Само приложената упоритост към това да почувстваме необходимостта от единство може да ни спаси. Стига сме се въртели в кръг, надявайки се, че с времето нещо ще се промени. Стига сме се занимавали със странична работи. Всички съпровождащи действия са необходими само за да поддържат основното – осъзнаване необходимостта от обединение.

Тук трябва общо, непрекъсващо усилие, докато не постигнем успех. Не трябва да се отклоняваме, да се отвличаме, каквото и да се случи. Всичко, което извършваме, е за да усилваме нашите старания за обединение. Трябва грижа, идваща от сърце към сърце, докато не успеем. Тук отстъпки няма и условията са известни: постоянна реализация на решимот на принципа ”старал си се и си намерил”. Ако можем – ще се справим, а ако пък не, то не. Това трябва да е ясно, да бъде като цел пред очите ни и всички трябва да се мобилизират за нейното постигане.

Има новаци, които още не са се осъзнали и не са се отчаяли; има ветерани, които е възможно да са доста отслабнали и да са се озовали в плен на навиците. Но в крайна сметка, сме длъжни да се поддържаме едни други. Молитвата може да бъде само за единство – иначе тя няма да бъде чута. Ако не сме устремени към обединение, към взаимно отдаване, към отдаване на Твореца, то всичко останало е “отрова и смърт”. Необходимо е това да се изясни както трябва.

Основното е общата ни грижа. Дори тя да не живее в сърцето ми, трябва да я демонстрирам пред другите. Нека сега да не съм особено въодушевен от целта на творението, въпреки това трябва да играя пред другите. Длъжен съм. Иначе нямам място в групата.

Това условие трябва да бъде основно: човек се намира в групата, за да укрепва сърцата на другарите си по пътя към целта и нейната важност. Ако той не прави това, неговото място не е тук. Тогава по-добре до целта да достигнат само няколко човека – а иначе, какъв е смисълът от няколкото милиона около нас, ако те нищо не постигнат, ако в материалната плоскост не действа духовната сила?

И затова групата трябва да изисква от всеки: ”Или изпълняваш дълга си в подкрепа на другарите, към високата цел, величието на единството – или си заминаваш”. Само така.

Това също засяга и начинаещите, на тях също трябва да се обясни тази задача, дотолкова доколкото са способни да разберат. Защото освен това, нямаме нищо друго.

Минават дълги години, докато човек започне да възприема тази вест. Но вече сме натрупали достатъчно опит, сили и знания от първоизточниците, за да престъпим към реализация. Още повече, че външната действителност изисква това от нас.

От подготовка към урока, 05.10.2012

[89718]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →