В процеса на хилядолетното ни развитие, към което ни е задължавала природата, сме развили достатъчно своя разум, чувства и аналитични способности, за да изградим сега, самостоятелно,  обкръжение, което ще ни развива нататък.

Всъщност, единственият свободен избор на човека по същество е да влезе в определено обкръжение и под негово въздействие да се оформи според това, което му диктува обкръжението. И ако ние по този начин използваме силата на обкръжението, ще можем да поправим своята природа.

Време е да престанем да бъдем слепи роби на егоизма си, без да забелязваме, накъде ни води той (въпреки, че ние дори виждаме, че не е към благоденствие, не и към сигурен и безопасен живот). Ние трябва да използваме този егоизъм, за да създадем около себе си добро обкръжение. И тогава, под негово влияние, егоистът ще се превърне в добър човек. Ние трябва да прилагаме за това всички съвременни технологични възможности, знания за околната среда и обществото, постижения на психологията, които са развити през последните сто години.

Ние нямаме нужда от нищо друго, освен изграждането на правилно обкръжение. Точно така, както избираме за децата си обкръжението от други деца и възпитатели, под чието ръководство те получават правилно възпитание, научават се как правилно да използват вътрешната си мотивация и качества – така ние можем да направим нещо подобно по отношение на всеки човек.

В крайна сметка, с основание развитието на съвременните технологии, икономика, търговия ни освобождава много време и усилия, които можем да насочим към създаване на ново обкръжение. Може би, 80% от всички хора, които могат да работят, в действителност, трябва да работят за създаването на такова обкръжение. И само 10-20% от работоспособното население на възраст от 20 до 60 години да трябва да бъде ангажирано в производството на необходимото за нашия живот.

Според изследванията, около 10% от населението на света са хора, които по природа са устроени така, че се стремят да помагат на ближния. Те създават различни благотворителни организации, помагат на бедните, посещават болниците, раздават безплатна храна на гладуващите, обикалят света да помагат на нуждаещите се. Броят на тези хора не е голям. Те са идеалисти, тяхната цел е да носят добро на другите, но това е също форма на егоизъм, който ги подтиква към подобни действия. Те са готови дори да жертват живота си за благото на обществото, за светлото бъдеще на човечеството.

Това обаче не е за тях, а за промяната във възпитанието на обикновения човек, за това, че всички хора трябва да преминат през една добра промяна и светът ще бъде различен. Всички тези огромни сили, които досега са насочени към масово унищожение, ние можем да освободим в полза на човека.

Единственият лек за това е системата за възпитание, която се състои от интегрално образование до определено ниво, а след това, поставяне на човека под въздействието на обкръжението, което е най-важното. Ние трябва да осигурим такова влияние на СМИ, на виртуалното обкръжение, на културата: театър, музика, филми, песни, книги, които да разказват за този нов свят. Нека да организираме такава система на възпитание за себе си, точно, както правим за децата си.

Нека се издигнем над себе си на по-висока, по – възрастна, сериозна степен, в сравнение с тази, на която сме днес и оттук ще градим въздействаща ни система. Човек трябва да знае предварително, че това трябва да се направи и че няма друга алтернатива: обкръжението трябва да му влияе, защото знаем, каква мощна сила се крие в него.

Човекът е постоянно под толкова мощно, всеобхватно„промиване на мозъка“, във всички възможни форми, каквито само обкръжаващия свят може да му повлияе. До такава степен, че аз свиквам с това, което виждам и чувам навсякъде, и го приемам като еталон, препоръчани ми примери. И за мен няма значение, че обкръжението го прави изкуствено – на мен то ми влияе истински.

Независимо от многото примери, от тези, които виждам, не съвпадат с желанията ми. Но както се казва: първо под камшика, а след това се наслаждавайте. Човек постепенно приема всички тези неща, защото навикът се превръща във втора природа, и той е готов да ги приеме в името на децата си, за безопасност, за добро бъдеще. Някак си, ние трябва да започнем да се подготвяме за нова форма на живот.

От 8-а беседа за новия живот, 05.01.2012

[69986]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма, Свобода на волята | Add Comment →