За да може човек да се развива духовно, той винаги ще вижда, че отхвърля другарите си, пренебрегва ги, мрази ги, прави си различни сметки с тях. От друга страна той винаги ще има възможността да преодолее егоизма си, да се свърже с тях и в тази връзка да изиска силата  на единството.

В крайна сметка съединението, което той ще създаде с другарите си, все още се нарича „ло лишма“, разни видове упражнения. Докато силата, която пробужда по този начин – това вече е сила, криеща се вътре в тяхното съединение, вътре в напредналото състояние. Тя идва при човека и извършва самото действие.

Така човек ще бъде насърчаван всеки път. Защо е нужно това? Въпреки, че в началото той мисли, че разкрива нещо добро за егото си – егоистично напълване, вечност, съвършенство. Но тогава той открива, че трябва да остане в отдаване, и любов към ближния, защото това състояние само по себе си е велико и висше.

Аз не работя, за да се занимавам с особени дела – служа на Твореца, който е велик и важен в очите ми – и това ме изпълва с гордост и самочувствие. Напротив, тук аз получавам особено свойство, наречено „свойството отдаване“, все още непознато за мен. Това свойство не се пробужда в мен защото групата е важна за мен и Творецът е велик в очите ми. Защото ако е така, аз просто само бих напълнил егоизма си, работейки с тях.

Напротив, с помощта на тази сила, която събуждам от групата, възниква ново състояние, наричано „отдаване“ – в мен наистина се разкрива ново отношение, без никаква връзка със самия мен. Не знам какво е, но изведнъж аз чувствам, че това се случва без всякакво отношение към самия мен.

И аз не го възприемам като нещо високо, добро и полезно за мен, защото тогава аз отново бих оценявал това в получаването на своите желания. Напротив, аз не чувствам тази работа полезна и ценна, но идва ново развитие – и тогава напредваме. Това се нарича откритие, ново откровение, възраждане на Шхина от пепелта, от изгнание. И така напредваме.

Всички действия, които човек се опитва да извърши в съответствие с  препоръките на кабалистите, за да може стъпаловидно, от първото състояние да достигне въздействието на светлината – връщаща към източника. Защото само светлината може да го промени – наричат се –  „алиха“ / „движение“ (към целта)/ или „алаха“ / „код на законите“/.

И действията, с които той винаги се поправя все повече, по-близо до  единството -„от любов към ближния – към любов към Твореца“, се наричат „заповеди“. Тоест, заповедите са действия против вековното желание за постигне на любов към ближния и от нея да се намери общото свойство на любовта.

От урока по статия на Рабаш, 02.11.2011

[59523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →