Въпрос: Защо Творецът изпраща на човек всички тези състояния: милиарди хора по света, безпристрастна върволица от мигове…?

Отговор: Навярно си виждал как птиците или рибите се движат в ято. В морето понякога се струпват милиони риби и всички те се намират в синхронно, съгласувано движение. Сякаш имат един разум – защото са взаимно свързани. Птиците също се обръщат не след водача, а дружно и едновременно.

Гледайте клипа на моя ученик Владек Занковски – Птиците.

Когато група лъвове излиза на лов, те поддържат помежду си постоянна връзка и се усещат един друг в това общо движение. Усещанията на всяко едно дърво в гората се предават на всички останали дървета и работата тук не е в кореновата система, изобщо не е във физическата комуникация.

По такъв начин в природата групата генерира особен разум, особено чувство за общ ред. И този механизъм управлява всички по равно, неограничени от разстоянието, времето и каквото и да било.

Милиарди хора в света също се намират под въздействието на единния разум, който ги управлява като свои части. Те не са обособени и не съществуват сами по себе си, а се привеждат в действие от своите желания, които Висшата сила, светлината управлява. Достатъчна е една команда отгоре – и всичко се задвижва.

Защото „Творец” – е замисъл на творението. Замисляйки се да построя къща, аз първо правя чертежите и едва след това пристъпвам към строителство, съгласно плана. Ето и замисълът на творението – същността е този план, който управлява всичко. Ние изцяло сме му подчинени.

Движенията и промените в нашите желания и усещания, физическите ни действия, мисли и фантазии – всичко това не сме ние. Човек, в крайна сметка, е усещане. Каквото се усеща в получаващото желание, това съм „Аз”. Изключи ме от усещането и аз ще загубя всякакво осъзнаване, ще изчезна. Всеки от нас всъщност е малко желание за наслаждаване, усещащо своята реалност. Материя няма, „материя” – това е желание. И затова няма никакви проблеми в управлението на милиардите. Тъй като всичко това е единна система, едно цяло. Едно мъничко „щракване” се отразява на всички като в рибния пасаж.

Груповият разум е свойствен за всяко струпване на животинско, растително и неживо ниво. Той съществува и на човешкото стъпало, но тук ние искаме и сме длъжни да съберем това единство сами – над своето желание, въпреки него. Тогава ще установим връзка с общия разум, но вече от по-висш ред.

Като цяло, явлението колективен разум е известно на психолозите и на специалните служби. На животинско ниво то се използва от правителствата да формират общественото мнение. Иначе няма да може да се задържи властта. И това се осъществява не само по пътя на демонстрациите и други масови събития, но и във всекидневния живот – с помощта на средствата за масова информация, на слуховете, разпространяващи се сякаш случайно… Има много канали за въздействие и те са добре известни на всяко правителство.

От тук трябва да разберем, че групата е едно цяло, единно желание, една мисъл, от която никой не може да избяга. Виждаме как мравките се подчиняват на общия разум, но всъщност и хората действат по същата система. Излез на улицата, погледни обявите и новините, малко се дистанцирай от събитията, оцени вчерашния ден, излез от него – и ще се убедиш в това. Излизайки на улицата и ставайки част от цялото, човек вече не се управлява сам. Той бърза заедно с другите, крещи заедно с всички, подчинява се на общия разум. От тук виждаме какво е това обединение. Ако се обединяваме, възниква обща сила, общо желание, общ помисъл. И всеки, който се намира в тези рамки, под това влияние, не е в сила да се покаже, да излезе навън. Да се измъкнеш можеш само ако разрушиш границите на групата. А затова трябва да получиш мощна сила, способна да разкъса взаимната връзка на групата, подобно на това, как ускорителят за частици разкъсва техните връзки. Трябва да придобиеш такова ускорение, за да се откъснеш и озовеш зад защитната преграда – което не е толкова лесно.

На тази основа се изграждат групите, помагащи на алкохолиците да се освободят от алкохолната или наркотична зависимост: стараем се да поставим свързващата сила, потенциала на общия разум срещу потенциала на разрушителната сила.

А в действителност това дори не е общ разум, той не се образува от отделния разум на участниците в групата. Колективният разум на милиардите риби – това не е сбор, превишаващ всяко едно събираемо в милиарди пъти. Не, тук се заражда ново, много по-високо качество. От къде се взима то? От тяхното обединение: сплотявайки се, те прибавят към своето единство силата на Твореца и сега вече Той ги съпровожда във всяко едно движение.

По такъв начин разумът, разкриващ се над всичко, не означава, че мислим еднакво. Този разум ни управлява свише, той не е наша производна – просто обединявайки се, привличаме върху себе си висшето управление от този вид. И това се случва на всички нива на природата.

По подобен начин се случват и революциите, когато тлеещите и едвам забележими искри избухват в пожар, пред който властта не е в състояние да издържи. Нима е трудно да се потуши вълнението със сила? Но не, властващите внезапно се усещат безпомощни, „импотентни”. А работата е в усещането на огромната сила, стояща над народа, който те винаги са презирали. Появява се нещо много високо, а не ниско. Но не е важно колко хора са излезли на улицата – техният вътрешен потенциал внезапно израства до небесата и властта вдига ръце…

От урока по „Предисловие към учението за десетте сфирот”, 06.02.2012

[68868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" | Add Comment →