“Предговор към коментара Сулам” (ивр. – стълба): “Три излизат от един, един съществува в трите”.

Пункт 52: По този начин е обяснено, че вторият стадий на издигането на МАН на Зеир Анпин до Ишсут е съединяването на двете линии на Ишсут, лява и дясна. Те могат да светят само чрез Масах де Хирик в Зеир Анпин (п. 39), който завършва средната линия в тях и определя двете линии в Бина…

Има две линии в Бина: дясна – Хасадим (милосърдие) и лява – Хохма (мъдрост). Те не могат да се обединят. Всъщност, всяка от тях е готова напълно самостоятелно да напълни желанието. Те са противоположни една на друга.

Но те не могат да светят една без друга. И двете идват свише, но дясната линия сякаш казва: „Как е възможно без отдаване? Не е ли то целта на творението?” Докато лявата отговаря: „Аз съм основата на творението! Аз съм светлината Хохма, която трябва да се разкрие в него. Как това може да стане без мен?”

И така, те спорят по между си, без възможност за компромис или помирение. А точно в тяхното съгласие лежи решението: получаване с намерение за отдаване.

За да се постигне съгласие е необходим трети фактор. Този трети фактор позволява и на двете да отстъпят от здраво удържаните си позиции и да се разберат. Решението лежи по средата. И то не е компромис! То е уникалната и удивителна възможност да се разберат, да се облекат една в друга и да постигнат златно съгласие.

Средната линия е единственият начин да се поправи творението. Всичко съществуващо преди средната линия е било качества на Твореца. Сътворението започва със средната линия, която позволява обединението между получаване и отдаване. Това е формата, в която творението може напълно да участва в отдаването и да стане подобно на Твореца. Както детето обединява двамата родители (двете противоположни линии на Твореца) и ги прави едно семейство.

От урока по „Предговор към коментара Сулам”, 08.06.2010 г.

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment →