Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света“, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как след конгрес да съхраним, в себе си, онова състояние, което сме постигнали там, тъй като обикновено, винаги следва падение?

Отговор: Ние не можем да си го позволим, подобно на това както не можем да кажем на една майка да не се грижи за детето си, когато е болна. Има такива ситуации, в които необходимостта засенчва всичко. И само при смърт на майката, някой друг поема грижите за детето ѝ.

В нашия случай – нямаме време за почивка, безсъдържателно многословие и падения. Светът около нас се развива много бързо, а ние изоставаме и сме длъжни да бъдем „в крак” с неговото темпо.

В момента, все повече и повече, започваме да усещаме всичко лошо, ставащо се по света, което е свързано с нас до такава степен, доколкото закъсняваме с поправянето си.

Затова аз не трябва дори да допускам мисълта за падение след конгреса – това не трябва да става .

Освен това, до лятото предстоят редица важни събития: Конгреси в Италия, Испания, Москва. Трябва всички ние да се сплотим и да се готвим за тях. Ето защо, нямаме никакво междучасие. Всичко е много сгъстено във времето. И това е добре доколкото отговаря на темпа на промените в света.

От лекция на Конгреса, 25.03.2011

[40548]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

По пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни “слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После, те ще достигнат до съответствие, а засега избирай това, което повече от всичко ти подхожда за устремлението към единството. И ако ти правиш критичен анализ, то да е само с условие, че не се отдръпваш от единството и, че това не те сбива от пътя.

Объркването е добро, когато позволява да усилим нашето обединение. Първата работа е да разбереш единството, дори и малко – а после започни да повишаваш неговата мощ, отново и отново преодолявайки “неяснотите“. И никога не губи курса към целта.

Това е и нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприятие на реалността, единството Исраел, Тора и Творец. Той въздига молба за поправяне, и всичко в неговите очи постепенно се свежда до едно. А  това, което все още не се вписва в общата картина, става мястото за прилагане на усилията.

Най-важното е – да уловиш единството и да не го пускаш, а само да  добавяш към него още и още. И така за никакви падения след конгрес не може да става и дума. Падението, ти, всеки път разкриваш сам. Отделяйки се от единството и, присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия и провирайки се през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и се готвиш за поредната атака.

От урока по статията от брошури към „Песах“, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Завърши конгресът в Америка, и още на момента трябва да започнем подготовка за следващия конгрес, който ще се проведе в Москва. Няма време да изпадаме в униние, а после да се чудим как да се измъкнем от падението. Нямаме това право.

Да допуснем – аз съм настинал, но в къщи имам и малко дете, което също се е разболяло. За какво ще мисля аз – за своята болест или за неговата? Разбира се, че ще положа всички сили да излекувам него.

И тук е същото! Пред нас сега стои много по-сериозен проблем, и нима ние можем да си позволим да униваме?!  Няма време за това, за подготовка остават само два месеца! А времето ще се компеpсира още повече, затова трябва да се подготвим отсега за това. Точка!

А вие ми разправяте, че се намирате в някаква меланхолия, като в мъгла.. За какво изобщо говорите?! Няма нито миг за губене! Аз веднага след конгреса започнах да мисля за следващия, още по пътя от Ню-Йорк към Торонто.

Нашата работа е съвсем проста: да укрепваме връзката между нас, докато вътрешното ѝ напълване – взаимното отдаване един на друг не се отъждестви с  отдаването на Твореца, да стане съвършено подобно с Неговото и равно по големина и качество.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 08.04.2011

[40212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Да се надяваме, че със своите усилия ще подсладим гвурот – суровите събития, които се разкриват днес в света и изискват преодоляване. Ние трябва да мислим за това и да се постараем.

Скоро започва голям конгрес в Америка, и ние ще се постараем да окажем положително въздействие на света със своето мощно обединение.

Тук е много важен правилния подход. „Положително въздействие“ не означава, че ще отстраним всички лоши явления. Ние не можем да ги отстраним или поправим. Ние трябва да се грижим хората да напредват към взаимно отдаване, към взаимовръзка. Тогава, като следствие на тази взаимовръзка, земното кълбо ще се успокои, ще се разрешат проблемите, ще утихнат революциите и т.н.

Не върви против природата, стараейки се да предотвратиш бедствията. Това е неправилна молитва, тъй като никога няма да се случи. Обърни се към причината за нещастията, към източника на природните явления. Проблемът е в нас, и затова ние трябва да поправим  собствените си състояния – това е всичко.

Трябва да се обединяваме колкото се може по-силно и да искаме, посредством нашето единство, целият свят, макар и малко, да се придвижи към същото. И веднага всичко ще се успокои – и това, което се слува сега, и нещастията, които са ни приготвени в бъдеще, за да ни подтикнат към поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Еволюцията на човека показва, че развитието е постепенен и многостранен процес. То следва определена програма и посока, където всеки елемент се присъединява към общия процес, записан е в общия отчет, и така постепенно се натрупват измененията.

Нашето вътрешно поправяне се случва по подобен начин. И въпреки че ние силно желаем да го завършим колкото се може по-бързо, то все още изисква време и множество действия: ние се предвижваме една крачка напред и една назад, преминаваме подеми и падения. Но поправянето не се случва изведнъж. Това е цял процес на натрупване на промени, където всеки „грош” се добавя към една сметка. И затова то отнема години.

Най-ефективният лек за поправяне е работата, насочена към обединение. Затова кабалистите веднага поставят условие на човек, когото висшата сила довежда в групата: той трябва да реши, че най-важната работа е да се свърже с групата и да се обедини с другите, докато ученето е само средство за нашето обединение.

С други думи, това е напълно противоположно на това, което си мислим, когато влезем в групата. Изначално си мислим, че групата е просто място, в което можем да учим като в университета, за да се сдобием със знания. Но напротив – години минават преди човек да започне постепенно да разбира, че ключът не е да получи знания, а да измени своите вътрешни свойства. Учейки с групата, той получава особена, изменяща сила и усеща нейното въздействие именно по своите отношения с групата.

Истинските резултати от напредъка се оценяват по това, колко близо или далеч от групата се чувства човек, доколко той се нуждае от нея, доколко може да се сближи с нея, каква важност ѝ придава. Всичко се измерва единствено по отношение на групата, защото  накрая именно с тях той трябва да се обедини, за да почувства духовния свят вътре в тяхната поправена връзка, обединявайки се като един човек с едно сърце.

Около него има не просто другари по учене, а те стават части от неговата душа. Всъщност, в човека няма душа, а учените си губят времето, търсейки я някъде в тялото. Човешката душа се намира във всички останали. Доколкото той може да излезе извън себе си и да се обедини с приятелите около себе си, дотолкова всичките тези „външни” желания стават негова душа.

Затова придаваме такова голямо значение на нашите конгреси и подобни мероприятия, когато се събират голям брой хора от целия свят и възниква мощна сила на съединение. Във всички часове на конгреса ние извършваме поправяния – имено в съединението между нас.

Затова трябва да ценим такива срещи като най-важното средство за напредване, сред всички останали. Нищо не е по-ефективно за напредването на всеки и на всички нас заедно към поправяне и разкриване на висшия свят, отколкото конгреса.

Дори по време на конгреса не всичко се случва изведнъж, а „грош по грош се натрупва в голяма сума”. Необходимо е да преминем през няколко подобни срещи, докато разкрием настоящата връзка между нас и висшата светлина бъде разкрита в нашето обединение, което се и нарича разкриване на Твореца пред творенията.

Затова преди физически да отиде на такова събиране човек трябва мислено да се подготви. Той трябва да настрои себе си, за да бъде готов да влезе на това място: да се запознае с всички предстоящи събития, да научи материалните, песните, темите за обсъждане – да узнае колкото се може повече за конгреса. В последствие ще ни бъде по-лесно да се съсредоточим на своето вътрешно усещане без да се разсейваме, без да губим емоционална и умствена сила за външните, технически детайли.

Затова трябва предварително да се запознаем с всички материали, с цялото разписание и да дойдем там с едно единствено желание: „Аз искам да се обединя с всички останали с цялото си сърце и душа, защото духовният свят ще бъде разкрит само във връзката между нас, а не във всеки от нас. Аз искам този пуст космос между нас да бъде изпълнен с топлина и добро отношение един към друг, тъй като имено това е мястото, в което висшата сила, Творецът, се разкрива на творенията.”

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!”, 11.03.2011

[37800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм още съвсем начинаещ ученик. Не трябва ли да уча малко повече, за да започна да идвам на конгресите?

Отговор: Не, не е необходимо да се чака. Това е точно както бебето, което се ражда в нашия свят в 21 век, и то не е необходимо да започва от нулата, от първото състояние, съществуващо хиляди години назад. То получава всичко, което има в нашия свят, сякаш съвършено незаслужено – нима е работило за това?

Но то се е родило в нашето време и значи, се отнася към него! Точно по същия начин е и човекът, който едва сега идва да учи. Той е дошъл сега, а не преди 20 години, когато започнахме този път – и получава всички плодове от това, което ние вече сме организирали и направили. Това е и в материален план, защото ние не сме стигнали веднага до такива добре организирани и наситени конгреси с всичко, което е включено тук.

А също и във вътрешен смисъл, той получава цялото това натрупване на потенциал, общата основа, която ние сме заложили – и ние я готвим въобще за цялото човечество! Всички, следвайки ни, ще се включват към това място, в което ние строим своето обединение. На всички останали ще им бъде доста по-лесно да се присъединят към него.

Защото всичко започва от групата, която се нарича „Праотци” – първите кабалисти, започвайки от Авраам и по-нататък. След това към това „ядро” се присъединява по-широка сфера – кабалистите от времето на Първия и Втория Храм. След разрушаването на Втория храм и изгнанието – това е вече нащата световна група, следващият етап на съединяването. А вече след това към нас ще се присъедини цялото човечество.

Така постепенно всички поколения кабалисти подготвят мястото за окончателното поправяне: и Праотците, които са били първи, и във времената на Храмовете, и ние – всеки действа в своето време и подготвя почвата за останалите.

По такъв начин в поправянето се въвличат все по-голям авиют (дълбочина) на желанието. Праотците се отнасят към коренното, нулевото ниво. След това Храмовете – 1-во ниво, ние – 2-ро, и цялото човечество – 3-то и 4-то. Така се поправят всички степени на авиют/желанията, от по-лекото към по-сложното, и цялото човечество напредва.

Затова няма никакви проблеми, ако човек току що е започнал да се занимава – нека се включва, колкото се може по-активно вътре, където всичко е приготвено за него. Всяко поколение подготвя почвата за бъдещото поколение, както и в обикновения живот, където ние сме получили по наследство от родителите си и от всички предходни поколения всички плодове на научно-техническия прогрес, промишлеността и технологиите.

А ние по нещо добавяме към това и го предаваме на следващото поколение. И точно така става духовното развитие.

Затова, няма какво да се стесняваме и да чакаме кога ще пораснеш и ще поучиш още няколко години… Това са празни уговорки. На вас ви се дава възможност, и е голяма грешка да не се възползвате от нея. Вземи от предшествениците си всичко, което има в тях – и ще скочиш веднага на това стъпало.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как „Зоар“ обяснява задължителното разбиване за достигане на единството? Трябва ли ние да очакваме на приближаващия в Ню Джърси конгрес да се разкрие разбиването между нас, или ние вече разкрихме достатъчно и дойде времето за единение?

Отговор: На последния международен конгрес в Израел ние малко “вкусихме“ разбиването между нас, разделянето помежду ни. Това подейства достатъчно силно, хората усетиха, че са неспособни да се съединят: “Само това не!“.

Това чувство трябваше да ни доведе до молитва, до такова действие, така че ние да помолим да се издигнем над тази разединеност.  Ние сме неспособни да я поправим, така че – нека дойде светлината и да я поправи.Ние трябва да се издигнем над отблъскването, както е казано: “Всички прегрешения ще покрие любовта“.

Затова, стараейки се да се съединим с другите на подобни конгреси, всеки от нас понякога чувства отблъскването от другите, потапя се в егоистични сметки: “За какво въобще е нужно това?“. или пък обратното – чувства, как се включва в тях, сякаш че се разтваря в тях, и повече не може да различи, къде е неговото мнение, разум, собственото АЗ, къде е  изчезнала неговата критика към другите.

По такъв начин, със сякаш успешните или неуспешни опити да се включи в другите – отменяйки себе си, разтваряйки се в другите, изгубвайки себе си, или обратното – осъзнавайки своята неспособност да се съедини с тях – човек си изяснява как може да се съедини с другите без да губи себе си, своето АЗ, да се съедини с всички, включвайки в това съединение цялото присъщо му зло, с всички свои съпротивления, и в същото време, с всичко хубаво, което е в него, без да анулира в себе си нищо от хубавото и лошото.

Такова правилно изясняване е вече – средната линия. Най-важното – отменяйки се пред групата или на голямо събиране на хора на конгрес, е да не губи способността си да мисли критично, а да продължава работата с лявата линия, знаейки защо и как да действа. По такъв начин той добавя към всички своят авиют/дебелината на желанието и тогава се създава мощното кли/желание, искащо молитва. Защото на нас ни се иска да ни обичат такива, каквито сме…

От урока по книгата „Зоар“, 10.03.2011

[37701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока аз постоянно мисля за предстоящия конгрес и ми е трудно се концентрирам. Губя ли нещо в резултат на това?

Отговор: Разбира се, че не. Ние винаги усещаме натиск в процеса на подготовка за такива масови събития. Веднъж в годината се събираме заедно на конгрес в САЩ и трябва да видим това като неповторима възможност да се обединим един с друг. Няма друга възможност да получим повече обкръжаваща светлина, подкрепа и сила да напреднем освен на подобни събирания като това.

Имено това аз лично очаквам. Спомням си как в началото, когато започвах да уча с Рабаш, буквално няколко месеца по-късно пътувахме заедно до Цфат. В не много голям двор с малка къща се събрахме заедно всички ученици на Рабаш, които са учили с него по различно време и изведнъж са поискали да се присъединят към нас. Около 40 човека се събраха, което беше доста голяма група преди да доведа при него нови ученици.

Аз виждах колко е развълнуван той от това пътуване и от това да бъде там. Аз го попитах: „Какво има толкова особено в това?”. Той ми обясни, че тези събирания са най-ефикасното средство в нашия свят за духовно предвижване, когато човек идва, за да се обедини с другите, работи заради това, прави усилия и желае да получи силите на другите, да ги събере и да ги поеме вътре в себе си, буквално да изпие тази мощ. Това зависи само от него и от неговата чувствителност.

Ако се подготвя за конгреса по правилния начин, тогава отивам там и получавам всичко, което мога. Всичко зависи от мен. Това е така, защото сме изправени пред Безкрайността. Аз мога да дойда на конгреса и да не получа нищо, да презра другите и да си тръгна от там с още по-голяма хладина отколко преди. Или аз мога да отида там и да бъда впечатлен, трогнат и вдъхновен. Аз мога да попия толкова много сила и обкръжаваща светлина, която не ще получа по време на години на учене. Всичко зависи от моята подготовка.

Затова ние трябва вече да се подготвяме за предстоящия конгрес. Преди такова огромно събитие, когато човек планира да се съедини с другите, той трябва да изпита вълнение и страх, усещане, че стои на прага на голяма вътрешна промяна. Това напрежение на очакване и подготовка се усеща дори физически.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 08.03.2011

[37452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→