Въпрос: Ако не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам необходимост да бъда независим?

Отговор: Разбира се, сега още не усещаме потребност да станем независими, защото не чувстваме, че зависим от Твореца.

Затова сме длъжни да преминем през последователен, причинно-следствен процес на развитие на творението.

Виждаме това в примера с нашите деца, желаещи да се развиват – те не искат да слушат родителите си, стремят се да правят всичко сами. Природата ги заставя да постъпват така, иначе те няма да пораснат.

Така и ние. Но това при условие, че аз чувствам себе си зависим от Твореца, когато Той прави всичко вместо мен. Аз не искам да оставам в такова състояние, а искам да бъда независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срам, зависимост от Твореца и се откъсва от Него.

Тоест ние сме готови да приемем за себе си скритието, желаем да го усетим и да се грижим то да не изчезне.

А над скритието строим своето подобие с Твореца и това скритие – Първо Съкращение, не отминава, ние го приемаме за себе си. Не искам да бъда анулиран пред огромната сила на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →