Въпрос: Какво показва, че човек напредва по трите линии, а не се самозалъгва, сякаш във всичко оправдава Твореца?

Отговор: Признак за напредък е това, че той не просто казва за всичко „Слава на Бога“, а понякога изпада в състояния, в които не може веднага да оправдае Твореца. Въпреки че истинският герой, който е високо в духовното, се чувства по този начин. Необходимо е да се постигне огромно поправяне, за да можеш през цялото време да анализираш така себе си и да притежаваш сили да благодариш на Твореца за всичко лошо като за добро.

А до това трябва да се извърви дълъг път, през множество състояния и понякога човек попада в такива ситуации, когато не може да се съгласи с висшето управление, не иска и не го приема. Разкрива се лявата линия и в него започва да говори Фараонът, грешникът.

Нужно е известно време, за да се разкрият в нас всички грешници, за които разказва Тора, всички престъпления. И когато човек попада в такова престъпно състояние, разсъждава именно така, както Тора казва: „Кой е Творецът, че да Го слушам?!“ Той ругае Твореца, попада на мястото на знаменитите грешници: Билам, Балак, Аман, тъй като се изисква да разкрие цялата лява линия.

Ако от самото начало навлезе в дясната линия, не за да намаже с мехлем раните си, а с цел да напредва, то излиза от нея в лявата линия. И тогава управлява и двете. В противен случай това се нарича не дясна линия, а просто самодоволно състояние. Линия е нещо ясно ограничено и от двете страни.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 17.10.2012

[90534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата книга “Зоар” разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата “Зоар”, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→