Въпрос: Как да постигнем толкова силно желание към духовното, че то да ограничи всички останали желания на тялото?

Отговор: Във всеки от нас има ”613” желания, които трябва против своето разбиране да настроим към величието на любовта и отдаването, обединението, взаимното поръчителство. Всичко, което е зад пределите на моите лични интереси, трябва да стане по-важно за мен, отколкото егоистичните желания на тялото ми.

Ако човек разделя вътрешните и външните желания така и се насочва в посока от себе си навън, за сега това е достатъчно. Всяка секунда трябва да се проверяваме отново и да се опитваме да се задържим в същото направление на мислите.

В крайна сметка, навикът става втора природа и за сметка на приложените от мен усилия, към мен се спуска светлината. Още малко усилия – и още малко светлина. От такива мигове започвам да се изграждам, защото ”Няма другo поправяне за човек, освен да се устремява към всички бъдещи мигове, така че да са обвързани и насочени към Неговото велико име” – още и още малко. Тъкмо от такива ”изходи” (от Циона) и излиза Тора.

Защото когато усещам, че съм излязъл от правилното намерение, у мен се поражда желание да се върна и искам светлината, възвръщаща към Източника, която се нарича Тора. Излиза, че тъкмо от Циона, от такива видове (ециот) се ражда Тора: не от подемите, а от паденията, изходите от правилното намерение.

Така, през цялото време прибавям още една и още една ”буква”, докато през мен не премине цялата книга Тора.

От урока на Рабаш, 29.10.2012

[91918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: С какво даряването на Тора се различава от получаването на Тора в контекста на празника Шавуот?

Отговор: Тора се връчва свише, а дали долу я получават – това е въпрос. Затова Шавуот се нарича празник на даряването на Тора: ако си изминал предварителните етапи на подготовка, ти се дава шанс – подаряват ти Тора и трябва да я приемеш, да я получиш при определени условия.

По описанието на събитията виждаме, че не е достатъчно просто да стигнем до планината Синай – трябва още да видим, че това е планината на ненавистта (сина). Казано иначе, връщаме се от дясната линия в лявата. Би ни се сторило, че това не ни е нужно след бягството от Египет, когато вече сме се отделили от егоизма. Но Тора не се дава просто така: трябва отново да събудя в себе си ”Египет” – своето зло начало – и заставайки срещу тази планина, да го съединя с Твореца, със светлината, която може да ме поправи.

И тогава виждам условия, проявяващи се срещу светлината и моя егоизъм, виждам какви отношения трябва да се установят между тях, за да може ”тъмнината да засияе като светлина”, за да може моят егоизъм да се уподоби на светлината, напълно обличайки се в отдаване.

За това безусловно трябва да получа много сили за отдаване отвън, защото ги нямам и няма да ги имам. Как да ги получа? Готов съм да се обединя с всички другари в условията на поръчителство и тогава това ще ми придаде връзка с общата сила за отдаване – с други думи, с висшата светлина или Твореца. Така се разкрива главното условие: ако го приемем, ще тръгнем към светлината, към живота, а ако не – тук ще бъде ”мястото на нашето погребение”. Това е условието за поръчителство – анулирам се единствено за да се обединя.

Ако приемам това средство, т.е. поръчителството и целта на творението – взаимното поправяне на всички желания за отдаване, до сплотяването в едно цяло на принципа ”Исраел, Тора и Творецът са едно”, тогава получавам методиката, ръководството, наречено ”Тора”.

А по-нататък навлизам в пустинята и започвам да се поправям. Всеки път ми се разкриват все нови части от Египет в лявата линия, всеки път намирам в себе си нарушения, грешки, злосторничество – и ги поправям, издигайки се на степента Бина. Когато все пак се изкача на това стъпало след ”четиридесет години в пустинята”, тогава ще имам право да работя с егоистичното желание, получавайки, за да отдавам. Това вече е работа в земята Исраел – т.е. в желанието устремено направо към Твореца (яшар – Ел).

Осъществявайки тези поправяния, построявам Храма – особен съсъд, в който привличам светлината, възвръщаща към Източника и към напълване със светлина. Така достигам до края на своето поправяне.

А след това веднага се пробуждат новите желания, които не се отнасят към Исраел. От къде са се появили в мен? Работата е в това, че аз не съм имал предвид всички желания, отбирайки и поправяйки само част от тях, за да включа Малхут в Бина, и нищо повече от това. Сега, когато се пробуждат желанията на самата Малхут, виждам, моят Храм стои в земята на Исраел, т.е. в Малхут, която се е присъединила към Бина. Но това не е достатъчно. Тъй като трябва да разпространяваме алтруистичното желание на целия свят, да върна Малхут от степента Бина на своя ”територия”.

По такъв начин, Третият храм ще се изгради от желанията на целия свят, които преминават през пълното поправяне. От тук е ясно: всички събития на нашата история са били само подготовка за окончателното поправяне, което ние днес осъществяваме.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Тора - No Comments→

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата “Шамати”,  19.01.2012

[66932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всички традиции и обичаи, приети в юдаизма, са отпечатък от духовни кабалистични действия – но само в земното, егоистично желание. Докато, истинското духовно действие се провежда в две сфери – в получаване и в отдаване.

След като сме загубили връзка с любовта към ближния, с отдаването, с висшия свят – то каквото ни е останало в рамките на този свят, това се нарича юдаизъм. В такъв вид се представя на човечеството науката кабала по време на изгнанието. Но за единици тя се е откривала в две сфери: в духовната и материалната.

Затова в религията съществуват всякакви обичаи и действия, изпълнявани по традиция. Вместо да ги изпълняват вътре в себе си, като духовни действия – те ги изпълняват външно.

Книгата „Шулхан Арух”, приета от вярващите като сборник от религиозните закони – описва духовните действия, но в материална форма. Когато там се казва „умий си ръцете” – това означава, че трябва да вземеш своя получаващ земен съд, наречен ”ръце”, и да го очистиш, потапяйки или умивайки го със светлината Хасадим.

Тя обяснява как да направим сватбена завеса (хипу) за обединяването с Твореца, как да отделим в духовното чистото желание (кашерното) от нечистото, как е правилно да се коли ”животното” – своя собствен егоизъм. Всяко действие прилагано от сутрин до вечер, отразява духовните процеси.

Затова ”Шулхан Арух”, описва целия човешки живот с най-малките подробности, от мига в който се е пробудил и благодарил на Твореца: с кой крак трябва да стане от леглото, как да се обува, как да се облича, отначало пропъхва дясната ръка – символ на желанието за отдаване, а после лявата – желанието да получава.

Всичко написано е обяснено подробно до най-малкия детайл, защото изхожда от поправянето на душата. ”Тяло” се нарича душата, и книгата обяснява, как да я поправим – как да я обличаме, измиваме, как да я ”храним”, т.е. как да я напълним, с какви видове светлина: със светлините Хохма и Хасадим и в каква последователност. Как трябва да благославяме различните видове ”храна” – видовете напълвания на желанието да се насладиш. На това е посветена цялата книга ”Шулхан Арух” (масата е сложена).

Някога, до разрушаването на Храма, на практика, целия народ е изпълнявал тези духовни действия – всеки на своето стъпало и работел над своята душа. Било му е ясно, какво означава това относно неговата душа и светлината. Но в момента, когато сме загубили връзката с духовния свят, и от стъпалото за отдаване сме изпаднали в егоистическо получаване, изгубили сме си душата, която можело да бъде поправена, извършвайки с нея всичките тези действия.

И затова, всички тези действия, хората започнали да извършват със своите тела, с тази земна плът, с материалния свят, с онази материална маса, на която се хранят – вместо да напълват душата си със светлина.

Ако отворим Талмуд, ние ще видим сборник от правила, които трябва да спазваме при общуването с другите: например, как да платиш на съседа си, ако ти или твоето животно му е нанесло някаква щета. Но под всичко това се подразбира духовни нива. Целият Талмуд е посветен на действията на човек, работещ върху поправянето на своята душа, но те се описват чрез животните, работата на полето – с такъв иносказателен език.

Ако ти се намираш в духовния свят, то ти е ясно, че това е написано за духовното, за душата. За теб този свят сякаш не съществува. Ти разбираш, че нищо не може да се поправи, изливайки водата редувайки ту на едната ту на другата ръка, и тези действия се извършват единствено в знак на подобие на материалния свят с духовния. Ако ти се намираш в духовния свят, то и материалния действаш така. Но материалното действие не поправя душата – това се нарича културна традиция, история на народа, навици от детинство приети от народа.

Но в действителност ние извършваме всички тези действия в своето вътрешно поправяне. Тоест, ние вземаме части от своето желание и с помощтта на такива действия ги издигаме по стъпалата от егоистично напълване към отдаване на другите и Твореца. Именно това се описва в ”Шулхан Арух”, и в това се състои цялата Тора, обучаваща как това да се направи.

Но откакто сме загубили духовната степен, то сме започнали да се отнасяме към това като към материални действия. Написано е: дясна ръка, лява ръка, бик, магаре – така буквално се възприема и изучава от народа като земни закони.

От урока по статия от книга Шамати, 29.05.2011

[44242]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Работниците на Твореца правят Тора суха

Съществува мнение, че същността на Тора се заключава в действията, а затова е достатъчно изучаването само на откритите части на Тора. Но е казано от мъдреците: “Каква е разликата за Твореца, как се убива животното – откъм тила или от към шията? Защото заповедите са дадени единствено за поправянето на творенията“.

А ако действията не се явяват подготовка към поправянето на егоизма, е все едно, че нищо не си направил със всичките свои заповеди в течение на целия си живот. Защото  “Заповедта без намерение е мъртва, точно както тялото без душа“.

Баал аСулам. Науката Кабала и нейната същност.

Причината за затъмнението и незнанието в нашето поколение е в това, че дори и работещите за Твореца са се отдалечили от науката Кабала, и затова цялото поколение се обърква по тяхна вина.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 57.

Ограничаващите се с изпълняване на обряди, не желаещи да разберат науката Кабала и смисълът на заповедите, правят Тора суха, предизвикват глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабежи в света.

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 70.

[42487]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Падението на поколението в наши дни е достигнало своя най-нисък предел и затова никой не усеща никакво задължение в поправянето на природата си. А който се занива с това, го изпълнява, защото е приучен на това в детството си, а не защото се стреми да разкрие висшето знание. И дори и да видят такава възможност, предпочитат да си останат на нивото на простото изпълнение.

Баал аСулам. При Хахам. Статия “Ценността на запаметяването”.

Горко на унижаващите Тора, с това, че се занимават само с простата Тора и нейните разкази. А народите на света говорят на Израил: с какво се отличава вашият Творец от нашия, и вашата Тора, защото нашата – също се състои от разкази за нашия свят. Няма по-голямо унижение за Тора, говорещата за висшия свят. И затова, горко на унижаващите Тора, със своите занятия, удължаващи изгнанието и страданията в света.

Рав Хаим Витал, “Въведение към книгата Ец Хаим”, част 1, 11-12

[42850]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

Ако изучава Тора заради възнаграждението на поправящата светлина, неговото учене е ефективно. Но ако забравя за тази цел в изучаването на Тора, то Тора не помага в създаването на желание за отдаване. Защото Тора без работа (по намерението да се поправи чрез светлината на Тора) е пуста (без светлина в нея).

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

Чудото при изучаване тайните на Тора е в това, че изучавайки я с понятие за любов, дори и човек да не я разбира с раума си, но нейното разбиране го възвишава, а след това го и просветлява със своята светлина.

Рав Кук. Орот Тора. Раздел 10, п.10.

[43572]

Filed under: Без категория, Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Ако някой облекчава страданията на човек, отделя ли го с това от духовното?

Отговор: Човек, сякаш ще страда по-малко, но тогава в него няма да възникне въпросът, защо идват страданията. Излиза, че желаейки му добро, аз трябва да го накарам да страда?

И така, ето най-главната, основната заповед на Тора е „възлюби ближния като себе си”. Просто се постави на мястото на този човек. Да кажем, помисли, как би постъпил със своя малък любим син, и тогава няма да сбъркаш

От 7-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41468]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Защо при жените винаги има разногласия със свекървата?

Отговор: И двете жени имат голямо желание да властват над един и същ мъж. Известно е от Тора, че по-рано всичко е било обратно.

Преди да се ожени, мъжът е довеждал своята невеста в дома на родителите, при майка си, където тя се е „варила” в привичната за него среда. По такъв начин жената е разбирала характера на своя бъдещ мъж и е получавала от неговата майка цялата информация за него, за да се присъедини правилно към него.

Мъжът се намира между двете жени – своята майка и своята жена (висшата, бина и нисшата, малхут). Ето защо за мъжа е естествено да се отнася към жена си в някаква степен, както към майка и често пъти да вижда в жена си своята майка.

Всичко това действително слиза в нашия свят от духовния свят, така че на жените се налага да прощават на своите мъже за това, че те са такива.

От лекцията в аудиторията “Кабала на народа”, 08.03.2011

[40825]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Може ли кабалистът да се придържа към две идеологии едновременно и в същото време да бъде религиозен човек?

Отговор: Не, не може. Кабала взема връх над религиозната идеология. Кабалистът може да изпълнява всевъзможни религиозни обичаи, вследствие на своето възпитание или култура – като традиции на своя народ. И мисля, че си струва да прави това – не пренебрегвам религията.

Но тя не би трябвало да замени кабала, защото най-важно за човека е да постигне разкриване и сливане с Твореца. А всичко, което пречи, трябва да бъде отстранено от този път.

Пречи не самата религия, а лъжливата представа за нея, че може да замени постигането на Твореца и, че вместо духовно разкриване, е достатъчно да бъдат изпълнявани някакви материални действия – моли се така, както е написано и това е достатъчно.

Но всъщност, изобщо не е така. Казано е, че „всички трябва да познаят Твореца, от малкия до великия” – за нас е необходимо да постигнем сливането с Него. И на думи, всички са съгласни с това, защото така е написано и е невъзможно да се отрече. За всички е ясно, че главното правило на Тора е любовта към ближния, като към самия себе си. Но навсякъде само говорят за това, а не го прилагат в живота.

Никой не знае какво представлява сливането с Твореца, как да се приближи и да стане подобен на Него. Тоест проблемът е в това, че религията е заменила науката кабала след разбиването на Храма, когато народът на Израел паднал от духовното ниво на материалното и на него му останало да изпълнява в памет на предишните духовни действия само физически действия – като традиция.

Сега, трябва да се издигнем обратно на духовното ниво и да добавим към тези традиции на народа постигането на Твореца. А религията един вид спира човека и му казва, че са достатъчни само механичните действия, изпълнявани от религиозните хора.

Но на много места е написано, че само материалните действия не са достатъчни и „Творецът не се вълнува от това, как убиват животното – по кошерен начин или не, а заповедите са дадени, за да се поправят чрез тях творенията”. Тоест действието трябва да бъде допълнено с правилното намерение, а намерението е най-главното. – именно това е човекът. Важни са неговите мисли, желания, а не самото действие, което религиозният човек обикновено изпълнява по навик – възпитан е така още от детството и изобщо не се замисля. И тогава, в това няма абсолютно никакво поправяне.

Затова, ние искаме към традициите, към обичайния начин на живот, към онова, което се нарича религия, която възприемаме като култура на народа, като обичай, да добавим „работата за Твореца”, тоест вътрешната работа на човека, поправящ своите желания, за да стане подобен на Твореца (Адам, човек – означава „подобен”).

Всеки човек – светски или религиозен, трябва да разбере, какво може да добави кабала към неговия живот – тя добавя разкриването на Твореца, на висшата сила, която управлява всички. И когато я видиш, разбереш и почувстваш, тогава ще се научиш как да вървиш напред и да не грешиш – както в този, така и в „бъдещия”, духовен свят, който се разкрива пред теб.

Ние постигаме разкриването на Твореца не заради религиозните действия, а защото се съединяваме с останалите. Но тези действия не се отменят – те са просто като клонка, символизираща духовния корен и човекът може да остане в тази култура. Това е обичай, който не пречи на постигането, но и не му помага. Просто ти напомня, че съществуват духовни действия и затова се е съхранил през годините на изгнание.

Творецът не се вълнува от твоите физически действия – за Него е важно какво намерение влагаш в тях.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 20.02.2011

[35864]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Всичко се случва в човека. По духовния път той започва да вижда, че не съществуват никакви сили извън него. Силите на природата, силите на групата – всичко се намира в него, всичко се отнася към него. Тогава групата влиза вътре, силите на другарите се проявяват отвътре и той все по-ясно и по-ясно вижда, че всичко зависи от порядъка на неговите свойства.

Например седмичната глава на Тора („Мишпатим”) ни разказва за съдебните предписания. Тя забранява женитбата при определени обстоятелства, съвокупление с животно, да крадеш, да съдиш несправедливо и т.н. Всичко това се отнася към вътрешното „съдебно разбирателство”: човек трябва да строи правилни отношения със своето „животно”, със своя „крадец”, с „чуждата жена” в себе си. Всичко е вътре.

Изграждайки силите на своята душа, аз продължавам да виждам външния свят, но вече чувствам, че силите на външните обстоятелства се намират в мен самия. Аз стогам до това, усещайки все по-ясно, как се променя моето отношение и как то ми рисува истинската картина.  Започвам да виждам външния свят като копие, проекция на вътрешните си свойства. Аз и само аз, вътре в себе си, променяйки отношението на силите, свойствата и желанията, променям картината на света. И тогава се променя целият му облик.

Аз все по-ясно виждам, че тази картина се формира и очертава единствено от мен. И няма друга картина – аз я възприемам такава.

Човекът работи вътре – със своите желания, намерения, със своето отношение. Именно така кабалистите съветват да се отнасяме към всичко, което е в нас. Човек дели себе си на 613 части-желания и вижда, че вътрешният му свят, както и външният, се променят. Променя се отношението, променя се света.

Всичко сега е вътре в него и човек достига до истинската картина. Всеки път той моли за нови сили на отдаване, за да се добере до истинската форма, доколкото е възможно това.

И в него винаги има само едно средство, за да се качи на следващото стъпало – обкръжението: учителят, книгите и групата. Той строи от тях онова място, от което получава сили за промяната, формата на промяната – и се движи напред.

Така постепенно, благодарение на тази работа, цялото огромно наслаждение по части, „парче по парче” преминава под балдахина на свойството отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да направиш в състояние, когато нямаш никакви сили, нищо не ти влияе и не знаеш какво да правиш?

Отговор: За това е написано в седмичната глава на Тора: „И заридали те от тази работа”. След като човек стигне до усещането за собственото си безсилие, остава му само да моли.

Преди това, той се е смятал за голям и умен, за разбиращ. Мислел е, че ще може да напредне, непрекъснато добавяйки знания, усилия и действия. Но, ако до дадения момент е извършил достатъчно действия, на него му разкриват, че с това нищо няма да постигне.

Тогава защо да ги извършва? За да постигне, че «така ти нищо няма да постигнеш». За да стигне до състоянието на опустошеност, човек трябва да вложи много, много сили.

Аз работя и си мисля: «Сега, със своя труд изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес», придобивам знания. Скоро ще разкрия всичко – ще видя и ще започна да чувствам.”

Аз влагам все повече сили, още по-дълбоко навлизам в ученето – и изведнъж откривам: „Колко съм вложил, а какво постигнах?!… Аз нямам нищо… И какво оттук нататък? Какво ще стане с мен?!”. Не знам, но съм готов да заспя като умрял – само ми дайте приспивателно, за да спя през цялото време и да не ставам.

Така се чувства човек в този момент – лишен от всякакви сили. Защото започва да разбира, че по този начин нищо няма да постигне. Отначало, той дори не знае това, и само чувства, че няма никакво желание. После, все пак се пробужда и продължава.

Но в някакъв следващ момент започва да разбира, че само със свои сили няма да успее, и тук му е необходима висшата сила: „Ако Творецът не дойде и не ми помогне, аз самият не съм способен нищо да направя”.

Но той започва да мисли така само, след като 15-20 или 30-40 пъти се е опитвал да напредва със собствени сили – и всеки път е получавал разочарование, изпадал е в  отчаяние. Това се нарича „години на египетското изгнание” – докато не „заридаят те от тази работа”.

За своето его, аз изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес”, а за човека в мен, желаещ да постигне духовното – това са нещастни бедни градове, където всичко е празно и нямам нищо от това. Аз започвам да се раздвоявам.

Какво, като притежавам знания и разум, като мога красиво да разсъждавам за науката кабала, и като че ли всичко разбирам? Но това нищо не ми дава. На практика – в мен го няма духовното. Мога да разказвам за него денонощно, но постигам ли го или просто говоря? Май просто говоря…

Тогава, човек разбира, че тук трябва да има само помощ свише, някакво висше разкриване, висша сила – нещо, което не му е подвластно, и че с това, което има, не е възможно да постигне духовното. Тогава, той стига до истинския вик – „и заридали те от тази работа”.

Това е сложен път. Човек трябва много пъти да премине през такива състояния. Само обкръжението  може да му помогне – нищо друго. Обкръжението може да го поддържа и да го опази, да ускори развитието му. Иначе, кой знае кога отново ще се събуди – ако не с помощта на обкръжението, то чрез смяната на «решимо» (информационния ген), когато към него проявят милост свише и му дадат ново състояние. Но никой не знае, кога ще се случи това…

Затова, когато човек се намира в добро състояние, когато светлината му свети и има сили, трябва колкото се може по–силно да се свърже с обкръжението, та по време на слабост да получи обратно от него, вложените преди това сили. Тогава, той ще премине през падението като по инерция – и отново ще започне да се издига, защото преди това е набрал скорост.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво са „буквите” в духовен смисъл?

Отговор: Буквите са сили, свойства на висшето въздействие на Малхут. Сама по себе си Малхут е събиране на всички души. Тяхното обединение трябва да поеме всичките 22 букви и 5 от техните крайни форми (МАНЦЕПАХ), включително техните всевъзможни форми в Тора: започвайки с първата дума „в началото (Берешит)” и завършвайки с последната дума „Исраел”.

Въпросът е: каква е основната буква, основният „сигнал”, която, получавайки я, човек със сигурност ще достигне поправяне? Дори свойствата, интегрирани в структурата на Бина, която управлява цялото поправяне, и дори формите на общуване с Твореца и връзката с Него, която е включена в Бина, като самех (ס) и мем (מ), не ни гарантират успех.

Буквата самех обозначава горната част на Бина. На пръв поглед, какво може да е по-възвишено от това? Тя не желае нищо за себе си и се нуждае само от отдаване, желае само да бъде включена в Отдаващия, да съществува над своите желания, без значение от вътрешните изригвания.

Буквата мем съдържа в себе си самех, а освен това е напълнена с желанията на другите да може да им отдава. Какво повече може да има, ако вече нищо не желая и особено, ако аз се грижа за всички останали, подобно на майка?

