Entries in the '' Категория

Да разтвориш себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да бъдем чувствителни всеки момент към намеците на Твореца, за да не ни блокира мисълта, че разпространението и всичко, свързано с него, започват и завършват с Твореца?

Отговор: Когато ти се включваш към Него, без да забравяш, че всичко, което е в теб, в твоите мисли и чувства, идва от Твореца, за да се свържеш с всички, и тази мисъл е единствена, тогава се превръщаш в проводник, тогава се анулираш. Затова най-общо, ти трябва да откриеш себе си. Просто, като бленда, трябва да се разтвориш, да пропуснеш през себе си цялото Му въздействие върху останалите.

Въпрос: Тоест всички усилия, всички семинари, всички лекции трябва да бъдат насочени към това отваряне?

Отговор: На първо място, отвори себе си – това се нарича ”анулиране”. А след това ще започнеш да изявяваш своите собствени ресурси, за да усилиш неговото действие заедно с твоето – това вече се нарича ”да получиш, за да отдадеш”.

Отначало, само ”отдаваш, заради самото отдаване”, това е свойството Бина. Пропускай всичко през себе си. Неутрализирай се, а след това използвай своя егоизъм като усилвател на онова, което преминава през теб.

От виртуалния урок, 29.07.2012

[84999]

Регистрирайте се в обществото “Стопани на семейството“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви са двата източника, върху които трябва да работя в семейните отношения?

Отговор: Моят източник е моят егоизъм, моите желания. Източникът на жената са нейните желания, свойства, мотивация: вътрешният свят. Аз трябва да се издигна над вътрешния си свят и да придобия нейния вътрешен свят, за да се окажат вътре в мен тези два свята.

Аз придобивам нейните желания, за да ги напълня – това се нарича любов. Издигайки се над егоизма си, аз трябва да напълня нейния егоизъм. И тя прави същото нещо за мен, ние работим взаимно. Благодарение на това се издигам над своята природа, освобождавам се от робството на егоистичното си желание и започвам да работя за благото на другите.

Но когато наистина изляза от своя егоизъм и поискам да се приближа към отдаване на ближния, откривам проблем в това. Отначало, за кратко време, все още може и да се получава, а после ще почувствам, че дори и при цялото си желание не мога да го направя. Това е нещо нереално. И какво да правя? Да захвърля всичко и да се върна към нормалния си живот или да се опитам да разреша този проблем?

Преди всичко, трябва да реша дали да продължа по този начин или не. Ако чакам и се бавя, виждам, че животът ми е все по-лош и ме кара да вървя по този път, т.е. да надмогна себе си и да се съединя с ближния.

Това е точно ситуацията, която наблюдаваме днес в света със световната криза. Защото не искаме да се съединим, не искаме да се издигнем над егоизма си. Занимаваме се с протекционизъм, всеки мисли само за себе си. И така виждаме, че животът ни се влошава все повече и повече. И това ще продължава толкова дълго, докато не ни остане никакъв избор и след всички удари и дори световни войни, природата ще ни доведе до точката, където или ще унищожим себе си и в мащабите на семействата, и държавите; или ще се издигнем над егоизма си.

Но откъде да вземем сили за това, нима можем да победим природата си? Какво да правим? И тук отново виждаме един много добър пример от нашия свят. Да кажем, аз искам да отслабна и постъпвам в общество, страдащо от затлъстяване, което се нарича „Стопани на теглото“.

В него, освен разговори, няма нищо друго. Но главното, което те тласка напред, е обществото, което започва да оценява отслабването. Всички говорят само за това, кой колко е отслабнал, и си разказват един на друг. Аз слушам всичко това и се срамувам от своята пълнота. Впечатлявам се от техните успехи и това ми дава сила, защото мнението на обществото, на обкръжението ми въздейства.

Ние, хората, сме устроени така, че сме уязвими към общественото мнение. Човек е готов да се самоубие, да върши какви ли не безразсъдни действия, само за да спечели одобрението на обществото, да постигне слава и почести, да стане герой в техните очи. Уважението към него е по-скъпо от живота му.

Човек може да бъде докаран до самоубийство, ако е обграден от такова общество, което да му внуши такава идея. В интернет има подобни сайтове за самоубийства, които довеждат човек до състояние, когато той решава, че наистина си струва да го направиш. А в началото той не е мислил за това.

А всъщност самоубийството е най-неестественото нещо за човека, вървящо против своя егоизъм. Но общественото мнение е по-силно от егоизма ми и аз не мога да направя нищо с него. И човекът отива на смърт, защото обществото има неограничена власт над него. Няма такъв човек, когото обществото да не може да застави да прави всичко, което то поиска.

От това е ясно, че ако искаме да изградим връзка между нас, но нямаме сили за това, ни трябва подходящо обкръжение. И нищо повече не е нужно. Имам нужда от обкръжение, което да ми внуши, че освобождавайки се от егоизма и съединявайки се с ближния – това е най-достойното и велико нещо, което ме превръща в изключителна, уважавана от всички личност, което ме прави човек.

Трябва да получа почит и напълване от обкръжението, да се почувствам над останалите. Това изглежда е егоистично напълване, защото аз се издигам над останалите. Но вътре в това егоистично напълване е затворена мисълта, която ме убеждава да се освободя от егоизма си. Това се нарича „помощ от притивоположното“ – моят егоизъм започва да работи срещу себе си.

Аз самият съм просто егоист, в мен няма нищо друго освен егоизъм, на 100%. Но ако аз прекарвам егото си през обществото, то може да го засегне толкова много, че да поискам да се измъкна от това и да бъда над него.

Виждаме, че всички наши самостоятелни опити да се издигнем над егоизма си и да постигнем красиви семейни отношения завършват с неуспех. И тогава се оказваме пред необходимостта от организиране на общество, което да ни помогне в това. Да го наречем „Стопани на семейството“, по примера на известните „Стопани на теглото“. От такова общество можем да получим одобрение, сили, т.е. поддръжка в този път.

В крайна сметка, всяка двойка започва да живее като двойка гълъби, дотолкова обществото им внушава, че това е начинът да се живее. Мнението на обществото ще повлияе на всички, само трябва да го организираме правилно. Това е единственият лост, единственото средство, което имаме. Ако създадем обкръжение, което да ни влияе, то ще успеем. А ако не – няма.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[84828]

Ценен е не подаръкът, а вниманието…

каббалист Михаэль ЛайтманПървоначално е само решението за организиране на обкръжение, в което всеки да може да се зарежда с гориво за работа над знанието, т.е. егоизма. За целта са необходими няколко семейни двойки и започваме работа с тях: упражнения, дискусии.

Точно както хората влизат в общество за отслабване, като нямат идея как да го направят, а само огромно желание. Така и тук, ние се събираме в групи по 10-20 човека и си влияем взаимно. От това, всеки усеща сила, важността на целта, натиск.

Ние сме обединени от една обща цел – да изградим добри семейни отношения. Всички двойки търсят семейството ти и ви предават сила да се удържите над взаимния егоизъм – във взаимна любов и отдаване. Те винаги ти предоставят енергия, значение, предоставят ти всички средства, за да останеш над егоизма.

Колкото повече двойки са в тази група и колкото по-силни са те – толкова по-добре. Но също така е важно доколко те са свързани един с друг.

За сега все още не сме осъзнали, че нашата природа е основна пречка за добър живот. Ако все още не разбираш какво е твоят егоизъм – попитай съпругата си и тя ще ти каже кой си ти. Точно така, както ти можеш да и разкажеш за всички нейни недостатъци.

Но тези недостатъци, които всеки иска да изправи в другия – това е собственият му егоизъм. Защото виждаме в партньора си негативните качества на собствения си егоизъм като в огледало. Всичко лошо, което виждам в противоположната страна – принадлежи на мен, извън всякакво съмнение. Дори да съм сигурен, че такива качества са ми напълно несвойствени, а противоположната страна ги е получила по наследство от майка си или от баба си, но това са все мои собствени недостатъци.

Въпреки това разбираме, че нямаме избор и трябва да се отървем от своята критичност – да се издигнем над нея, над всичко негативно, което виждаме в партньора. И той прави същото за мен, издигайки се над своята критика и ние се отнасяме един към друг като към пълно съвършенство. Моята двойка – това е истинският идеал и единственото ми желание – да изпълня всички нейни желания, готов съм да направя всичко за нея. И тя иска точно същото – да направи всичко за мен.

Ако имаме подходящото гориво, ще реализираме всичко това. И тогава няма да изискваме един от друг доказателства за робска преданост от сутрин до вечер. Напротив, виждаме, че благодарение на своята любов почти нищо не искаме един от друг. Радвам се сам да направя всичко за моята съпруга и тя за мен. Оказва се, че ние се радваме на най-малките, най-простите неща, получавайки от това огромно, взаимно удоволствие.

Нямам нужда да купувам скъпи подаръци – достатъчно е вътрешното чувство, което ни изпълва и напълва така, че повече нищо не ни е нужно. Чувстваме се като младоженци, готови да живеят в малко жилище, в най-скромни условия, само за да са заедно. Това означава „всички престъпления покрива любовта“.

Няма такова нарушение или недостатък, които да не могат да бъдат напълнени с любов.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[84987]