Въпрос: Синовете на първосвещеника Аарон, Авиу и Надав, загинали, защото прескочили степен, която трябвало да преминат. Това са онези грешки, които се случват през цялото време.

Отговор: Човек иска да се жертва, хвърля се, без да знае и да разбира, че предприетото духовно действие е извън неговите сили.

Но това действие е необходимо, за да види той границата на своите възможности, за да може неговото устремяване напред да загине, т.е. да се разбие, да изчезне от него в онзи неподготвен вид, който той е създал. Но в последствие, в резултат на множество малки действия той ще може да го изпълни.

Опитай да подскочиш на три метра височина! Синовете на Аарон поискали да вземат тази височина заради самото отдаване, заради Твореца, заради целия народ. Но това е над силите на човек, над нивото, на което те са се намирали. И затова, в крайна сметка, се проявило свойството на съда, твърдостта – огъня, който може да бъде и добър, и зъл. В този случай той ги е погълнал.

Реплика: Но те са го направили с правилно намерение.

Отговор: Техните намерения били неоправдани. Защо ти отиваш на такова задание, ако нямаш ясната поддръжка на Твореца? Тъй като всичките ти свойства, всичките ти действия за отдаване – са само от това, че ти получаваш сила свише.

Ти самият си малък егоист. В теб се проявяват някакви нови егоистични свойства, а ти трябва да получиш алтруистични свойства, да ги събереш заедно, да образуват средна линия и да работиш на нея. Това и се нарича извършване на святостта, свойството на отдаване, когато ти привличаш своя егоизъм, поправяш го с алтруистичните свойства на светлината и се устремяваш напред.

А ако не го направиш? Ти нямаш право да се ползваш само от лявата линия. Откъде накъде?

Още повече на ниво ”синове”, понеже това е малка степен. Обаче Надав и Авиу взели огромния разкрит егоистичен потенциал, който изобщо не е бил готов за тях. Като юноша, който се хваща за онова, което дори и възрастният не може да направи, разбирайки, че това не му е по силите, а юношата си мисли, че ще се справи с поставената задача. Но не всичко е така просто.

Както се казва: ”Ако младостта знаеше, ако старостта можеше”. Затова старостта разбира, че не може, и не го прави, а глуповатата младост си мисли, че ще може да се справи и се обгаря до такава степен, че изгаря.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136728]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка, и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. (Тора, “Левит”, глава “Шмини”, 10:01)

Благовонията – това е Висшата светлина, която се издига отдолу нагоре от най-ниския, най-егоистичния слой. Това не е трябвало да се прави.

Синовете на Аарон разкрили огромно егоистично желание, а не могли да го поправят, тъй като светлината, която се е проявила в това желание, просто се свила  и затова те загинали.

Въпрос: Това може ли да се сравни с построяването на комунизма в Русия? С това, че непоправеният народ решил веднага да премине към принципа на братската любов?

Отговор: Тази горчива грешка е била необходима, за да можем сега да се върнем към нея, но вече подготвени и с друго движение напред, без да потискаме инициативата отдолу. Това е прегрешението, направено от руския народ и затова Творецът не им е простил.

Те потъпкват най-важното условие: за какво е създадена цялата Вселена, защо Творецът се скрива, защо трябва да преминаваме през такива състояния. Изпълнението на това условие е било необходимо, за да можем постепенно да се развиваме, да достигнем осъзнаване на своето състояние и да придобием свободна воля.

А те, върху тази свободна воля, сложили ръка. И затова всичко става ненужно, вредно, но с това са се разкрили много противоречия, противоположни свойства в жителите на Източна Европа. Аз смятам, че тъкмо тези свойства ще бъдат потърсени за създаване на правилно човешко общество, подобно на Твореца.

Този опит е бил просто необходим, защото е заложил в народите от Източна Европа такива наклонности, които им позволяват да усещат и участват активно в поправянето на злото човешко начало.

По такъв начин, за цялата човешка история, ние нееднократно сме разпалвали ”чужди огньове” и сме си причинявали проблеми –  с друг огън, спускащ се отгоре и изгарящ всичко. Но това е следващият етап на развитие на свойството ”Аарон” в човека, след което следва поправянето. Благодарение на свойството ”Аарон” се повдига все по-високо, прави грешки и пада, за да може да се повдигне отново.

Духовен напредък се извършва само чрез постоянно разкриване на злото. По пътя към него си мислим, че ще можем да го преодолеем, затова то ни е нужно, полезно и правилно.

Във всяка революция има първа част – романтичен стадий, когато в народа има стремеж към светлото бъдеще, дотогава, докато не започнат да “поглъщат” децата си. Във всичко се проявява връзката на корена с клоните в нашия свят.

Въпрос: Можем ли да избегнем тази първоначална грешка?

Отговор: Започвайки от нашето време – можем, защото сега не трябва да разкриваме проблемите, тъй като те вече са разкрити. Придвижвайки се нагоре, в групирането помежду си, ние ще започнем да откриваме проблемите в нас, но не в действията, не във войните, не в разприте – това е минало, а само като проява помежду ни от типа на огнена ненавист, всякакъв вид непоносимост, разделение. Но всичко това ще преминава бързо, буквално за минути.

Разбира се, ние няма да прескочим този процес така лесно – той трябва да се прояви в нас, защото трябва да се научим на правилни действия, да го погълнем в себе си. Но това няма да ни отнеме много време.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136602]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. И излезе от Бога огън, и ги погълна, и умряха те пред Бога.

И каза Мойсей на Аарон: ”Ето за какво говореше Бог: към приближаващите към мен ще бъда свят и пред целия народ ще се прославя ”. (Тора, “Левит”, глава “Шмини”, 10:01-10:03)

Огън – това е светлината Хохма, която синовете на Аарон се опитват да издигнат, да я осветят и приповдигнат на следващото ниво. Но те не са в състояние да направят това, затова извършват същата грешка, като Аарон. Но таза грешка е необходима за разкриването на онзи слой от егоизма, който все още се спотайва в стана, в народа, в цялата група.

Както обикновено, всичко се разкрива с помощта на грешките – нищо не може да се направи, така напредваме, така се решават проблемите ни.

След като Аарон поправил своето прегрешение със златния телец, веднага се разкрило следващото стъпало – неговите синове, Надав и Авиу, желаещи да направят още по-голям подем. Това е същият този Аарон, само че на следващото си ниво, наречено ”синове”.

Те се опитват да се устремят към сближаване на всички разбити души, да включат в тях такива желания, върху които те все още не са в състояние да направят духовна работа, да преодолеят техния устрем за връзка помежду си. Тоест  винаги трябва точно да  се измерва, до каква степен можеш да бъдеш близо до човека.

Да допуснем, че ние сме другари, може да се срещнем, да поседим в кафенето, да отидем заедно на екскурзия. А ако аз се преместя да живея при теб или ти при мен, то между нас биха възникнали големи проблеми, тъй като при нас хората се проявяват такива егоистични свойства, с които не можем да се справим. Вместо това да се стремя да се свържа с теб, аз не мога да се освободя от непреодолимите мисли, ти най-после да си отидеш.

Затова всичко трябва да се случва постепенно. А синовете на Аарон извършили действие, изпреварващо своето време. Но ако не бяха извършили това действие, не би се разкрило злото. Затова в живота на групата, на хората, винаги има такава уловка.

Като правило, в наше време разбиването се проявява в груповите действия. Но това не е разбиването, а разкриване на спотайващото се зло в нас, което трябва да открием, да го усетим и в никакъв случай да не скърбим за него, а да се радваме и да благодарим за неговото разкриване. А след това да започнем работа с него, за да го поправим.

Въпрос: Излиза, че не постигнали поправяне, синовете на Аарон сякаш прескачат степен?

Отговор: Всяко степен започва с нощ. ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”.

Така че всичко започва с разкриване на злото. Винаги! Затова след като Аарон поправил прегрешението със златния телец, в него веднага се разкрила следващата степен – неговите “синове”, които искали да добавят още по-голяма връзка към онова, което направил Мойсей с Аарон и с народа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136597]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И тогава се появи огънят на Шхина. Всички евреи видяха как от Небето се спусна огнения стълб и влезе в Мишкан, погълна жертвите на жертвеника и се установи там. Виждайки това чудо, те паднаха на земята и въздадоха хвала към Твореца. (“Мидраш разказва”, глава “Шмини”)

Поправянето на най-силния, на най-злобния, на най-яростния егоизъм се проявява като най-силна светлина, като всепоглъщащ огън. При това ненавистта, взаимното отблъскване, взаимното съперничество, откъсване, изолиране, се заменят с любов, но вътре – всичко остава. Затова при съприкосновение на две такива противоположни свойства между тях възниква огън.

При това, това действие става постоянно, ние не излизаме от него. В духовния свят нищо не изчезва. Достигайки определено ниво, ние не падаме от него – добавят ни по-рано неразкрития егоизъм в нас и ние се потапяме в него. Но принципно, това не е падение, а подем по лявата линия. Затова е казано, че огненият стълб се е установил на това стъпало.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136400]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Аарон бил абсолютно безгрешен, с изключение на случая със златния телец. Това прегрешение лежало на душата му като тежък товар. Той се опасявал, че Творецът ще отхвърли неговото служене. Мойсей му рекъл: ”Не трябва да се страхуваш! Всемогъщият ти е простил!” Едва тогава Аарон възлязъл на жертвеника. (М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”)

Аарон се счита недостоен да служи, защото усеща в себе си миналия разрив, миналата криза, миналото разбиване от прегрешението със златния телец.

Затова трябва да премине през точката на раздвоение, за да се повдигне отново нагоре. Само тогава ще е готов за поправяне на прегрешенията, извършени по времето на преклонението пред златния телец.

Сега той ще започне да усеща, че прегрешението със златния телец е било специално подготвено, за да се поправи. Тоест, този проблем е трябвало да се реши именно по този начин, иначе не би бил разкрит. А сега може да се разкрие и да се поправи.

Това се случва, когато Аарон се свързва с Моше и те работят заедно, достигайки състоянието, когато върху тях слиза Висшата светлина, облечена в свойството отдаване. По този начин, в своето сближаване един с друг те придобиват свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013

[136398]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

”Големият коментар” – тази книга е написана преди около 3600 години. По-късно многократно е добавяно към нея, но началото ѝ съвпада с излизането на Авраам от Вавилон и последвалото го разрушаване на Вавилонското царство. ”Големият коментар” е летопис, съпровождащ историята на народа през целия период, чак до египетското изгнание.

В него е казано, че когато жертвените животни били готови, дошъл редът на Аарон да започне да служи. Но той стоял и не помръдвал. ”Влизай Ааронe! – извикал Мойсей. – Защо се бавиш? Ти си избран за първосвещеник. Събери смелост и започвай да служиш!” Но Аарон продължавал да стои в нерешителност, защото всеки път, когато гледал към жертвеника,  той приемал очертанията на бик.

Въпрос: Как човек усеща в себе си, че жертвеникът приема очертанията на бик?

Отговор: В мен тези думи не предизвикват никаква  асоциация с бикове.

Първо, всичко казано се отнася до един човек. Но тъй като ни е трудно да си представим, че описаните действия стават в един човек, тогава да си представим много хора, които съпреживяват и усещат всичко като един човек – доколкото техните чувства са взаимни, а усещанията силни.

Те, като един човек, започват да се повдигат, разделяйки се на народ (Израел), левити, обслужващи народа, и коени – висшият слой служители в човека. Всъщност в човека, т.е. в общия образ на Адам, в общия парцуф има три нива: НЕХИ, ХАБАД, ХАГАТ.

Принципно, през цялото време ние събираме образа на целия Човек – Адам. Така те започват да усещат, повдигат ли се до нивото на Аарон, за да влязат в контакт с Твореца. Тяхната задача е да постигнат сливане помежду си, защото само в съединението си те се повдигат последователно от ниво народ на ниво левити, след това на ниво коени, от стъпалото коени на стъпалото Аарон, и след това достигат нивото Мойсей.

Така те решават проблема с обединение, и в тяхното общо единство, което се нарича Мишкан, се проявява Шохен. Шохен (от думата спускащ се, проявяващ се) е Творецът, който се усеща в човека като спускащ се в това място и запълващ го, както мъглата запълва долината.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136363]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→

Много е трудно да убедиш човек, дори вече занимаващ се с кабала, че е необходимо да се съедини с другите. Той не усеща никакво желание и никаква потребност за това. Тъкмо обратно, по-скоро обикновеният човек ще предпочете да се сближи със съседите си и с другите хора. Тъй като той чувства, че му е изгодно да поддържа добро отношение и да избягва конфликтите, за да направи живота си безопасен.

Но човек, получил лично желание за разкриване на висшата сила, за разкриването на света, желаещият да разбере смисъла на живота, става много голям индивидуалист. Той не иска да се свързва с никого, защото чувства, че основният въпрос се намира вътре в него самия. Затова му е необичайно трудно да слуша за обединение, което му се струва детска игра и не го приема под никаква форма.

Ето защо е много радостно, че днес ни се отдава да говорим за това. Ние достигнахме до изясняване на най-принципната точка. Ако се грижим за нея през цялото време, то всичко останало ще се разкрие чрез нея, вътре в нея, вътре в нашето обединение.

Нашето единство е онази черна точка, с помощта на която преминаваме като през граница (махсом) в друг свят – онова същото иглено ухо, за което Творецът казва ”отворете ми пролука с големината на иглено ухо”. Тъй като сливайки се в едно сърце, в едно желание, ние се съединяваме в една точка. Всичките ни точки се събират в една, която образува отвор с размера на иглено ухо. Ако се подготвяме така, то ще ни се отвори проход към новия свят, към висшето стъпало, т.е. към първото стъпало на духовната стълба.

Усещането за нуждата от обединение е като подготовка за получаване на Тора. Разбира се, съединението се осъществява не с наши сили, а със силата на Висшия. Но наша задача е да почувстваме потребност от Него и да създадем обща молитва.

Излиза, че няма за какво да се молим нито сами, нито заедно, освен за потребността да постигнем единство. И по този път ще разкрием всички благи последствия, които са ни необходими. Ако аз сам решавам, че трябва повече да разбера, повече да преуспея, дори повече да обичам – това е свидетелство за моята гордост. Трябва да молим само за съединение и нищо повече – това ще бъде нашата общата молитва.

Общата молитва не може да бъде друга, освен за единство. И не е важно какво ще се получи накрая, тъй като резултатът ще съответства на реда, заложен в стъпалата на стълбата, по които трябва да се катерим все по-нагоре и по-нагоре. Ние не установяваме реда, а само решаваме, че ни е необходима все по-здрава връзка между всички взети заедно.

Това означава, че аз не моля за възнаграждение. То ще дойде само, разкривайки се в обществото, т.е. в нашето съединение, за което сме молили. Това са много прости истини, но през цялото време се изплъзват от нас, защото нашият егоизъм всеки път се обновява. Отново и отново ни се налага да се връщаме към общата молитва, в която се съединяваме в едно цяло, в една молба. А ако искаме към тях да прибавим и други молби, дори за най-благите, духовни цели: успех в интегралното образование и да привлечем към тях всички хора, но поставяме това като своя лична задача – то това е неправилно. Това е все същата онази гордост, която ни заставя сами да решаваме какво трябва да бъде нашето съединение. По такъв начин ние изграждаме ”златния телец”.

Златният телец не е проста работа за егоизма. За това в Тора изобщо не става дума. Златният телец е желанието на човек сам да определя формата на своя духовен напредък, вместо това, просто да се стреми към съединение. Точката в сърцето събира всички точки и се издига нагоре към планината, за да получи Тора, светлината, възвръщаща ни към Източника. И тогава всички желания, събрали се в подножието на планината, се присъединяват към тази една точка и изчезват в точката на съединението.

Но човек все пак се стреми сам да реши нещо, да добави още някакви лични изисквания, сякаш са му нужни, за да напредва в работата към Твореца. И това вече се нарича златен телец. Това са много големи духовни прегрешения. Целият път, за който ни разказва Тора, от начало до край, и който трябва да изминем, за да достигнем до края на поправянето се състои само в укрепване на единството и нищо повече.

От урока по статия на Рабаш, 05.07.2013

[112907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Тора е дадена на човек, за да достигне нивото на Твореца. Целият смисъл е само в това.

В нея се говори само за нашите егоистични желания, съставящи човешката същност, и за това, как постепенно, стъпаловидно, да преобразуваме егоистичното прилагане на всяко от тях в алтруистично. Такова преобразуване на 613-те ни желания се нарича изпълняване на заповедите.

Всички термини и понятия в Тора: ”мъж”, ”жена”, ”земя”, ”дом”, ”магаре”, ”хляб”, и т.н. се отнасят до неживото, растителното, животинското и човешко ниво на нашите желания.

Тора ни разказва за онова, което се случва вътре в човека. Естествено, че съгласно това ние благоустройваме своя дом, своето общество, за да бъде то огледално отражение на тези закони.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111701]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И онзи, който похити човека и го продаде, а похитеният се намира в ръцете му – ще бъде предаден на смърт [Тора, Изход, Мишпатим, 21:16] 

На духовно ниво ”да похитиш човека” означава, че ти с твоя егоизъм похищаваш човека в себе си, поробваш го, продаваш го на своето следващо егоистично ниво. При това, се опитваш да спечелиш от този човек в теб, т.е. да го включиш към егоизма си така, че той да спечели от предходното стъпало на човека в теб.

Това често срещащо се действие, което наричаме ”отдаване заради получаване”, когато човек е готов да действа с добро, правилно, със сметка, за да спечели егоистично. В такъв случай нищо не може да се направи.

Това всъщност е ”продажба на човека”. Правейки го роб, ти печелиш от него. Затова всички така наречени ”милосърдни действия” на нашето земно ниво се осъществяват само за собствена изгода. Този, който е готов повече от всички да продаде човека в себе си, той се издига най-високо. Особено добре това се вижда в политиката. В нея основното е да изключиш чувствата, всичко трябва да е изградено само на основата на добре пресметнати решения.

От ТВ програма ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111818]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И стоеше народът в подножието, а Моисей се приближи към мъглата, в която се криеше Всесилният [Тора, Изход, Итро, 20:18]

Творецът, силата на Природата, свойството отдаване се нарича светлина. Това е животворяща, оживяваща разума светлина, светлината на топлината.

”Мъглата” алегорично олицетворява състоянието на скритието на светлината. Съществува екран, който скрива безкрайната светлина сякаш с покривало, с перде, с облак, сякаш се намира в някаква капсула. Човек не възприема и не чувства, че тя съществува! Но когато започва да строи екран, то в зависимост от придобитото, той постепенно, слой след слой смъква облака на скритието.

С други думи, в мен има пет нива на желанието. Ако придобивам екран на своето най-тънко желание, на номер едно, по такъв начин смъквам най-тънкия слой на скритието (който се състои също от пет части) и като че ли влизам частично в този облак. Продължавайки да работя, аз още повече привличам върху себе си анти-егоистичния екран и напредвам в този облак. Дотолкова, доколкото мога да се облека в алтруистичното намерение и любов към ближния, аз влизам в този облак. По такъв начин достигам до такова състояние, когато откривам тази светлина, свойството отдаване направо в себе си. Аз постепенно се освобождавам от целия си егоизъм и ставам човек на светлината.

Въпрос: Защо този последен стадий не е описан в нито една книга?

Отговор: Стадият на пълното поправяне още не е постигнат от никого до сега. Това ще се случи само в края на всеобщото поправяне. Затова, занапред ни очакват големи подаръци, открития.

От ТВ програма ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013

[111358]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Всичко в света се състои от две свойства: получаване и отдаване – да допуснем, вода и огън, плюс и минус, Северен и Южен полюс. Двете полюсни състояния се явяват като две свойства на природата и те въздействат на материята. Освен тях няма нищо друго.

Материята – това е желанието да се насладиш, да получиш, да се напълниш. Тя се явява като естествена природна материя. Като пример, всеки атом желае да запази своята форма: големият атом – голямата форма в зависимост от относителното тегло, мястото в периодичната таблица, количеството частици в ядрото и т. н.

Доколкото всичко се състои от минус и плюс, то тези плюс и минус винаги трябва да са разделени помежду си от някакъв адаптер, например, мотор, към който те да се включат, след което той започва да работи. При това товарът трябва да е полезен. Ако товарът е вреден, както при атомната бомба, тогава произтича сблъсък и взаимно унищожаване, грубо казано, дава на късо. В този случай при срещата на две противоположни свойства се освобождава огромно количество енергия, защото тя  се изразходва не за взаимност, а навън.

Всяко ниво на сила, всяко свойство в човек си има свое ниво на подобие, т.е. съпротивление, което трябва да стои между плюса и минуса. Ако плюсът и минусът са малки – съпротивлението може да бъде малко, ако плюсът и минусът са големи – съпротивлението трябва да бъде голямо, иначе ще стане ”късо съединение”.

Затова в човек, всички желания да получава са градуирани спрямо свойството отдаване: 0, 1, 2, 3, 4: 5 нива на желанието. Съответно на тях има 5 нива на напрежение, 5 нива на Висшата светлина (отдаване) и между тях – съпротивление.

В Тора е посочено, как те се градуират. Ако аз се намирам в такова състояние, когато съм срещу Твореца, т.е. свойството  получаване се намира срещу свойството отдаване, то свойството ”Моисей” в мен може да бъде на кратко ниво с Твореца, на къс крак, което означава, редом стоящ, на практика, лице с лице.

Все повече овеществените, материални, дебели, груби нива, трябва да се отделят настрана. Затова се казва, че Моисей стои най-близко до Твореца, а след него Аарон, левитите, мъжете, жените, старците, децата. А по-нататък всякакви стада и прочее. Тоест те стоят, като пирамида или кръгове, около планината Синай – около точката на докосване с висшето свойство.

Защо е казано ”около планината”, а не по правата линия? Защото те все още не са придобили екран, те все още нямат линия, а за сега всичко е в кръгове.

От ТВ програма  ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013 

[111019]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Какво означава „не си прави идоли, не сътворявай кумири“?

Отговор: Идол е това, което смятам за определящо състоянието ми, живота ми: всякакви сили в природата, гръм, мълния, червени нишки – не е важно какво.

– Ох, забравих да си сложа червения конец!

– А, ето сега вече ми е добре.

Това е психологическа помощ, успокоение. Тогава аз не се нуждая от Твореца – от Него, в настояще време, а мога да се опра на всичко, каквото ми е угодно!

Но нашето развитие срива почвата под краката ни, за да можем действително да започнем да се издигаме към Твореца. Днешната криза ни води към такова състояние, когато не знаем какво ще стане с нас в следващата минута. Човек, точно като мумия, не може да се мръдне от мястото си, не знаейки какво да прави.

Когато се окажем в такова състояние, тогава действително ще поискаме тази най-скрита, най-тайна управляваща ни сила да ни се разкрие. Но като поискаме това, ние още повече ще се разочароваме, ще изпитаме още по-голяма болка, тъй като тя няма да ни се разкрие. От тези огромни страдания ще почувстваме, че ние трябва да се издигнем към нея, а не тя да слезе към нас и да ни се разкрие.

Не трябва да искаме тя да слезе към нас и да ни покаже как да действаме така, че да станем умни и да се отнасяме добре, в съответствие с това, което ни е заповядано: така обезпечи себе си, организирай така своето стопанство и всичко ще бъде добре и красиво. Не!

От всичко това трябва да видим по какъв начин ние се издигаме до Неговото ниво! Това е моя работа! Това е моята промяна. Не да изменяме света! Човек винаги иска да изменя света и Твореца в добавка. А той трябва да издигне себе си на Неговото ниво. Именно в това се състои цялата концентрация на нашето време – нейно ядро, зърно.

От ТВ програмата “Тайната на вечната книга“, 25.02.2013

[109625]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави всякакви образи на това, що е горе, и това, що е долу на земята, и на това, което е във водата и по-ниско от земята.

Не им се кланяй и не им служи; тъй като Аз съм Богът твой всесилен, Бог – ревнивец, наказващ за вината на бащите децата до третото и четвърто поколение, онези, които Ме ненавиждат, и творящ милост на хилядите поколения, любящите Ме и съблюдаващите заповедите Ми. [Тора, Изход, Итро, 20:3-20:6]

Заповедите се смятат за основа на целия човешки кодекс, на човешкото съществуване. Те са приети от всички религии, от всички общества като основа на човешкия всеобщ живот. Но работата е в това, че в кабала те имат съвършено друг смисъл.

”Не си прави други Богове, не си прави никакви ваяния” – това е най-неуловимата заповед.

Тоест Аз съм Единствен! Аз съм Безтелесен. Мен не можеш да ме изобразиш, в никакъв образ не можеш да си ме представиш, да ме усетиш с чувствата и разума! Аз не ви давам никакъв повод! Мен не може да ме сложиш в джоб, да ме изправиш в ъгъла, да ме закачиш на стената, да си направиш от Мен амулет или някакъв знак – нищо!

А при човека не е така. Той е като малко дете, което хваща някаква играчка и цял месец не се разделя с нея. Тя го успокоява.

Човек влиза в храма, моли се, изповядва се и се успокоява: ”Всичко ще бъде наред, всичко ще е добре”. Това за него е като лекарство, предпазващо го от всякакви проблеми: социални, семейни и т.н.

А тук ти нямаш нищо! Ако не можеш да си Го представиш, то няма към кого да се обърнеш. Ето в това е проблемът. Излиза, че за обикновения човек от нашия свят Бог не съществува. Той не може да си Го представи, нито да Го почувства. Тъй като това се явява някакво свойство на отдаване, любов, нещо, което няма форма, което изпълва всичко, и в същото това време – е нищо. Къде да разкрие това? Той трябва някак си да Го почувства! Няма нищо!

Затова Бог, онази Висша сила, за която всъщност става дума в Тора, ние по никакъв начин не можем да си Го представим, да си Го въобразим и да сме в контакт с него. За тази цел трябва да се закачим за нещо, към нещо да се обръщаме, някак да си Го представяме.

Въпрос: Защо ми прекъсват всички връзки? Човек сякаш е закачен за въздуха… Защо?

Отговор: За да Го откриеш на съвършено друго ниво, да се издигнеш на Неговото стъпало. Тогава ще започнеш да усещаш онова, което по-рано не си усещал, и да определяш онова, което преди не си могъл да определиш, защото в теб ще се появят нови органи за усещане, наричани ”петте сфирот”.

А до тогава: ”Какъв Бог? Няма такова нещо”. Разбира се, има някаква природа, която ме управлява, води ме напред, нещо прави: кара ме да живея, да чувствам, да раждам, ръководи ме с помощта на обкръжаващото ме общество, а след това ме погребва, и това е всичко.

Аз специално заострям вниманието ви, показвайки, че човека няма никаква връзка с Твореца и с Тора. Затова е казано, че Тора е чиста, защото никой все още не се е докосвал до нея нито веднъж.

Тора е учение, духовна механика, която е напълно откъсната от хората! Това, че сме я приели в качеството на всевъзможни красиви правила на човечеството, като юридически закони  – това е добре. Без това щяхме да бъдем варвари!

Но още веднъж подчертавам, че тези правила и закони нямат никаква връзка с истинското съдържание на Тора. Трябва да разберем, че не в това се състои нейната сила, нейната истина, нейната сърцевина. Съвършено не е в това, което ние правим в нашия свят, а е в това, да ни накара да се издигнем на следващото стъпало, където ще разкрием Твореца, и на нас не ни трябва Той да е явен, облечен в някакъв образ или явление. Ние се издигаме към такива органи за усещане, където нямаме нужда от образи, тъй като излизаме извън себе си!

Затова заповедта ”не си прави други богове” се явява като първа, основна. И всяка следваща заповед (те не са просто така написани в определен ред) определя нейното изпълнение, определя всичко останало.

Ако не можеш да я изпълниш, всички останали са без значение. Те не те водят към целта. Тази първа заповед трябва винаги да е пред теб. Заради нея ти изпълняваш всички останали.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 25.02.2013

[109450]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - No Comments→

Книга “Изход”, глава “Итро”, п.18: И БИЛО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН: СЕДНА МОЙСЕЙ ДА СЪДИ НАРОДА, И СТОЕШЕ НАРОДЪТ ОКОЛО МОЙСЕЙ ОТ СУТРИН ДО ЗДРАЧ, И ВИДЯ ВСИЧКО ТОВА ТЪСТА НА МОЙСЕЙ, ВИДЯ КАКВО ПРАВИ ТОЙ С НАРОДА, И КАЗАЛ: ”КАКВО ПРАВИШ ТИ С НАРОДА? ЗАЩО СЕДИШ САМ, А ЦЕЛИЯТ НАРОД СТОИ ПРЕД ТЕБ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР?”  – т.е. не е възможно в такава форма да се направи каквото и да е и да напредваш, ако това е огромна маса от хора, която не е организирана, съгласно духовното устройство.

И ОТВЪРНА МОЙСЕЙ НА ТЪСТА СИ: ”ЗАЩОТО ИДВА ПРИ МЕН НАРОДЪТ ДА МОЛИ ВСЕСИЛНИЯ, КОГАТО ИМАТ НЯКАКВА РАБОТА, ИДВАТ ТЕ ПРИ МЕН, И АЗ СЪДЯ МЕЖДУ ЕДИН ЧОВЕК И ДРУГ, И ОБЯВЯВАМ ЗАКОНА НА ВСЕСИЛНИЯ И НЕГОВИТЕ УКАЗАНИЯ”. Мойсей е точката в сърцето, която определя в човека неговия път, изследва, учи се как трябва да съди и да проверява, къде се намира той спрямо желанието си за наслаждаване. Такъв съд прави Мойсей относно народа – точката в сърцето относно своето желание за наслаждаение.

И КАЗАЛ ТЪСТЪТ НА МОШЕ: ”ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ, НЕ Е ХУБАВО! ИЗНЕМОГВАШ И ТИ, И ТОЗИ НАРОД, КОЙТО Е С ТЕБ, ТЪЙ КАТО ТАЗИ РАБОТА Е МНОГО ТЕЖКА ЗА ТЕБ, И НЯМА ДА МОЖЕШ САМ ДА СЕ СПРАВЯШ С НЕЯ. Не е възможно в такава форма да се извършват изяснения в духовната работа: да се съди народа съгласно законите на Твореца.

А СЕГА МЕ ПОСЛУШАЙ, АЗ ЩЕ ТЕ ПОСЪВЕТВАМ, И ВСЕСИЛНИЯТ ЩЕ БЪДЕ С ТЕБ: БЪДИ ПОСРЕДНИК НА НАРОДА С ВСЕСИЛНИЯ, И ПРЕДСТАВЯЙ ДЕЛАТА НА ВСЕСИЛНИЯ, А НА ТЯХ ИМ СЪОБЩАВАЙ ЗАКОНИТЕ И УКАЗАНИЯТА, И ИМ ПОСОЧВАЙ ПЪТЯ, ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ, И РАБОТАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИЗВЪРШВАТ. Тоест Итро учи Мойсей как трябва всичко да се организира.

ИЗБЕРИ ОТГОВОРНИ ХОРА ИЗМЕЖДУ НАРОДА, СТРАХУВАЩИ СЕ ОТ ВСЕСИЛНИЯ, ХОРА ПРАВЕДНИ, НЕТЪРПЯЩИ КОРЕСТ, И ГИ ПОСТАВИ НАД НАРОДА, КАТО ГЛАВА НА ХИЛЯДНИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА СТОТИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВА НА ДЕСЕТТЕ: И НЕКА ТЕ СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

И НЕКА: ВСЯКО ВАЖНО ДЕЛО ДА ТИ БЪДЕ ПРЕСТАВЯНО ОТ ТЯХ, А ВСЯКО ПО-МАЛКО ДЕЛО ЩЕ ОТСЪЖДАТ САМИТЕ ТЕ, И НА ТЕБ ЩЕ ТИ БЪДЕ ЛЕКО И ТЕ ЩЕ ПОЕМАТ ТОВА БРЕМЕ ОТ ТЕБ, АКО НАПРАВИШ ТАКА, И ВСЕСИЛНИЯТ ТИ ПОВЕЛИ, ЩЕ МОЖЕШ ДА УСТОИШ, И ЦЕЛИЯТ НАРОД ЩЕ ПРЕБЪДЕ НА СВОЕТО МЯСТО В СВЕТА”. И ПОСЛУША МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И НАПРАВИЛ ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ ГО ПОСЪВЕТВАЛ: И ИЗБРА СПОСОБНИ ХОРА ОТ ЦЕЛИЯ ИЗРАЕЛ, И ГИ ПОСТАВИ ЗА ГЛАВИ НАД НАРОДА: ГЛАВИ НАД ХИЛЯДИТЕ, НАД СТОТЕ, НАД ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВИ НАД ДЕСЕТТЕ, ЗА ДА СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ТРУДНИТЕ ДЕЛА ДОНАСЯХА НА МОЙСЕЙ, А ВСЯКО МАЛКО СЪДЕХА САМИ. И ИЗПРАТИ МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И ЗАМИНА ТОЙ ЗА СВОЯТА СТРАНА.

Разбираемо е, че сме още далече от това, което е описано и все още ни предстои много работа. Но ние вече направихме разделянето на десетици, за да си изясним в какви състояния се намираме и колко успешно напредваме. Тъй като цялото напредване на Исраел става за сметка на по-голямо съединение, дотогава, докато не разкрием Твореца, което се нарича стъпване на земята на Исраел, желания, насочени към Твореца.

Затова се разделихме на десятки и се опитваме да изпълним тази работа. А след това ще дойдат следващите етапи.

От урок на тема ”Работа в десятки”, 23.05.2013

[108197]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Поръчителство”: Ако единици от народа на Исраел извършат предателство и без да се съобразяват с ближния, се върнат в мръсотията на себелюбието, това ще накара всеки от народа да се грижи сам за себе си. Тъй като тези единици няма изобщо да го пожалят. Тогава, от самосебе си, ще стане невъзможно изпълнението на заповедта за любов към ближния за целия народ на Исраел.

Тук става дума за ненарушимото взаимно поръчителства, буквално за кръгово поръчителство, което свързва всички в едно цяло толкова здраво и неразривно, че от това зависи животът и смъртта на всеки. Достатъчно е само един да го наруши – и всички са обречени. Това вече е нещо повече от обичайната взаимозависимост. И затова всеки в групата трябва да разбира: такова е неоспоримото условие. Работата тук не е в лицата на другарите, не в техния характер и навици – всичко това не ме интересува. Главното е образувам ли с тях такава система на взаимно поръчителство или не?

При това никой от нас не знае какво се случва с другия. Сякаш всеки отговаря за своята тапа, запушваща дъното на общата лодка, но това никой не го забелязва, никой дори не усеща какво прави сам. Изваждайки своята запушалка, аз не забелязвам, че нашата лодка потъва. Ние работим в условия на пълно скритие и трябва да проявяваме отговорност, да се устремяваме към сливане и единство, трябва да не забравяме, че зависим от висшия – само Той ще ни опази и обедини.

Усилията по пътя ще ни помогнат да разберем какво още не ни достига.

Заради онези, които свалят товара от плещите си, останалите също остават в блатото на себелюбието. Тъй като без тяхната помощ народът не ще може да изпълни заповедта за любов към ближния, като към самия себе си.

Трябва да достигна такова състояние, когато се нуждая от Тора, от методиката, за да се обединя с другарите. Това е моята цел и само за това се грижа. Единството с другарите в моите очи придобива най-висша ценност, и за да не им навредя, за да не ги предам, ми е нужна помощта на Твореца, на Тора.

Напълно съм предан на групата и се страхувам само от едно – как да не навредя на другарите. И тогава моля Твореца: ”Помогни ми да се въздържа да не навредя. Само това ми трябва от Теб, нищо повече.”

Засега не мисля как да Му доставя удоволствие. Това стъпало все още е далече от мен и тревожейки се за него сега, е все едно, че не се тревожа за нищо. На ред сега при мен е не любов към Твореца, а към творението, към другарите.

Но сам не съм способен на това, аз само ги ненавиждам, завиждам им, отхвърлям ги, безучастен съм към тях, забравям за тях всяка секунда. И затова моля свише за сили, за да бъда предан на другарите си, да мога да отговарям за тях и да правя всичко, което зависи от мен, само и само да се включа с цялото си сърце към групата. Нека не остане нищо от мен, освен тази велика, неуморима грижа, преизпълваща всичките ми помисли и чувства. Само за това моля свише, знаейки, че сам не ще се удържа в такова самоотдаване. Само това очаквам, надявайки се на помощ, която ще дойде и няма да ме остави – да мога да пазя другарите си.

Такава е първата основа, първото стъпало, което трябва да достигнем. И ако наистина желая това, то се удостоявам с получаването на Тора. Защото в този случай наистина се нуждая от светлината, възвръщаща към Източника, която ще съедини моите разбити съсъди – желания, ще поправи душата ми, за да стане тя ”лодка” за всички. В нея аз ще държа и ще опазвам другарите си, уверен в това, че няма да им се случи нищо лошо.

От урок по сттията ”Поръчителство”, 05.05.2013

[106731]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Баал a-Сулам, “Поръчителство”: Даряването на Тора по необходимост е било отложено до изхода от Египет, когато синовете на Израел станали народ. Тогава всички техни потребности се оказали в ръцете им и те престанали да зависят един от друг. По този начин те се оказали способни да вземат участие в поръчителството и им била дадена Тора.

Нужно ми е голямо егоистично желание под названието „Египет“ и ми е нужно вътрешно решение. Сила за реализирането му нямам, но затова пък имам сили за анализ и извод: искам да изляза от този Египет, трябва да се издигна над него.

И в известна степен вече чувствам, че това е възможно – ако получа помощ свише. По време на своя анализ разбирам, че духовният напредък е не нещо друго, а взаимовключване между всички в един съсъд и неговото поправяне от светлината.

Тази светлина ми е нужна. Съгласен съм да направя всичко, което зависи от мен, разбирам необходимостта и целесъобразността на случващото се – и тогава се нуждая само от светлината.

В такъв случай съм готов за получаване на Тора, т.е. методиката за поправяне. Тъй като имам всичко, което е нужно за това: съсъд -желание от нужната величина, потребност, осъзнаване на необходимостта от поправяне, обединение, а също така и вътрешна борба със самия себе си за единство и против него.

Вече разбирам и усещам всичко това, съгласявам се с духовния път и го желая. Не достига само светлината, възвръщаща към Източника. И съм готов да работя с всички елементи, които имам на разположение, за да задължа светлината да ми въздейства.

Тогава достигам до решаващата точка: от моя страна съм вложил всички усилия за първи контакт – и най-накрая се доксовам до висшата светлина.

Тук е важно да помним: не Творецът взема решение дали да ми даде светлината, възвръщаща към Източника – а аз сам определям това. И затова няма какво да чакам милост свише. „Глупецът седи със скръстени ръце и се самоизяжда“. Свише нищо няма да дойде просто така – именно аз откривам всички врати. И макар и да говорим за взаимоотношенията на човека с висшия, на практика аз сам го формирам. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой и всичко зависи само от моя съсъд-желание. Ако отворя „вентила“, „клапана“, „крана“, тогава идва висшата светлина и прави необходимото действие.

Всичко зависи от човека, от неговите усилия, от връзката му с първоизточниците, с учителя, с групата, с разпространението. Всичко се инициира отдолу. Ако долу, в мен, има достатъчно силно, правилно желание, то разтваря всички врати и задейства духовните сили отгоре. Основата на всичко е подготовка от страна на низшия.

От урока по статията “Поръчителство”, 05.05.2013

[106734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво усеща човек, получавайки Тора?

Отговор: Той усеща как се променя отношението му към ближния. Започва да разбира, че именно във взаимните отношенията с ближния, там, по средата между тях има място за новия свят, за нови състояния, за ново развитие нагоре, на много по-високо стъпало.

Като поправяме взаимната връзка, ние с ближния формираме трети фактор между нас – висшия. Това е душата, това е и Творецът, който разкриваме. Това е висшият свят, лежащ не някъде там, а именно между нас – във вид на средна линия.

От урок по статията ”Поръчителство”, 01.05.2013

[106444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво позволява на силата на мисълта да изведе човек от неговата природа? Защо потенциалът на нашите общи мисли е по-силен от нашето естество?

Отговор: Намираме се в природата на неживото, растителното и животинското ниво, не повече. Нашите желания, като цяло, са устремени към храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания. Това е моето естество.

От друга страна, от обкръжението получавам сили, отнасящи се към по-висока, духовна степен. И ако в обкръжението се възцари общата мисъл, тя ми оказва стопроцентово въздействие.

Днес тези явления вече се проявяват: мислите странстват по света, подобно на вируси, предавайки се от един на друг. Те не просто ”витаят във въздуха”, те са част от свързваща връзка, която още не усещаме, въпреки че тя обхваща всички нас с леки възли.

По-рано, на предварителните етапи на развитие, взаимовръзката между нас е била слаба, а сега цялата мрежа все повече проявява своето въздействие.

И като следствие, засега ни е необходимо електронно общуване: мобилни телефони, SМS-и, и-мейли, видео конференции, социални връзки… Все още не сме проникнали в дълбочина, не сме стигнали до самата мрежа, но вече откликваме на нейните позиви и се доближаваме към взаимна комуникация. Ето в какво е коренът на съвременните технологии на общуване.

В същото време скоро ще оставим и тях, защото тази връзка ще ни покаже тяхната вреда. Нима има някакъв смисъл в днешните връзки, в безсмислените разговори: ”Здравей, как си…”? Нашето желание расте, всеобщата свързваща връзка се проявява все повече – и в един момент ще поискаме много по-качествена връзка. Тогава хората ще изхвърлят това, по което се увличат днес. Те ще общуват помежду си само при настояща необходимост, и обратно, ще се откажат от ”електронните приказки” в търсене на друг канал, намиращ се над обикновения словообмен. Те ще поискат вътрешна връзка.

И ако правилно си въздействаме един на друг, можем дори днес да използваме свързващата ни връзка. Нали душите са разбити по отношение на себе си, а не по отношение на Малхут в света на Безкрайността. И се стремим именно към нея, така че в какво е проблемът? Нека Малхут да е скрита от нас с множество завеси, екрани – това не означава, че не се намираме в нея. Доколкото пробуждаме общата връзка, дотолкова можем да я задействаме.

Това и правим с помощта на взаимното поръчителство. И затова то ни е необходимо за поправяне. Сякаш ни предлагат: ”Готови ли сте ясно, правилно и адекватно да използвате свързващата всички връзка за отдаване? Като цяло този подход се нарича ”поръчителство”.

Днес както никога човек е близо до запознаване с тази връзка, близо до активно, осъзнато участие в нея, което ще му позволи да стане подобен на Твореца. Нали ”Творец” – това е всеобщата мрежа, пълна с безкрайна взаимовръзка. Така Той ни се разкрива.

Ако поискам по-рано да разкрия тази връзка, то сам ”пробуждам зората”, старая се да добавям усилия и чувствам все по-голяма отговорност за целия свят, за цялата действителност, чак до Твореца. А ако не съм се подготвил, не съм се устремил напред, връзката със своето разкритие застава срещу мен. В това е различието между ”пътя на Тора” и ”пътя на страданието”.

Въобще, цялата тази мрежа с всички видове връзки, с всички светове, с всички детайли на възприятието, с всички етапи на разкриване наричаме ”Тора”. Със своето поръчителство ние я активираме, подбуждаме към по-голямо разкриване, и това се случва с всеки.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 12.03.2013

[102669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

От статия на Рабаш ”Авраам породи Исак”: В Мишна е написано, че светът се крепи на три стълба: на Тора, на духовната работа и на милосърдието. Авраам се нарича ”милосърден човек”, защото е отдавал всичките си сили за благото на хората. Исак се нарича ”работен стълб”, тъй като е положил душата си на жертвеника.

А Яков се нарича ”стълб на Тора”, тъй като е получил истината, а Тора се нарича учението за истината. Всеки човек трябва да постигне тези три стълба, които се разкриват един след друг за сметка на нашите свети праотци, всеки един от които е разкрил своя стълб. И получавайки тези три стълба, ние също можем да вървим по тези пътища, които са положили за нас праотците ни.

И затова се наричаме избран народ, защото сме наследили от праотците тези три стълба, на които се държи светът, т.е. за сметка на които той може да постигне целта, за която е бил създаден.

Светлината създава желанието. Светлината е напълно отдаваща, а желанието – получаващо, но с помощта на светлината трябва да премине към получаване заради отдаване. Тоест светлината и желанието трябва да се обединят в особена форма, която се нарича ”над знанието” или ”средна линия”.

Такова съединение се образува по желание на самия човек. Благодарение на това, че човек всеки път избира правилното обединение, той го включва към себе си. Човек се нарича онази система, която се състои от две части: светлина и съсъд, отдаващо и получаващо желание и намирайки се между тях, е способна да избира, да прокарва правилно решение между тях, всеки път създаваща в себе си все по-голямо съединение между светлината и желанието.

Работата на човек е да провери себе си от страната на светлината. За това му е необходимо да притежава трите линии: светлина, желание и правилно отношение между тях. Само тогава ще може да разбере какво му носи светлината. Това се нарича работата на Авраам – първото духовно разкриване в нашата работа.

След това започваме да работим над съсъда, в лявата линия, за да разберем какво представлява нашият материал. Можеш да надзърнеш вътре в материала само ако имаш светлина и умееш  да работиш правилно с желанието. Тоест самата лява линия се състои от три линии, за да можем правилно да изучим желанието. Това се нарича работата на Исак.

Следва работа в средната линия: съчетаване на лявата и дясната линия в едно, за да разберем точно какво трябва да направим с тези две сили. Това се нарича работа в средната линия, работата на Яков – все още в малкото състояние, на ниво 0-1-2. А след това, след постигането на голямото състояние на стъпалата 3-4, тази работа вече се нарича работата на Израел. Такива са етапите на духовното израстване на човек.

Онзи, който напредва по този път, който се нарича ”благодарение на праотците” т.е. приема тази методика и я реализира – се отнася към избрания народ. Тъй като работи в трите линии, разбирайки, че той самият е средната линия, съединяваща първите две. Средната линия се нарича човек, нарича се също Творец, Зеир Анпин, централен стълб. Всъщност средна линия се нарича количественото сливане с Твореца.

В духовното не може да се работи без тези три линии, тъй като духовно качество се нарича отдаването. А отдаването е възможно единствено при правилно съчетаване на първите две линии; лявата и дясната в една средна линия.

Затова е казано: че ”светът стои на три стълба: на Тора, на духовната работа и милосърдните дела” – ако гледаме процеса на поправяне на света от нас, отдолу на горе. Тора е средната линия, Яков; работата е лявата линия, Исак; а милосърдните дела са, дясната линия, Авраам.

От подготовка към урока, 28.11.2012  

 [94212]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В историята е имало много хора, които са достигнали духовно разкриване посредством изучаване на по-външните части на Тора: Мишна, Талмуд, а не на кабала, т.е. друг език на изказ. Получили сме Тора, тъй като цялата Тора разказва за поправянето на човек.

Всички тези текстове разказват за състоянията, през които човек преминава по пътя към Твореца, за сливането и уподобяването с Него. Проблемът е само в езика на изказ. Всички тези начини за предаване не са равнозначни по отношение на светлината, възвръщаща към източника, всеки един от тях притежава различна сила на светлината. Най-силната светлина е заключена в науката кабала.

С една дума, това са четири стъпала, четири слоя, задържащи светлината по пътя и отгоре надолу към човек. Езикът на кабала е чиста светлина. Кабала не ограничава светлината и не слага филтри по нейния път, за да я задържа. И затова, когато човек учи и споменава духовните понятия, отнасящи се към неговата душа, с това той привлича върху себе си силна светлина, която го поправя и бързо го приближава към целта.

Ако учи Тора под друга форма, то същите тези идеи и същата тази светлина преминават през филтри и достигат до човек в значително по-слаби. А тази светлина не е достатъчна за поправянето на човек.

Четирите езика на Тора: Пшат (обикновено тълкуване), Ремез (намек), Друш (иносказания) и Сод (тайна) отговарят на световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Ако човек изучава науката кабала, т.е. учението Тора на света Ацилут, до него достига направо светлината, възвръщаща към Източника. Ако се обучава по друг начин, получава все по-малко и по-малко светлина.

Така кабала обяснява разделянето по нива: Пшат – Ремез – Друш – Сод. Независимо, че в традиционното разбиране е тъкмо обратното, Пшат (обикновено тълкуване) е буквално разбиране, а Сод (тайна) е духовно постижение.

От урок по ”Предговор към ТЕС”, 20.11.2012

[93498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→