Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни подготви към духовно развитие, Твореца пробужда в нас две усещания. Първото е пустотата на този свят, а второто – стремежът да постигнем източника на живота – пробуждането на  „точката в сърцето”.

Точката в сърцето ни води като заряд, движещ се в електрическо поле към място, в което можем да я усетим и напълним. Тава място е групата.

И действително можем да видим, че хората, в които се пробужда точката в сърцето по естествен начин се привличат един към друг, както се случва обикновено и в човешкото общество: притежаващите сходни желания се сближават един с друг и се събират в групи.

Групата – това е мястото, където хората на практика реализират връзката с ближния на основата на новите принципи на любовта и обединението, вместо ненавистта и разединението.

И затова  работата в групата е необходима и задължителна, за да достигнем разкриването на Твореца. Тя позволява на човек истински да оцени своето отношение към ближния и да не изпада в илюзии относно духовното и неговата лична връзка с Твореца. Понеже Творец – това е свойство на любов и отдаване, царящи в поправените връзки между нас.

По време на цялата човешка история винаги са се създавали такива групи. Променяйки отношенията помежду си в групата на взаимно отдаване и любов, хората създавали условия, необходими за усещането на висшата, истинска реалност.

Четенето на книги, които те са написали за разкрилия се пред тях свят, ни позволява да използваме натрупания опит като най-кратък и ефективен път за достигането на новия живот.

Такава група се нарича група от кабалисти. Тяхната цел е да се обединят помежду си, както е написано в Тора „като един човек с едно сърце”, „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, „възлюби ближния като самия себе си”. С това те поправят себе си и достигат подобие с Твореца.

Filed under: Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Това са поколенията на Ной”: Човек, който се намира в състояние на негативни желания и мисли, трябва да положи големи усилия, за да преодолее аргументите на злото начало, което го мъчи с добре познатите въпроси за „кой?” и „какво?” („Кой е Творецът, че да слушам гласа му?” и „Какво ми дава тази работа?”). И само чрез силата „с вяра над разума”, човек може да ги преодолее.

С други думи, човек не работи спрямо своя егоистичен разум, определен от неговите настоящи желания. А действа спрямо разума на по-високата степен, която е отдаване.

Наистина, ако се подчиня на моето желание и  разум, на които им служа, тогава съм наречен животно, на което главата (разума) и тялото (желанията) са на едно и също ниво. Ако искам да стана „човек”, тогава главата ми трябва да се намира над тялото, тоест над желанията ми.  Това означава, че разумът трябва да служи на по-висшето желание, тоест отдаване, което е извън мен, а не на желанието, което сега е в мен.

Днес желание за отдаване се намира извън мен („днес” показва моята сегашна степен), но утре (следващата степен) то вече ще бъде в мен. Ето защо, се опитвам през цялото време да служа на моя ближен с главата си. Това е, как работя за следващата степен и благодарение на това съм наречен „човек”, чиято глава е над неговото тяло.

Това е структурата на духовните обекти: ГЕ (горната част) на нисшия Парцуф се облича в Ахап (долната част) на висшия  и прави разчет спрямо висшия, като се свързва с него и като се опитва да му бъде подобен. Тоест, аз се свързвам с групата, която се явява Ахап на висшия за мен и използвам моя разум, за да и служа, вместо да служа на моите егоистични желания (Ахап), които са на по-ниска степен.

Висшият духовен обект се разделя на две част: неговото желание и светлината в него. Желанието на висшият е групата и духовното обкръжение. С други думи, това са все части от общата душа, които все още не съм съединил със себе си и поради това те са извън мен.

В последствие, всичко ще се съедини в едно желание и светлината в него, както е написано „Той и Неговото име са едно.”

От ежедневния Кабала урок – 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато се обръщам към Зоар и започвам да чета – с какво аз идвам при него, какво му донасям в своите ръце за поправяне?  Пълни шепи с отломки, разбити връзки с останалите души!

И колко силно съжалявам за това, че те са разбити – дотолкова аз мога да му предам своето желание, своята потребност от обединяване.

Само в това се състои нашата свободна воля – да увеличим един в друг това желание и да се обединим.

Нито един от нас не усеща в това потребност, но свързвайки се с обществото и обкръжението, аз започвам да желая това, което по-рано не съм искал и не съм могъл да искам, докато бях сам – необходимост да се слея с другите и да моля за това обединение.

Затова преди да започнем да четем Зоар, ние трябва да се настроим за усещането за ценността на групата, за получаване на нейното влияние, „да си купим другар”, да се преклоним пред групата, за да може всеки и всички заедно да се въодушевят от необходимостта за обединяване и да помолят за поправяне – възстановяване на разбитите връзки. С това наше желание ние ще привлечем светлината, която ще ни поправи.

Светлината няма да дойде просто ей така! Човекът е длъжен да знае точно какво иска, иначе това няма да бъде молитва, а лицемерие.

Ако ние съобщавайки изявим онова единствено желание за поправяне, което ни е приготвил Твореца, то ще се молим за поправяне на разбиването – на тази молба ще дойде отговор свише и ще поправи връзката между нас. И тогава ние всички заедно ще разкрием онова, което желае да ни разкрие Зоар.

От урока по Книга Зоар. 23.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - Няма коментари→

Казано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да се стремим към отдаване, ако ние не усещаме духовното, не виждаме пред себе си ясна целта, някакви си духовни обекти и форми?

Как мога да се ориентирам сред тях, да направя поне някаква крачка в тяхна посока, без да сгреша?

Отговор: Всичко това е вярно, ако говорим за външното. Но духовно се нарича вътрешният свят и трябва вътрешно придвижване, което се случва за сметка на нашите вътрешни изменения.

Избирайки обкръжението, което ще ми влияе, всеки път избирам какви ще бъдат моите следващи желания, промени. И постоянна проверка: придвижвам ли се или не, основана на това, за сметка на какво аз се придвижвам.

Получил ли съм егоистично напълване и удовлетворение от това, че нещо съм извършил, чул съм одобрение, почувствал съм гордост от самия себе си, повече усетил, повече разбрал – или се придвижвам, без да гледам на пустотата, във всичките тези егоистични желания, и готов да вървя, без да получавам в тях напълване, а за сметка на друга сила.

Каква е тази друга сила – аз не знам! Това е силата на отдаването, любовта, която изисквам да ми се даде. Тази сила е невъзможно да се получи от групата – групата може само да ми внуши важността от нейното получаване. Но самата тази сила е длъжна да дойде от Твореца.

И тогава изведнъж започвам да усещам в себе си цялата вътрешна лаборатория – и не се нуждая от никакви външни образи.

Аз започвам да виждам, че всичките тези градации на свойствата и тяхното изясняване се осъществяват вътре в мен. А какво се случва отвън, за мен не е важно.

Също виждам духовната цел вътре в мен – в това да работя само с горивото на любовта и отдаването! Аз искам, моите желания да се напълват от обкръжаващата ни светлина, а не пряко напълване – усещане на отдаване, а не насищане със светлина.

И се получава така, че аз отстранявам всички тези съмнения : къде е тази висша цел и как мога да я постигна?! Понеже сега чувствам, че тя се намира вътре в мен и аз проверявам и я  оценявам по онова, от какво се напълва моя духовен съд, от какво той получава жизнена енергия, какво чака – преситено напълване или само гориво за работа?

И в такъв случай аз вече не чувствам, че ми липсва каквото и да било зрение и външни признаци по пътя на духовното – а всичко това се намира вътре в мен.

Когато човек постепенно премества своето внимание от външните параметри към вътрешните – това е онзи същия преход, по който можем да проверим себе си, доколко ти си се приближил до махсома – границата, отделяща ни от духовния свят (ниво).

Понеже човек започва да се управлява (манипулира) отвън, с помощта на Твореца, с помощта на групата така, че може да работи не заради това, за да израсте съгласно своите егоистични критерии, а по-високо от знанието.

Той започва да работи с някаква чужда енергия, която не е имал по рано. Неговото тяло, машина, започва да работи от само себе си, като ”вечен двигател”- това означава, че той вече е започнал да получава енергия за отдаване, която му служи за гориво.

От урока по статия на Рабаш. 28.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпроси към постинг „Кабалистите за целта на творението, ч.1”

Творецът е абсолютно добро

Въпрос: Цитат: „И защото Той няма никакво желание за получаване, Той е поначало лишен от желание да нарани някого; толкова е просто”. Желанието за получаване ли причинява всичките ни проблеми? Не сме ли ние създадени да бъдем получаващи и няма ли да останем такива, тъй като няма Даващ без получаващи? Как да се справим с тези противоречия, така че желанието за получаване не би дало никаква причина да нанесем вреда на някого?

Отговор: Ние трябва да поправим егоизма към неговото противоположно и да продължим да получаваме, но да получаваме с цел отдаване.

Въпрос: Цитат: „Нещо повече,  това е напълно приемливо за нашия ум, тъй като първата идея, че Той притежава желание да отдава добрина на другите, тоест на Неговите творения.” Невъзможно е да се съгласим с това, тъй като много от нас нямат този вид възприятие. Ние можем само да предполагаме, че това е така. Баал аСулам  казва, че ние трябва „да го приемем със сърцето си”. Как да направим това на практика?

Отговор: Ние трябва практически да се занимаваме с поправяне, за да станем подобни на Твореца. Правим това като учим Кабала систематично и чрез занимаване в групата. Никой не очаква, че ти трябва да си съгласен с това. Баал аСулам очаква да го разкриеш.

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова трудно да се изпълни условието „купи си приятел”? Не трябва ли нашият егоизъм да получава удоволствие от това?

Отговор: Ти „купуваш” приятелите като принизиш себе си пред тях и правиш това, което те искат. Това се нарича „плащане”. Вместо гордо да вървиш в магазин с куп пари и да избираш кого да купиш ти купуваш приятел като правиш това, което на него му е необходимо; ти му служиш. Ти не го купуваш „отгоре”; ти го купуваш „отдолу”. Ти си готов да направиш всичко за него, като че ли той не се нуждае от теб.

С други думи, ти се прекланяш пред него и питаш „Какво мога да направя за теб, така че ти да ми станеш приятел? Готов съм на всичко, само ми дай духовно желание, върни ми душата!”.

Ти не можеш насила да изискваш той да ти върне душата, тъй като тя е негово притежание. Ако ти сега искаш да получиш душата си,  трябва да стигнеш до него от различни страни, опитвайки се да намериш подхода, който ще го накара да освободи душата ти. Твоят успех зависи само от неговото положително отношение към теб. Ако той не желае да се отнасят добре с теб, тогава ти си загубен.

Някога опитвал ли си се да се грижиш за някого, стараейки се да спечелиш неговото положително разположение спрямо теб? Представи си, че стоиш пред съдия, който трябва да обяви твоята присъда сега. Той е настроен изключително срещу теб и просто кипи от гняв. Как би се опитал да превърнеш неговия гняв в милост?

„Човек и група” са цяла кабалистична драма.

От ежедневния урок – 14/06/2010, статия „Направи си Рав и си купи приятел – 2”

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→