Въпрос: В устната Тора е казано, че фараонът изпраща на народа на Израел своите шпиони. Какво се подразбира под “шпиони”?

Отговор: Шпиони са всички мисли и желания, които започват да се пробуждат в човека в процеса на неговата духовна работа, напомняйки му за предишния живот: за житейските радости, грижата за собственото благополучие, за участието във всички действия на материалния свят. Всекидневната рутина изведнъж става много желана и ти се струва сладка, привлекателна, топла и надеждна.

Въпрос: Казано е, че народът все пак е издържал натиска на шпионите и част от тях убил, а част отблъснал назад. Какво в мен е това “убиване на шпионите”?

Отговор: Всички възникващи в нас егоистични намерения, желания и мисли трябва да се убиват, тоест да се разкъса връзката с тях, да се изхвърлят от главата, и тогава те умират. Колкото повече мислиш за нещо, толкова повече захранваш с енергия този обект и той няма да те напусне.

Още повече, не трябва даже да го ненавиждаш, така ти също го подхранваш, радвайки ненавистта. Например, когато двама човека се ненавиждат един друг, у тях възниква вътрешен подем, усещане за борба, живот. А когато ти просто “отрежеш” своята ненавист към някого, преставаш да я усещаш и така я спираш.

Ето защо, насочвайки се точно към целта, ти “убиваш” всички свои животински желания и мисли, които през цялото време ти идват, стараейки се да те отклонят от духовния път.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 23.04.2014

[151694]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

 „Ако жената зачене (тазриа) и роди момченце.” Жената – това е Малхут, раждащата душите. „И роди момченце” – т.е. мъжкото и женско начало не са включени едно в друго, както се случва в онзи свят, където душите се раждат с мъжко и женско начало.

Защото низсиште със своите грехове довеждат Малхут до това, че мъжкото и женско начало на душите не могат да се обединят в онзи вид, в който те се спускат отгоре по двойки, мъжкото начало с женското.

Затова е казано: ”И роди момченце” – понеже в този свят е разкрито само мъжкото начало, невключено в женското. („Книга Зоар с коментар на Сулам“. Глава „Тазрия“, п.23)

В духовния свят мъжкото и женско начало – свойството отдаване и свойството получаване – се намират в правилни състояния. Те са взаимно свързани помежду си и се допълват едно друго, т.е. зачеват и раждат новия живот от своята лява и дясна линия. Но доколкото зачеването и раждането не се случват едновременно, поправянето се осъществява сменяйки се. Затова жената ражда и мъжката, и женската страна.

Жената – това е висше стъпало, което побира в себе си решимото (духовните гени) и ги развива в себе си. По такъв начин се ражда душата, но само при условие, че нашето тяло, т.е. нашите желания съпътстват целия духовен процес.

В хората от нашия свят души няма, на материално ниво – това е животинска субстанция. Ако искаме в нас да има нещо човешко, ние трябва да развием своята душа, тогава ще се наричаме „човек”.

Във всеки от нас има духовни гени и ние можем да способстваме за тяхното девет-месечно вътре-утробно развитие в Малхут, издигайки там нашите желания и въжделения и правейки всичко, за да се развиват нормално духовните гени. В крайна сметка, от така нареченият девет-месечен духовен период – девет последователни процеса, които преминават над тях – се образува душата.

Затова на животинско (материално) ниво ние трябва да съществуваме в онзи вид, в който ни кара да функционираме природата, историята, обществото и т.н., а всичко останало да се пренасочва над това, заради развиването на духовния ген.

Въпрос: В духовния свят мъжкото и женското начало са свързани, а в нашия свят всичко е разпиляно, разбито, разделено, ражда се отделно. Това означава ли, че ние трябва да съединим тези две начала и да се върнем към духовното състояние?

Отговор: Всички духовни сили са устремени към това, да се реализират духовните гени на всеки човек и от тях да се създаде един единствен организъм, една единна душа. В нея няма никакво разделяне – тя е една и е подобна на Твореца!

Във висшия свят няма понятие „женска душа”, „мъжка душа”, защото там цари пълна хармония на взаимно допълване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138672]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Не осквернявайте душите си с никакви пълзящи и не се осквернявайте с тях, защото ще станете нечисти. Тъй като Аз съм Бог, Всесилен ваш, освещавайте се и ще бъдете свети, тъй като Аз съм свят и не осквернявайте душите си с никакви гадове, пълзящи по земята. Тъй като Аз съм Бог, който ви изведе от страната египетска, за да съм Всемогъщ. Бъдете свети, тъй като свят съм Аз. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:43-11:45) 

Ако използваме всичките си желания, поправяме ги правилно, ще достигнем стъпалото на светостта – пълното отдаване и любов към ближния.

В Тора постоянно се повтаря: ”Аз ви изведох от Египет”, защото да излезеш от собствения си егоизъм може само под въздействието на Висшата светлина. От нас се иска само желание.

Всички глави на Тора оповестяват за служене на Твореца, за духовните закони, за проявата на егоизма във всичките му форми и тяхното последващо поправяне. Егоизмът може да се изразява на всеки език: с езика на музиката, на думите, картина, танц – с каквото поискаш.

Главното е да го разберем правилно, да го поправим с помощта на Висшата светлина и да го употребим в правилния му вид – за отдаване и любов. Тогава ще станем като Твореца: ”Тъй като Аз съм Бог ваш, освещавайте се и ще бъдете свети”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138346]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И всяка гад, която пълзи по земята, това е мерзост и не трябва да се яде. Всичко пълзящо по корем и всичко, което ходи на четири крака, и всякакви многокраки от пълзящите по земята не яжте, защото това е мерзост. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:41-11:42)

Пълзенето по земята по корем – това е най-ниското стъпало на егоистичните желания. Невъзможно е да бъдат повдигнати до ниво за ползване – употребявани за храна.

Понеже какво означава храна, прехрана? Ти взимаш желание от животинско ниво и го използваш за оживяване на човешкото ниво. А този вид желание дори не се откъсва от земята (от егоизма). Но всичко това са алегорични картини. Всъщност, трябва просто да откриваш в себе си такива желания и да ги сортираш.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138344]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Ако всички сме съединени в една интегрална система, ако сме включени един в друг, то може ли да се окаже, че моята болест съвсем не е моя?

Отговор: Разбира се, всички ние боледуваме за някого, само че не ни е известно за кого, защо и как?

Дори повече от това, да допуснем, че теб те боли крака. Нека изолираме кракът от главата, която се явява център за усещане на болката. Ти ще престанеш да усещаш болката, дори ако ти пилят и режат крака. Всичко се усеща в главата, а не в другите части на тялото.

Затова нито един човек никога не боледува заради себе си. На него му се струва, че чувства болка в тялото си, а всъщност така се проявява в него усещането за лошата връзка между него и останалите.

Реплика: В Тора е казано, в такива случаи трябва да се обръщате към коена. Да допуснем, че аз имам язва и отивам не при специалист, а при коена.

Отговор: Коенът гледа: ”Какво сте нарушили, татенце? Да, тук при вас нещо не е наред!”.

Тоест той вижда нарушаване на равновесието. Това е като алопатията, само че не народна медицина, а природна – енергийно затворена по конструкция и мисъл, по вътрешната взаимовръзка, по течението на всички сили. Тъй като тялото на човек включва в себе си целия космос.

Истинският лекар (коенът) разбира всичко това. Коен – това е висше стъпало от развитието на човека и затова може да вижда всички несъответствия, които възникват вътре в човек, да разпознае на какво ниво се намират и в какво се състои лечението.

Първоначално, лечението се състои в това, болният да се отдели от другите, защото е невъзможно да се поправи неговата връзка с останалите от стана, с останалата група от хора, ако той се намира в такова повредено състояние.

Седем дни – Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е пълното откъсване от хората, в течение на което изолираната област (сила), се поправя от екрана. След това тя може отново да се върне към правилно общуване с останалите. Така се отстранява корена на болестта и всичко минава.

Така трябва да се лекува всичко, до най-малкия проблем, до заключението, че ”всичко е от нервите”. Нищо друго няма. Поправи взаимоотношенията си с останалите хора и ще видиш, че всички болести ще изчезнат! Това се повтаря на всички нива, но една част се проявява на нивото на нервната система, част в кръвоносната система, лимфната система и т.н., докато не се разруши целият организъм. Всичко това е отражение, копие на външните взаимоотношения. И науката говори вече за това.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 18.02.2014

[140179]

Filed under: Духовна работа, Здраве, Тора - No Comments→

Само тези не яжте от преживните и имащи раздвоени копита: камила, която е преживно, но няма раздвоено копито – тя не е чиста за вас. И заек не яжте, независимо че е преживно, но няма раздвоени копита – не е чист за вас.

И свиня не яжте: независимо, че копитата ѝ са раздвоени и сцепени, но не е преживно – нечиста е за вас. Месото им не яжте и до трупа им не се докосвайте – нечисти са за вас. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:4; 11:6-11:8)

Това е точно изброяване на онези желания, които не могат да бъдат поправени до Крайното поправяне.

От една страна, те имат много от признаците, годни за използване на желанието за отдаване. От друга страна, е невъзможно да бъдат поправени, защото е необходима твърде голяма светлина, която за сега не можем да получим.

Това ще може да стане едва след като поправим всички останали желания на неживата, растителната и животинската природа вътре в нас. Тогава в поправено състояние ще можем да използваме желанията, наричащи се камила, свиня и т.н.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138107]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И говорил Бог, обръщайки се към Моше и Аарон, казвайки им: ”Така кажете на синовете на Израел: това са животните, които можете да ядете от всички животни на земята. Всяко живо същество с раздвоени копита, с разцепени копита и преживящи – можете да ядете. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:1-11:3)

Животните се наричат ”кашерни”, тъй като са годни за ядене, ако копитата им са раздвоени и  храносмилателната система е обратна (преживен). Тези явления символизират свойствата на духовния свят.

Когато искаме да поправим нашите желания, то първо правим съкращение на тях, а след това разделяме на Галгалта ве-Ейнаим и АХАП – на желание за отдаване и на желание за получаване. Това разделяне се нарича ”парса”, олицетворяваща раздвоените копита на животните. При това, Галгалта ве-Ейнаим се намира над парса, а АХАП – под парса.

Процесът на хранене и преживяне говори за това, че между Малхут и Бина през цялото време съществува връзка, протича постоянно взаимодействие: издигане на желанието в Бина с цел поправяне, и обратно завръщане в Малхут.

Човешкият организъм е създаден на същия принцип. От животните най-типичен представител за правилно храносмилане е кравата. За разлика от хищниците, които гълтат храната, кравата постоянно преживя и се оригва.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138103]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Във Вселената не е създадено нищо освен желание, което постепенно преминава през осъзнаване на злото. В това желание има експертна точка, явяваща се като основа за броенето, откъдето човек гледа на самия себе си сякаш отстрани и вижда, че е съставен от многобройни желания, свойства, мисли. Той започва да ги сортира, да оправя всичкия ”боклук”, намиращ се вътре в него.

И когато започне да ги сортира, се сблъсква с много неприятни открития, защото всички се явяваме абсолютно порочни, дребнави егоисти. Но ако той прави това специално, за да може после да сортира всичките си пороци и да започне да ги поправя, то тогава тази работа му доставя радост. Тъй като той вече предвкусва как по-нататък ще ги поправи и ще се издигне над тях.

Така ние преминаваме през етапите на духовното поправяне: първо, разкриваме всички наши желания и ги разпределяме по нивата на неживата, растителната  и животинската природа, а след това постепенно ги поправяме по тези нива.

Когато в Тора се говори какво можем да консумираме и какво не, то се има в предвид, какви желания и в какъв вид можем да ги преобразуваме, така че с тяхна помощ, в поправен вид (не заради себе си, а за отдаване и любов) да се издигнем първо към ближния, а след това към Твореца.

Тези желания се явяват инструментите, степените, с които ако работим правилно, ние ще се издигнем над тях.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[138029]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, и на останалите негови синове: “Защо вие не сте изяли тази грехоочистваща жертва (месото) на святото място? Тъй като тя е Светия Светих и тя ви е дадена, за да поемате вината на себе си, вината на обществото за изкупление пред Бога. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:17)

Употребата на месо – това е много високо ниво, което е разрешено да постигнат дори не от всички коени.

В духовния парцуф се различават пет нива: мозък, кости, сухожилия, месо и кожа. Достигане на състоянието, когато започвам да изяснявам четвъртото ниво на егоистичното желание на нивото на коен, се нарича изяждане на месото на онези жертви, които се носили в Шатрата на Завета. Това е поправяне на много високо ниво – работа със свойствата за получаване заради Твореца.

На синовете на Аарон – Елазар и Итамар, им било разрешено да направят това, т.е. да се повдигнат на много по-висока степен благодарение на падението на техните братя Надав и Авиу, които въпреки че са паднали, изявили онези желания, с помощта на които може да се извършват такива действия.

Трябва да се отбележи, че Тора е написана, за да се върви по нея постепенно. А тук се говори за такива високи степени на човешкия дух, за които ние изобщо си нямаме никаква представа, понеже не можем да излезем от своя егоизъм. Тук работи чистото свойство отдаване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137134]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Бог, обръщайки се към Аарон, така: “Вино и опияняващи не пий, ти и твоите синове, когато влизате в шатрата на откровението, за да не умрете. Това е вечно постановление за всички ваши поколения, за да можете да различите свещеното от несвещеното и чистото от нечистото, и да научите синовете на Израел на всички отстъпки, които им е предал Бог чрез Моше. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:10-10:11)

Виното олицетворява светлината хохма.

Всичко зависи от това, как го възприемаме. Ако го приемам в съсъд, подготвен за отдаване, то тогава светлината хохма става за мен светлина на живот. Ако я приемам в неподготвен съсъд, т.е. заради себе си, тогава аз се ”опивам” и се спускам на ниво животно, напълно до ”изгаряне на одеждите” – до мъртво състояние.

Този принцип можем да разберем и на нашето земно ниво, когато обичащият да пие загубва човешкия си облик и лежи мъртво пиян.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137132]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, на неговите синове: “Коси на главите си не оставяйте да израстат и одеждите си не разкъсвайте, за да не умрете и да не се разгневи Той на цялата общност.    

Вашите братя, целият Израилев дом, нека да оплакват изгорените, които изгори Бог. И от входа на шатрата за откровение не се отдалечавайте, а то ще умрете, тъй като маслото на Бога за помазване е върху вас”. И направиха те както им каза Моше. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:6-10:7)

Въпрос: Как да обясним, че им е бил забранен траура?

Отговор: Това не се отнася за хора, които са се държали невнимателно и са се изгорили на нещо, че са изгорели, а за души. Когато за духовни поправяния се говори в алегорична форма, това често се изразява много своеобразно.

Съществува състояние, когато ти трябва да се намираш в траур, защото траурът се явява не нещо друго, а поправяне. Това не означава, че трябва да седиш и да плачеш – тук няма за кого да плачеш. Става дума не за земното понятие траур, спазван на материално ниво.

Седем дни траур означава, че в течение на седем дни (седем сфирот): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут – ти постепенно осъзнаваш цялата дълбочина на своето падение и причините за това.

