса, но много искам да присъствам, какво трябва да правя по време на конгреса?

Отговор: Ако някой не може да дойде на конгреса, трябва да присъства заедно с нас виртуално, доколкото това е възможно. На първо място, конгресите се провеждат през почивните дни. Така че, през това време трябва максимално да се освободите от всички проблеми и ангажименти, от всички задължения.

Опитайте да се съберете заедно с вашите другари, които се занимават с кабала и да създадете същата атмосфера, която е на конгреса – подгответе си трапеза, гледайки ни, заедно прекарайте приятно времето. Бъдете с нас със сърцето и душата си.

Въпрос: Какво да направя, ако се страхувам от проблемите и пречките, които се появяват пред мен? Как да ги преодолея?

Отговор: Трябва да се свържеш с групата, с другарите, с нас. Трябва да се опиташ да привлечеш върху себе си Висшата светлина. И ще видиш, как тя те издига над тези проблеми. Друго решение не виждам. А това, всъщност е и решението.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44537]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Каква капка остана да влея в моето желание, за да го излекува тя и да ме доведе донякъде?

Отговор: Твоето желание – това е само твое желание. А нали то трябва да бъде обединено с другите желания. В това се състоят всички наши проблеми: ние не сме достатъчно обединени. Отделните сили са достатъчно, а общата сила на единството – не. Всеки вече е прочел всички книги, знае всички премъдрости, разбира първоизточниците, работи в група, занимава се с разпространение, участва в конгреси…

Въпросът е в това – ще създадем ли мястото, в което трябва да разкрием нашата бъдеща степен? Това място – е нашето общо желание. Единството на желанието – е и това място, където ние ще разкрием бъдещия свят. Има ли у нас такова място? Чувстваме ли се ние вътрешно сплотени – така че в нашето единство да разкрием Твореца?

Имено това липсва, имено тук не ни достигат усилия. На нас не ни достига напрежението на полето, напрежението между нас, стремежа към тясна взаимовръзка. Само в нея, само в това поле, ние ще разкрием Твореца.

Във всеки са заложени огромни сили, всеки до предела е натъпкан с премъдрости, преизпълнен със старания – но ето, че единството между нас все още е недостатъчно. Ние все още недостатъчно сме работили, за да създадем самото място.

Всички души се издигат към Малхут на света Ацилут, а свише към нея слиза светлината. Имено към нея пристъпва нашата молба (МАН) – сума, общност (∑) от нашите желания, устремени само към единството. И само това не ни достига.

Отделните викове не се издигат към Малхут на света Ацилут и остават напразни призиви. Към нея трябва да се издигне общата потребност, защото духовното се разкрива във връзката между хората.

Затова е казано – че минималното множество – е двама. Достатъчно е даже двама – аз и ти – и връзката между нас. Ако ние създадем тази връзка, желаейки да разкрием Твореца – и тя ще стане мястото на Неговото разкритие.

В това е целият проблем. Ако ти не работиш над обединението – претенциите ти не се приемат. Теб те питат две неща:

1. Занимавал ли си се с Тора? С други думи, опивал ли си се да възлюбиш ближния си, както себе си, посредством висшата светлина, която се и нарича „Тора”? Стремил ли си се да установиш връзка с ближния и да пристъпиш към любовта? Това означава, че ти си се занимавал с ”Тора”.

2. Чакал ли си избавление? С други думи, въпреки старанията, ти не си постигнал резултат – но ти чакал ли си го? Молил ли си се за поправяне? Защото поправянето идва от Твореца в един миг.

Тези две условия ние трябва да изпълним. Друго решение няма. Не става въпрос за някакви си прищевки, а за закони. В реалността има всичко на всичко две сили: свойството отдаване и свойството получаване. И връзката между тях построява за нас цялата закономерност на мирозданието.

Аз не мога да предявявам претенции към закона, към природата, част от която се явявам. И затова науката Кабала ни обяснява, как правилно да използваме тези сили на природата.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата “Зоар”, 11.05.2011

[42754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как след конгрес да съхраним, в себе си, онова състояние, което сме постигнали там, тъй като обикновено, винаги следва падение?

Отговор: Ние не можем да си го позволим, подобно на това както не можем да кажем на една майка да не се грижи за детето си, когато е болна. Има такива ситуации, в които необходимостта засенчва всичко. И само при смърт на майката, някой друг поема грижите за детето ѝ.

В нашия случай – нямаме време за почивка, безсъдържателно многословие и падения. Светът около нас се развива много бързо, а ние изоставаме и сме длъжни да бъдем „в крак” с неговото темпо.

В момента, все повече и повече, започваме да усещаме всичко лошо, ставащо се по света, което е свързано с нас до такава степен, доколкото закъсняваме с поправянето си.

Затова аз не трябва дори да допускам мисълта за падение след конгреса – това не трябва да става .

Освен това, до лятото предстоят редица важни събития: Конгреси в Италия, Испания, Москва. Трябва всички ние да се сплотим и да се готвим за тях. Ето защо, нямаме никакво междучасие. Всичко е много сгъстено във времето. И това е добре доколкото отговаря на темпа на промените в света.

От лекция на Конгреса, 25.03.2011

[40548]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

По пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни “слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После, те ще достигнат до съответствие, а засега избирай това, което повече от всичко ти подхожда за устремлението към единството. И ако ти правиш критичен анализ, то да е само с условие, че не се отдръпваш от единството и, че това не те сбива от пътя.

Объркването е добро, когато позволява да усилим нашето обединение. Първата работа е да разбереш единството, дори и малко – а после започни да повишаваш неговата мощ, отново и отново преодолявайки “неяснотите“. И никога не губи курса към целта.

Това е и нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприятие на реалността, единството Исраел, Тора и Творец. Той въздига молба за поправяне, и всичко в неговите очи постепенно се свежда до едно. А  това, което все още не се вписва в общата картина, става мястото за прилагане на усилията.

Най-важното е – да уловиш единството и да не го пускаш, а само да  добавяш към него още и още. И така за никакви падения след конгрес не може да става и дума. Падението, ти, всеки път разкриваш сам. Отделяйки се от единството и, присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия и провирайки се през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и се готвиш за поредната атака.

От урока по статията от брошури към “Песах”, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Завърши конгресът в Америка, и още на момента трябва да започнем подготовка за следващия конгрес, който ще се проведе в Москва. Няма време да изпадаме в униние, а после да се чудим как да се измъкнем от падението. Нямаме това право.

Да допуснем – аз съм настинал, но в къщи имам и малко дете, което също се е разболяло. За какво ще мисля аз – за своята болест или за неговата? Разбира се, че ще положа всички сили да излекувам него.

И тук е същото! Пред нас сега стои много по-сериозен проблем, и нима ние можем да си позволим да униваме?!  Няма време за това, за подготовка остават само два месеца! А времето ще се компеpсира още повече, затова трябва да се подготвим отсега за това. Точка!

А вие ми разправяте, че се намирате в някаква меланхолия, като в мъгла.. За какво изобщо говорите?! Няма нито миг за губене! Аз веднага след конгреса започнах да мисля за следващия, още по пътя от Ню-Йорк към Торонто.

Нашата работа е съвсем проста: да укрепваме връзката между нас, докато вътрешното ѝ напълване – взаимното отдаване един на друг не се отъждестви с  отдаването на Твореца, да стане съвършено подобно с Неговото и равно по големина и качество.

От урока по статията “Предисловие към Птиха”, 08.04.2011

[40212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Да се надяваме, че със своите усилия ще подсладим гвурот – суровите събития, които се разкриват днес в света и изискват преодоляване. Ние трябва да мислим за това и да се постараем.

Скоро започва голям конгрес в Америка, и ние ще се постараем да окажем положително въздействие на света със своето мощно обединение.

Тук е много важен правилния подход. “Положително въздействие” не означава, че ще отстраним всички лоши явления. Ние не можем да ги отстраним или поправим. Ние трябва да се грижим хората да напредват към взаимно отдаване, към взаимовръзка. Тогава, като следствие на тази взаимовръзка, земното кълбо ще се успокои, ще се разрешат проблемите, ще утихнат революциите и т.н.

Не върви против природата, стараейки се да предотвратиш бедствията. Това е неправилна молитва, тъй като никога няма да се случи. Обърни се към причината за нещастията, към източника на природните явления. Проблемът е в нас, и затова ние трябва да поправим  собствените си състояния – това е всичко.

Трябва да се обединяваме колкото се може по-силно и да искаме, посредством нашето единство, целият свят, макар и малко, да се придвижи към същото. И веднага всичко ще се успокои – и това, което се слува сега, и нещастията, които са ни приготвени в бъдеще, за да ни подтикнат към поправяне.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 20.03.2011

[38598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Еволюцията на човека показва, че развитието е постепенен и многостранен процес. То следва определена програма и посока, където всеки елемент се присъединява към общия процес, записан е в общия отчет, и така постепенно се натрупват измененията.

Нашето вътрешно поправяне се случва по подобен начин. И въпреки че ние силно желаем да го завършим колкото се може по-бързо, то все още изисква време и множество действия: ние се предвижваме една крачка напред и една назад, преминаваме подеми и падения. Но поправянето не се случва изведнъж. Това е цял процес на натрупване на промени, където всеки „грош” се добавя към една сметка. И затова то отнема години.

Най-ефективният лек за поправяне е работата, насочена към обединение. Затова кабалистите веднага поставят условие на човек, когото висшата сила довежда в групата: той трябва да реши, че най-важната работа е да се свърже с групата и да се обедини с другите, докато ученето е само средство за нашето обединение.

С други думи, това е напълно противоположно на това, което си мислим, когато влезем в групата. Изначално си мислим, че групата е просто място, в което можем да учим като в университета, за да се сдобием със знания. Но напротив – години минават преди човек да започне постепенно да разбира, че ключът не е да получи знания, а да измени своите вътрешни свойства. Учейки с групата, той получава особена, изменяща сила и усеща нейното въздействие именно по своите отношения с групата.

Истинските резултати от напредъка се оценяват по това, колко близо или далеч от групата се чувства човек, доколко той се нуждае от нея, доколко може да се сближи с нея, каква важност ѝ придава. Всичко се измерва единствено по отношение на групата, защото  накрая именно с тях той трябва да се обедини, за да почувства духовния свят вътре в тяхната поправена връзка, обединявайки се като един човек с едно сърце.

Около него има не просто другари по учене, а те стават части от неговата душа. Всъщност, в човека няма душа, а учените си губят времето, търсейки я някъде в тялото. Човешката душа се намира във всички останали. Доколкото той може да излезе извън себе си и да се обедини с приятелите около себе си, дотолкова всичките тези „външни” желания стават негова душа.

Затова придаваме такова голямо значение на нашите конгреси и подобни мероприятия, когато се събират голям брой хора от целия свят и възниква мощна сила на съединение. Във всички часове на конгреса ние извършваме поправяния – имено в съединението между нас.

Затова трябва да ценим такива срещи като най-важното средство за напредване, сред всички останали. Нищо не е по-ефективно за напредването на всеки и на всички нас заедно към поправяне и разкриване на висшия свят, отколкото конгреса.

Дори по време на конгреса не всичко се случва изведнъж, а „грош по грош се натрупва в голяма сума”. Необходимо е да преминем през няколко подобни срещи, докато разкрием настоящата връзка между нас и висшата светлина бъде разкрита в нашето обединение, което се и нарича разкриване на Твореца пред творенията.

Затова преди физически да отиде на такова събиране човек трябва мислено да се подготви. Той трябва да настрои себе си, за да бъде готов да влезе на това място: да се запознае с всички предстоящи събития, да научи материалните, песните, темите за обсъждане – да узнае колкото се може повече за конгреса. В последствие ще ни бъде по-лесно да се съсредоточим на своето вътрешно усещане без да се разсейваме, без да губим емоционална и умствена сила за външните, технически детайли.

Затова трябва предварително да се запознаем с всички материали, с цялото разписание и да дойдем там с едно единствено желание: „Аз искам да се обединя с всички останали с цялото си сърце и душа, защото духовният свят ще бъде разкрит само във връзката между нас, а не във всеки от нас. Аз искам този пуст космос между нас да бъде изпълнен с топлина и добро отношение един към друг, тъй като имено това е мястото, в което висшата сила, Творецът, се разкрива на творенията.”

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!”, 11.03.2011

[37800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Аз съм още съвсем начинаещ ученик. Не трябва ли да уча малко повече, за да започна да идвам на конгресите?

Отговор: Не, не е необходимо да се чака. Това е точно както бебето, което се ражда в нашия свят в 21 век, и то не е необходимо да започва от нулата, от първото състояние, съществуващо хиляди години назад. То получава всичко, което има в нашия свят, сякаш съвършено незаслужено – нима е работило за това?

Но то се е родило в нашето време и значи, се отнася към него! Точно по същия начин е и човекът, който едва сега идва да учи. Той е дошъл сега, а не преди 20 години, когато започнахме този път – и получава всички плодове от това, което ние вече сме организирали и направили. Това е и в материален план, защото ние не сме стигнали веднага до такива добре организирани и наситени конгреси с всичко, което е включено тук.

А също и във вътрешен смисъл, той получава цялото това натрупване на потенциал, общата основа, която ние сме заложили – и ние я готвим въобще за цялото човечество! Всички, следвайки ни, ще се включват към това място, в което ние строим своето обединение. На всички останали ще им бъде доста по-лесно да се присъединят към него.

Защото всичко започва от групата, която се нарича „Праотци” – първите кабалисти, започвайки от Авраам и по-нататък. След това към това „ядро” се присъединява по-широка сфера – кабалистите от времето на Първия и Втория Храм. След разрушаването на Втория храм и изгнанието – това е вече нащата световна група, следващият етап на съединяването. А вече след това към нас ще се присъедини цялото човечество.

Така постепенно всички поколения кабалисти подготвят мястото за окончателното поправяне: и Праотците, които са били първи, и във времената на Храмовете, и ние – всеки действа в своето време и подготвя почвата за останалите.

По такъв начин в поправянето се въвличат все по-голям авиют (дълбочина) на желанието. Праотците се отнасят към коренното, нулевото ниво. След това Храмовете – 1-во ниво, ние – 2-ро, и цялото човечество – 3-то и 4-то. Така се поправят всички степени на авиют/желанията, от по-лекото към по-сложното, и цялото човечество напредва.

Затова няма никакви проблеми, ако човек току що е започнал да се занимава – нека се включва, колкото се може по-активно вътре, където всичко е приготвено за него. Всяко поколение подготвя почвата за бъдещото поколение, както и в обикновения живот, където ние сме получили по наследство от родителите си и от всички предходни поколения всички плодове на научно-техническия прогрес, промишлеността и технологиите.

А ние по нещо добавяме към това и го предаваме на следващото поколение. И точно така става духовното развитие.

Затова, няма какво да се стесняваме и да чакаме кога ще пораснеш и ще поучиш още няколко години… Това са празни уговорки. На вас ви се дава възможност, и е голяма грешка да не се възползвате от нея. Вземи от предшествениците си всичко, което има в тях – и ще скочиш веднага на това стъпало.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса “WE!”, 11.03.2011

[37788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как “Зоар” обяснява задължителното разбиване за достигане на единството? Трябва ли ние да очакваме на приближаващия в Ню Джърси конгрес да се разкрие разбиването между нас, или ние вече разкрихме достатъчно и дойде времето за единение?

Отговор: На последния международен конгрес в Израел ние малко “вкусихме“ разбиването между нас, разделянето помежду ни. Това подейства достатъчно силно, хората усетиха, че са неспособни да се съединят: “Само това не!“.

Това чувство трябваше да ни доведе до молитва, до такова действие, така че ние да помолим да се издигнем над тази разединеност.  Ние сме неспособни да я поправим, така че – нека дойде светлината и да я поправи.Ние трябва да се издигнем над отблъскването, както е казано: “Всички прегрешения ще покрие любовта“.

Затова, стараейки се да се съединим с другите на подобни конгреси, всеки от нас понякога чувства отблъскването от другите, потапя се в егоистични сметки: “За какво въобще е нужно това?“. или пък обратното – чувства, как се включва в тях, сякаш че се разтваря в тях, и повече не може да различи, къде е неговото мнение, разум, собственото АЗ, къде е  изчезнала неговата критика към другите.

По такъв начин, със сякаш успешните или неуспешни опити да се включи в другите – отменяйки себе си, разтваряйки се в другите, изгубвайки себе си, или обратното – осъзнавайки своята неспособност да се съедини с тях – човек си изяснява как може да се съедини с другите без да губи себе си, своето АЗ, да се съедини с всички, включвайки в това съединение цялото присъщо му зло, с всички свои съпротивления, и в същото време, с всичко хубаво, което е в него, без да анулира в себе си нищо от хубавото и лошото.

Такова правилно изясняване е вече – средната линия. Най-важното – отменяйки се пред групата или на голямо събиране на хора на конгрес, е да не губи способността си да мисли критично, а да продължава работата с лявата линия, знаейки защо и как да действа. По такъв начин той добавя към всички своят авиют/дебелината на желанието и тогава се създава мощното кли/желание, искащо молитва. Защото на нас ни се иска да ни обичат такива, каквито сме…

От урока по книгата “Зоар”, 10.03.2011

[37701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: По време на урока аз постоянно мисля за предстоящия конгрес и ми е трудно се концентрирам. Губя ли нещо в резултат на това?

Отговор: Разбира се, че не. Ние винаги усещаме натиск в процеса на подготовка за такива масови събития. Веднъж в годината се събираме заедно на конгрес в САЩ и трябва да видим това като неповторима възможност да се обединим един с друг. Няма друга възможност да получим повече обкръжаваща светлина, подкрепа и сила да напреднем освен на подобни събирания като това.

Имено това аз лично очаквам. Спомням си как в началото, когато започвах да уча с Рабаш, буквално няколко месеца по-късно пътувахме заедно до Цфат. В не много голям двор с малка къща се събрахме заедно всички ученици на Рабаш, които са учили с него по различно време и изведнъж са поискали да се присъединят към нас. Около 40 човека се събраха, което беше доста голяма група преди да доведа при него нови ученици.

Аз виждах колко е развълнуван той от това пътуване и от това да бъде там. Аз го попитах: „Какво има толкова особено в това?”. Той ми обясни, че тези събирания са най-ефикасното средство в нашия свят за духовно предвижване, когато човек идва, за да се обедини с другите, работи заради това, прави усилия и желае да получи силите на другите, да ги събере и да ги поеме вътре в себе си, буквално да изпие тази мощ. Това зависи само от него и от неговата чувствителност.

Ако се подготвя за конгреса по правилния начин, тогава отивам там и получавам всичко, което мога. Всичко зависи от мен. Това е така, защото сме изправени пред Безкрайността. Аз мога да дойда на конгреса и да не получа нищо, да презра другите и да си тръгна от там с още по-голяма хладина отколко преди. Или аз мога да отида там и да бъда впечатлен, трогнат и вдъхновен. Аз мога да попия толкова много сила и обкръжаваща светлина, която не ще получа по време на години на учене. Всичко зависи от моята подготовка.

Затова ние трябва вече да се подготвяме за предстоящия конгрес. Преди такова огромно събитие, когато човек планира да се съедини с другите, той трябва да изпита вълнение и страх, усещане, че стои на прага на голяма вътрешна промяна. Това напрежение на очакване и подготовка се усеща дори физически.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 08.03.2011

[37452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→