Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.

Как мога да помня, че всичко това произтича вътре в мен и става дума за връзка между нас?

Отговор: Право да си кажем, това е без значение, „Каквото не прави разумът – прави го времето”. Времето за учене и сближаване с другарите.

Ако човек по време на урока (с главата), не може да мисли за целта (сърцето), – нека слуша своето сърце.

Главното е – да удържаш през цялото време мисълта си за това, какво ти желаеш да усвоиш от изучаваното. Без това Тора не действа.

Тора въздейства съгласно намерението на човека, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора като подправка към него”.

Имаш ли в себе си зло начало? Донеси го – тогава ще получиш Тора, като подправка към него (средство за неговото изправяне).

А ако нямаш в себе си злото начало, с какво ще ти помогне подправката? Кабалистите ни дават прости примери.

Имаш ли супа? Искаш ли към нея да прибавиш пипер, сол и всевъзможни подправки? – Заповядай! А ако ти нямаш супа, с какво ще ти помогнат пиперът и солта? Сами за себе си те са отвратителни.

В нашият случай: ние трябва първо да сготвим „супата”. Без нея подправките са излишни. Даже да искаме, няма да можем да ги ползваме.

В процеса на приготвянето на супата – групата, тогава възниква необходимост от подправките – за да ни съедини Светлината. Тора е нужна само на онези, които имат (открито) зло начало.

Затова, към четене на книгата Зоар и към всички наши занимания, ние сме длъжни преди всичко да подходим с правилно намерение, знаейки какво желаем, т.е. да подготвим своята зла природа.

Ти имаш ли какво да изправяш, в теб има ли зло начало – ще получиш за него изправяне. А ако не откриеш в себе си злото – длъжен си първо да го намериш.

Ако се чувстваш праведник, Тора не е за теб, тя е  за грешниците – за да ги изправя.

Затова, по-големият от другите разкрива в себе си по-голям егоизъм, по-голямо зло – и той има какво да изправя.

И затова, не е важно доколко човек разбира по време на занятията. „Не умниците изучават Тора” (ло ахахам ломед). Важното е – той да чувства, че има какво да изправя във връзките с другарите си.

Защото трябва да се съединим в едно желание, душата на Адам, трябва да станем братя – по цел.

И макар сега да се ненавиждаме, не искаме и се пренебрегваме  един друг, но  разбираме, че целта е – съединение.

Затова, ние чакаме да дойде светлината, да ни върне към източника. Тогава ще станем едно цяло желание и между нас ще се разкрие Творецът.

От урока от книга Зоар 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започнали сме нашата работа върху изграждането на Кабалистична група. Ако през деня, ние мислим за статията на деня, която учим, ще видим огромна промяна в нас. Когато толкова много сърца и желания действат според метода на Баал Сулам, стремейки се към целта и изяснявайки я, самото действие вече ни обединява.

Заедно ние привличаме Светлината, която започва да действа върху нас и ние чувстваме огромни промени. Тези промени, обаче, може да изглежда, че са към по-лошо. И какво от това? Тяхната цел е да ни научат, че напредването става над нашия егоизъм, над нашето желание да получаваме наслаждение и да чувстваме егоистическа награда.

Работих много усилено, но на следващия ден почувствах дори повече тежест в сърцето, моята собствена незначителност, слабост, равнодушие, омраза и безразличие. Въпреки това, аз трябва да стана и да продължа да вървя. Това е подобно на скитането в пустинята, описано в Тора. „Открил си своето зло? Чудесно! Сега ще научиш как да го поправиш и да продължиш пътя.”

От урока по статията „Цел на обединението-1”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: След няколко дни започва кабалистическият конгрес в Съединените Американски Щати.

Във връзка с това, много хора пишат за възникващи пред тях препятствия, пречещи им да дойдат, и за своя страх и внезапно нежелание да пътуват. Какво да правят с това?

Отговор: Аз мисля, че ако човек има възможност да дойде на нашата среща – няма такава причина, която би му попречила.

Даже, ако му се наложи да изхарчи за това пари и да пожертва отпуската си. Но аз не мога да си представя, какво може да бъде по-важно, от това да бъдем заедно няколко дни – това е чисто духовно вложение.

Ние не разбираме до колко такова съединение между хората подпомага за тяхното израстване.

Аз разбирам, че сега става ожесточаване на сърцето и ни се добавя егоизъм – но това е хубаво! Тъкмо това е състоянието, в което ние трябва да действаме.

Затова човек е длъжен да си направи само отчет – по каква причина не може да дойде. Тук се намира неговата точка на свободния избор – да се предвижва или не в духовното.

Само при условие, че е в затвора и не може да излезе – тогава, това се подразбира.

Мен ме питат: а ако изучавам кабала от три седмици и нямам група наблизо – не ми ли е рано да участвам?

Но даже, ако човек за пръв път е чул за кабала, и разбрал, че се провежда такъв конгрес – все едно има смисъл да участва.

Кой знае какво може да ни се случи утре? В крайна сметка той може да спечели в този живот, докато му се дава такъв шанс…

От урока по статия на Баал Сулам ”Даряването на Тора” 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз мога да поискам да се поправя към отдаване, само, ако получа в това поддръжка от обкръжението.

Та нали, това желание се проявява и действа само във връзката с другите, и от тях съм длъжен да получа помощ, която се нарича “взаимно поръчителство”.

В тази връзка, доколкото аз поддържам тях – те поддържат мене. Това е система! Колкото я активирам, толкова и ще получа от нея.

С това, че се пробуждам и искам да се включа в група и да се присъединя към нея, пробуждам и насрещното отношение към мен и ние осъществяваме правилните връзки, дори и сами да не знаем за това.

Това ми показва с каква връзка сме съединени – ние сме в мрежа.

И когато те ми предадат поръчителство по моя молба, това не е просто тяхно желание, а конкретна форма на нашата връзка. 

Сега се обръщам към тях с вече готови съсъди (кли), с готова система за връзка, състояща се от 613 (ТАРЯГ) елементи. Без да осъзнавам, аз пускам цялата тази система.

Получава се, че свързвайки се един с друг, ние оживяваме цялата система съществуваща между нас.

Поръчителството – това е много дълбоко понятие. Това означава, че животът и приведените в действие системи на връзки съществуват вътре. Ние трябва да ги извлечем от дълбочината и да започнем да ги ползваме.

А иначе, мога да крещя, че искам да съм свързан с останалите, но от къде да зная как да го направя?

Нима аз разбирам, как да се свържа с всеки и с всички? Но за сметка на това, че започвам да се пробуждам, те започват да ми действат, да ми предават формата на нашата връзка.

Те може и да не знаят затова, но това не е важно. Независимо от всичко, ние оживяваме тази система от връзки.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво да прави човек, ако е избрал обкръжение за своето духовно придвижване, но чувства, че то не го придвижва?

Отговор: Сега действат две условия, при които вече не е важно в каква физическа група се намираме.

Условие 1 – че целият свят е длъжен сега да се поправи!

Условие 2 – по тази причина между нас се развива виртуална връзка и всеки има възможност да контактува през интернет, книги, телевизия, да дойде при нас на стаж, на конгрес, заедно с нас да вземе участие в различни акции, да бъде в нашите учебни центрове и т.н.

Това не са старите времена, когато човек живееше в своя ъгъл и можеше да се свързва само с хората, които непосредствено го заобикаляха. Сега можем да се свързваме с целия свят! Можем да се виждаме, слушаме, да си гостуваме – всичко зависи от нас!

Днес, когато целият свят трябва да се поправи, мястото и разстоянието са без значение. Всичко се решава от нашето желание да открием кои сме ние, на кого принадлежим и под чие влияние се намираме.

На всеки е дадена свобода на волята и всичко зависи само от човека. А ние сега строим такава виртуална система в интернет за изучаващите Кабала, че всеки да разполага с много тясна връзка!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли работата над намерението, да започва много преди урока за четене на Зоар?

Отговор: Аз бих казал, че над намерението трябва да се работи през цялото време. В нашият свят всичко е устроено така, че за много кратко време се намираме в контакт с групата и учението.

Хиляди хора от целият свят присъстват на уроците заедно с нас. Много слушат урока в синхронен превод. Има и такива, които трудно разбират дори и с превод, колкото и да е близко до езика.

Но това не е важно за духовното. По отношение на текста на Зоар, ние всички сме равни. Ние идваме на урок като на захранваща станция, за да се заредим, за да живеем с това през следващите часове.

Нашият свят е устроен така, че една трета от деня – спим, една трета – работим, една трета – изразходваме за разни глупости. И ни остава някакъв час, два, които откъсваме от съня и идваме за да учим.

Но пристъпвайки към ученето, трябва да разберем, че целият ни живот е устроен от Твореца специално. Ние не ходим на работа от безизходица.

И ако сме на урок за един час, това трябва да е достатъчно, така, че останалите 23 часа да се сливаме с целите, да се подготвяме за този час, когато ще отидем на урок.

Преди повече от 2000 години, в пустинята Наил е живял един човек, който се наричал Бар Би Йома (ученик за един ден). Той бил селянин. Работел в полето. Когато прекъсвала сезонната работа, можел да напусне дома си и да отиде до Йерусалим. След дългият път му оставал само един час за учене на Тора, а на сутринта тръгвал обратно към своята работа.

В негова чест и сега има обичай да се учим един път в годината всички. Тогава мъдреците казват, че неговото учене в един ден е равно на целогодишно обучение, защото през цялата година той се е стремил към това.

За това, ако 23 часа ние очакваме този един час от нашия урок, означава, че сме учили 24 часа. От тук може да се разбере, колко много желание е необходимо, за да се подготвим за този един час обучение. Всичко зависи от подготовката и през всички останали часове трябва да се готвим за урока по Зоар.

От урока по книгата Зоар, 23.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: След преминалия Песах се чувствам ужасно от осъзнаване на злото. Как да се справя с това? Какво да правя?

Отговор: Ние сме длъжни да опознаем своята природа. Човек е поработил през празниците, приложил е усилия в стремежа си да разкрие Твореца в себе си, да излезе от егоизма и сега му се разкрива част от големия егоизъм – за това се чувства безсилен, уморен, липсва интерес към висшето… Какво да се прави?

Да се радва – за това, че му се е разкрило злото и може „да скърца със зъби”, да се обърне към групата, към ученето, към Твореца, – когато няма нито сили, нито желания, когато очите се затварят, мозъкът не работи, всички чувства са затъмнени – точно сега!

Това е прекрасно! Именно това е състоянието, в което трябва да бъде „работника на Твореца”. Точно тогава може да се помоли за милост свише.

Това не означава да плачеш и да умоляваш Твореца, за да те съжали. Това няма да помогне! Ние се намираме в система, в която всичко е стриктно премерено – мислите, усещанията, силата и слабостта, които ни трябват в даден момент.

Длъжни сме да съберем всичко в едно и да разберем, че за това ожесточение на сърцето е казано: „Аз ожесточих неговото сърце!”.

Творецът ни хваща за ръка, приближава ни до Фараона и ни показва колко е ожесточил сърцето ни. Сега изборът е наш. С кого сме ние – с Моше(точката в сърцето) или с Фараона(сърце)? Ако стенем: „Аз съм уморен, повече не мога, всичко ми дотегна…”, тогава сме под властта на Фараона, негови роби сме.

Ако все пак хванем Твореца за ръката, Той ни предлага: „Да отидем до Фараона”. Това означава, че Творецът е до нас и сме задължени да го разпознаем. Тогава ще имаме сила да се противопоставим на Фараона.

Постарай се да се хванеш за Твореца! Опитай! Ще видиш колко близо е Той до тебе! Казано е: „Творецът е близък до разбитото сърце!”.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Нашите мисли и желания са свързани помежду си. Някой сега мързелува по време на четенето на Зоар и с това отслабва останалите. И той ще получи наказание за това – на него ще му бъде още по-тежко да учи.  

Ние се намираме в една обща лодка и аз или правя дупка в нейния борд, или се опитвам на колкото съм способен със своето намерение, да движа нашата обща лодка.   

И колкото моите сили са по-слаби, колкото на мен ми е по-тежко, но аз преодолявам всички тези пречки, толкова по-големи усилия внасям в общите усилия да притегля светлина. 

Аз въздействам с тях на всички останали, а от другите това се завръща обратно към мен и аз печеля! 

Затова колкото е  по-тежко в учението, толкова по-добре! Аз трябва да чувствам своята отговорност, та нали ние като че ли сме подписали групов договор за взаимно поръчителство, и това трябва да ме задължи да действам.

Невъзможно е да се чете Зоар сам, на мен ми е необходимо обкръжение. Обкръжение – това са хора, намиращи се по целия свят и очакващи резултати от учението!

Творецът е пробудил няколко милиона човека в различни части по света, които четат заедно с нас книгата Зоар. И всеки от тях пред своя телеекран е длъжен да разбере, че ако сега  го мързи, то влияе на останалите! 

И това престъпление ще се върни при него и ще го отблъсне от постигането на целите в такава степен, в каквато е нанесената на всички нас вреда.  

Затова ученето – това не е просто моя лична работа. Сега ние всички заедно се стремим да привлечем окръжаващата ни светлина и с нейна помощ да придвижим нашия кораб към целта.   

Говори се, че трябва да се достигне такава любов към ближния, че да му дадеш последната си възглавница, ако той ти я поиска.

И помисли, другарят ти иска да се предвижва към духовните цели и вие вървите заедно в едно направление, но изведнъж ти го изоставяш! Какво наказание се полага на такъв предател?!

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Целият свят, както говори Баал Сулам, е едно семейство.

Затова системата, която искаме да създадем, трябва да работи над всеки човек като над кабалистична група, за да го доведе до нови връзки, ново отношение към самия себе си, към другарите си и целия свят.

Ние искаме да реализираме цялото това изграждане в Интернет – така, че всички да бъдем свързани в една система, независимо от езика за нейното ползване, от местоположението и т.н. – система, която сама по себе може да ни придвижи.

С други думи, ние искаме да построим изкуствена система за духовна връзка между нас – подобно на връзката, съществуваща между душите, която ние желаем да достигнем.

Кабалистите ни съветват: влез в група, започни да създаваш в нея отношения и ти постепенно ще реализираш такива връзки, както в духовното.

Откъс от беседата за социалната мрежа, 04.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→