Когато човек идва в науката кабала, той не разбира защо му трябва човечеството. Кабала казва, че над нашия свят действат сили, които го изобразяват в нашето възприятие. Ето защо ни се иска да отлетим някъде в неизвестността, към Твореца, към Неговата духовна система…

Съответно, човек възприема и учебния материал  лично, за своя сметка, без да изпитва желание да се обедини с другите. Това е първоначалното, много ограничено възприятие, с което всички ние започваме пътя си, като егоисти.

Само след няколко години, в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина, осъзнавам, че действително трябва да се обединя с другарите и в тяхната вътрешна взаимовръзка да разкрия светлината. Ако мисля за себе си, светлината действа обратно: тя ми показва колко греша – и тогава виждам, че е необходимо да се обединя с групата. Там, в нейните дълбини, ще намеря висшия свят.

Това е една много голяма революция в съзнанието. Човек започва да осъзнава, че духовния свят не е просто някъде, а във връзката между хората, в място с абсолютно анти- егоистични координати.

Тогава възниква проблемът: как да докажа това на себе си, как да се приближа до правилното отношение. Това трябва да бъде толкова важно, че всичко друго да изглежда излишно. Отсега нататък аз се фокусирам само на групата, на обединението в нея. Само тя е пред очите ми и нищо повече. В крайна сметка, завися от това. Това е вторият етап.

И тогава започва третият етап, още по-труден, когато се оказва, че е необходимо да се провежда масово разпространение. „На какво основание? Та ние отиваме към Твореца. В началото исках да отида при Него сам, след това осъзнах, че е нужна група. Но защо изведнъж аз трябва да се занимавам с всички останали? Един милиард китайци, един милиард индийци, половин милиард южно-американци, половин милиард европейци, африканци… Какво общо имат те? Кой  за кого се грижи там? И защо трябва именно аз да се грижа?“

Тук обясняваме на човека, че той, групата и цялото човечество трябва да се обединят, за да се уподобим на Твореца. Още едно препятствие, с което той не е съгласен: „С другарите, с групите по света, ние имаме една цел, а с останалите – не“.

И това е вярно. В крайна сметка е казано: „Исраел, Тора и Творецът – са едно“. Аз – това е „Исраел“. Групата – е „Тора“, светлината, връщаща към Източника. И заедно отиваме към Твореца.

От друга страна, останалите 99% се намират долу и са привлечени от земните си наслаждения. Така че, защо са ни нужни?

В отговор, отново и отново ни обясняват, че ние сме преходно звено и трябва да станем „царство на свещенослужителите“, т.е. да обучим цялото човечество на това, какво е взаимно поръчителство, интегрално обединение. Тогава ще присъединим масите към себе си, като АХАП към Галгалта ве-Ейнаим (Г”Е), и ще обединим всички хора с Твореца в десет сфирот.

Много е трудно да се обясни това на другарите по група. А нали точно в групата се намира полето на нашата дейност, тук е източника на всичко и тук ние разкриваме всичко. Тук се показват кръговете: АХАП, ние, Творецът – всичко е вътре, всичко завършва в групата, в един съсъд, изтъкан от единството на точките в нашите сърца. Една част идва отдолу, друга част – свише.

Нашите групи не разбират и не искат да преминат към програма на поръчителство за масите. На човек му е много трудно да разреши за себе си тази противоположност, да види как различни неща се съединяват в едно. Но постепенно всичко ще се оправи…

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 14.02.2012

[69764]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →