Тъй като ние сме създадени от желанието да получаваме наслаждение, то цялата ни духовна работа се извършва през нощта.

Не усещайки наслажденията, ние можем да проверим себе си: способни ли сме да направим нещо, задвижвани от друго „гориво” така, че възнаграждението да не определя, колко ще работим, а да го прави работата сама по себе си. Не разкриването на Твореца, а само вярата в това, че можем да Му доставим удоволствие.

А да работим, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си, ние можем само „през ноща” – в състоянията, когато не чувстваме наслаждения.

Затова, всеки път в нашето желание да се наслаждаваме, специално пробуждат нови пластове на непоправеното желание, искащи за себе си награди, напълване.

Тогава, ние можем да работим с това непоправено желание, за да се появи в него стремеж за работа не заради наградата, а за да доставим наслада на Твореца. За да не бъде разкриването на Твореца наградата за нас, а награда да бъде самата работа при Него. Тогава тя ще изхожда от осъзнаването на величието на Твореца.

Когато човек открие, че не е способен на това, той иска помощ свише. А силата свише идва при него чрез групата. Защото човекът няма връзка с висшето.

Той започва да търси това „ свише” и след много такива опити да се закачи за нещо стига до отчаяние, докато не започне да разбира, че „свише” означава „чрез групата”.

Ако той се включи в група, чрез нея ще може да получи същата онази сила, която ще промени неговата природа от получаваща на отдаваща, и ще бъде способен да работи именно „през нощта”, благославяйки Твореца.

Тогава, човек работи не, за да запълни своите празни егоистически желания, изискващи напълване, а именно с помощта на тази „нощ”, той издига себе си към отдаването.

Човекът не иска „нощта” да отмине, защото денят му е необходим, за да работи за отдаването. Когато не чувства „светлината” в своите желания, а работи по-високо от тях, не заради напълването на своите потребности, тогава той усеща „деня”.

Затова, в усещанията на получаващите желания той се намира в „нощта”, а в усещанията на отдаващите желания, за него свети „денят”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве | Add Comment →