Въпрос: Можем ли да молим Твореца, да даде точки в сърцата на онези хора, в които те още не са се пробудили?

Отговор: Трябва да се молим цялото човечество по–бързо да стигне до истинска духовна потребност от целта на творението.

Но да се молим означава, самите ние да се стремим към вътрешното обединение, напрежение и сили така, че то да се усети от всички останали, като огън, горящ отвътре.

Представете си, че днес човечеството е почти безжизнено тяло, макар и не съвсем мъртво, но намиращо се в безсъзнание.

А ние сме неговите органи, които се опитват да се съживят и да възвърнат живота в общия организъм. И постепенно цялото тяло започва да се събужда. В това се състои нашата работа.

Главната работа по разпространението, не е дори във външните усилия (в количеството на книгите и материалите пуснати в Интернет) – а в обединяването помежду ни. С това, ние пробуждаме любовта, връзката и топлината в цялото световно обединение на хората, занимаващи се с Кабала.

Именно това влияе на всички останали, и те изведнаж започват да чувстват, че има нещо в него! А какво точно – и те самите не знаят, но неочаквано ни намират.

Защото сърцето на всеки, някак си, го е довело до Кабала – той, самият не е разбрал как. Просто веднъж, в него се е пробудила потребност, той е започнал да търси и внезапно е почувствал със сърцето си, че неговото място е тук. Защото желанието му вече е било насочено в тази посока.

Това е било много малко желание към духовното, точката в сърцето се крие дълбоко вътре, но ние сме запалили толкова силен огън, че хората го почувствали отдалече. Затова, всичко зависи от нашето вътрешно обединение – то е най-ефективното разпространение.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →