Проблемът е в това, че човек винаги се стреми към познание и не може да разбере, че успехът идва само тогава, когато е над  знанието – в духовния съсъд на вярата, отвъд разума. Само там ще се разкрие истинското знание.

Дори изучавайки сега статиите на Рабаш за групата, стараейки се да построим по тези принципи нашето интернет – общество, ние желаем хората, да се занимават колкото се може повече с тях.

А какво ще разберат – това не е толкова важно. Важното е през деня човек да ги прегледа още веднъж.

И нека да се  обърка, да не  разбере нищо, да проклина всичко това и едновременно да го желае – важното е, през цялото време, той да е с прочетеното.

С това той ще привлече светлината, възвръщаща го към източника, която ще промени неговите желания, и тогава той ще разбере!

Разбирането – това не е самата цел! Целта е да извършваме правилните действия, който ще ни приближат към отдаването.

Ние не се учим за да придобием знания – ние се учим как да се променим! Иначе това щеше да е много лесно, както му се иска на нашия егоизъм – да захапе още и висшия духовен свят.

Но цялата Тора (кабала) ни е дадена само за да поправим нашето егоистично начало – тя работи обратно, срещу него.

Не ти да напъхаш ръцете си в духовното, а духовната сила на поправянето влиза в теб. И  ти трябва да желаеш и да чакаш тази поправяща сила. Тя се нарича твоят Машиах.

Разбира се, трябва да се работи с тези статии в групата: да се прави план, да се правят кратки конспекти, да се извеждат закони и определения, принципи, на основата на които ние ще изградим своя устав.

Но главното е самият труд. А резултатът ще е следствие от тази работа, а не просто от разбиране.

Всичко ще зависи от това, доколко ние ще поискаме това да се случи. Това се нарича молитва (МАН) .

Затова работата по статиите се явява необходимост – но работа не за придобиване на знания, а работа за тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

„Творецът е добър и твори добро“. Трябва да приемем това като единствената аксиома в духовното. Свише не идва нищо лошо, проявява се абсолютното добро, светлината винаги се намира в абсолютен покой – целия проблем е само в съсъда, желанието на творението.

Т.е. всичко зависи от човека, от неговите усилия и подготовка. Самото действие може да бъде получаване или отдаване, намерението може да бъде „заради себе си” или „заради друг”.

Развитието ни започва с „получаване заради себе си”, с двойно скритие, с ло лишма. Действието е получаване, намерението – заради себе си. След това, благодарение на усилията, достигаме до степен „отдаване заради себе си”.

При прехода от „получаване заради себе си” в „отдаване заради себе си” се е изменило само механичното действие. Това сме в състояние да направим!

Над намерението ние нямаме власт, само светлината може да го поправи, но да изменим действията си от получаване на отдаване, ако е заради нас, можем!

И ние отдаваме, за да ни стане по-добре! Тази работа се нарича „купи си другар”.

Но за да преминем от „отдаване за да получим” към „отдаване заради отдаване” е необходимо да изменим намерението и затова е нужно въздействие на светлината, връщаща към източника.

Аз полагам усилия и извършвам действия, правейки всичко нужно в групите и обучението, но изменение в намерението се извършва само със силата на светлината.

И когато преминем към „отдаване заради отдаването”, степен на вярата, ли шма, възнаграждение и наказание, първо разкриване – по-нататък ние осъзнато издигаме себе си към степента „получаване заради отдаване” със собствени действия и чрез въздействието на светлината.

От урока по статията на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това “включване душата на праведника” (ибур нешмат цадик)?

Отговор: Това означава, че човек, който иска да достигне целта и търси как да направи това, изведнъж чувства, че му помагат, поддържат го, че в него се “облича” висшата за него душа.

Както НЕХИ де-Има се “облича” в З”А или както в нашия свят, когато се роди малък човек, редом с него винаги има възрастни роднини, които го обичат и поддържат.

Те поемат върху себе си грижата за него, а той им се отплаща с преданост и любов. Така се изпълнява законът: “Заемайте Ми и Аз ще се отплатя”, т.е. човек приема тяхната помощ и грижа, а после връща не на тях, а на други души. Така се извършва този кръгооборот.

В този свят човек се ражда при родители, които се грижат за него, а в старостта им той се грижи за тях. Грижи се и за своите малки деца. Така се осъществява връзката на всички поколения от предишното и следващо стъпало.

Тъкмо това ни дава възможност да се повдигнем. Тъй като е невъзможно да се повдигнем, от стъпало на стъпало, без външна помощ.

Всеки път, когато се повдигам на ново стъпало, като че ли отново се раждам и се нуждая от помощ: от групата – чрез взаимно поръчителство; от Твореца, който ни въздейства чрез групата; от “специалните” души – нашите учители и помощници. Няма значение дали те се намират в нашия свят или ни помагат чрез системата от души.

Ние получаваме помощ от всички кабалисти, които са се поправили. Техните поправени души вече са в общата система Адам Ришон в света на Безкрайността и те ни помагат. Така ние се повдигаме.

Всичко това се нарича “каращия магаре”, тоест общата душа, общата помощ за поправяне на нашето “магаре” (материала).

От вечерния урок по статията на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно човек да използва Кабала и Тора  егоистично? Нима е възможно, без духовен екран и сила на отдаване, да привличаш в този свят силата на висшата светлина за себе си? Та нали съществува цяла система от светове и съкращения, за да не ни се позволи да получим светлина егоистично?

Отговор: Ако ти вземеш Тора и искаш да получиш от нея сила, ще я получиш, защото четеш от първоизточник, отнасящ се към духовния свят, написан от човек в духовно постижение на висшите светове.

Ако ти я използваш индивидуално, за напълване на своя егоизъм, за свои цели, то използваш нищожно малка сила. Въпреки че виждаме колко по – егоистични стават от това хората.  Мястото на ”госпожата” заема ”слугинята”.

Човек не само, че не получава  поправяне от това, а става още по – лош! Мисли, че сега си е осигурил и този свят, и бъдещия, че му се полага възнаграждение, възгордява се пред останалите, смята себе си за избраник и по-велик от всички. И всичко това прави Тора, ставаща за него смъртоносен наркотик.

Ако човек желае да използва Тора правилно, той се занимава в група, която се изгражда като една единна душа, както е казано при получаването на Тора –  да бъдете като един човек с едно сърце. За такова изучаване е дадена Тора, а иначе в нея ще бъде вашата (духовна) смърт!

От урока „Предисловие към ТЕС”, 03.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „заслуга на Праотците“?

Отговор: В общата система на душите има такава част, която е изпълнила своето поправяне. Tя се нарича “Праотци”.

Тази част се намира в поправено състояние и е изпълнена със светлина. Тези души са много светли и затова, те са могли напълно да поправят своите части във всеобщата система на Адам Ришон. Но как ние сега да поправим себе си?

Ние можем да постигнем поправяне като се присъединим към тях. Ако аз се опитам да направя това, тогава се наричам “праведник”. Тъй като искам да постигна  същото състояние, в каквото се намират те и да оправдая Твореца и Творението.

И тогава започва да ми влияе “заслугата на Праотците”(а иначе тя не действа), и аз получавам от тях светлината, възвръщаща към източника.

Затова, ми е необходима системата, наричана ”кабалистична група”, за да реализирам вътре в нея съветите, които са ми дали тези кабалисти (Праотци).

Те говорят за това, какво трябва да направя със себе си, за да мога да се включа в общата система на душите, в тяхната поправена част.

Това се нарича “да се възползваш от заслугите на Праотците”. Те са ми дали  Кабала (Тора), разказали са ми как да достигна и използвам поправянето, което те вече са направили в общата система.

Аз вече не трябва да изтезавам тялото си, а е достатъчно само да привлека към себе си обкръжаваща светлина чрез тяхната поправена система.

Моят избор е само в това, да се включа в групата и чрез нея, да мога да се насоча към поправената система, която се нарича “Праотци”.

“Праотците” са направили изправления в разбитата система на АдамРишон. Благодарение на това, всички хора, във всички времена и във всички ситуации, чрез правилното обкръжение, могат да станат подобни на Праотците и да се включат в тях, получавайки от там светлината, възвръщаща към източника, използвайки силата на постигнатата от тях светлина.

Ние, в своята кабалистична група, искаме да станем подобни на тази поправена група от души, която се нарича “Праотци”.

Затова всеки трябва да каже: „Кога моите действия ще се сравнят с деянията на Праотците?” И така ние имаме пример, как със своята група да се включим в тяхната група. В това се състои целият ни избор  и наследство  на заслугите на Праотците.

Ако нашата група  влезе вътре, в поправената част на Адам Ришон, която се нарича “Праотци”, изравни се с тях по свойства, и се слее с тях, тогава ние ще се възползваме от техните “заслуги” и ще се върнем към това поправено състояние, което съществува там.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 03.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Ближният” не е просто всеки човек -той е мой другар, който се намира срещу мен . Постепенно развивам любов към него, за да постигна любов към Твореца.

Тази формула е постоянна и не се променя. Първо се обръщам към Твореца и за да се свържа с Него, аз се свързвам с другарите си, с „ближните“.

Аз работя за  любовта към ближния, защото това е необходимо условие за постигане на любов към Твореца!

Ближният и Творецът са свързани, защото по отношение на моето желание да получавам наслаждение, те са еднакви. Те са еднакво отдалечени от мен и аз се отнасям към тях по един и същ начин.

Творецът е абсолютно отдаване. Мразя ближния толкова, колкото мразя отдаването и затова отхвърлям и двете.

Ако не постигна такова отношение , че да гледам на Твореца и на ближния по един и същи начин, то не мога да работя правилно. То е подобно на прицелване в мишена- това значи да обединиш погледа си, мушката и целта .

Ако моята цел е насочена повече към Твореца или повече към моя приятел, то тя не е точна.

Трябва да се прицеля точно в мишената, така че този, който се стреми към групата (Исра-Ел – право към Твореца) и Творецът (Светлината на поправяне) да се слеят в едно цяло.

„Ближният“ (кабалистичната група) е духовен съсъд, система от души, докато Творецът е този, който я напълва.

Съсъдът става същия като Светлината. Тогава осъзнавам, че това е едно и също нещо, тъй като няма Светлина без съсъд (кли).Всичко се слива в едно.

Групата, за мен, става модел на Твореца. В отношението ми към тях  се уча как да се отнасям към Него, дали да го обичам или да го мразя. Несъмнено, единствения начин да се отнасям към него е с отдаване. Така че, на мен ми се дава групата, за да изпробвам колко мога да отдавам.

Моят егоизъм е това, което създава разстоянието, несъответствието във формата между Твореца и групата. Ако не беше моят егоизъм,  нямаше да има разлика между тях.

Защо сега чувствам разлика? Това е само, защото получавам наслаждение от Твореца и нищо от групата. Това е единствената разлика.

От урока по статията на Рабаш „Какво ми дава правилото: обичай ближния”,  26.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Цялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да изразя любовта си към другарите, ако не се намирам все още в духовния свят?

Отговор: Трябва да се покаже на всички, колко внимателно възприемаш всичко, че си постоянен в стремежите си да достигнеш духовното, че желаеш да участваш в работата, в разпространението, готов си да се съединиш с другарите и да ги обичаш – доколко ти влагаш себе си.

Ти трябва открито да покажеш пример и с това да пробудиш останалите.

Погледнете как действаме в този свят с децата си. През цялото време им показваме пример, подтиквайки ги към действие. Ако искаме малкото дете да ни се усмихне – ние му се усмихваме.

И така трябва да се действа по отношение на другарите. Ако аз правя нещо за него, то в следващия момент се впечатлявам от неговата реакция.

Даже, макар да се престоря, че съм вдъхновен духовно, но това престорено вдъхновение да го запали и той да започне да се пробужда. А пък аз от неговото вдъхновение се пробуждам наистина.

Започнах от лъжата – а чрез него се вдъхнових истински! Затова си построявам обкръжение, за да приемам неговите желания като закон за себе си.

През цялото време аз влияя на обкръжението, показвайки своята любов към другарите, важността на целта и готовността да променя себе си – а в отговор получавам от него всички тези съставни, за сметка на които достигам Твореца. И аз ги получавам с толкова пъти повече, колкото са хората в групата.

Аз получавам от групата поправените сили, които ги няма в мен!

От урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите”,23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Цел на групата – 2”

Рабаш пише в статията  „Цел на групата – 2”, че човек е роден да обича само себе си и затова, не е способен да направи ни най-малко движение, без да има собствена изгода.

Но, без да отстраним от себе си егоистичната любов, е невъзможно да достигнем до сливането с Твореца, до подобие на Неговите свойства.

Затова е необходима група, в която да се събират желанията и силите на всички, и всеки да може да използва тази огромна обща сила за промяна на своето егоцентрично желание, което не му позволява да достигне целите, за които е роден.

Прозорец в новия свят

Творецът – това е силата на отдаване и любов, заличаване на самия себе си. Затова на мен ми е нужна група – като външна, странична сила, която работи като лост, позволяващ ми да преобърна своята природа.

Кабалистичната група – духовен усилвател

Групата – това е модел на духовното пред теб. Тя ни е дадена в материален вид, но със своето отношение към нея като към събиране на души, а не на тела, ние я преобразуваме в духовна.

Оставете своите магарета да пасат в ниското

За да мога да залича себе си пред групата, аз трябва да видя достойнствата на другаря си, а не неговите недостатъци. Трябва да видя в него духовната, божествената точка:

1/ Защото това иска Творецът!

2/ Той е особен, велик, защото в него има част от Твореца.

3/ Той е избран да бъде мой партньор в духовния път. Когато го е създавал, Творецът е знаел, че само с  него аз мога да Го достигна.

Точки на входа в духовното пространство

Точката в сърцето – това е Творецът във всеки от нас! И Той се намира във всеки човек в света!

Но в другарите по кабалистична група Той присъства открито. Нали затова Той те е довел при тях, при тези духовни точки, за да се съединиш с тях, и чрез тях – да отидеш при Него.

Ти трябва да бъдеш благодарен за това, че ти е дадено такова средство.

Filed under: Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: От време на време попадам на вашите обсъждания относно състоянието на групата и на всеки един поотделно, и съм поразен, какви сте неизправни все още, колко сте низки, доколко групата все още не е група, без приятелство, къде е вашият напредък?

Отговор: Благодаря ви за въпроса, вероятно от него ще разберете и своето състояние. Колкото по-високо се издига човек, толкова той и неговата група му изглеждат все по-порочни и слаби.

Защото висшата светлина О”М  им свети и те виждат себе си спрямо все по-висши степени.

А когато говорят за себе си, то на страничния слушател му се струва, че и той се намира с тях, на същото ниво и дори по-високо, тъй като не вижда в себе си такива проблеми, а измерва себе си, относително нивото, на което самият той се намира!!!

Казано е, че „по правите пътища на Твореца могат да вървят само праведниците”, които след всичко порочно  в себе си, което им се разкрива, оправдават Твореца, който им разкрива такива състояния, тъй като, ”Няма никой, освен Него”.

За пример, погледнете как народа на Израел греши на всяка крачка в Тора и в своят духовен път! Виж също ”Горящият храст в Коцк” и др.

На тези отстрани им се струва, че са по-добри от тези, които отдават всичко от себе си за духовното развитие. Защото в тях няма трите линии, да вървят над себе си, въпреки здравият смисъл.

И както е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на властелините” (даат Тора афуха ми даат баал абайтим). Тяхното неправилно (земно, егоистично) разбиране на нашите състояния, ги отделя  от нас, което е най-добре за двете страни.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→