За правилното възприемане на реалността е необходимо да се съвместят всички форми които ни се разкриват.

Съществува само вътрешният свят на човека.

Безкрайността, това не са безкрайни разстояния – това е безгранично съединение!

А после, в този свят на Безкрайността, възниква граница, която определя доколко близко до мен можеш да бъдеш ти.

Вътре в тази Безкрайност се разкрива егоистичното желание, и то създава разстоянието между различните части.

Тя е въобръжаема, тази дистанция между желанията, между Егото.

В резултат на това, започват да се разпространяват световете от Безкрайността надолу, т.е. на същото място възникват усещания за дистанция между различните части.

Това се нарича, спускане на световете или усилване на скриването помежду ни.

Понеже това не е физическо разстояние – то е чувствено. Ние трябва да преминем към по-вътрешно възприемане.

Аз мога да бъда физически близък или далечен с някакви хора и да ги чувствам близки или далечни, но едното изобщо не зависи от другото.

В духовното този въобръжаем свят не същствува, има само чувство.

А чувственото усещане ние измерваме в сфери, парцуфи, светове – съгласно подобието на свойствата между духовните обекти, желанията.

От една страна между желанията, разбира се, има разлика, та това са различни желания!

Но от друга страна, те са подобни, защото искат да бъдат заедно, независимо от естествената разлика на всеки, която не се променя.

Само това „разстояние” се измерва в духовното и такава близост ние искаме да постигнем.

Колкото и да се различават нашите първоначални желания, колкото и безкрайно отдалечени едно от друго да са те, чрез екрана и отразената светлина (взаимното отдаване), т.е. общият стремеж да станем близки, ние постигаме чувствено съзнание за безкрайното и безграничното.

В самите свои желания ще усетим безкрайна, като че ли физическа дистанция, а в нашия чувствен стремеж да бъдем заедно, ще прекрачим тази граница и ще почувстваме своето безкрайно, безгранично съединение, когато всички ние се намираме в една точка.

И тези две форми на измерване: безкрайната дистанция, разделяща нашите желания, противоположни едно на друго и съединението в една точка на всички, без край и граници, в общо намерение, стремеж, трябва да съществуват заедно и да осигурят мощността на нашето съединение и сливане.

От урока, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →