Въпрос: Как да съвместим ”вярата над знанието” и принципа, че ”трябва да се съди само по това, което виждат очите ти”?

Отговор: Критичната оценка трябва да се основава само на твоите реални усещания, както е казано: ” Съдията се основава само на онова, което виждат очите му” – а не на това, как на мен ми се струва,  както е написано, както са ме научили, както е казал някой. Най-важното е, това което човек усеща с желанията си и разбира с ума си.  Това е основата, от която изхождаме – аз нямам повече от това, което чувствам. А сега трябва да видя  как мога да се издигна над това. Тъй като целият духовен растеж е основан на издигането – всеки път на ново ниво. А как  мога да се издигна на следващото стъпало?

В материалния живот, ние се издигаме по стъпалата за сметка на нарастване на егоистичните си желания и по – дълбоките и всеобхватни мисли –т.е.  за сметка на порасналия разум и сърце. Но в духовното издигане е важно не количественото нарастване, а повишаване на качеството.

Затова не се грижа да растат разума и чувствата ми – не се стремя повече да почувствам и разбера в училище и в обикновения живот. Не да се ограничавам – в това не виждам своята посока. Тъй като аз искам да получа ново свойство, което не се намира вътре в предишното сърце и в предишния разум.

Трябват ми друго сърце и разум! С една дума – това са две различни картинки. В новата картина на света действат сърцето и разума, които се грижат за ближния. Независимо, че за сега не зная, какво е това? А там, на старата картинка – тъкмо обратното, грижа се само за себе си.

И двете картини имат еднакво право на съществуване. Но аз трябва да разкрия втората картина, втората реалност. И това е невъзможно да си го представим, докато тя не се разкрие. Ние само се приготвяме за това. От онази, новата картина до нас достига само светлината, според това какви усилия полагаме, от старото си място , за да я постигнем.

Тази светлина постепенно формира в нас способността да започнем да различаваме тази картина отдалече и по малко да си представяме, какво представлява А онова, което става в нея, се нарича за нас ”над знанието”, над от нашия разум, както е казано: ” Видях противоположния свят”.

От урока от книга ”Шамати”, 09.02.2012

[69287]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие казахте, че ние започваме да развиваме чувствена връзка помежду си – от сърце към сърце и че вече няма да ни трябва интернет за връзка?

Отговор: Това не е някаква мистична връзка. Когато постигаме всеобщата любов и разкриваме между нас свързващата ни мрежа, ще започнем да усещаме връзката помежду ни. Това ще бъде вътрешна комуникация – от сърце към сърце, от разума към разума. Учените и днес говорят, че на човешко ниво ние всички сме свързани в едно общо поле.

Както съществува електрическото, магнитното или гравитационното силово поле, така съществуват и други силови полета. Известно е, че съществува мисловно поле – аз съм си помислил за нещо, а ти изведнъж си се сетил. Или аз усещам някакво желание в сърцето си, а ти изведнъж го разкриваш.

Има хора, които са много по-чувствителни, а други по-малко. А тук ние развиваме в отношението на човека към другите такава чувствителност, че започваме да усещаме и да се разбираме един друг без да си казваме и дума. Изведнъж, аз започвам да усещам цялото човечество, като свои роднини, като близки приятели – те все по-дълбоко навлизат в сърцето ми и аз усещам, че прониквам все по-дълбоко в техните сърца.

И тогава между нас изведнъж се разкрива такъв вид връзка, че аз нямам нужда от интернет, нито от каквито и да било думи –стига ми вътрешния език от сърце към сърце. Все едно мъж и жена, които се обичат – те не се нуждаят от обяснения, те само се споглеждат и се усмихват. На тях им е достатъчно, че всеки усеща сърцето на другия.

Но тук ние говорим за много по-сериозна връзка, а не за просто усещане на любов. Става дума за това, че всички кабели на интернет, всичките комуникации, цялата търговия, култура, образование, започват да се усещат по пътя на нашата нова вътрешна технология. Изведнъж ние разкриваме във вътрешната вризка между нас онова място, където ще можем да създадем ново човечество, нов свят, пълен с общи мисли и чувства. Там вътре в себе си, вътре в това усещане, ще изградим единен свят.

Тези отношения изцяло ще ни напълнят – вместо днешната музика, литература, театър и кино. Всичко това ще бъде там вътре! Няма да имам нужда от каквито и да е външни символи, за да се впечатля от формите на вътрешната ни връзка. За какво говорят всичките видове изкуства? За впечатленията на човека – и аз ще ги усещам!

Защо да развивам технологии и да произвеждам все повече и повече, ако всичко което ми трябва –е само най-необходимото за съществуване, а след това мога да се наслаждавам на живота. Наслаждението е абстрактно понятие. Аз мога да се наслаждавам, без да произвеждам около себе си планини от метал и бетон. Може да се направи всичко това много по-просто, главното е вътрешното напълване, именно с това и живее човек. Милиардерът има на банковата си сметка сума с десет нули – и сладко усещане в сърцето. Важното е това усещане. Може вече да са му откраднали тези пари, а той не знае, и продължава да се наслаждава на това усещане. Ние можем да дадем на човек такова напълване, че няма да му е нужно нещо повече от поддръжка на животинското тяло – а неговото напълване, като човек, през цялото време ще нараства и нараства.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[69225]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Повечето  хора не могат да изразят своите желания и мисли. Те имат набор от някакви зададени клишета. Човек не мисли за себеизразяването, а се грижи за това, да не каже нищо излишно.

В курса по интегрално обучение, ние можем да говорим за значението на вътрешното себеизразяване, защото това, което чувствам, мисля и виждам е по-важно от набора от стереотипи и клишета?

Отговор: Обикалям по света и виждам, че хората са като с „кепенци“ – те са затворени, не искат да се разкрият, страхуват се да се отворят, защото веднага ще получат отрицателно въздействие.

В това отношение, трябва да го оставим на мира. Нека всеки човек живее „в себе си“ такъв, какъвто е. Не трябва да го пречупвате, не трябва да го издърпвате – него, съпротивляващия се, от „клетката“ му. Той не иска да излиза, а вие сте отворили вратата, счупили сте я, дърпате го от там, и той, бедния човек, се съпротивлява.

Това не е хубаво. С това ще предизвикате съпротива, ще престанат да ви вярват. Вие нахлувате в личния живот на човека – не го улеснявате и подобрявате, а само го усложнявате. Той цял живот се е крил и знае, че да се разкрие – означава да се изложи.  А вие му оказвате натиск.

Какво трябва да се направи? Необходимо е да се създаде общо интегрално ниво, извън него, извън нас и тогава ще можем спокойно да се издигнем на него. Аз оставам сам със себе си, със своите качества и в същото време се свързвам с останалите на това общо ниво. Мога да говоря за обща любов, за общо взаимодействие, за всеобщо поръчителство, защото те в дадения случай не са мои лични, егоистични. Ние за сега не се докосваме до егоизма.

Все едно ги водите на пътешествие с вълшебен космически кораб, и те участват в тази игра. Те са готови да се издигнат, съгласни са да играят, съгласни са да общуват. Това не ги кара да се разкрият, да се излагат и да поставят под заплаха вътрешния си, тесен личен егоизъм.

Дайте им постепенно да почувстват това състояние, да посъществуват в него. Нека поне малко се стоплят в него, да се разтопят, „да се прегърнат“, „да се почувстват“ един друг, да разберат, че това е възможно. И тогава, от това състояние те ще започнат да влияят сами на себе си , и вие ще ги видите съвсем други.

Те изведнъж ще открият, че не трябва да се грижат  за „клетката“, в която се намират, в която са се крили от другите през цялото време – тя е престанала да бъде важна за тях. Но това те сами ще решат.

Реплика: За какво тогава да разговаряме с човека?

Отговор: За целта, за това, което е пред нас! Необходимо е да възвишаваме целта, за да ни привлича доброто, а не да ни гони злото отзад! Именно това!

Човек се развива, когато го храниш, когато се грижиш за него, тогава той става „пухкав“ като дете, и расте. Трябват му най-добрите впечатления.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[69312]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че днес в много страни по света депресията е силно разпространена. И това действително се потвърждава от статистиката. Но все пак, ние не можем да кажем, че всички чувстват такова разочарование – много не го чувстват. Така, че какво имате предвид?

Отговор: Това не означава, че няма разочарование . Работата е в това, че човек свиква с всичко. Спомням си, моят дядо беше изключително скромен човек. Имаше един много стар и протрит матрак. И колкото и да го уговарях: „Дай да ти купя един нов, хубав, удобен, вместо тази развалина“ – той отказваше, заявявайки, че бил свикнал с него и се чувствал нормално.

Но това не се нарича добър живот, а просто навик. Хората са свикнали постоянно да се карат един с друг. Към всичко в живота може да се свикне и тогава навикът става втора природа, и човек престава да го смята за проблем – а го приема като обикновено, обичайно нещо.

Помня, веднъж бях на гости на роднини в Канада, а по същото време им гостуваха познати от Русия. Беше през 90-те години, когато в Русия вървеше перестройката, всичко се разпадаше и нямаше никакви продукти. И те разказаха как за първи път попаднали в канадски супермаркет. В нещо като обикновен хранителен магазин, само че много по-голям – при тях в Русия такива по това време нямаше. Влезли вътре и моментално изскочили обратно навън – просто не могли да стоят там. Казаха, че били толкова наранени от това изобилие, че не могли да го издържат и изпитали желание да прекъснат това и да избягат.

Защото човекът е свикнал, като влезе в магазина, в най-добрия случай да има малко хляб и някаква зеленясала наденица, която не е задължително въобще да я има. А тук, той влиза и вижда 30 вида хляб, 50 вида различни колбаси и никакви опашки – само вземай и на всичкото отгоре ще ти кажат и “благодаря/, ще ти сложат купеното в количката и ще ти го донесат до колата. Той не е свикнал на това!

А сега вземи канадеца и го отведи в Русия, в магазин от онези години, където лежи изсъхнал колбас и хляб, направен неизвестно от какво. Той ще си помисли, че е по-добре да лежи в канадски затвор, където дават банани, отколкото такъв живот. Но ако попитате руснаците, които живеят в този град, те ще ви кажат, че всичко е наред.

Спомням си, веднъж попитах един мой ученик как живее. Той каза: „При мен всичко е наред. Знам че предстои зима, но аз съм се запасил с два чувала картофи и чувал със зеле. И знам, че ще издържа през зимата“. Вижте как един човек вижда живота си – колко малко му трябва. Опитайте да обясните това на канадеца – той няма да разбере, как е възможно да се живее по този начин.

Но в Африка има страни, където живеят с по един долар на ден. Никой няма да каже на африканското дете, както аз обикновено казвам на внука си: „Ако не се храниш добре, няма да те взема в зоологическата градина на сафари“. Хората свикват с проблемите и навикът изтрива усещането за страдание.

Говорих с човек, който е седял 25 години в Сибир в трудов лагер. Когато срокът изтекъл – той не искал да си тръгва от там. Той вече не разбираше как може да живее на свобода – всъщност целият негов свят е бил в затвора.

Около затвора имало селце, цялото състоящо се от бивши затворници, които били освободени, но не искали да ходят никъде. Те се заселили там и там завършили живота си – някъде в Сибир, в пълно усамотение. Те вече не могли да си представят как човек може да живее в този свят, а тук всичко било ясно, всичко  – познато.

Човек не е създаден по сухи изчисления: там ще бъда толкова, а тук – толкова. Той се подхранва от вътрешната топлина, от мястото, където е свикнал, от родния дом. И не можеш сега, въз основа на статистически цифри, да правиш заключения: добре ли им е на хората, или зле. Те просто са свикнали с такъв живот и не разбират, какви са перспективите, които се откриват пред тях.

А от друга страна, не можеш да отидеш при тях и да започнеш да им казваш колко лошо живеят. Ние идваме не просто така – а в условията на криза, поне малко да подтикнем човека – да му покажем към какво води всичко това, и че може да има и много по-лоши състояния. Поради това е необходимо още сега да започнем с новото образование – преди възникването на бунтове и войни. Нека не чакаме гражданска война, а по-добре да започнем да възпитаваме народа.

Може да се обърнем към всеки слой на обществото, което усеща кризата. Към тези, които изпитват проблеми в семейството, с децата, изгубили работата си, хората в пред- пенсионна възраст, които още чувстват в себе си сили и желание да се реализират, но  никъде не ги вземат на работа. Тоест, освен с активната, работеща част на обществото има още много хора, с които можем да се заемем още днес.

А от активаната, работеща част, много скоро ще започнат да постъпват огромен брой безработни – до 90%. Така че, още сега можем да създадем в обществото този нов подход.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[69222]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Съобщение: Не IQ (коефициентът за интелигентност) е ключът към успеха в живота, а ЕQ, емоционалната интелигентност – способността да владеем и управляваме емоциите. Успехът на съвременният лидер до 80% зависи от емоционалния интелект и едва 20% от IQ.

Разбирането на емоциите на другите и своите собствени – това е качеството на истинския лидер. Човек с висока ЕQ ще бъде добър и спокоен работник. Повишаването на ЕQ е сложно. Емоциите са свързани с това, с което е заредено съзнанието ни. Да подобрят ЕQ могат само търпеливите и упоритите. Дори и малките усилия по възпитание на характера в детството водят след това до големи победи.

Реплика: Но истинското поправяне на характера не е във възпитанието на силата на волята, а като променяме себе си под влияние на „здравия“ колектив, за постигане на пълна взаимност с него – в такъв случай човек започва да усеща не себе си, а висшата реалност.

[69029]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→