И така след седем дни на траур, в които си разбрал същината на своето падение, ти си готов да започнеш поправянето – да възродиш за живот онова желание, което е ”умряло” не по твоя воля. Така, както не по своя воля Надав и Авиу запалили огъня, разпали ли го, влезли сякаш в светилището и се опитали да произведат някакво действие.

За да се поправи нещо, трябва първо да се спуснеш до цялата тъмна дълбочина на своето желание и напълно да осъзнаеш силата и количеството на разбиването, разединението между всички души. Само след като разбереш колко си разбит, тогава от дълбочината на това състояние и разбиране, че не ти си направил това, а Творецът, можеш да се обърнеш към Него.

Тъкмо в най-голямата дълбочината на падението, когато усещаш, че това е краят, ти започваш да усещаш, че това специално ти е било направено, за да потърсиш контакт с Твореца. Тъй като разбиването и поправянето – всичко това не е важно! Важното е, че благодарение на всички тези състояния, ти намираш контакт с Него.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137122] 

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Има само един начин да се постигне близост с Твореца – пълна и абсолютна покорност на Неговата воля.

Казал Творецът на Моше: ”Предай на своя брат Аарон, че Аз съм му оказал голяма чест. Кажи му: мястото за пребиваване на твоите синове ще бъде в най-съкровената част на Шхина, т.е.  място, където се проявява Творецът, неговото Божествено присъствие. Дори ти и твоят брат Моше няма да постигнете такива висоти.” [М. Вейсман, “Мидраш  разказва”, глава “Шмини”]

Ние говорим за състояние, което творенията не могат да постигнат до края на пълното поправяне. То се проявява след степените “Аарон” и “Моше”.

Работата е там, че Моше е погребан на планината Нево, от другата страна на Йордан, и мястото на погребението е неизвестно и до днес. Оказва се, че той е постигнал такова ниво, което още никой не е разкрил. Но въпреки това, то е ниво на не пълното обединение, в това число и с народа на Тора, т.е. с всички останали части на общата душа.

Въпреки това, в края на всеобщото поправяне, всички нива ще бъдат разкрити и ще се изясни така наречената алегорична картина – гробницата на Моше. Принципно, няма никаква гробница, защото той сам се е изкачил на планината и е умрял там.

По-късно състоянието ”Моше” ще се прояви отново, но вече на такова ниво, когато отдолу нагоре към него започнат да се издигат всички останали души и се съединят с него, и се отправят по-нататък към пълното поправяне. Тогава, наистина, ние ще се издигнем на ниво, за което е казано, че ”дори ти и твоят брат Моше не ще постигнете такива висоти”.

Тора разказва за онази подготовка, която нашето егоистично желание преминава до встъпването си в така наречената земя на Израел, т.е. до пълното усвояване на нашия егоизъм на отдаване и любов.

В нея се разказва само за периода, когато излизаме от Египет и достигаме границите на земята на Израел, изминавайки 40 духовни степени – 40 години страдания из пустинята (повдигане на Малхут в Бина). След спускането на Бина в Малхут, когато започваме постепенно да усвояваме Малхут, да я издигаме в Бина и по такъв начин да се издигаме от Бина към Кетер.

След като цялата маса бъде поправена с постепенен подем, възниква така нареченото действие ”рав паалим у–мекабциел” – особена сила, обединяваща всички поправени части на общата душа (“мекабциел” – съединяване, свиващо всичко в една единна сила).

Това е допълнително поправяне. Когато то се случи, тогава ще възникне подем до нивото на короната (Кетер) и истински ще се прояви стъпалото Моше, но не в онзи вид, в който е описано тук, а на следващото стъпало, когато всички стъпала се слеят заедно и се изкачат на нивото на короната.

След това ще бъде открита ”могилата” на Моше, т.е. състоянието, когато постигнем нивото на ”Моше” и започнем заедно с него да се издигаме по-нататък към пълно поправяне.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137111]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→

Надав и Авиу се лишили от живот, защото постъпили съвсем лекомислено към закона на Светилището. Народът бил потресен от суровостта на наказанието. То показало, че Творецът няма да позволи да се внесат и най-малките промени или нововъведения в обряда предназначен да Му служат. [М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”]

Всичко се случва по законите на Природата и естествено, дори онзи, който греши, даже в добрата посока, желаейки да служи на Твореца, стараейки се да увеличи някакви действия, особено на високите стъпала, извършва такова прегрешение, че на практика веднага изхвърча от това ниво.

При това, неговото падение е тъждествено на възхода му. И настъпва духовна смърт: пълно изключване от предходното ниво, сриване на много ниско ниво, от което започва разбиването и отново поправяне и обединение.

Това всъщност е нашето духовно желание ”Надав и Авиу” – желание за по-бързо придвижване и прескачане на всички степени.

Синовете на Аарон, ”Надав и Авиу”, трябвало да се повдигнат по-високо от него. И те направили това, но, както се казва, не навреме.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137107]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Те (Надав и Авиу) не се облекли в одеждите на първосвещеника. [М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”]

Това означава, че те не достигнали до отразена светлина (обличането на светлината Хохма). Облекло – това е, което повдига човека от животинското ниво на нивото ”човек”.

Те нямали екран, нямало и отразена светлина, нямали нищо, което да съответства на онова стъпало, на което те се намирали. Тяхната грешка подсказва, че за човек не  е  лесно да разкрие такъв голям егоизъм.

Между другото, това са били особени души. Как не са разбрали, че без облекло, без да се облекат с отразена светлина, във вида, в който трябва за такава степен, те не могат да направят нищо? Това е с цел свише. Тук Творецът ни показва, как Той изпълнява своята програма.

По такъв начин в нашия свят се проявяват нови свойства, които по-късно ще трябва да поправим. И винаги те се разкриват във вид на война, проблеми, епидемии, стихийни бедствия, след които следва постепенно поправяне.

Те “не облекли одеждите”, към които били зашити звънчета, мелодичният звън на които издигал първосвещеника до осъзнаване на присъствието на Всемогъщия.

Към подгъва на плаща на коена, символизиращ най-ниското ниво, били зашити звънчета. Те олицетворявали свойството отдаване и издавали звук, издигащ се и разпространяващ във всички посоки.

Тоест свойството отдаване, излизащо от облеклото на коена, в което се е обличал неговият егоизъм. Егоизмът му бил до толкова поправен, че звъна означавал разпространяване на отдаването на следващата степен.

Надав и Авиу, обаче, не могли да се облекат в такава одежда, защото били длъжни да се издигат чрез Аарон, съединявайки се с него, но не направили това.

Принципно, това е необходимо условие за изкачване на следващата степен. Да се издигнеш от ниво ”коен” трябва задължително да си с наметалото със звънящите камбанки, т.е. да се облечеш в свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[136925]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

След като Надав и Авиу решили, че им предстои да принесат на жертвеника своя собствен огън, всеки от тях взел лъжичката си, запалил на нея огън, прибавил тамян и я положил на жертвеника.

Мъдреците ни учат, че те са били виновни за редица нарушения. Както вече бе казано, те не се посъветвали предварително с Моше и Аарон и дори помежду си – всеки действал независимо един от друг. [М. Вейсман, “Мидраш  разказва”, глава “Шмини”]

Дясната и лявата линия (Надав и Авиу) трябва да се опитат да се съединят в една средна линия. Те не предприели такова действие.

Надав и Авиу, увлечени от страстната жажда да опитат и усетят Присъствието на Всемогъщия, влезли в Светия Светих, да принесат благовония, т.е. искали да разкрият Твореца без екран и отразена светлина.

Само първосвещеникът може да влиза в Светия Светих, понеже той има екран. Затова и се нарича първосвещеник, т.е. светия, работещ за отдаване над другите.

Надав и Авиу нямали свойството за отдаване (отразена светлина), всеки работел отделно: дясната линия – отделно, лявата – отделно. А отразената светлина се появява само в средната линия, в правилното съчетание между двете линии.

Въпрос: Тоест те нямали екран за онези удоволствия, които искали да  получат?

Отговор: Разкриването на Твореца – това е огромно наслаждение! Тъкмо това и се явява цел на творението. Затова задачата на науката кабала е Творецът да се разкрие на всички, напълвайки всичко с огромното наслаждение.

Освен това, “чуждият огън”, принесен от Надав и Авиу, косвено сочи и към други прегрешения.

Те привлекли светлината хохма, която не могла да се облече на светлината хасадим (светлината на милосърдието). Без такова обличане светлината хохма не грее, не спасява, а изгаря. На Надав и Авиу не им достигнала светлината на милосърдието, за да получат такава голяма светлина. Те дори не са опитали да я получат, понеже работели отделно.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136906]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Тъй като Надав и Авиу били големи познавачи на Тора, те решили, че съществува заповед да се постави на жертвеника още един огън, освен дадения свише. Те въвели този закон в присъствието на Моше.

Въпреки факта, че тяхното алахическо решение било правилно, те заслужили от Небето смъртна присъда, защото не може окончателно да се формулира тази заповед в присъствието на учителя си, без да се посъветваш с него. [М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”]

Не може да се изпълни заповед, без да се присъединиш към учителя. Не може да се повдигнеш над него. Тази Йерархия се запазва до пълното поправяне. В момента, когато ученикът не може да се справи с това, че желае да потисне своя учител, той изгаря.

Въпрос: Какво означава да ”потиснеш учителя”?

Отговор: Да проявиш своето недоволство, критика, отхвърляне: кога най-накрая той ще умре и ние ще заемем неговото място. Това е което се описва тук. Принципно, това са естествени свойства, които трябва да се разкрият и в съответствие с които трябва да се действа.

Въпрос: Какво да прави ученик с тези усещания, когато се разкриват в него?

Отговор: В този процес не може да се намесваш. Мнозина си мислят, че не виждам, не чувам, не разбирам състоянието на ученика, но аз нямам право да се меся, за да не ги лишавам от свободната им воля.

Работата е там, че ако това се разкрие предварително на човека, той ще постъпва така, както аз му кажа. Тогава, за какво съществува той? Той няма да има свой анализ, свои изяснения, свое поправяне на душата. Ти го ограбваш, отнемаш му живота.

Ако му кажеш нещо допълнително – край, значи вече си откраднал парченце от неговия живот и той ще трябва да го попълва следващия път. Затова има такива състояния, когато бих дал всичко за да кажа нещо, и в същото време съм задължен да мълча.

Например, нима Моше и Аарон нищо не могат да направят? Но синовете винаги трябва да минават през такива състояния, когато очакват смъртта на бащите си, за да се повдигнат по-високо от тях. Без това няма прогрес. Само така нашият егоизъм направлява човека. Това са все естествени свойства.

Въпрос: Как да работим с тези свойства?

Отговор: Като се подготвиш да заемеш мястото на учителя и да станеш по-висш.

Да се подготвяш – това означава да събираш единна група, основана на принципа на взаимовръзката. Но при това, да разбираш, че когато учителят си отива, той се повдига на следващото стъпало и ти освобождава място. Това не е смърт, а възвисяване. Това означава, че ти трябва да си готов да заемеш освободената степен.

Въпрос: Надав и Авиу, пожелавайки смъртта на своите учители (в духовен смисъл), за да заемат техните места или да се придвижат, сами се удостоили със смъртта. Излиза, че не са отработили тази степен?

Отговор: Да. Но принципно, в лявата линия да желаеш смъртта на учителя – това е естествено свойство и състояние на ученика.

Цялата тяхна работа е да привлекат дясната линия, да се слеят с учителя, разбирайки, че само в него и чрез него те ще имат инфузия за получаване на висшата светлина – както поправяне, така и напълване.

В учениците през цялото време има вътрешна война. От една страна, те искат да заемат мястото на учителя, от друга, да привлекат дясната линия. Постепенно при тях трябва да дойде осъзнаването, че целият им духовен живот протича именно през него към тях, както в кръвоносната система.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора, Учител и ученик - No Comments→

На осмия ден от освещаването от Небето слезе огън и погълна жертвата. След това събитие Надав и Авиу решили, че въпреки това, им е нужно да донесат на жертвеника още и свой собствен огън. [М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”]

Изминали седем дни (седем степени): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут. Осмият ден се отнася вече към ГАР на висшата степен, частта от главата на тази степен, на която те се намират.

Синовете нямат никакво отношение към тази степен и затова не могат сами да принесат на нея своя огън. Те биха могли да се свържат с нея единствено чрез Моше и Аарон, и тогава веднага биха получили усещането, че това не може да се направи.

Тяхната грешка била в това, че те самостоятелно се опитали да се издигнат на висшата степен, вместо да се съединят с Моше и Аарон.

Тоест НЕХИ (нисшата трета степен) повдигайки се нагоре, поискала веднага да се свърже с ХАБАД, подминавайки ХАГАТ. Това всъщност е осмият ден, когато седемте степени на ХАГАТ НЕХИМ, седем свойства, се повдигат към главата (рош).

Моше и Аарон символизират главата на парцуфа (духовното тяло), състояща се от три степени: кетер, хохма и бина.

Долната част на парцуфа включва седем степени (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), от които трите най-долни степени са Надав и Авиу.

Те поискали да направят такова поправяне, което се нарича жертвоприношение и което би ги издигнало по-високо от Моше и Аарон, но не могли да се справат с това и загинали.

Всички персонажи в Тора са нашите вътрешни свойства, съществуващи във всеки от нас.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136840]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Аарон имал четирима сина, двама от тях, Надав и Авиу, не само че били красиви, но и притежавали много способности. [М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”]

Красота се нарича получаването на светлината хохма (светлината на живота) заради отдаване.

Красотата се отнася и към женската част на душата (лявата линия) – към желанието за получаване, което може да работи за отдаване. Но при Надав и Авиу то се проявило в дясната страна, защото те са синове. Това означава, че ние говорим именно за грешка, присъща на младостта. Но младост се нарича всяко първоначално усвояване на нова степен.

Ако към това им добавим общопризнатата праведност, то става ясно, че в бъдеще те трябва да станат водачи на народа. Дори самите им имена насочват към тяхното величие: ”Надав” означава, че е достоен за високо положение (недивут); “Авиу” показва, че той е достоен да бъде баща на еврейския народ (ав).

Не само другите отбелязали тяхната изключителност, те самите осъзнали това. Веднъж Надав казал на Авиу: ”Когато Моше и Аарон си отидат, ние ще заемем техните места”. И Творецът му отговорил: “Ще видим кой кого ще погребе.”

Въпрос: Какво означава: “Когато Моше и Аарон си отидат, ние ще заемем тяхното място”?

Отговор: Това означава, че синовете ще бъдат в състояние да се издигнат на по-високо ниво от бащите си.

В духовния свят няма смърт. Когато преминем през нивата Моше и Аарон, то естествено ще станем по-високи от тях, ще заемем техните места.

Моше и Аарон – това са две линии, две степени, една под друга, дори на средната линия. Аарон – по-лявата линия, Моше – дясната линия, и така те работят помежду си на средната линия. Така и Надав и Авиу.

Принципно, Надав и Авиу наистина се намират на по-високо ниво, отколкото Моше и Аарон. Но те трябва да посочат именно разкриването на злото – в това се състои тяхната мисия. И затова в крайна сметка те загиват, но с това изпълняват своята мисия. Всъщност това са  две свойства, които трябва да разкрият следващата степен над Моше и Аарон.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136786]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→