Въпрос: Какво означава за нас реализацията на правилото за любов към ближния като към самия себе си?

Отговор: Означава да престана да усещам различията между себе си и другаря си. Такова е първото правило, към което трябва да добавим сега и вярата.

Например, майката има инстинктивна любов към своята рожба. Това достатъчно ли е? Не. Любовта я привежда в действие, грижейки се за рожбата си, непрекъснато. Така че, само любов не стига – трябва още и трепет, тревога за любимия, взаимна връзка с него, грижа за неговите желания, истинско безпокойство за тяхното удовлетворяване. Тогава усещайки трепета, аз проявявам, изразявам своята любов и това изразяване се нарича ”вяра”.

И така, любовта всъщност е правилното отношение към ближния, но целта на творението не се ограничава с това. Ние с ближния се взаимовключваме, създаваме един взаимен съсъд, напълваме го, и от любов към ближния, преминаваме към любов на Твореца.

Въпрос: Как любовта към ближния може да придава сили, да подсигурява ”горивото”? Как човек, потопен в себелюбие, може да усети желанието на другите?

Отговор: Посредством светлината, възвръщаща ни към Източника. Разбира се, че без нея сме за никъде.

Въпрос: Значи, трябва само постоянно да генерираме желание, насочено в тази посока? И тогава светлината ще ни върне ли към Източника?

Отговор: Да. Нашата работа е единствено в това, да създаваме необходимост от любов, взаимно свързване, взаимна връзка, да искаме да бъдем в ближния, да приемаме неговото желание вместо нашето. С такива действия привличаме светлината.

И преди всичко трябва да знаеш с какво можеш да се уподобиш на светлината, на нейната природа. Тя е една, обикновена, безгранична, тя е даваща, тя желае да носи благо на всички. Ако поне мъничко придобиеш такъв устрем, толкова ще се приближиш към нея, и това сближаване ще ти подейства. Светлината е непроменлива, но със твоя устрем към нея усилваш нейното въздействие – при това, както на злото си начало, така и на доброто.

На нивото на законите на нашия свят то се проявява в това, че влиянието на общото поле е обратно пропорционално на разстоянието на квадрат. По такъв начин, ако съкращаваш дистанцията наполовина, светлината ти въздейства четири пъти по-силно.

Въпрос: По време на урок привличаме светлина. Какво трябва да правя през деня? Как да работя с другарите си така, че да създадем правилно желание за следващия урок?

Отговор: През деня също привличаш светлината, доколкото поддържаш връзка с главния. А освен това си свързан със световната група, която не прекъсва своите усилия. Например, от нас щафетата се приема от Австралия или Южна Америка. Ние сме един съсъд, едно цяло и дейността не се ограничава само с твоето учене. Разбира се, по време на урок привличаш повече светлина, но като цяло работим 24 часа в целия свят.

Въпрос: Как най-ефективно да привличаме светлината? Какво трябва да прави всеки от другарите, независимо от това, къде се намира?

Отговор: Да искаш да се поправиш, да се обединиш с тях и с това да образуваш място за разкриване на Твореца. С това Му доставяме най-голямото удоволствие. И в това е цялото ни наслаждение – онова, което той иска да донесе на Своите създания.

Въпрос: Имаме ли възможност да проверим усилията си и да получим отзив от общата система?

Отговор: Ако всеки от нас приложи малко усилия, той ще започне да усеща в себе си промени всеки ден, да изпитва нещо ново, да допуснем един път в месеца или два пъти. А след това промените ще се слеят в непрекъсната верига: вход – изход, и отново вход – изход: всяко по за няколко секунди.

Съответно, ще се промени и твоето отношение към тях: ще придобиеш свой стабилен път и ще можеш да класифицираш издиганията и паденията в двете линии, оценявайки ги от средната линия.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2012

[90250]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Казано е, че човек трябва да се анулира вътрешно. Но от къде може да вземе сила за това?

Отговор: Разбира се, че не сме властни над вътрешните си желания, но можем да им повлияем за сметка на външните действия. И разбира се, това ще бъде лицемерно, лъжовно, но благодарение на това, че се анулирам външно, постигам своето вътрешно анулиране.

Правя го преднамерено, с желанието то да се случи. И затова действията ми се оценяват като молитва, молба за помощ, МА”Н, защото наистина се надявам чрез тях да си самоповлияя.

Затова е толкова полезно да се принизяваш с практически действия пред другарите и това ще предизвика вътрешната ти промяна. Човек се страхува да се анулира и да остане без собствен разум, мнения, страхува се да изгуби своя ”АЗ”, целия натрупан жизнен опит, кръгозор. Ако и сега мисли така, това е знак, че той все още не е осъзнал собствената си нищожност, че не се е убедил, че е лишен от възможността със собствени сили да достигне успех.

Все още не се е разочаровал от своите сили и затова му е рано да преминава към такава работа. Ще се наложи да изчака още няколко години, докато не се убеди, че нищо не му помага и му остава само да изтрие всичко, което е в него, и да приеме онова, което има в другарите му.

Той не знае какво има в тях, само знае, че каквото и да е – то е точно онова, което му е необходимо. А това, което е в него, той иска да изхвърли навън.

И тогава човек започва да вижда, че всъщност в него е нямало нищо, освен дребнава гордост и вътрешна грижа за своето его. А всъщност, цялото духовно, цялото висше стъпало се намират извън него.

От урок по статия на Рабаш, 15.10.2012

[90407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→