Въпрос: Цялата реалност – това са степени на обединението между нас. Какво е следващото стъпало?

Отговор: Това е първата степен на единство. От долу ние изграждаме Шхина, обединението в най-малката степен – 1/125 и тогава в нашето сплотяване ще се разкрие светлината свише. На това стъпало ние, като един човек с едно сърце, пребиваваме в 100% единение.

А след това се изкачваме на следващото ниво, към обединение на 2/125. И там също ще имаме 100% единство – съобразно с новото зло начало.

От теб винаги се изисква максимум (max) и не по-малко. Това, което ти се дава – трябва да го реализираш напълно. Ограничения няма, тъй като всяко стъпало е Безкрайност.

От урок по статията ”Поръчителство”, 19.10.2012

[90996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От статията на Рабаш ”Да отидем при Фараона”: Човек няма право да казва, че не е подходящ за Твореца да го приближи към Себе си. Защото причината за това е мързелът му да работи. Трябва винаги да се стреми към преодоляване и не трябва да се допускат мисли на отчаяност в мозъка. И както са казали мъдреците: ”Дори ако остър меч е поднесен към твоето гърло, не се отчайвай във висшето милосърдие.”

Тоест, ако твоят егоизъм, наречен себелюбие, те е стиснал за гърлото и иска да те отдели от светостта, показвайки ти, че нямаш никаква възможност да се освободиш от неговата власт, и тогава трябва да признаеш, че това е илюзорна картина, но без да се отчайваш в милосърдието на Твореца. Тоест да вярваш, че Творецът може да те съжали и да ти даде свойството отдаване.

Ако човек се чувства безпомощен и безсилен, обхванат от отчаяние – всички тези състояния са изпратени от Твореца, тъй като се намираме напълно под Неговата власт. От мига, в който се пробужда точката в сърцето, човек попада под персоналното и интензивно въздействие на светлината, възвръщаща ни към източника, с една дума като болен в реанимация.

На него вече не му действа общото висше управление, както на цялото човечество и на цялата природа, а личното управление. И затова той трябва да разбере, че всичко това е свързано с неговата точка в сърцето. Ако тази точка загасва, той попада под властта на народите на света, Фараона и Египетското робство, така наречената ”голяма тълпа” или Амалек – всичко зависи от размера на егоистичното желание.

А ако той увеличава духовната искра, точката в сърцето, тогава се нарича Исраел, и излиза от изгнанието, освобождава се от властта на злото начало, присъединявайки се към личното висше управление.

Нашата работа, целият ни живот, всички наши състояния са между тези две алтернативи. Във Вселената няма нищо, освен работата на светлината върху материала, върху желанието за наслаждение. А докато имаме искра, сме способни да влияем на света, предизвиквайки много силна или по-слаба светлина. Това ни дава възможност за активна дейност и свобода на избор.

Ако ни наляга умора и отчаяние, то причината за това е в недостиг на величието на целта, недостатъчна сила на искрата и връзката със светлината, с духовната работа. Но можем да увеличим искрата само по пътя на съединението с други подобни искри. Обединявайки се, те могат да притеглят към себе си много по-силна светлина, възвръщаща ни към източника.

Една искра нищо не може да притегли към себе си. Тоест силата се получава само от съединението: 1+1, 2+1, 3+1, и т.н. Колкото повече единици се обединят, толкова повече светлина привличат и накрая това ще е достатъчно, за да се освободят от властта на желанието за наслаждение, да се издигнат над него.

А ако на искрата не и достига такава сила – това означава, че за сега не е достигнато нужното съединение: не се е събрало нужното количество искри и силата им на обединение за сега е недостатъчна. Тоест трябва да се повишава не само количеството но и качеството, докато не се издигнеш над своето порочно желание.

От това зависи целият успех. Затова всичко е в ръцете ни: нашето състояние, усилията, бъдещето – всичко зависещо от нас.

Казано е: ”Да отидем при Фараона”, тъй като с ожесточаването на егоистичното желание, пробуждат човек свише и го принуждават да се захване със своята искра, да притегля към нея светлината, възвръщаща към източника.

От подготовка към урока, 22.10.2012

[90902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Даряването на Тора”, п.6: В думите на Тора, в пророчествата и изказванията на мъдреците съвършенството е изразено с простата дума „сливане“. Поради честото повтаряне, то е загубило почти цялото си съдържание. Но ако някога се замислиш за момент и се задържиш над тази дума, то ще замреш в изумление от невероятната и висота.

До сливане не достигаме изведнъж. В него има степени и всеки път, когато те се разкриват в човек, той замира поразен.

Няма как да го опишеш, не можеш да го разгледаш отдалече. Така сме устроени: когато се проявява сливане, дори в най-малка степен – тревогата и несигурността се сменят с удивление пред цял един нов свят, който внезапно избухва, разтваряйки се пред човека. И му е ясно, че той е получил това като подарък от Твореца.

От урок по статията “Даряване на Тора”, 24.10.2012

[91106]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Интегралното възпитание – това не е набор от някакви правила, кодекси, условия, които учиш, явяваш се на изпити и готово, вече си възпитан. За съжаление, ние въобще нямаме възпитание, защото то е свързано с подема на човек към следващия етап, а човечеството не разполага с такива средства. Ако отидеш в армията, там те обучават на инстинкти: да действаш така, а не иначе, дори автоматично. Същото е и при астронавтите – без значение кого.

Под интегрално възпитание се разбира, че на човек трябва да му покажат, да го научат как да извлича от природата такива сили, които да му дадат възможност да се издигне на следващото ниво, над това, в което е днес. Тоест, ако днес си егоистичен индивидуалист, то утре трябва бъдеш алтруистична, интегрална част от цялата природа, от цялото човечество.

От къде да получим такива сили?

На това ни обучава интегралното възпитание: как можеш да получиш, да извлечеш от самата природа интегралната сила, която се намира в нейната основа: как можеш да я привлечеш така, че тя да те промени и ти сам да започнеш да влизаш в интегралната система „по своя заповед и желание“, а не въпреки себе си.

Тогава тази интегрална, огромна сила на природата, която лежи в нейната основа, тази сила на отдаване, сила на любов, сътрудничество, ще ти повлияе и изведнъж ще започнеш да се променяш, и по естествен път ще се устремиш към обединение с другите. В теб изведнъж ще се появи съвсем друго отношение към всичко: ще се изменят възгледите ти, парадигмата, в съответствие с които ще започнеш да действаш.

Тоест интегралното образование и възпитание предоставя само такава промяна в човек. По това се различава от всичко останало.

Затова ние винаги подчертаваме, че в нашия свят възпитание изобщо няма. Съществува трениране, налагане на определени инстинктивни действия, предупреждения, ограничения, поощрения, което по принцип не се различава от това, как дресираме животните.

Интегралното възпитание е единственото, което можем да дадем на човек. Наричаме го „интегрално“, защото това е неговата цел. Но по принцип, това е Възпитание с главна буква, когато човек изменя себе си.

Никой не може да измени човека. Затова съществува метод за косвено привеждане на човек към такова възпитание – „чрез тоягата към щастието“. Той не може да се измени инстинктивно: „Тук се чувствам зле – и бягам. Там ми е добре – и тичам натам“.  Това ли се нарича с „тоягата към щастието“? – Не! „С тоягата към щастието“ се нарича, когато все пак го довеждат към възпитание, когато трябва да разбере: „Аз трябва да променя себе си“ – и тогава навлиза в това възпитание.

От предаването “Построяване на социално обкръжение”, 25.09.2012

[90989]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→