Надявам се, че на последния конгрес почувствахме абсолютната необходимост от система, която трябва да бъде свързана заедно, като „един човек с едно сърце“, за да разкрием в нея Твореца. От сега нататък трябва да виждаме цялата реалност през призмата на групата – като най-поправената структура, която съществува в този сят. А всички съществуващи в нея неизправности са характерни особености, необходими именно за това – да разкрият висшата програма и цел, тъй както „ползата на светлината пред тъмнината“.

От този момент нататък задачата ни е да засилваме все повече това усещане и да се опитваме да оставаме в него. Чрез групата, система от взаимотношения, която стана много важна за нас, вече можем да се отнасяме към себе си като към нейна част. Във всеки от нас вече няма нищо лично – той усеща себе си само като равноправен участник в общата система. Поправянето на целия свят, на всяка негова част, зависи само от степента на вътрешната връзка в цялостната система.

Образованието, разпространението – са само фактори, които допринасят за увеличаване на вътрешните връзки. Така постепенно осъзнаваме неща, които са още далечни и скрити от нашето възприятие, и ще научим какво означава цялата тази реалност и защо именно в такава форма трябва да я разкриваме: получавайки чувство за разединение и единство. А усещането за това единство трябва да разпространим нататък, в повече вътрешно пространство, във все по-високите измерения – в осъзнаване на Твореца.

Ние постигнахме страшно много на конгреса и трябва да ценим тази придобивка, и да се страхуваме да не я изгубим. Напротив, трябва през цялото време да засилваме и засилваме това чувство, за да може то да се прояснява все повече за всички нас като цяло, в някои повече, в някои по-малко.

И през следващите дни това чувство може още да расте и да се промени. В зависимост от това, доколко ще държим на целия свят и ще пазим чувството за постигнато единство, което е станало ясно за нас и в чувствата, и в разума, и осъзнаването, че само през него трябва да гледаме на всичко. В крайна сметка всичко, което се случва в света – това е само външна проява на липсата на единство или на неговото постигане.

Трябва да използваме всички възможности, които са ни дадени, да използваме всички повредени и поправени състояния, за да може всеки път все по-точно да разбираме нашето съединение, а чрез него – висшата сила, която е целта на всичко.

Пред нас е нашата ежедневна, специална работа, с която ще напредваме по-нататък. Нашата дейсвителност не е в конгресите, а именно в това, че ден след ден ще се отнасяме към целия свят като към проява на разбитото ни на части възприятие. Тя зависи от това, доколко искаме да обединим тези несъизмерими парчета, за да видим, усетим, да ги възприемем заедно в една непрекъсната  мозайка на света.

От урока по статия на Рабаш, 26.02.2012

[71031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Изследване: Социалното неравенство ни убива, между впрочем, в буквалния смисъл на думата. Известно е, че дълголетниците и здравите хора не живеят в богатите страни, а там, където в отношенията между хората има повече доверие. Учените са намерили обяснение на този феномен.

Изучавайки здравето на хората, можем да научим за устройството на обществото, а изучавайки устройството на обществото, можем да научим за здравето: колкото по-големи са социалните контрасти в страната, толкова по-голяма е разликата в нивото на смъртност между върхушката и низините. Например, в Глазгоу продължителността на живот на дъното е 54 години, а на елита 82 г. А във Финландия, където различията са по-малки, разликата в смъртността между върховете и низините не е три, а само два пъти.

Най-удивителното: в страни, където общото ниво на социално-икономическото неравенство е ниско, повече живеят всички – и на дъното, и по върховете. И общото здраве на населението там е значително по-добро. Неравенството влияе лошо не само на ”нисшите“, но и на ”висшите“. Там, където обществото е по-еднородно в социално отношение, при всички негови членове има по-голяма възможност да контролират и прогнозират собствения си живот.

Правилата на социално взаимодействие трябва да бъдат разбираеми за всички и да се осъзнават като справедливи. И низините, и върхушката в обществото трябва да приемат наложения порядък на нещата като несправедлив и нечестен, т.к. в тази ситуация разрушителния за здравето стрес е гарантиран практически във всички звена на йерархията: и средните, и ниските, и висшите. А големите показатели за общонационална смъртност – са само отражение на текущото състояние на нещата.

Реплика: Изхождайки от това изследване, е разбираемо как равновесието, в дадения случай, в плана на обществената еднородност и съгласие, извежда обществото от кризата на болести, смърт, депресия.

[71020]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Изследване: Все повече хора се оплакват от отсъствие на интерес към работата. От 8 работни часа те изразходват за работа само 2-3. През останалото време се опитват да се вдъхновят за трудовия подвиг.

Това е поколение на “изгасналите очи”, което не се увлича нито от самия процес на труда, нито от неговия резултат, нито от наградата за труд. В психологията това се нарича остра криза на мотивацията. От нейното отсъствие се оплаква всеки трети работник в офис.

Кризата на мотивация не ни удари по-рано, защото я изпревари икономическата криза, която застави много да се разсънят под заплахата от масови съкращения.

Сега много формулират своето настроение така: “По-добре да лежиш за лев, отколкото за десет да бягаш.” В качеството си на мотиватор не работят дори и неплатените кредити. Те те заставят да затегнеш колана, но мислейки за дълговете, човек работи не за резултата от работата.

По-рано хората бяха жадни за благата на цивилизацията, но чувството на глад премина. Периодът, когато си работил, за да живееш, премина. А натрупаната умора остана. Причините за днешната криза на мотивацията трябва да се търсят на върха на пирамидата на потребностите – да бъдеш разбран и оценен от обкръжаващите.

Реплика: Растящият егоизъм ни принуждава да направим преоценка на ценностите. Отсъствието на истинска цел в живота ни “отпуска ръцете” и ни принуждава просто да съществуваме. Само разкриването на целта, която е по-висока от този живот, ще ни даде енергия и бодрост, а усещането за нейната вечност – радост в съществуването. Иначе след кризата на мотивацията да работиш, ще настъпи криза на мотивацията да живееш…

[70571]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→