Въпрос: Знаменитият физик Стивън Хокинг, заедно с цяла група учени, смята, че нашият триизмерен свят е „под вода“, а четвъртото измерение е „над водата“ и ние трябва да се научим да „плуваме“ заедно. Те наричат това „теория на всичкото“. Като цяло, говорят за единадесет измерения, които можем да си представим като единадесет стени. Сблъсъкът на такива стени е станал причина за Големия взрив. Към това се включват и тези учени, които работят над Големия ускорител. Какво можем да кажем за това?

Отговор: Аз в никакъв случай не пренебрегвам резултатите от научните изследвания. Напротив, внимателно се вслушвам в тях.

От къде се вземат всички тези теории? Работата е в това, че егоистичното ни желание постоянно се видоизменя под въздействие на светлината, възвръщаща към Източника. И като се променя, то разкрива в себе си всякакви теории, концепции, възгледи.

За нас това не представлява особен интерес, с изключение на възможността за проверка: движи ли се човечеството към истината, напипва ли я в тъмнината.

Днес учените, както се казва, са ударили в стена – в една стена, не, в единадесет. Ако искат и за напред да разбират Природата, те ще трябва да променят себе си. Вътре в човек трябва да се построи ускорител – ние наричаме това „ускорител на времето“, „съкращаване на пътя“. Този ускорител се създава чрез група, където другарите получават силата на светлината и тогава реално могат да я използват.

Учените нямат средства, те вече изпробваха всичко. Диаметърът на пръстена на ускорителя е повече от 26 километра. Но нека да бъдат дори 26 милиона километра – какво от това? Ще се намерят още някакви частици, ще има нови данни – и после какво следва?

За да разберем Природата, ни е нужна втората сила, заложена в нея, но учените не разполагат с нея. Те през цялото време се опитват според някаква си една част да направят изводи за друга част – а това е невъзможно. Теория на струните, теория на всичкото… Чувал съм за тези неща още в началото на своята научна дейност. Тези теории са резултат от постоянно нарастващото желание, което всъщност е това, което измисля нещо ново. Постепенно то се приближава към истината, но при това си остава егоистично, без да се изменя вътрешно, качествено.

И затова науката като цяло, и физиката в частност, фактически се намират в задънена улица. Кардинален напредък вече няма. Остават още някои „неразвити“ области – например, генетиката. Но и там става дума повече за технологии, а не за постигане същността на явленията.

Човечеството е изправено пред всеобхватна криза. Така че, ако ние не разкрием втората сила – силата на светлината, и не се научим да работим заедно, тогава нищо няма да ни помогне. В крайна сметка, учените правят опитите си на най-ниското ниво: да кажем, сблъсък на елементарни частици. По този начин те не научават втората, много по-голяма половина от цялата система – тази половина, която управлява всичко.

Аз също обичам да гледам научни програми по телевизията, но като цяло, науката приближава към своя край…

От урока по “Въведение в книгата Зоар”, 03.02.2012

[68594]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →