Въпрос: Ако е толкова важно да се знае точния смисъл на кабалистичните термини – даже да ги записваме на картончета и да ги заучаваме наизуст, то защо по-рано винаги се казваше, че ние изучаваме ТЕС, не за да го разбираме с разума си, а за привличане на обкръжаващата светлина, която работи ”с чудодейния”, скрит образ?

Отговор: Ние изучаваме кабалистичните термини, не за да ги запомняме с разума си, а за да се приближим към истинския смисъл на текста.

Когато чета за онова, кое е ”високо” или ”ниско” в духовния свят и съпоставям с онова, което се смята за ”високо” или ”ниско” в материалния смисъл, това ми дава впечатление за онова колко съм далеч от истината. Това ме довежда до осъзнаване на своето зло, на своите грешки.

И това усещане поправя моите свойства, събужда в мен желание да се изменя, да притегля висшата сила, която ще ме поправи.

Тъй като, ако аз, със своя външен разум, разбирам, че в мен съществува неправилно определение на онова, което е написано в книгата: например ”светлина”, „Творец”, „слънце”, ”кръг” – аз с това умножавам горчивината от разрива между мен и истината. И тази болка се превръща в молитва. Такова изучаване, не е предназначено за разума.

Всичките ни изчисления, не се правят от разума, а в нашите свойства. Правилното изучаване на определенията довежда не към абстрактно разбиране, а към желанието да се намираш в тези свойства!

Т.е. аз искам сам да се променя, за да могат тези определения да ми говорят за самия мене – за да станат те мой модел, моя реч. Чувайки ”високо – ниско” – аз да разбирам, че това е високо или ниско по важност, относно отдаването. А ”отляво – отдясно” – това е относно светлината Хохма или Хасадим.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 20.06.2011

[46682]

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В съответствие с принципа “възлюби ближния“, как се отнасяте вие с другарите, които са отдалечени от вас спрямовашия духовен напредък?

Отговор: Отдалечаването е неизбежно, защото се определя от общите интереси, а тях вече ги няма.

Въпрос: В статията си “Строеж на бъдещото общество“ Баал а-Сулам пише за законите на колектива – равни за всички. Трябва ли да разглеждаме това само по отношение на нашата група или  трябва да е спрямо цялото човечество?

Отговор: Спрямо цялото човечество.

Въпрос: Казано е, че всичко, което виждам извън себе си – това са мои желания, части от моята душа, на които аз трябва да отдавам. Но ето вече няколко дни аз не съм в състояние да работя в дясната линия. Опитвам се да използвам всички материали от ББ за това, да изляза от ужасното усещане на лявата линия, но всичко, включително Рав и уроците, ми се струва потопено в егоизъм.

Желанието ми да влагам усилие в работата отслабва, опитите ми да намеря вечността в голямото и в малкото търпят провал, аз се изпълвам с ненавист и отчаяние. Дори нямам сили да се моля тъй като съм неспособен да усетя недостатъците си. Как да изляза от това състояние на тъмнина?

Отговор: Не изоставяй опитите, но най-добре е в такова състояние да се занимаваш с ТЕС или Птиха.

Въпрос: Как да разберем дали напредваме, ако нас постоянно ни отделят от усещането за подем? Дори повече, ние не усещаме възхождението, дори да се намираме на метър от набелязаната точка. Как мога аз да почувствам, да измеря и разбера къде се намирам, ако постоянно “излитам“ от тези “знания“?

Отговор: Докато не се разкрие Творецът, човек не може да знае къде точно се намира той.

[45555]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Защо всички ние сме задължени да изучаваме науката Кабала? Защото занимаващият се с нея, даже и да не разбира онова, което учи, само със своето желание да разбере, предизвиква на себе си светлината, обкръжаваща душата му.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

Казано е в Зоар: “Благодарение на книгата Зоар ще излязат синовете на Израил (устремените към Неговото разкритие) от изгнанието (Неговото скритие)“. Само чрез разпространение на науката Кабала в масите, ще се удостоим ние с пълното освобождение (от страданията в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Паним Меирот“. п.5

Когато човек се занимава с науката Кабала, упоменавайки светлината и силата на неговата душа, те влияят на него и малко по малко по време на занятията приближават човек към разкриване на съвършенството.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

[42945]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

На нашите ежедневни занятия ние разработваме методиката на поправяне, изграждайки я от първоизточниците и тяхното разясняване, от въпросите и отговорите. В тези рамки ние създаваме и системата на възпитание.

Тук на нас ни се разкрива особен канал за разпространяване на науката кабала за целия свят. Защото възпитанието – това е главната болка (всъщност, душевна болка) на всички родители. Във всяка точка на света всички се тревожат за своите деца. В Южна и Северна Америка, в Азия и Африка, в Русия и Европа, в Китай и Япония – макар и в различни страни и в различна форма, но проблемът на възпитанието се пробужда днес навсякъде.

И затова светът е готов да чуе за това, което се прави при нас в тази сфера. Ние встъпихме в диалог с ЮНЕСКО – организация на високо ниво, отговаряща за възпитанието в света. Приеха ни много добре, нашите представители вече участваха в две мероприятия в Ню Йорк и Москва.

https://www.youtube.com/watch?v=SSBeEJi9bbw&feature=player_embedded

Открихме, че светът жадува решението на този проблем, а решение няма никой. В ЮНЕСКО възлагат на нас очакванията, а освен това са въодушевени от изобилието на материали, които имаме на тази тема. И действително нашите материали пробиват днес всички прегради. Всяка неделя ние правим 50-100 листа нов текст и заедно с това подготвяме книга, която ще пуснем „на светло” под егидата на ЮНЕСКО. На опашката – има още няколко големи проекта.

Няма съмнение, че ако ни се удаде да създадем едно „добро” поколение, на свой ред, то вече ще знае как да възпитава своите деца. И затова проблемът всъщност е само в това – как да сформираме едно поколение, което ще получи възпитание, а не образование, благодарение на което ние ще съумеем да направим от децата хора в пълния смисъл на тази дума.

На тях ще им е известно защо и за какво живеят, как трябва да се обединяват помежду си, защо започват от разбиването и защо трябва да се поправят. Накратко, те ще знаят как правилно да се отнасят към живота.

Ние реализираме възпитателните програми на група наши деца, в процеса на работа внасяме уточнения и разкриваме много нови подходи. Като пример, открихме, че децата могат забележително да се обучават едно друго: да кажем, 14 годишните обучават 10 годишните.

Защото по-малките виждат в по-големите пример за подражание и искат да бъдат същите. А по-големите, на свой ред, се гордеят със своята роля. В резултат на разликата във възрастта се получава добра спойка. А като цяло, децата, растящи по новата методика, стават съвсем други.

Всъщност науката кабала – това е наука за възпитанието: с нейна помощ ние се възпитаваме. Но сред децата това се проявява особено ярко. Неслучайно всичко е устроено така, че от детството растат в нашите ръце. Работата е за нас, защото те вече са готови да получат от нас методиката на възпитание.

„Учението за Десетте Сфирот” обяснява как израства в нас духовният човек. Ето и детето можем да отглеждаме по тези принципи, провеждайки го през върволицата на годините-стъпъла на зрелостта не само физически, но и духовно. Тази методика ние и се стараем днес да разработим, да построим и реализираме.

Тази година се каним да открием двуседмичен лагер за децата от целия свят. Програмата му ще бъде транслирана в интернет, за да може всяко дете да се присъедини към общото мероприятие, защото това е през ваканцията. Ще се постараем да поддържаме обединението на децата и по-нататък, за да може в крайна сметка да израсне нова международна група – виртуална и физическа.

От 6-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[40957]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо в пасхалната нощ трябва да се чете “Пасхалната Агада“, а не откъси от Танаха, както в останалите празници?
Отговор: За всеки един празник кабалистите от миналото са установили за нас определен ред. И, ако човек желае да осъществи в себе си особеното духовно състояние, духовната степен, дори и само като отпечатък на духовното, на него тези ръководства от учителите-кабалисти му говорят, какво да прави във всяко състояние.
Духовният корен се е доходнал  с материалния корен в групата от кабалисти, излезли от древен Вавилон, в тяхната връзка помежду им, и те са осъществили в духовни действия всички земни  обичаи, освен този на последното избавление – извършили са действията в материалния свят, заедно с действията в духовния.

Ако аз съм завършил развитието на ниво НаРаНхаЙ де-нефеш, то аз достигам до ниво нефеш де-руах. Но тук не достигам нивото нефеш де-руах, а със своите три килограма плът, аз излизам от майка си и продължавам да раста. А, по идея съм бил длъжен да започна да се развивам отвън, от една капка семе – както съм започнал и вътре в майката, само че на следващото стъпало…
Всичко това още веднъж подчертава особения, необичайния порядък на Песах – изходът от Египет, който става възможен само благодарение на това, че светлините на голямото състояние идват до светлините на малкото – и за сметка на това ние правим скок.
От урока по статията на Баал а-Сулам „За Агадата“, 18.04.2011

[41016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо е да помним за това, че ние четем ”Зоар” само заради това, нашите, устремени към единение желания, да се съединят под въздействието на светлината.

Аз мога само да се устремя към единството, очаквайки от четенето на ”Зоар” и ТЕ”С, че светлината ще ни съедини заедно. Трябва да си представям, че освен мен, всички други са единни, и само аз трябва да се включа във всички.

Сам не съм способен на това, и само в резултат на ученето може да стане този „click“, съединяващ ме с всички. Както при запояването на два проводника ние ги поставяме заедно и въздействаме на мястото на контакта с висока температура, разтопявайки сплавта, която ги съединява.

Затова аз поставям себе си в контакт с групата, представяйки си, че се съединявам с тях – и чакам от ученето, да ни спои в точката на нашата връзка.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В един момент, развитието на световете сякаш се разклонява в две посоки: след разбиването на келим, от тях се ражда света Ацилут според условията на Второто съкращение (Цимцум Бет), но парцуфим на света Адам Кадмон, продължават да излизат един след друг над табура на Галгалта – според условието на Първото съкращение (Цимцум Алеф). Не мога да разбера, как тези процеси се синхронизират един с друг?

Отговор: След Галгалта, А“Б, СА“Г (Кетер, Хохма, Бина), над табура на Галгалта са длъжни да излязат парцуфим З“А и Малхут (М“А и БО“Н). Трябва да се родят всичките 5 парцуфим, стъпалото задължително трябва да бъде пълно. Защото има екран и решимот, и те са длъжни да се реализират. Ако има желание, светлина и екран между тях – невъзможно е да се спре на половината път.

А ако се вълнуваш как е синхронизирано това – всичко става едновременно, и едното не пречи на другото. Представи си, че сега въздухът е пронизван от милиони радиовълни във всички диапазони – за радио, телевизия, интернет, мобилни телефони. Нима те си пречат една на друга?

Всяка страна води регистрация на всички радиосигнали – има огромен, много чувствителен локатор, който улавя всички диапазони на вълните едновременно и записва целия този радио шум. А ако след това поискат да разберат какво си говорил по телефона на определена дата, в определен час, тогава могат да вземат този запис, на който са регистрирани милионите диапазони на вълните и да поставят филтър, за да извлекат само твоя глас. Нито един диапазон не пречи на другия.

По същия начин, парцуфим на света Адам Кадмон не пречат на света Ацилут да се роди, и когато Баал а-Сулам разказва за това в ТЕС, той не уточнява, че паралелно се извършват още милиарди други действия. Но всичко това се съединява заедно. В духовния свят изобщо няма време. Той е устроен като аналогова система, където всичко се случва едновременно – не е разделено от понятието време. Не е нужно да се чака, докато се развие едно стъпало и след това друго – всички тези състояния излизат мигновено и системата съществува в този определен вид.

Системата, работеща за отдаване няма никакви ограничения. Защото единственият разчет, който е необходимо да направиш, е на самия себе си – на своето вътрешно противодействие. Не е нужно да отчиташ външните фактори – отвън няма никакви ограничения: искаш да отдаваш – отдавай на цялата тази система! Затова не си с нищо ограничен, на никого не пречиш и никой не пречи на теб – ти правиш разчет само със своята природа.

Затова духовната система работи над времето и няма никакви ограничения в „пропускателната способност”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 27.12.2010

[34187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз се намирам в обкръжението, в което ме е поставил Творецът. И заедно с това, откликът на това обкръжение, като че ли ме забавя, спира ме. Аз скланям глава пред другарите, а те сякаш обтягат юздите, прехвърляйки ме от галоп в крачка. Какво да правя?

Отговор: Има различни ситуации. Хората, които постигат високи духовни стъпала, могат да са престорено равнодушни, за да се изкажеш повече и все пак да ги оцениш положително, въпреки че в твоите очи те да са немарливци, лентяи и други подобни.

Ако групата се състои от „малки”, от начинаещи и те са в егоистично намерение ло лишма, преди махсом, то пред тях не трябва да се преструваме на безучастни. На тях трябва да им се демонстрира подем,  иначе те няма да вървят напред. Те трябва да са добре обучени на това, как да пробудят всеки, за да не остава равнодушен.

Необходимо е да се вглеждаме в хората. Някои са неспособни да се сдружат с тези, които танцуват, пеят, смеят се, плачат. Не им е до тази работа. В такъв случай, другарите трябва да забележат, че аз не обръщам внимание на техните усилия, и да намерят начини, да измислят хитрости и уловки, които да ми подействат.

Така трябва да се работи с всеки. Защото групата се състои от отделни хора и затова сме задължени да се грижим за подема на всички. Но заедно с това, след всички усилия, да проявяваме търпение, защото всеки има свое темпо за напредване.

Някои с години не могат да уловят този принцип, те са тук, но ги няма. Други са притеглени от учебния процес, за тях всяка усвоена страница от ТЕС е духовно постижение. Трети отлично дават уроци или се проявяват още в нещо, а всичко останало пренебрегват. Така че, трябва да сме търпеливи.

От урок по статия на Рабаш, 25.01.2011

[33633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→