Въпрос: С какво намерение да гледаме уебинара за максимално въздействие на висшата светлина?

Отговор: С намерение да се свържем заедно. За този един час, в който се занимаваме заедно, вие получавате огромно количество чувствена, научна, техническа и кабалистична информация.

Ако всичко това влезе във вас, тъй като сте били отворени към мен, то това е и нашето обучение. След това вече идва вашата работа, когато вие се опитвате да реализирате всичко това в групата си. И след това на конгресите.

Конгресът има огромна сила, защото множество хора на Земята едновременно се  подготвят и на конгресите се занимават по една и съща тема. Не пропускайте възможността да извършите голям духовен скок.

От урока на руски език, 11.02.2018

[229361]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - Няма коментари→

Преди време имаше коли, които се запалваха много трудно. Завърташ ключа, а стартерът върти, върти и заглъхва, и така много пъти, докато двигателят най-накрая не запали.

Ето така човекът трябва да „запали“ себе си. На всеки опит да запалим нашата душа, ние получаваме от горе светлина, която ни въздейства и започва постепенно да върти душата вече според силата на светлината, в посока към отдаване.

В началото необходимостта от обединение за нас са просто празни думи, защото сърцето  не може  да бъде принудено. И все пак ние със сила се опитваме да го направим, всеки път със своите усилия привличаме светлината, възвръщаща към източника.

Това отнема много време, защото двигателят на нашата душа е много стар, разбит и не работи. Но понякога той все пак малко по малко започва да се върти и тогава ние вече разбираме, че любовта към ближния, за която пишат кабалистите, не е морален закон на обществото, а закон на природата, на цялото творение.

Ние трябва да се свържем, за да влезем в истинския свят, в истинското си състояние. Защото и без това живеем в илюзия, във въображаем свят, като че ли гледаме филм, който няма нищо общо с реалността.

Ние правим всички усилия, за да пробудим нашата душа, докато от голям брой такива опити нашият двигател най-накрая се завърта и започва да се върти в правилната посока. В него влиза горивото – висшата светлина, и той започва да работи.

Европа много прилича на такъв некоординиран двигател. Там има много групи, стари и нови, както и единици, които не са в никоя група. Ние трябва да се опитаме да настроим всички, за да се завъртят в една посока, в общо движение.

Всяка група, която вече има опит, сила, вярна посока, разбира и най-важното, чувства, че именно вътре в обединението се открива вход за истинския свят от това състояние на безсъзнание, в което сме сега, като в мъгла.

Трябва да разберем каква  отговорност носи всеки, който е достигнал напреднало състояние. Той трябва да вземе на влекач цялата тази развалена, скърцаща каруца, която не иска сама да се движи. Това ще бъде нашата атака за обединение.

Не трябва да чакаме конгреса за това, ние можем още преди него да постигнем обединението, което е планирано в програмата на Твореца.

От урока за подготовка за конгреса, 17.06.2018 г.

[228523]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - Няма коментари→

Конгрес в Прага. Предварителен урок

Въпрос: Изучавайки кабала, ние преминаваме сериозен психологичен експеримент. Как ни въздейства обкръжаващата светлина и какво чувстваме при това?

Отговор: По начало човек, който изучава кабала, чувства следствие от въздействието на Висшата сила върху него, на така наречената обкръжаваща светлина.

От време на време усеща промени в себе си, които се проявяват в това, че започва по-дълбоко да чувства материала на природата, нейните вътрешни връзки: по какъв начин тя се задейства, как му влияе, как той може да ѝ влияе – намирайки се по-далеч или по-близо до другите, издигайки се и спускайки се над своя егоизъм. В съответствие с това неговите усещания се променят.

Едновременно с това започва да търси как да предизвиква върху себе си още повече въздействието на обкръжаващата светлина и тогава разбира, че до това може да го доведе само още по-голяма връзка с десетката. Работейки в нея, изучава каква трябва да бъде тази връзка: когато е по-висш от другите, когато е по-нисш, и когато е равен с другите – как трябва да пробужда желанието за връзка в приятелите и т.н. Това е практическата кабала.

Когато се свързваме един с друг и образуваме тази система, започваме да възприемаме качествата и свойствата на връзките в нея, усещайки се съществуващи в тях и разбирайки за какво пишат кабалистичните книги. И за нас това ще стане напълно нов свят. Ще бъде нашето съществуване.

Ще престанем да се усещаме един друг както сега, чрез телесните органи на осезание, а ще чувстваме само нашите връзки, които са картината на следващата степен или на Висшия свят. Пред нас стои тази задача и можем да я достигнем.

При това от нищо не се лишаваме в нашия свят, от нищо не бягаме, нищо не рискуваме и не жертваме. Напротив, получаваме допълнително по-дълбоко чувство за природата и влияние върху нея – това е важното.

Можем да се усетим едновременно в миналото, настоящето и в бъдещето. Можем да предусещаме и да планираме събитията. Както пише Баал а-Сулам в статията „Отзад и отпред ме обгръщаш“, програмираме своето съществуване предварително, постоянно разширявайки възможностите на нашите усещания. И най-голямото от тях е изходът зад пределите на всякакви ограничения.

Може би най-великото чувство е когато се усещаш не свързан с никакви рамки: няма смърт, няма начало, няма край, а общ свят. Всичко е заключено в една единна, затворена, интегрална система.

От предварителния урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[195680]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Подготовката за конгреса се състои в това, да се запася с желание, очакване, че отивам на среща, от която мога да получа пробуждане, вдъхновение от величието на Твореца и Неговата важност, която обикновено не чувствам заради Неговото скриване в този свят.

До такава степен, че аз съм в състояние да извърша действия над своите чувства и разум, като че ли наистина усещам, че има сила, която поддържа всичко и движи всичко, върти цялото мироздание заедно с мен, чак до най-малката клетка, свързвайки всички в една програма.

Няма никой освен Него, тоест няма друга сила, мисъл, действие, желание, освен Твореца. Но Той ни дава усещането, че ние съществуваме и дори предполагаме, че сме свободни в нашите действия, че всичко , което се случва с нас е случайно и e възможно да се промени.

Ние дори не си представяме как бихме се чувствали, ако Творецът се разкриеше. Ние бихме усетили, че във всяко дихание, мисъл, движение, събитие, във всяка клетка, орган, отношение присъства висшата сила и всичко се управлява от особена мрежа, която се нарича Творец. А ние съществуваме в нея като нейна част и освен това няма нищо.

Творецът ни дава друго усещане, за да постигнем всички Негови действия, да оценим Неговото величие, изключителност. По този начин ние се включваме в тези действия по своя свободен избор, като свободни хора и ставаме като Твореца, като че ли сами правим всичко, сами творим, включвайки се в реалността на Твореца.

Разкриването на тази реалност в нас на различни нива се нарича получаване на душа. И най-важното, което се изисква за това, е усещането на важността на Твореца, защото тя ни дава енергия, мотивация, способност да действаме, да изследваме висшата сила. Няма нищо по-важно от постигането на важността като средство за постигане на истинската реалност.

А тази значимост в условията на скриване на Твореца, може да се получи само от обкръжението. Затова конгресът е прекрасна възможност, ако ние пристигаме с огромно желание да постигнем важността на Твореца. И за това ние искаме да се включим в обкръжението, да попием от всеки всичко, което се отнася до Твореца, на всички нива и във всички форми, като гъба.

А това е възможно, ако аз вярвам, че всичко това го има там. И затова предварително се настройвам, че ми предстои да участвам във великото събрание на специални хора, които говорят за най-важните неща в нашия свят.

Целта е да излезем от конгреса препълнени с важността на духовното дотолкова, че огромната сила на Твореца, която е попита от обкръжението, да е попила всички мои желания, мисли, дори животинското тяло. Обкръжението е основният източник за придобиване важността на Твореца.

В това се състои основната подготовка и затова не е важно колко ще разбера. Може около мен да говорят на непонятен за мен език или на ниво, недостъпно за начинаещия. Но аз искам да попия всичко, като малко дете, което е между възрастни, което не разбира какво се случва, но поглъща всичко.

Аз влизам на конгреса празен и готов да абсорбирам от него цялото величие на обкръжението и чрез него – величието на Твореца. Величието на обкръжението е съсъд, а величието на Твореца е напълване. След конгреса трябва да получа такова усещане за величието на Твореца, че да мога да изпълнявам всички действия над егоистичния разум, тоест истински действия по отдаване. Това е проверка на правилното участие в конгреса.

[226007]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Конгресът винаги е като за пръв път, защото за човек, който се впуска в духовния път и започва да прави вътрешни промени в себе си, всеки ден е като нов.

Ето защо и тези, които идват за пръв път на конгрес, и студентите с дългогодишен опит, се чувстват еднакво – като че за първи път са на конгрес.

Кабалистичният конгрес е като ново раждане. Човек се включва в ново съединение, а това е нова духовна степен, в която всеки път очакваме разкриването на ново състояние, на нов свят. Затова хора, участвали в много конгреси, могат да почувстват всичко случващо се като напълно ново, точно като напълно начинаещите, които идват за пръв път на конгрес.

Творецът е създал желанието за наслаждение и го е разбил на множество части, което се нарича прегрешението на първия човек (първороден грях). А сега ние трябва да съберем всички тези части заедно, за да поправим душата. Колкото повече  възстановяваме нашите връзки, съединяваме се, събираме разбитите части като пъзел, толкова по-силно чувстваме вътре в него Висшата сила.

Конгресите, на които се събират много хора са особена възможност да се достигне такова обединение. Ако тази възможност се използва правилно, може да се получи огромен духовен подем, многократно превъзхождащ положените усилия.

Нужно е само да се подготвим за обединение. Ако човек е готов да се включи в общото обединение, да бъде заедно с всички, да се повдигне над себе си и да поиска да усеща другите, а не себе си, то вътре в тях ще усети духовно състояние, духовен свят, висшата сила. Да се постараем да направим такова усилие по време на конгреса.

Конгресът притежава такава сила, че човек, който се занимава само от няколко месеца може да получи тласък и да почувства духовно състояние даже по-скоро от отдавна занимаващ се ученик. Казано е, че “не умният се учи”, а всичко зависи от желанието на човека. Да се постараем на Конгреса да достигнем правилното желание.

От урока по подготовка към конгреса, 30.04.2018

[225958]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Конгресът е винаги голям изпит за нас. Как между конгресите да проверим, дали се намираме в правилното направление, дори когато ни спохождат различни отрицателни чувства?

Отговор: Не мога да ви кажа кога се намирате в правилните чувства и кога – не. Ако сте заедно с нас, то вие напредвате и тук разстоянията нямат значение.

Повтарям, напредвате само тогава, когато се намирате в общи действия с нас, защото пропускайки няколко урока, пропускате толкова много материал, който на следващите уроци вече няма да успеете да разберете. Няма вътрешно да разберете! Няма да имате нужното напълване и насищане.

Винаги давам уроците с постепенно увеличаваща са сила: все по-нагоре и по-нагоре. Може и да ви се струва, че това е повторение или, че моментния материал, не се отнася към предходния. Не! Винаги вървя напред! Може и това да се случва под друга форма, изразяване и стил, но – винаги нагоре.

Затова изобщо не трябва да се пропускат уроци! И, ако вие по някаква причина не сте ги слушали няколко дни, то независимо от това, след това, трябва да ги изгледате. Проблемът е в това, че много наши приятели, пренебрегват ежедневното присъствие на уроците, а аз градя своето преподаване именно на това. Ученик е този, който върви стъпка по стъпка след мен.

От урока на руски език, 10. 02. 2014

[127472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как може човек да защити себе си от колективната агресия на масите, не физически, а емоционално?

Отговор: Само чрез обединение! Не е важно от кого или от какво произхожда агресията. Всяка отрицателна емоция на всякакво ниво може да бъде неутрализирана само чрез положително отношение, което не е насочено към определен човек или източник, а е по-скоро добро отношение между нас.

Целия свят ни мрази – не му обръщайте внимание. Обединете се помежду си и ще видите как целият свят ще ви се „поднесе на тепсия“.

Въпрос: А какво да правим с някой съсед, който ни мрази? Да седнем ли на маса и да се опитаме да си поговорим с него?

Отговор: Директният разговор няма да помогне. Трябва да създадем обща атмосфера. Когато говориш с някой лице в лице, ти сякаш му даваш решение на нивото на нашия свят. Най-вероятно няма да проработи, освен може би в единични частни случаи. Затова трябва да се мине през целия народ, през общата система.

Трябва да създадем атмосфера на взаимна доброта и благожелателство помежду си, защото чрез обединението си ние създаваме купол на безопасност над целия народ.

Въпрос: Коя е първата стъпка по пътя към единството?

Отговор: Нека да започнем с осъзнаването му, с това да говорим и мислим за него. Няма нужда от нищо друго.

Въпрос: Това означава ли, че науката кабала е против действането?

Отговор: Не, разбира се! Много доброволци, например, посещават болници или се грижат за възрастните хора и т.н.. Ако тези действия се извършваха с цел да обединят хората, то те биха се увенчали с успех. Много е важно вътре в себе си да запазиш на фокус, че правиш всичко това заради обединението. По този начин се активира системата на висшето управление.

Простите, механични действия няма да дадат резултат. Нашият свят е само следствие от висшия свят. Ако искаш да му влияеш, това може да стане само чрез намеренията ти. С действията си няма да повлияеш на висшето измерение.

По тази причина е необходимо да изучаваме как се прави това. Призовавам всеки да посети нашите уеб сайтове, да учи, да ни пише, да участва в нашите занимания. Присъединете се към нас в удобно за вас време. Ако се обединим в единна система, ще видите как това ще промени цялата сегашна атмосфера.

Науката кабала е сърцевината, душата на нашия народ, от която той е възникнал. Не само ще откриете много нови неща, но и ще разберете как можете да промените собствената си съдба, както и съдбата на целия свят.

От предаването „Конфронтацията. Как работи наистина?“ по Kab.TV, 28.10.2015

[170036]

Filed under: Израел днес, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Съществуват много тела – всеки има свое тяло, но душата на всички една ли е? С какво точно се съединявам с другите: със сърцето или разума?

Отговор: Това е вътрешно преживяване, което не може да бъде обяснено на човек, който никога не го е изпитал. Това е усещането за вътрешна връзка, без какъвто и да е съединителен кабел – от един човек към друг.

Въпрос: Какво се случва с човек, който е преживял това усещане?

Отговор: Той знае, че съществува висш свят и живот, който не е свързан с тялото. Сега в него има два живота: един – телесен и друг – духовен.

Въпрос: Това не обърква ли живота на човека?

Отговор: Напротив, това придава на живота спокойствие, тъй като той знае за какво си заслужава да живее. Каквото и да се случи с тялото му – за него съществува вечния живот, за който трябва да се грижи. Тъй като сега, живеейки в два свята едновременно, той може да умножи живота си във висшия свят чрез съединението между хората.

Отначало в човек е имало само малка празна точка, копнееща за връзка с другите. Но сега тази точка се разширява, раздува се и се изпълва с висша светлина, с усещане за единство, съединение с желанията на другите хора, които също са излезли от своите тела, и с общата висша сила, висшата светлина, Твореца. Всички ние се превръщаме в подложка за разкриване на Твореца.

Въпрос: Всеки ли може да дойде на кабалистичен конгрес и да почувства това обединение или за това е необходима специална подготовка?

Отговор: Всеки може да вземе участие в това. Живеем в такава епоха, когато всеки човек има възможност да постигне такова обединение и чрез него да разкрие Твореца. Изпълващото ни усещане, което се разкрива вътре в нашето обединение, се нарича висша светлина или Творец. Когато човек преживява това, в него изчезват всички въпроси, тъй като всичко става ясно.

От 518 беседа за новия живот, 08.02.2015

[155577]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №6

Парадоксално е, но ако гледаме този свят от духовния, то няма нищо по-естествено от връзката на всички, в едно цяло с Твореца. Това е единна, устойчива, хармонична система, която се намира в постоянно равновесие, в идеално състояние, където абсолютно всичко си взаимодейства, напълва се, насища се, насища другите и се напълва за сметка на другите. Тоест това е духовно и физическо, абсолютно здраво тяло.

Информацията, материята, енергията, постижението, осъзнаването – всичко съществува в абсолютна хармония. Затова тази система е вечна: няма понятие за време, няма изменения. С други думи, има постоянен живот, постоянно случващи се събития, но всички те са тъкмо за това, да разкрием още по-дълбоко тази връзка в Безкрайността. А самата връзка е постоянна, системата е постоянна, светлината се намира в абсолютен покой и напълва цялото творение. Ние се намираме в нея в непрекъснато движение от по-малко насищане към по-голямо. И основното наслаждение се състои в постигане на хармония, на съвършенство в системата, което се нарича постигане на Твореца.

Затова нашият свят се възприема оттам като изроден, съществуващ по неволя, доколкото Творецът го принуждава той да съществува, независимо, че ни се струва, че такова порочно творение няма право на съществувание. То е създадено единствено и само затова, от своята нищожност, отричайки я, да се приповдигнем и постигнем вечност и съвършенство. Независимо от това, e трудно да се направи, защото срещу тази нищожност ние не виждаме нищо.

Но ако виждахме това, нашата свободна воля би изчезнала и ние, блъскайки главата си, бихме се устремили натам и само натам, каквото ще да става. С цяло тяло бихме се блъскали в стената, в махсома, който ни разделя, само и само да преминем през него или да изчезнем.

За тази цел ни е дадено скритието, за да създадем самите ние подобие на онзи свят, към който се стремим, неговия модел във връзката между нас, в отношенията ни един към друг, в отношението към себе си, към групата, към цялото човечество, към неживата, растителната и животинска природа.

Ние желаем онзи свят, представяйки си го като някакво кралство, като в детска игра, и се опитваме да го създадем между нас, без да гледаме всичко онова, което ни се дава тук. Ние искаме да попаднем в нещо нереално, фантастично състояние, независимо, че разбираме, че това не е характерно за сегашното ни битие, тъй като всичко това е противоположно на логиката, на цялата ни природа, т.е. на разума – и трябва да бъде нещо друго.

И човечеството през цялото време се лута, опитвайки се да разбере по какъв начин може все пак нещо да се направи, а в крайна сметка става още по-лошо. Егоизмът все едно ни притиска, показвайки ни, че не сме постигнали онова, което може би сме желали, докато на човек не започне да му се разкрива замисълът на всичко случващо се – за какво е нужно такова съществуване.

Но ако погледнем отстрани, това съществуване е напълно безсмислено и порочно. Излиза, че хората съществуват по неволя, като в миши капан, за да страдат и всеки път да бягат от страданието, след което попадат в други капани и пак бягат. И всичко това, само и само за да започне човек да си представя някакво друго съществуване – нещо, което е истинско и за което си струва да се живее, в което да може да съществува, без да съжалява, че живее.

Когато започнем да си представяме такова състояние, ние постепенно започваме да усещаме, че то наистина съществува – иначе как бихме си го въобразили? И то вероятно съществува не само хипотетично, а в действителност, само че желае да се стремим към него истински. Аз трябва така да се устремя към него, че да се озова вътре в него. И тогава започвам да усещам определена помощ, озарение, просветление. Започвам да виждам, че всичко това не напразно е така нагласено.

Тъкмо така Адам е открил тази система преди 5773 години. От тогава ние отбелязваме нашето кабалистично летоброене – от този момент, когато първият човек е разкрил Твореца в нашия свят. А след това е започнало предаването на знанията от поколение на поколение – към това започнали да се присъединяват и други хора, които също са усетили ненужното никому съществуване.

Но винаги оставала една и съща задача: как да разкрия другия, правилния, истинския свят от моя мъничък свят? Хората постоянно се сблъсквали с един и същи проблем – трябва да се създаде подобие, да си играем на тази система, да си играем на този свят.

През цялото време ние забравяме за това, и ще продължава така, докато не създадем такова условие между нас, такава връзка и такива взаимоотношения, които да са почти подобни на Висшия свят, и ще остане само последната, ясна реализация, която ще бъде осъществена от удара на Висшата светлина. Но докато не направим всичко, зависещо от нас, за да се окажем в токова състояние, няма да постигнем това. Щом направим всичко това, да създадем в нашето ”тъмно царство” този друг свят, той веднага ще се появи, и ние ще се озовем в него.

Ние разбираме, че друг изход няма, като реално, ясно, обединение и създаване на такива условия, връзки за взаимно отношение между хората, които да се уподобят на системата от Висши светове – пълно отдаване и любов, взаимно включване, разбиране, поддръжка и поръчителство. А връзката трябва да бъде такава, че човекът като отделна единица изчезва – него го няма и не може да го има.

От 6-ти урок на конгреса в С. Петербург, 14.07.2013

[114616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар ла-ам, гл. Вайера, п.453: Човекът бе създаден със всичкото зло и низост. Както е казано: „Подобен на диво магаре се ражда човек”. И всички органи на тялото, чувства и свойства, и най-вече мисълта, му служат единствено за зло и нищожество през целия ден.

А за този, който се е удостоил да се слее с Твореца, Творецът не създава нови келим вместо тези, които биха били пригодни и достойни за получаване на предназначеното за него духовно благо, а същите тези нисши келим, използването на които до този момент е било лошо и отвратително, се преобръщат и стават за него съсъди за получаване на вечна приятност и нежност.

Нещо повече, тези келим, които са притежавали най-големи недостатъци, сега стават най-важните. Тоест степента на разкритие в тях е най-голяма.

Колкото повече работим, толкова по-надълбоко проникваме в „дебелината” на желанията и откриваме все повече проблеми – цял комплекс смущения. Всичко е заради това да придаде достатъчно „плът” на това зло, което е заложено в нас и между нас – казано с други думи, да се прояви разбиването.

Сега ние работим за единство и откриваме противоположни на него сили – докато не постигнем разбиването на първото, най-ниско ниво.

Тогава ще ни се отдаде да го преодолеем. Как? Съкращаваме всички сили на разединението и тъмнината. При това те се съхраняват, защото злото е невъзможно да бъде анулирано – ние просто се повдигаме над него. Не трябва да се поправя всичко това, което е в нас – ще стане още по-лошо. Не, ние затваряме своето зло вътре и се издигаме над него. За това е казано: „Любовта покрива всички престъпления”. Тя именно покрива, а не поправя пороците.

Злото трябва да остане, то не се превръща в добро – но доброто се издига над злото. Всичко в природата е устроено така, и в това е ключът към съвършенството.

Така ни се иска да се избавим от злото. Ние не разбираме, кое е хубавото в това, че вълкът изяжда овцата. Човек реагира на своите качества, съкрушава се от това, което е извършил в живота… Не бива да се самоизяждаме по този начин. Напротив, трябва да приемем фактите и да се замислим за друго: как сега да формирам противоположни качества над тях? В това е въпросът: къде е светлината, възвръщаща към Източника? Защото ако се е разкрило злото, то безусловно аз мога да изградя над него благо.

При това доброто и злото трябва да бъдат съразмерни – и тогава между тях възниква средната линия. А без нея не можем да постигнем нищо, по никакъв начин не можем да влезем в духовно взаимодействие (зивуг).

И затова е необходимо пак и пак да достигаме нужното състояние, търсейки сбособ за достигане на първия контакт с Твореца.

Преди срещата в Санкт Петербург и по време на самия Конгрес ще се сблъскаме с всевъзможни смущения, отвличащи обстоятелства, странични впечатления или ще „летим в облаците”, вместо да извършваме правилна работа. Свише ще ни изпратят всевъзможни „изненади”, в зависимост от нашето състояние. И даже ако всички се устремим към единство, все едно ни чака падение. Може да го усетим още в първия ден на Конгреса, при това по по-силен начин, при наличие на добра подготовка. Да допуснем, че след като се регистрирам в девет сутринта, още по обед ще почуствам умора и ще се замисля: „А защо, въобще, дойдох? Какво правя тук?…”

И това е много добре. Защото тогава ще ни се наложи да работим над себе си, да „целуваме палката”, която раздава удари, и да благославяме злото, като благо.

Оттук човек вижда в каква степен той е достоен в този момент да построи екран (масах). Защото екранът се формира над всички чувства, смущения и незгоди, които се появяват. И главна в този набор е ненавистта. Точно нея и покрива любовта. Без тези „престъпления” няма да достигнем до висшата, духовна любов – тя се изгражда само върху ненавистта.

Ето защо в съвременния свят процъфтяват технологиите за виртуална връзка и се умножават средствата за комуникация – именно за да разкрият ненавистта. За да не се превърне тя във война, паралелно трябва да предоставим на хората методика за поправяне. Всички трябва да знаят и да разбират какво да правят при тези условия.

Средството тук е едно – единство над разединението, любов над ненавистта.

Oт урока на тема „Подготовка за конгреса в С. Петербург. Урок 2”, 04.072013

[111542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→