Entries in the '' Категория

Условие за неограниченост на разума

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек не чувства какво е над разума или под него. Ако той не възприема нещо с разума си, ако не одобрява с егото си, като съществуващо и полезно, то той не му придава никакъв смисъл.

Да отидеш под разума означава да попаднеш под влиянието на обществото и да действаш в интерес на другите. И това се счита за недостойно, макар че ние винаги действаме по този начин. Защото обществото оказва натиск върху нас и ни заставя да уважаваме своите ценности.

Да отидем над разума – ние не сме в състояние, тъй като това се нарича да вървиш с вяра. За тази цел човек трябва да формира в себе си такива висши понятия, които са над разума му, за да го убедят със силата на вярата и да приеме вярата като знание. Тоест трябва да се съедини със средата и да получи от там доказателства за истинност и ценност.

Оказва се, че човек обикновено действа вътре в знанието, напълвайки го за сметка на своето обкръжение. И му е много трудно да се издигне над това.

Ето защо, ако искаме да ускорим времето, то това е възможно, само ако вървим над знанието. Защото, ако вървим вътре в знанието – това е проста еволюция, естествено развитие. И докато сам не почувствам и не се развия – няма да получа ново знание.

Но ако аз се ръководя от мнението на обкръжението – това знание става мое. А относно миналото ми знание, то вече е „висшето знание “. Тоест личното ми възприятие се превръща в обществено.

Оказва се, че моят разум, който е приемал само това, което е одобрявало егоистичното ми желание, аз заменям за мрежа от връзки между мен и другите. И ползата за другите става основа на моя разум.

Ако човек направи такава промяна във възприятието си, той излиза отвъд границите на своите ограничения.

От урока по статия на Рабаш, 09.11.2011

[60221]

Кубчета за духовната реалност

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Дори по време на четене на книгата Зоар, мислите ми се разбягват в разни посоки. Как e възможно да останеш винаги в мисли за целта?

Отговор: Намираме се в поле от сили. Тези сили умишлено ни увличат в различни посоки – именно за това, ние със свои усилия да ги обединим в една посока, да ги доведем до една реалност.

И затова така трябва да се отнасяме към нашите състояния – объркани, нестабилни. Тъй като всички те са предназначени, за да ни пробудят към търсене на по-висша сила, отколкото тези противоположни сили, които се вълнуват в нас. За да може тя да властва над тях, да ги съедини, като правилна съвкупност от компоненти на духовната реалност.

Ако намерим по-висша сила, която ни оформя цялостната картина – това ще бъде вече по-високо ниво от нашето състояние. Ето защо, от една страна трябва благосклонно да приемам тези различни състояния, мисли, желания и цялато това объркване, осъзнавайки, че всичко това ми се дава за работа. Подобно на кубчета, които трябва да подредя правилно.

И сега всеки трябва да намери за себе си с помощта на каква сила, на какъв принцип, на какво отношение може наистина да свърже всички тези препятствия, за да станат те не препятствия, а елементи на същата духовна картина, която той иска да постигне.

В действителност препятствия няма. Всичко това са желания, които като не са свързани правилно в едно желание ни се струват излишни. Но това не е така. Всяко от тях, със своя стремеж в друга посока, специално ни посочва липсата на направление към единна сила, включваща всички – висшата степен, силата на Твореца.

От урока по книгата Зоар, 09.11.2011

[60236]

Обкръжението е по-силно от моя егоизъм

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам ,”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Човек се ражда с отпечатано в него себелюбие и всичките му движения преследват лична изгода, без да отдава на ближния.

Това е направено не случайно, a за да може като се поправя, да се учи от грешките си и за да премине от неправилни действия към добри дела. Така той познава разкъсването между светлината и съсъдите, между своето състояние и състоянието на Твореца, между частите на творението. Така той разбира творението в дълбочина и дебелина.

С разкриването на духовния свят, ние постепенно започваме да откриваме, как въздуха се ”сгъстява” и в него постъпват сили, действия отношения, изпълнени с детайли от възприятието от доста по-високо стъпало и от доста по-високо измерение. Сега ние не ги усещаме, не ги улавяме, но се намираме в тяхната зона. И за да разкрием тези действия на висшите сили над нас, ние трябва да приложим усилия.

На човек, който иска да опознае своята природа, тя му се открива във вид на глупаво начало. Ако човек все още не е готов за поправяне, то не вижда порочността на своето естество. От милиарди хора, възможно е само няколко милиона да кажат, че тяхната природа е глупава. А всички останали не разбират, за какво става дума: ”Да, струва си да бъдем по-вежливи един към друг” – ето това е цялата приказка.

И затова мнозина няма да се съгласят с думите на Баал а-Сулам за вроденото себелюбие. И затова, към кабалистите, хората изучаващи Тора и заповедите в традиционното разбиране предявяват претенции. Те въобще не се смятат за грешници, не виждат, че всичките им движения преследват лична изгода. Напротив, техните деяния напълно са лишени от самоанализ и осъзнаване на злото.

Ние не трябва да пробуждаме това зло. Докато човек сам не достигне до него в своето развитие, той трябва да остане на “неживото“, “растително“ или животинското“ стъпало. Единствено “човешкото“ стъпало му разкрива вътрешното разбиване и тогава той започва да се поправя.

И ако сме достойни в нас да се роди Човека, то раждането му се отбелязва с разкриване на себелюбието: оказва се, че всичко правим само за себе си и сме готови да действаме за сметка на ближния.

С това човек се отделя от Твореца – т.е. от царуващото в света отдаване. Но той може да прихване от доброто обкръжение “отдаване на ближния“... Независимо, че това е против неговата природа, но обкръжението е способно да окаже такова въздействие. Изграждането на духовния свят придава на групата, на обкръжението сила превишаваща по мощ личното естество на всеки. Изначално ние сме били споени в единен съсъд, и свише в нас е царствала светлината. А затова, когато тук долу, аз откривам бъркотията и не желая да се сближавам с никого, обкръжаващите могат да ми демонстрират уважение към единството, към важността на отдаването – и аз ще поискам същото.

Обкръжението ще ми въздейства по-силно, отколкото моя егоизъм. То ще вземе връх, то може да ме накара да не се храня, да не пия, да водя определен начин на живот, да нося определени дрехи. Гледайки се отстрани аз бих си помислил: “ама, че глупак! Какво прави той? “ Обаче човек просто изпълнява повелята на обществото и за него това не са глупости, а много важни и почетни дела.

В крайна сметка, човек върши всичко, само защото обкръжението го е задължило. Дори насъщните неща той удовлетворява в онзи стил, който е приет повсеместно. В никой от нас няма нищо, освен социално въздействие.

Но той може да приеме от хубавото обкръжение “отдаване към ближния“, заради възнаграждението в този свят и в бъдещия. На първия етап това ще предаде на човека сили, за да върви напред.

Обществото възпитава човека, придавайки му общоприетите норми и съждения. Достатъчно е, че те са пуснати в ход в обкръжението – и за човека те стават истина от последна инстанция. След съответстваща обработка той е готов безпрекословно да следва установените канони. Ако обществото поиска, то може да направи от всеки от нас каквото си поиска, дори да ни изпрати на смърт. Понеже единството, от което той черпи сили, се отнася към висшите духовни степени.

Когато човек израсте, на него му разкриват, как да дойде до алтруистическото намерение, за да достави удоволствие на Твореца.

И за това също трябва обкръжение. Сам той това няма да го иска. Може да прочетеш море от статии и книги, да изучиш цялата наука кабала, но без въздействието на обкръжението в човека нищо няма да се промени. Красиви думи колкото щеш, но зад тях няма да има реално вътрешно пеображение.

Трябва да се работи в група, да се прилага старание, да се учим да изграждаме намерение по време на обучението, да участваме в общата работа – и тогава човек привлича върху си светлината. С други думи, вместо лош живот, вместо глупавото начало, той получава доброто начало, обръща се от злото към доброто.

Тогава той губи своето самолюбие и всичко прави заради отдаването, включвайки насъщното и необходимото.

Целия живот на човека се пронизва от това намерение.

От урока по статията “Даряване на Тора“, 08.11.2011

[60156]

Ако любовта е толкова важна, тогава какво чакаме?

каббалист Михаэль ЛайтманПринципът на любов към ближния, както към себе си е общоизвестен, но около него съществуват много неясноти. Всеки ще се съгласи с това, че трябва да се обичаме взаимно, въпреки че някои са готови да унищожат голяма част от човечеството, отделно от тяхната любов, мислейки: „Тези нещастници! Защо трябва да страдат?” И даже e по-изненадващо колко мъгляво е отразен този принцип в различните религии.

В резултат на това ние се успокояваме и не сме разтревожени, че не обичаме ближния. Нашето възпитание и обкръжение напълно е загърбило този въпрос. Следователно време е да спрем и да помислим: „Наистина ли това е важно?” Може би са напълно достатъчни моралните поучения за децата и елементарното уважение сред възрастните? Или трябва да обичаме ближния и независимо от всичко, това да бъде цел всеки момент за всеки човек и всички заедно? Трябва ли ние да живеем само за да постигнем това качество колкото се може по-бързо?

Проблемът пред който се изправяме е много важен. Ако говорим за смисъла на живота, за постигането на цели, поради които ние сме дошли на този свят, защо тогава загърбваме този принцип толкова много. Всъщност ние сме максимално далече от разбирането на факта, че този принцип е универсален закон на вселината и на природата. Всички други закони, които ние познаваме, и специално онези, които не познаваме, се завъртат около тази цел.

Ако искаме да разберем себе си и света в който сме, тогава трябва да постигнем този универсален закон на творението. Без постигането на любов към ближния няма да открием кои сме и къде сме. Това е ключът, който ни позволява да видим правилно цялата картина, да я разберем, да я почувстваме, да се включим в нея и да я използваме за пълна себереализация.

На практика добивайки любов към ближния, ние достигаме свойствата на Твореца. Всички останали закони са просто страни, частни проявления на фундаменталния закон на реалността. Подобно е на закона на гравитацията, който може да се изрази по различни начини, но като цяло той винаги определя как предметите взаимно се привличат.

Съществува общо явление и негови частни случаи. Съществува закон на всеобщо отдаване и за нас той на първо място се изразява в социалния принцип „обичай ближния като себе си”. Чрез реализиране на този принцип в обществото ние изпълняваме всеобщия закон. Той ни управлява и ако ние искаме да организираме нашия живот добре, то трябва да се стремим към неговата реализация.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията” , 27.10.2011

[58903]