Entries in the '' Category

В мен ли се крие скриването?

За човека настъпва време да познае Твореца и поради това, Творецът леко се разкрива пред него, проявявайки своята доброта.

А после Той увеличава егоизма в човека, поради което на човек му се струва, сякаш Творецът е лош.

Творецът прави това, за да може човекът да се извиси над егото си и да  каже: „Всичко е добро – аз чувствам лошото само с егоизма си ”.

И тогава Творецът леко се разкрива в доброто, развивайки с това моя егоизъм, зад който Той се скрива повече от преди.

Човекът отново не се чувства добре, но той трябва да се издигне още по-високо над егоизма, чрез вярата над знанието и да разбере, че цялото зло се разкрива единствено в егоизма. А в действителност, Неговото управление е винаги добро.

Всъщност, колкото по-високо се издигам, толкова скриването се засилва повече. Но в мен има все по-голяма сила да се издигна над  егоистичните си желания и да разбера, че скриването съществува единствено спрямо моя егоизъм.

Когато премина в желание за отдаване – скриването изчезва. Т.е., не скриването изчезва – а ние се издигаме над скриването.

Всички тези етапи: двойното скриване, единичното скриване, разкриването – ние сами създаваме в обикновената, неизменна светлина.

Искаш да получиш светлина – извиси се над егото и получи светлина върху екрана, т.е., в желанията за отдаване. Разкриването на отдаващи желания в себе си – това именно означава да разкриеш Твореца.

Но пребиваването в скриване – това означава да чувствам, че не ми достига разкриване, отдаващи свойства.

Ти страдаш поради това, че в теб няма отдаващи свойства? – с това се мери степента на твоето скриване. И все пак, нараства ли скриването съобразно нашето развитие или изчезва?!

Аз израствам – и скриването постепенно изчезва, тъй като аз достигам до разкриване, а в мен остава по-малко скриване. По качество, обаче – то е по-силно и страдам повече от него.

Аз съм поправил част от желанието си и в него съм подобен на Твореца, достигайки разкриване, но в останалата част –  все още съм в скриване.

И там аз чувствам, колко ми липсва Той, как Той е скрит, защото аз съм толкова лош и непоправен.

И колкото по-високо се издигам, и колкото по-голямо е моето разкриване – толкова по-малко е скриването, все едно, да допуснем, са останали  някакви 10%?!

Но аз страдам заради тези 10% значително повече, отколкото заради 99%-те, когато съм бил долу… Това е моята „нечистотия”, тя е стерилност, но в очите ми изглежда като „нечистотия”. С цялата сила на 90%-то разкриване, сега  виждам, какво не ми достига.

Излиза, че степента на скриване намалява, но усещането за неговия недостатък нараства – докато не достигнем до пълно разкриване…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 09.06.2010

Златното съгласие

„Предговор към коментара Сулам“ (ивр. – стълба): „Три излизат от един, един съществува в трите”.

Пункт 52: По този начин е обяснено, че вторият стадий на издигането на МАН на Зеир Анпин до Ишсут е съединяването на двете линии на Ишсут, лява и дясна. Те могат да светят само чрез Масах де Хирик в Зеир Анпин (п. 39), който завършва средната линия в тях и определя двете линии в Бина…

Има две линии в Бина: дясна – Хасадим (милосърдие) и лява – Хохма (мъдрост). Те не могат да се обединят. Всъщност, всяка от тях е готова напълно самостоятелно да напълни желанието. Те са противоположни една на друга.

Но те не могат да светят една без друга. И двете идват свише, но дясната линия сякаш казва: „Как е възможно без отдаване? Не е ли то целта на творението?” Докато лявата отговаря: „Аз съм основата на творението! Аз съм светлината Хохма, която трябва да се разкрие в него. Как това може да стане без мен?”

И така, те спорят по между си, без възможност за компромис или помирение. А точно в тяхното съгласие лежи решението: получаване с намерение за отдаване.

За да се постигне съгласие е необходим трети фактор. Този трети фактор позволява и на двете да отстъпят от здраво удържаните си позиции и да се разберат. Решението лежи по средата. И то не е компромис! То е уникалната и удивителна възможност да се разберат, да се облекат една в друга и да постигнат златно съгласие.

Средната линия е единственият начин да се поправи творението. Всичко съществуващо преди средната линия е било качества на Твореца. Сътворението започва със средната линия, която позволява обединението между получаване и отдаване. Това е формата, в която творението може напълно да участва в отдаването и да стане подобно на Твореца. Както детето обединява двамата родители (двете противоположни линии на Твореца) и ги прави едно семейство.

От урока по „Предговор към коментара Сулам”, 08.06.2010 г.

Къде да се включа?

Баал Сулам пише в „Предговор към учението за десетте сфирот”, че ако човек се занимава с Тора (и кабала), за да възнагради егоизма си,  това състояние се нарича „прислужница, която наследява господарката”. Какво означава това?

Има възможност да притеглиш върху себе си обкръжаващата светлина чрез занимания с Тора. Но това въздействие може да бъде двояко, в зависимост от намерението: вместо да ме поправи, то може да ме направи по-лош, да ме направи „прислужница, която наследява  господарката”.

Вместо да се издигна и да стана подобен на Твореца, на свойството отдаване, аз потъвам още по-дълбоко в егоизъм и любов към самия себе си.

Защо са ни дадени тези две възможности, не е ли достатъчно просто да изучавам Кабала или Тора? Не, намерението в ученето определя какво ще се получи от човека. И това е най-важното.

Именно тук ни е дадена свобода на избора – къде да се включа при въздействие на висшата сила: надолу към получаване, към егоизъм; или нагоре към отдаване, към Твореца?

В действителност Toра (висшата светлина) е неутрална, тя може да бъде и еликсир на живота и смъртна отрова (състояние, при което човек не чувства, че е мъртъв духовно). Както поискаш, каквото избереш – това и става!

Всичко зависи от моето отношение към висшата сила, например силата на електрическия ток. Той може да нагрява и охлажда. Изборът е мой.

С Кабала (Тора въобще) може да се занимаваш само ако от самото начало ти си поставяш цел да достигнеш отдаване („лишма” – от ивр., „заради името Му”). Иначе не трябва да отваряш книгата.

Всички започват да учат егоистично („ло лишма” – от ивр., „не заради името Му”) тъй като нямаме друг избор, ние сме се родили в този егоизъм. Но трябва да ни бъде ясно, че ние желаем да постигнем отдаване, само заради тази цел ни е дадена и Тора („Аз създадох егоизма и Тора за неговото поправяне”).

Това трябва да научим най-напред и това е първото условие във възпитанието на човек: в детската градина, в училище, в обществото. Той трябва да разбере, че расте заради това, за да се съедини с всички по равно, в абсолютно взаимно отдаване. А когато по малко започват да му се разкриват желанията, трябва да го обучават в Кабала, за да знае как да поправи своите егоистични намерения в алтруистични. Това се нарича да преминеш от „ло лишма” в „лишма”.

Това се отнася и за възрастните и за децата; преди всичко трябва да се обясни, че Кабала и Тора са дадени, за да изменят нашата природа. Няма никаква друга цел!

А иначе човек само ще увеличава с нейна помощ своя егоизъм, желаейки да получи и този свят и следващия.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 03.06.2010 г.

„Ако заслужите – аз ще ви уча“

Въпрос: Ако слушам „Зоар“, когато съм сам, през деня, аз също ли привличам обкръжаващата светлина?

Отговор: В духовното не съществува време, движение и пространство. Нима праведниците, авторите на Книгата „Зоар“, които физически са напуснали нашия свят преди две хиляди години, не се намират  с нас сега?

Ето какво е казал преди смъртта си Ари на своите ученици: „Ако заслужите, аз ще дойда и ще ви уча“.

Не разбирайки, един от учениците го попитал: „Как така ще дойдеш, ако сега напускаш този свят?“. „Това тайнство не ти е подвластно“ – отговорил Ари.

Тази връзка се разкрива вътре в човека много по – ясно, отколкото физическия контакт.

Затова, ние се намираме заедно с всички души, които вече са удостоени с разкриване, с всички наши другари, които се стремят към него, и по този начин всички ние, заедно, също ще бъдем удостоени с разкриване.

От урока по Книгата „Зоар”, 08.06.2010

От страната на лилипутите в страната на Гъливер

Въпрос: Какво е поръчителство?

Отговор: Вчера на детския урок дадох такъв пример: всеки човек притежава много малка егоистична сила.

С нея не сме способни да достигнем духовното, тъй като духовният свят е напълно отдаващ и освен това се намира на по-висша степен от нашия, т. е. трябва да бъдем една степен по-силни, отколкото сме.

Как да направим от малката сила голяма и да я превърнем от получаваща в отдаваща? Чрез обединение! Длъжни сме да се обединим във формата на взаимно поръчителство, т.е. цялостно да се съединим, отвъд всякакви граници. Как?

Да допуснем , че има 50 човека, от най-малкия до най-големия. Ако всички се включат в най-малкия, то той ще стане великан, да кажем с ръст 20 метра и тегло 1000 кг. А ако се включат всички в най-големия, който е една глава над всички? Едно и също, ще се получи точно такъв великан –същите 20 метра и 1000 кг. Това означава, че при взаимното включване няма малки и големи, а всички стават равни.

Кога те ще влязат в духовния свят? Ако са включени един в друг, те ще го направят заедно. Това се нарича поръчителство.

Така трябва да видим нашия общ духовен съсъд (душа, кли). В него няма разлика между съставящите го души, нито по „ръст”, нито по „тегло”.

Новите, които се включват към нас ще постигнат това, което всички ние постигаме.

Такава е тази особена, чудесна сила, изразяваща се в поръчителството.

От урока по книгата Зоар, 07.06.2010 г.