Свойствата на самех и мем отговарят на всички условия на отдаване: те съответно съответстват на съжаление от страх и съжаление от любов. Защо не можем да бъдем поправени чрез тях? Какво липсва?

Това, което не достига, е буквата бет (ב) символизираща благословение, т.е. чудотворното свойство, особена сила от висшето. Тя ни показва, че нищо не е от значение: нито разума, нито сърцето, нито времето прекарано в учение, нито, честно говорейки, нещо, на което можем да му направим разчет. Нито едно от тези неща не ни вкарва в духовния свят.

Това е главната идея на статията за буквите от „Предисловие към книгата “Зоар””: ние се нуждаем само от благословия.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 14.12.2010

[29723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Защо в Тора всичко като че ли съществува поотделно: отделно Ейсав, отделно Яаков, Яаков се страхува от Ейсав…

Отговор: Някога се занимавах с музика. Какво виждаш, когато гледаш в нотите? Ти виждаш това, което трябва да възпроизведеш. Там са изобразени знаци: тактове, ноти, паузи, пиано, форте… Всичко това е насочено към този, който трябва да изпълни това.

Аз отварям Тора. В нея е написано: Яаков, Ейсав, Исраел, Шхем, Бенямин, Дина… За какво става дума? Става дума за нотите, които трябва да изсвиря. Тези ноти са моите вътрешни свойства, силите, съществуващи в мен, които се наричат ангели.

Ангелите – това са силите на природата, които ми е дал Творецът, за да мога с тяхна помощ да организирам себе си и да стана равен на Него. Защо трябва да направя това? Защото благодарение на това, аз ставам независим, действително придобивам статуса на Твореца.

Ето защо Тора се нарича и светлина, и инструкция. Аз чета тази инструкция и в съответствие с нея, работя. Яаков, Ейсав, Дина, Шхем, магаре – всичко това са силите на моята душа, а Тора ми разказва, че аз съм длъжен да работя с тях.

Тя ми описва именно тези процеси, които съм длъжен да изпълня, взаимодействието на нейните персонажи – това съотношение на нашите вътрешни свойства, нашите желания.

Когато чета, аз буквално чувствам, как тези свойства се преплитат в мен, преминават всевъзможни изменения, как работя с тях, как съм длъжен да ги съединя и до какво, в крайна сметка, трябва да стигна.

Аз гледам на текста така, както ти гледаш нотите, по които можеш да пееш или да свириш даже сега, без инструмента на своите вътрешни струни. Само така ние трябва да възприемаме Тора и само за това е дадена тя.

От програмата ”Седмична глава”, 18.11.2010

[29343]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - No Comments→

Не е важно какво точно четем – книгата „Зоар”, „Вавилонския Талмуд” или Библията (Тора). Всички свети книги разказват за света, който не усещам, в който нищо не разбирам. А аз не разбирам нито един, дори най-малкия негов детайл.

Как работи разумът, „разбирането”? Когато в моя разум има модел на онова, което виждам, за което слушам или чета, тогава ще мога да събера и подредя в себе си картина, съответстваща на ставащото извън мен.

Но при изучаването на кабала, това е невъзможно. Аз нямам нито един подходящ детайл. Как тогава ще мога да съставя някаква картина?

Да допуснем, кажа, че З”А” е „10”, а „Малхут” – „5”. Колко е по-малък З”А от Малхут? 10 – 5 = 5. Прекрасно, значи ти знаеш! Но какво знаеш? Разбираш ли какво е З”А? Не. А какво е Малхут? Не. А какво е 5 – разликата между тях? Също не. Тогава какво знаеш?

Но ние изучаваме тези понятия, тъй като това са висши корени и те въздействат върху нашата точка в сърцето, разширявайки я. Това е единственото възможно действие от цялата наука кабала, извършвано върху нас – намиращите се зад границите на висшия свят.

И затова, както казва Баал аСулам в „Предисловие към Учение за Десетте Сфирот” (п.155), кабалистите са задължили всеки човек да изучава науката кабала, тъй като в това действие се крие светлината, връщаща към Източника, към Твореца.

Цялата Тора е била написана без запетайки, точки и разстояние между думите – от самото начало до края е имало непрекъсната последователност от букви. Буквите са желания/келим. Свойствата за отдаване и получаване, Хасадим и Хохма, намирайки се помежду си в особена връзка, изграждат формата на буквите.

А аз, трябва вътре в себе си, от своето желание да създам същите свойства, келим. Когато моето желание започне да пребивава в свойствата Хасадим и Хохма, тогава то ще приеме и такива форми на буквите.

Тези свойства ще бъдат в мен – като 22 набора от духовни щампи. От тях, аз ще мога да съставям думи – действия, а от думите – фрази, завършени програми.

Ти трябва да уподобиш своето желание на тези символи. Кабалистите са ни предали тази информация във вид на символи, за да можеш, от своето желание да направиш същите форми, както е написано в Тора, започвайки от първата буква „бет” (първата буква на думата „Берешит” – „В началото”) и до последната – „ламед”.

Вземи своето желание като тесто, моделирай от него тези форми и в резултат ще получиш себе си напълно поправен.

От урок по книгата „Зоар”, 23.11.2010

[27421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал а-Сулам. Изгнание и освобождение (конспект)

Хармония между религията и закона за развитието или сляпа съдба

„Сред тези народи няма да намериш ти покой и няма да има отдих за твоите крака”

„И замисленото от вас – няма да се случи онова, което казвате вие: „Ще бъдем като другите народи, като племената на другите страни”

Народът на Исраел не може да съществува в изгнание. Той няма да намери там покой, подобно на останалите народи, които се смесили с другите и се разтворили в тях без следа.

Не е такъв народът на Исраел. Няма да намери покой сред народите – докато не „пожелаете оттам Твореца”.

Ако си мислим, че това е случайност и съдба, тоест само едно лекарство – отново ще ни изпратят бедствия в такава степен, че да видим, че те не са случайни, а е Висшето управление.

Благодарение на приемането на науката кабала, нашето развитие е протекло по-бързо, от това на другите народи. И затова, на нас е възложено задължението да вървим напред и да поправяме себе си.

Но тъй като не сме продължили да се поправяме, а сме поискали да добавим също и себелюбие, страст към богатството и господство на силата, както е при другите народи, това довело до разрушаването на Първия Храм.

А тъй като науката кабала е забранила всичко това, ние сме я отхвърлили и сме приели нравите на съседите, за да се наслаждаваме на живота.

И силите на народа се разделили – някои последвали егоистичните царе и сановници, а други  – кабалистите. И този разкол продължил до разрушаването на Храма.

А по време на Втория Храм, това разединяване станало още по-забележимо заради егоистичните ученици, които се разбунтували срещу задълженията на алтруистичното намерение лишма, тъй като не искали да излязат от егоизма.

И те създали съобщество – секта на садукеите, на богатите и знатни хора, утоляващи своите силни желания.

Те воювали с прушим (излезлите от егоизма), навлекли Римското царство на Исраел и не пожелали да сключат мир с окупаторите, както ги съветвали кабалистите. В резултат, Храмът бил разрушен, а народът на Исраел изпратен в изгнание.

Разликата между светските идеали и религиозните

Светският идеал произтича от човешката природа – извисява себе си, подобно на човешката природа.

Духовният идеал произтича от Твореца – извисява себе си над човешката природа.

Основа на светския идеал е признанието. Човекът действа, за да се прослави в очите на хората, дори ако те не знаят за него.

Духовният идеал е той да се прослави в очите на Твореца и затова човекът се извисява над човешката природа.

В изгнанието, докато съхраняваме намерението лишма, в нас остават сили. Но егоистите надделели и ние сме загубили целта на живота, променяйки я на егоистични цели.

Вместо да отдават икономическите излишъци за благото на обществото, те ги прахосвали за прелестите на живота.

Науката кабала, законът за естественото развитие и сляпата съдба вървят ръка за ръка. И затова, причината за всички наши несгоди в изгнанието се явява злоупотребата – ние сме злоупотребили с Тора. Ако бяхме съхранили духовната цел (обединение и лишма), с нас не би се случило нищо лошо.

Съгласуваността и единството между науката кабала и сляпата съдба и извършване на човешкия разчет.

Като следствие, ние сме длъжни да кажем на своите беди: „Достатъчно!”, и да направим човешки разчет също и на нашата земя – нямаме никаква надежда да се задържим на тази земя в качеството си на народ, докато не приемем работата с намерение лишма, а не заради себе си.

Ако не приведем себе си в ред, тогава ще бъдем принудени да направим много повече кръгообороти от другите народи. Защото природата на развитите е такава, че всеки, който разбира – не скланя глава и не познава компромиси, а държи на своето.

Това е психологичен закон, който виждаме в народа.

Макар да предполагат, че противоположната страна ще разбере опасността и ще приеме тяхното мнение, природата на развитите е такава, че няма да отстъпят един на друг заради опасността и няма да се откажат от реализирането на своите стремежи.

Затова, докато не извисим своята духовна цел над материалния живот, няма да имаме и материално възраждане.

Защото ние сме носители на идеята. В нас не могат да съществуват духовното и материалното. И макар да сме затънали в материята, няма да се откажем от идеята. И затова ни е необходима духовна цел.

[25856]

Filed under: Баал Сулам - No Comments→

Въпрос: Ако Творецът винаги се намира в съединението между нас, как е възможно да се обединяваме и заедно с това да забравим за Твореца, да загубим пътя?

Отговор: Какви форми на обединение можем да създадем и при това да изгубим пътя? Каквито си искате! Нима руснаците не правиха това? Правиха го.

Нима фашистите не правиха това („фасио” на италиански значи „обединявам”, „свързвам в едно”)? Правиха го! Кибуците, Спарта, армиите, вегетарианците, фундаменталистите – съществуват всевъзможни форми на обединение.

Затова обединението трябва да бъде добре изяснено, проанализирано и изпълнено – не от нас, а от висшата светлина.

Преди всичко трябва да се съблюдава принципа „Аз съм първият…”, „краят на действието е в изначалния замисъл”. Аз трябва да се движа в посоката към Твореца, а не просто по човешки да се стремя да постигна отдаване и любов между нас.

В нас трябва да господства не силата на егоизма, а силата, която стои по-високо от егоизма, затова и цялото напредване се извършва чрез вяра над знанието, над ненавистта, а не вътре и с помощта на ненавистта.

Ние се ненавиждаме един друг, но съществува друг, когото ненавиждаме още повече. Затова се обединяваме и общата ненавист ни съединява един с друг, за да възненавидим още по-силно този, трети, и да го унищожим.

Съществуват немалко възможности да сгрешим. Ето защо трябва да използваме Тора – инструкцията, която винаги довежда светлината до теб, и светлината те изправя, а не ти сам.

Нито в разума, нито в чувствата, нито в едно действие по пътя на изправянето, ти никога не използваш това, което е в теб, само светлината, възвръщаща към източника. Ти нищо не можеш да прибавиш към това, освен опитите да отмениш себе си.

Ако анулираш себе си, ти даваш възможност на светлината да работи над теб и да създава от теб правилната бъдеща форма. В противен случай светлината ще направи от теб неправилна форма, за да можеш, чрез страданията, да разкриеш правилната методика, която не си разбрал по-рано.

Светлината действа постоянно. Въпросът е в това дали са противоположни един на друг светлината и желанията, или не са – а това определяш ти.

Това е и решаващата точка, точката на свободен избор, и единствено групата може да ти помогне правилно да се подложиш на светлината. А светлината свети постоянно и ти постоянно си длъжен да се проверяваш в групата.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[25010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как можем на Конгреса да съчетаем вътрешната атака с грижата за новодошлите и за целия свят?

Отговор: Първо, аз не се съсредоточавам върху целия свят, а върху участниците на Конгреса. Всеки човек, който е там и на когото сърцето му е там, участва заедно с нас.

Конгресът е събиране на всички сърца, които са готови да се обединят, за да постигнат подобие на формата с Твореца. Ние изграждаме и съединяваме желания, за да станем подобни на Твореца,  за да Го разкрием.

Всички наши желания са насочени към обединението в едно, за да достигнем до взаимно отдаване. В това отдаване, ние ще разкрием висшата светлина, Твореца, в съответствие със закона за подобие на формата.

Аз мисля само за хората, които участват в това. Даже ако някой не участва много, като малко дете, той въпреки това е част от Конгреса. Междувременно, целият останал свят остава извън моето полезрение.

Разбира се, ние ще разпространим информацията чрез масовите медии, но аз чувствам само онези, които искат да бъдат част от тази задача. Конгресът е действие на вътрешно разпространение между нас. Това е нашето взаимодействие, нашето споразумение, нашето поръчителство, приемането на Тора. Ние не го правим, за да кажем нещо на света. Нашите действия са насочени навътре – ние не се разсейваме, обръщайки внимание на външното.

На Конгреса заставаме пред нашата обща задача сякаш заставайки около планината Синай. От Египет излизат „племена от роби” и те бягат в тъмнината, нищо не знаейки или не разбирайки. Те дори не знаят накъде бягат. Вместо почест, има бягство; вместо увереност, има страх и безпомощност. Но това усещане е правилно и хубаво.

След това те достигат до планината Синай, разкриването на омразата и вземат решение да атакуват, да се изправят срещу нея, защото нямат никакъв друг изход. За никого няма изход; той трябва да реши тук и сега и да желае това да се случи. Всеки човек трябва да иска това да се случи с всички сили. Как ще се случи? Това не е мой проблем. Творецът ще завърши започнатото от мен, но аз трябва да го искам.

Дори ако не съм съгласен в дълбината на сърцето си, дори ако съм изплашен, аз ще крещя като дете, сякаш действително не мога да оцелея без поръчителството.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→