Съществува много древна материалистичeска теория за възприятието на света. Ако си представим нашите сетива като сензори, възниква въпросът – какво улавят те? Какво се случва извън нас или какво става вътре в нас? Това е проблемът. Едно от двете.

Ако можем да изменяме диапазона на усещане на тези сензори, за да улавят нещото, което е уж отвън, то ние все още бихме възприемали много малка част от съществуващото извън нас. Възможно е да има такива диапазони, в които да не можем да долавяме тези колебания, а е възможно да съществуват абсолютно други колебания, които не се улавят от нашите инструменти за възприятие.

Все пак сме изобретили инструменти, които допълват нашите сетива, на основата на нашите органи за усещане. За да усетим, например, топлинните колебания, сме добавили към приборите топлинни сензори, а за да усетим зрителните образи – оптически сензори и т.н. Практически развиваме сетивата си с помощта на тези инструменти. Обаче за тези „невъобразимите“ явления, които съществуват около нас, но които поначало не усещаме и не сме в състояние да усетим (нямаме такива сетива), не можем да създадем допълнителни инструменти, помагащи да разширим сетивата си и да усетим тези явления.

Оказва се, че ние възприемаме много ограничена част от външния свят. Днес това е доказано – съществува тъмна материя и други странни явления. Сякаш улавяме нещо, но то е недостъпно за възприятието ни.

Втората теория предполага, че около нас не съществува нищо и сетивата ни са като „контакт“ на вътрешното подобие с външното. Човек представлява затворена кутия, вътре в която съществува желание и това желание през цялото време усеща нещо. Тези усещания ние считаме за живот.

Тоест аз съществувам в желанието си и в него съществуваш ти. В това студио. Всичко, което се намира извън него, всичко, което мога да си представя, включително и всевъзможните ми фантазии, представи, спомени и т.н. Всичко това съществува само в желанието ми, в разума, само там. Ние бихме искали да се представим като “нещо само в себе си“.

Аз съм привърженик на втората теория, въпреки че има много различни теории. Вярвам, че в действителност ние сме „в себе си“, развиваме се вътре в нашето желание, усещаме тази програма за развитие, през която то преминава и тази програма за развитие се явява нашият живот. Сега имаме възможност да започнем да управляваме нашата програма, а следователно и нашия живот. Можем да се движим напред и назад, нагоре и надолу, във всяка посока, по всякакви координати и оси.

Природата ни дава възможност да се придвижим към следващото, абсолютно ниво на осъзнаване на системата, в която се намираме. И това ще ни позволи най-накрая да разберем кои сме ние и в какъв свят съществуваме. Това сън ли е или реалност и с какво тази реалност се различава от съня.

От ТВ програмата “Интегралния свят”, 16.10.2011

[59514]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа | Add Comment →