Въпрос: Ние сме обещали да се грижим един за друг, за да задържаме завоюваното в Арава и да продължаваме напред. Но какво да се прави, ако човек изведнъж открие, че е „отпаднал от темата“? Трябва ли да почувства, че е пробил дупка в общата лодка?

Отговор: Разбира се. Това трябва да бъде голяма скръб за него. Първо, не е лесно да се стигне до усещането за единство, но в краен случай, нека съжалява за това, че е откъснат от него. Второ, нека съжалява, знаейки, че всички другари вече са там. Трето, със своето отсъствие той причинява вреда на другите и цялата тази вреда се записва на неговата сметка.

По този начин той пропуска много повече от личната си грижа – защото неговата частица бездейства във всеки от другарите му, без да запълва всеки един от тях. Оказва се, че неговата вреда се умножава по броя на хората в групата.

До сега ставаше дума за егоистичните сметки, а сега да погледнем на проблема от друг ъгъл. Човек не поддържа другарите си с поръчителство, не се уподобява на Твореца и не постига свойството да Му отдава, без да работи в група. Тази духовна вреда не е толкова очевидна, но трябва да я помним.

Въпрос: Може ли да се каже, че с това човек привлича не само групата и но и целият свят към злото?

Отговор: Ако са ти дали възможност да встъпиш в поръчителство с другарите си, тогава, участвайки в общата работа ти разбира се, че привличаш света към доброто. В крайна сметка всеки човек е част от общата мрежа, а ние сме централната част от нея. Следователно като укрепвам групата, аз укрепвам целия свят в неговия духовен възход. Вярно е и обратното.

От урока по статията “Поръчителство”, 21.11.2011

[61337]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment →