Entries in the '' Category

На теб харесва ли ти да видиш другите по-високо от себе си?

каббалист Михаэль ЛайтманАко имам малко дете, което се каня да изпратя на градина, защото ако остане в къщи ще му се забави развитието, то аз се старая да го запиша в група, където има и по-големи деца, а не по-малки.

Тоест, колкото е по-голямо обкръжението – толкова възможностите ми за напредък са по-големи. И обратното, ако съм попаднал в компанията на примитивни хора, то те ме снижават до тяхното ниво, до ценностите, които притежават. Всичко зависи от обкръжението.

На този принцип ние избираме обкръжението в живота си, виждайки че ”обкръжението днес – това си ти утре”. И затова, който е заинтересуван да се издигне, е полезно да бъде между големи и умни хора.

Но той трябва да разбере, че идва при тях, за да израсте. А ако той просто така идва и седи между хората не от своето ниво, то колкото те са по-големи – толкова повече това го вбесява.  Той иска да ги принизи.

Ако той е дошъл специално, за да израсте сред такива хора, то колкото те са по-високо – то толкова това повече го радва. На него не му достига само ненавист и огън, тлеещ отвътре, от усещането за това, колко той е по-долу от тях. И той се радва на такива чувства, тъй като те го амбицират и предвижват напред.

Тоест всичко зависи от намерението на човека – от онова, което иска от обкръжението. Човек може да оцени външното общество по неговите ценности, вкусове: обича ли музика, живопист, образовани ли са и интелигентни ли са хората. Има критерии по които това може да се провери.

Но в кабалистическата среда няма такива критерии за такава проверка. Тук се събират хора, в които се е пробудила точката в сърцето и те просто желаят да я развият. Всички те минават през постоянни падения и подеми и никой не знае, на кое стъпало всъщност се намира и още повече, на какво ниво се намира другаря.

Всичко зависи единствено от това, как човек си представя групата, подобно на Раби Йоси Бен Кисма, който така е ценил своите малки, простички ученици, че без тях не можел да напредва.

Затова е много важно да се разбере, че групата, обкръжението –е онова, което сам човека си представя, ценейки другарите си, които Творецът е довел и им е дал същото желание към духовното. И сега аз мога да създам за себе си отношение към обкръжението, съгласно онези ценности, които се изискват за моя напредък: в зависимост от това, как искам да напредвам и накъде.

А освен това, сега мога да изследвам себе си: доколко ми харесва да ги виждам големи – това е знак, че аз наистина искам да напредвам. Тъй като напредването става за сметка на обкръжението. Ако искам да ги виждам по-долу от мен – това означава, че търся как да удовлетворя своята гордост, а не как да напредвам.

По отношението си към обкръжението ние можем безпогрешно да измерим своето духовно състояние: стремя ли се към целите на творението или към приятно усещане и напълване на егоизма си със чувство за собствена важност.

От урока по статия на Рабаш, 22.11.2011

[61436]

Помощта на втората сила

каббалист Михаэль ЛайтманВсичко се постига с помощта на молитвата. Ако аз съм  желанието да се насладя, то нищо не мога да направя със себе си, защото не ми достига втората сила: желанието да отдавам. Необходимо е присъствието на двете сила, съществуващи в света – за да мога да се боря, да вземам решения, нещо да направя с едното относно другото.

Първата сила е егоистическа и ни е дадена по рождение. Но как да получа отдаващата сила, идваща от Твореца? В това е целия проблем и за това е молитвата.

За какво ми е втората сила? Ако усещам недостатък относно първата, егоистическата, то аз започвам да търся начин да я напълня. И това също се нарича молитва. Даже крадецът, приготвящ се да открадне се вълнува дали ще се получи или не – също създава молитва със своето желание за успешна кражба. И на нея също има отговор, както на всеки недостатък.

Тоетс проблемът не е в желанието, а в онова към което то е насочено. Това не трябва да бъде желание за напълване на моя егоизъм, който се развива по естествен път, карайки ме да действам заради себе си. Така инстинктивно се развива цялата нежива, растителна и животинска природа.

Но стъпалото на човека не съществува в природата, като етап на неговото естествено развитие. ”Човек” – не като материално тяло от този свят, всъщност е най-висшето стъпало от животинското ниво, а духовния човек, подобен на Твореца, може да се развие по-добре при условие, че освен едната сила – желанието да се наслади, той има и друга сила – желанието за отдаване. Благодарение на това, той става подобен на Твореца.

И как тази сила ще премине в човека, ако принадлежи само на Твореца? Такъв директен преход не е възможен, но е възможно някакво влияние, някакъв пример от страна на Твореца – в скрита или открита форма, при която желанието за наслаждаване в човека да промени своята форма на поведение. И вместо това, направо да получава, каквото му е свойствено по природа, то ще започне да работи иначе.

Самото желание да се наслади, живеещо в човека, ще се промени. А не от това, че в него ще се появят две противоположни една на друга сили: желанието да получава на творението и желанието да отдава на Твореца. Силата да отдава съществува само в Твореца, а в човека тя може да премине само за сметка на влиянието на Твореца. И тогава желанието на човека, ще промени своята форма на външното проявяване.

Или ще започне да действа в отдаване заради отдаването, сдържайки себе си и не позволявайки на себе си да вреди и използва другия. Или ще получава заради отдаването – да работи така както е работил, но с намерение да допринесе за благото на ближния.

От урока по статия на Рабаш, 21.11.2011

[61324]

Раждането на новото състояние

каббалист Михаэль ЛайтманВиждаме как в течение на последните десетилетия, светът достига до разбиране, че е взаимосвързан, взаимнозависим, че всички имат определени задължения по отношение един на друг, и цялата световна социално-политическа система трябва да достигне до определено равновесие.

Засега войната още продължава, чуват се взривове. Но имено така се е радила Земята, минавайки последователни състояния на развитие: с взривове, с периоди на охлаждане и затопляне, с образуване на вулкани, на кратери, с периоди на заледяване и т.н. Всичко това са етапи на раждане на новото състояние.

Ако можем да ускорим развитието си, да го смекчим, много по-бързо ще достигнем до уравновесено състояние. Както на времето си Земята е достигнала равновесие (образувала се е земната ù кора, развивал се е живот и т.н.), така и човешкото общество, в резултат на всевъзможни катаклизми, в крайна сметка, ще достигне до необходимото равновесие.

Равновесието е построено върху нашите връзки и тази връзка трябва да бъде всеобща. Днес се разкрива, че природата ни задължава да бъдем такива.

Трябва да преустроим себе си, взаимоотношенията ни и тогава да преминем към съвършено друго общество. Когато достигнем до равновесие с общата природа, ще видим, как взаимовръзката ни на ниво човешко съобщество влияе положително на цялата природа и започва да се възстановява от този ущърб, който сме ù причинили.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61163]

Просто не Му пречи!

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Арава. Беседа на трапезата.

Творецът ни пробужда, Той изпълнява всичко и разбира се няма нито един човек по света, който би могъл сам да направи нещо. Висшата светлина прави всичко, разкрива ни се все повече и повече, и вътре в нас действа нейната сила. А ние трябва само да се стараем, колкото се може повече да ù съответстваме – да ù оказваме съдействие, да вършим всякакви вътрешни движения, за да се разкрие в нас. Това е главният стремеж.

В крайна сметка, всичко, което човек трябва да прави, е просто да не пречи. Да бъде като ”жена” (така се нарича женската сила) – съсъд в ръцете на Твореца. Така ще се надяваме, че с мъжката си сила ще успеем така да превъзмогнем себе си, че да станем като ”жените”.

От беседа на трапеза преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61144]

Постигни повече от мен!

группаКонгрес в Арава. Урок №1

Въпрос: Как можeм да си помогнем един на друг на този конгрес така, че всеки да може да се издигне над себе си?

Отговор: Преди всичко, ако мисля да се издигна над себе си, с това аз вече помагам на другите. Достатъчно е, че „запушвам“ своята лична „дупка в дъното на лодката“. Това първо.

Второ: Разбира се, ако мисля за другите и се грижа за тях – аз им помагам.

Трето: Моята грижа за другите се изразява в това, че аз виждам другарите си, които са вложили толкова много усилия, време, сили и пари, въпреки множеството пречки – и аз искам да достигна такова състояние, при което моите усилия биха допринесли за тяхното духовно постижение, тъй като на тях им се полага повече, отколкото на мен.

Притеснявам се за това те да не се изключат от правилните намерения, верните желания и връзката между тях. В своето желание аз се притеснявам те да не „паднат“ – и само за това мисля.

Тази загриженост  е най-добрата защита,която е възможна само за нашето състояние, за да не отпадне и един човек от взаимното поръчителство между нас и всички ние да бъдем винаги над егоизма си. Всеки трябва да живее в такава тревога, да мисли само за другарите си – като майка, която се притеснява за всичките си деца.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61427]

Какво става, ако отпадна от кръга?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние сме обещали да се грижим един за друг, за да задържаме завоюваното в Арава и да продължаваме напред. Но какво да се прави, ако човек изведнъж открие, че е „отпаднал от темата“? Трябва ли да почувства, че е пробил дупка в общата лодка?

Отговор: Разбира се. Това трябва да бъде голяма скръб за него. Първо, не е лесно да се стигне до усещането за единство, но в краен случай, нека съжалява за това, че е откъснат от него. Второ, нека съжалява, знаейки, че всички другари вече са там. Трето, със своето отсъствие той причинява вреда на другите и цялата тази вреда се записва на неговата сметка.

По този начин той пропуска много повече от личната си грижа – защото неговата частица бездейства във всеки от другарите му, без да запълва всеки един от тях. Оказва се, че неговата вреда се умножава по броя на хората в групата.

До сега ставаше дума за егоистичните сметки, а сега да погледнем на проблема от друг ъгъл. Човек не поддържа другарите си с поръчителство, не се уподобява на Твореца и не постига свойството да Му отдава, без да работи в група. Тази духовна вреда не е толкова очевидна, но трябва да я помним.

Въпрос: Може ли да се каже, че с това човек привлича не само групата и но и целият свят към злото?

Отговор: Ако са ти дали възможност да встъпиш в поръчителство с другарите си, тогава, участвайки в общата работа ти разбира се, че привличаш света към доброто. В крайна сметка всеки човек е част от общата мрежа, а ние сме централната част от нея. Следователно като укрепвам групата, аз укрепвам целия свят в неговия духовен възход. Вярно е и обратното.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.11.2011

[61337]

Разкъсвайки се между небето и земята

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Целта на творението е възложена на целия човешки род. Обаче, вследствие на низхождането в природата на създанията в себелюбието си, безгранично властващо над цялото човечество, е невъзможно да се дадат на хората такива обяснения, за да се съгласят да излязат от ограничения си егоизъм в широкия свят на любовта към ближния.

Народът на Израел представлява изключение, и благодарение на пречистването на праотците и египетското изгнание, е станал годен за обединението ”на планината Синай”, като един човек с едно сърце, когато всеки е излязъл извън себелюбието, единствено, за да донесе полза на другия. И само тогава са станали годни за получаването на поправящата светлина.

Поправянето на света се провежда поетапно. Не може да се ограничи само с един човек – необходимо му е да се разпредели сред много души. Не може да се осъществи в едно време, в едно поколение – изискват се редица поколения. Невъзможно е, ако всички си приличат, напротив, изискват се различни типове хора. Всички тези условия са призвани да облекчат пътя.

Поправянето винаги се управлява от две сили: страданията ни бутат отзад, а силата на светлината ни тегли отпред – за какви хора става въпрос. Отвсякъде е ясно, защо душите не са равни помежду си: има част, която започва поправянето първа – това е Израел, което означава: стремеж ”право към Твореца” (яшар – Ел). Те се поправят, преди всички останали души да се присъединят към процеса.

Хората, отнасящи се към категорията ”Израел”, усещат злото на растящия си егоизъм, което се нарича ”египетско робство”. Сериозно искат да намерят духовния свят и се сблъскват със съпротивление: отблъскват ги назад, не се нуждаят от тях, към нозете им са привързани гири, които не им позволяват да напредват… Именно Израел усеща множеството пречки на духовния път.

Но в съответствие с това им дават също и силна искра на духовното желание. В крайна сметка се оказват между две противоположни сили, които ги теглят напред или назад, буквално разкъсващи ги на две: от една страна влечение нагоре, а от друга – египетското изгнание.

Този контраст се съпровожда с тягостни състояния, с трудни исторически процеси, с враждебно отношение на света и т.н. – обаче всичко това ни помага по-бързо от другите да реализираме поправянето и да поемем помощта на останалите. Ако това не е крайната цел – да се осъществят действията на Твореца в нашия свят – участта ни би била незавидна. Да се оправдае целия този път може само при условие, че разбираме тази задача, която ни е възложена.

И така, има сили, тласкащи ни напред и сили, непозволяващи ни да напредваме. Преживяваме много неприятното развитие между ”чука и наковалнята”, обаче трябва да се разбере, че всъщност се намираме в самия център на поправянето и всичко зависи от нас. Ето, днес вече човечеството започва да изпитва нужда от мисията ни.

От урок по статия ”Поръчителство”, 21.11.2011

[61334]