Въпрос: Според предупреждението на Международната хуманитарна организация към 2060 година над един милиард човека ще се окажат под заплахата от потоп.

В частност се посочват районите на САЩ, Индия, Китай, Бангладеш и други страни, които ги очакват катастрофални наводнения, в резултат на повишаване на морското ниво, ураганни приливи и екстремни климатични условия.

Нима ще се повтори библейският потоп?

Отговор: Мисля, че потопът ще се случи много по-рано.

Земята и моретo постепенно ще се променят и това изменение ще се съпровожда от изригване на вулкани, земетресения, наводнения. Работата е в това, че Природата няма да търпи на Земята такова егоистично същество като Човека. Ние самите, с отношението си един към друг предизвикваме отрицателно движение в Природата.

Реплика: В доклада е казано, че бедните ще пострадат повече от всички останали. А богатите имат застраховки, възможност да се преместят, да се спасят.

Отговор: Естественно! Но засега е така. А след това няма да е същото. Стихийните бедствия ще засегнат абсолютно всички.

Освен това, проблеми се очакват не само в екологията. Ще има падения в много насоки. И в бизнеса и в световната търговия, отношенията в семейството, културата, науката – егоизмът убива всичко, прераства в раков тумор, който опустошава дори себе си.

Въпрос: Понякога, когато ви слушам не знам това за добрo ли е или злo?

Отговор: Това е хубаво, когато се случва в малък мащаб и човечеството веднага реагира: „Разбрахме! Трябва да се променим, да корегираме поведението си“. А ако продължава така десетки години, тогава вече е лошо и то говори не за прозорливост и чувствителност при хората, а за тяхното тъпоумие.

Въпрос: В света има ли разбиране за случващото се?

Отговор: Абсолютно никакво.Кабала, която дава методиката за изход от кризата, се намира в немилост. Независимо от огромните ни усилия да разказваме на всички за нея, се натъкваме на стена от неверие, отблъскване, злословие. Много се изказват против нас, без да разбират с какво се занимаваме. Така тях ги води проявяващият се отвътре егоизъм и те несъзнателно му се подчиняват. Това не води до нищо хубаво.
Не искам да звучи нескромно, но преди много години предсказахме и всички днешни катастрофи, и напълването на Европа с емигранти. Уморих се да говоря за това. Нищо не помага.

Въпрос: Но нали Творецът е добър, и Творящ добро?

Отговор: Добър е само в случай, че се намираме с Него във взаимна връзка. А над нас, за съжаление, оказва натиск само противоположната на Него егоистична сила. Затова не трябва да чакаме добро от Него и няма на кого да се молим.

Ние трябва да променим себе си! Трябва да молим от сърце и само за едно: за обединение. Тъй като цялата Тора е система, която е настроена само на взаимната любов. Както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея води до добро“.

Творецът действително е свойството любов, което трябва да развием и да внесем във взаимоотношенията между нас, защото основният закона на Тора е „Възлюби ближния като себе си“. Но никой в света не се занимава с това.

Кабалистите могат да крещят за това, колкото им е угодно. Те се опитват да реализират между себе си методиката за единение, но е трудно да се направи това в малка група. Ако с това се захване целият народ, то разбира се, всичко вече би било по-различно. Но той е длъжен да го направи и да даде пример на цялото човечество, който светът изисква от нас.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 17.05.2016

[183973]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Раби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Цялата природа, цялото човечество, това са мои вътрешни свойства. Целият свят това съм аз, обърнат на опъки. Ако аз мога да се настроя по такъв начин, така че да се отнасям към света с абсолютно добро, тогава през него ще видя Твореца.

[156129]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Клипове, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Адам и Ева се връщат в Райската градина

Въпрос: Какви оръжия използват мъжете и жените във войната помежду си?

Отговор: За тази война мъжът и жената използват много широк спектър от оръжия, като се започне от съдилищата, затворите, общественото порицание, през роднините и децата, докато не се стигне до последната инстанция: изясняване на отношенията в спалнята.

Но работата е в това, че сега бягаме от тази война и не искаме да я водим. Затова младите хора не искат да създават семейство или се женят на много късна възраст. Вече не сме така зависими от семейството, както преди, защото държавата, обществото са в подкрепа на семейството и частично запълват това, което трябва да даде мъжа.

Жената с модерното домашно оборудване по-малко се нуждае от физическата сила на мъжа и не зависи от него. А мъжът по-малко зависи от жената, защото има микровълнова фурна, полуфабрикати.

Мъжете и жените все повече се отдалечават един от друг. Затова, ако все пак искаме да запазим семейството в правилната форма на съществуване на човечеството, е необходимо да стигнем до такова съединение между мъжа и жената, когато Шхина, висшата сила на природата, ще се разкрие между тях.

И затова е необходимо специално образование, което ще ни научи да се свързваме или поне да започнем да се приближаваме един към друг. Днес между мъжете и жените възниква физически разрив и точно тук е нужно да се намеси интегралното възпитание и да започне да го намалява, сближавайки противоположните страни.

Трябва да се обясни на мъжете и жените колко много губят от своето отделяне и колко много могат да спечелят от правилното свързване, а също да се научат как да го постигат. При правилно свързване Шхина се разкрива между нас, това е съвсем различно ниво, усещане за живот, което се нарича Рай. Адам и Ева се връщат в Райската градина!

А ако не го правим, то губим не само възможността да живеем в Рая, но и изобщо целия живот, защото никой не е доволен от него.

Въпрос: Съпрузите, които живеят в Рая все още ли ще водят война помежду си?

Отговор: Те няма да воюват, защото ще се допълват над цялото разкриващо се зло. Всички престъпления ще се покрият с любов.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[182444]

Filed under: Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Трети, но не излишен

Въпрос: Има две качества: мъжко и женско, които се съединяват едно с друго. А вие добавяте и някакъв трети, висш фактор?

Отговор: Този фактор е най-важният. Мъжът и жената се свързват именно заради него, за да се слеят с него и да достигнат неговата степен. Заради тази цел съществуваме на тази земя, правим всички поправяния и се свързваме помежду си.

Третият фактор е висшата сила, която се нарича „Творец“ или „любов“. Усещането за любов се постига чрез взаимно допълване, когато всеки се чувства напълно отдаден на партньора. Ако ние съществуваме само заради напълването на другия, получаваме силата на любовта.

Въпрос: Това ли е силата, която търсим цял живот?

Отговор: Ние мечтаем за силата на любовта, но се заблуждаваме, очаквайки да я намерим между нашите тела, а не между душите.

Въпрос: Нима е лошо мъжете и жените да получават удоволствие от срещите един с друг?

Отговор: Сексуалното удоволствие е едно от основните материални удоволствия след храната, без която не можем да съществуваме. Но след като човек е осигурил необходимото за своето съществуване, той мисли само за секс.

Въпрос: По какво се различава наслаждението от силната истинска любов, в която се включва третият, висш фактор?

Отговор: Наслаждението от истинската любов се нарича Рай. Ние сме толкова предани един на друг, че аз търся само как да напълня другия, за да се разкрие между нас силата на любовта, която се нарича Творец.

А днес изискваме един от друг любов по егоистичен начин, което е противоположно на любовта. Ние трябва да се издигнем над своя егоизъм и тогава, вместо да изискваме любов от другия, ние ще я показваме, тоест любовта не е в получаването, а в отдаването.

Човек, Адам, означава „подобен“ на висшата сила, на Твореца толкова, че се намира в съвършенство. А съвършенство може да достигне само за сметка на това, че се съединява с жена. Когато те двамата се отменят един пред друг, над своя егоизъм, след това се свързват във взаимно отдаване.

Това може да се изразява във всякакви материални действия, но всеки от тях трябва да бъде в намерение да отдава на другия, за да се разкрие между нас Творецът. Както е казано: Мъжът и жената и Шхина между тях“. Само в такава форма можем да достигнем съвършенство, на това ни учи науката кабала.

Въпрос: Обикновеният мъж иска да притежава всички жени, които вижда около себе си. А духовният мъж вече не иска ли това?

Отговор: Той иска същото, но не в материална форма. Той иска да вземе цялата женска сила, съществуваща във Вселената и цялата мъжка сила, и да се допълнят една друга.

И така, всички мъже и всички жени работят само за да се допълнят помежду си и в това взаимно допълване и свързване, в центъра на човечеството ще се разкрие духовния свят, духовната сила, висшата сила на Твореца.

Творецът ни е създал в такъв вид и към него се връщаме. И тогава, в точката на връзката между нас и Твореца, ние достигаме любовта.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[183608]

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.2

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Война на половете, ч.3

Filed under: Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Духовно гнездо

Въпрос: Сега мъжът и жената получават наслаждение от властването един над друг. Как може да се наслаждаваме на нашето равенство и допълване?

Отговор: Само взаимното допълване ни носи истинско сексуално наслаждение.

Когато всеки от нас се съединява с партньора над своето животинско сексуално чувство, в поправен духовен коитус, ние се превръщаме в духовен мъж и жена, които се допълват, за да се разкрие между нас висшата сила, вечният, райски живот.

Тази жизнена сила се разкрива именно между двамата в степента, в която сме способни да направим поправяне, което се нарича: „Мъжът и жената и Шхина между тях“. Така създаваме висшия свят между нас и съществуваме в него, а той съществува в нас.

Въпрос: Какво трябва да направи жената, за да се почувства равна на мъжа и да направи възможно тяхното взаимното допълване?

Отговор: Жената трябва да помогне на мъжа, а мъжът трябва да помогне на жената наистина да се почувстват равни: равни относно поправянето, свързването с висшата сила. Ние никога не можем да бъдем равни в друг смисъл.

Само при разкриването на Твореца между нас, когато всички желания на мъжа и всички желания на жената се допълват, се създава вечното и съвършено състояние, което се нарича „Райска градина“.

Затова е необходимо всеки да мисли за другия и да му помогне да достигне до правилно духовно поведение. Мъжът трябва да помага на жената, а жената на мъжа.

И тук жената има много по-висока мисия от мъжа. Тя трябва да му покаже, че очаква от него разкриването на висшата духовна степен да стане за него много по-важно, отколкото да властва над жената по някакъв друг начин: духовно, материално или сексуално.

Жената иска да се прилепи именно към духовното в мъжа. А е нужно мъжът да получи съответното възпитание, за да бъде за него най-важната цел разкриването на духовното състояние. И тъй като не е способен да постигне тази цел без жената, той се нуждае от нея, от нейната вътрешна сила и поддръжка.

Мъжът се нуждае от жена, която ще го поддържа и заедно с него ще строи духовно гнездо не заради животинския коитус, а за духовния. Духовното сливане между мъжът и жената се нарича коитус, в който всеки влага в името на връзката своята сила на отдаване над силата на любовта.

Това не е власт над другия и не е притежание, а особено напълване един на друг над частния егоизъм на всеки и над общия им егоизъм. Общият егоизъм е физическия коитус, в който те материално се напълват един друг и стават като едно тяло. Но това е само телесно свързване.

Те искат да се свържат духовно. Когато мъжът и жената достигнат такова напълване, те наистина са в съвършен живот.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016

[183063]

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч. 1

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

В мирозданието съществуват два противоположни свята: материалният свят, съставен от желанието за получаване и духовният свят, съставен от желанието за отдаване.

Желанието за получаване на наслаждение се явява централно свойство на материалния свят. Нашият свят ни е даден в усещанията на петте ни сетивни органа, състоящи се от това желание, а човешкият разум им помага да варират.

Съществува и друго състояние, което ние можем да създадем, намирайки се в този най-нисш свят с това, че ще започнем да изменяме природата му, неговата материя от свойството получаване на свойството отдаване. И тогава ще видим материята в съвършено друг вид, в друг облик, друг план – материя, работеща извън себе си, за отдаване.

В нашия свят няма такова свойство, тъй като всичко, което усещам тук, усещам защото това влиза в моите сетивни органи. А духовния свят е устроен инверсно, в състоянието, когато аз излизам от себе си и усещам всичко извън себе си.

Но ние не разбираме как можем да усещаме нещо извън себе си. Ако аз виждам нещо, то това се намира в пространството, което моите сетивни органи постигат, включват, усещат. А как мога да усетя това, което те не чувстват? С други думи, в човека съществува граничен праг за постигане на света в неговите сетивни органи.

А духовния свят се постига и се рисува в нашите усещания, които работят на принципа „извън себе си“. Затова се създава нов сетивен орган, който усеща другия: аз чувствам какво се намира в него, какво усеща. Може да се направи само тогава, когато човек получава свойството любов.

В нашия свят любов е самонаслаждение от храна, секс, семейство, деца, няма значение какво. Ние обичаме тези източници на удоволствие, тъй като те предизвикват в нас особено възбуждане, което усещаме като нещо приятно.

Но истинската любов предполага да обичаш не себе си и в себе си, а обекта извън мен. И тогава се получава, че аз мога да чувствам това, което чувства той. Ако придобия възможност да усещам нещо извън мен, тогава това се нарича обединение на духовните свойства – свойство отдаване: истинска любов, когато мога да обичам каквото обича другия, а не, което на мен ми харесва. Тук е отличието на единия свят от другия.

Трудно е да се обясни това, тъй като през цялото време се изплъзва от начинаещите. Но постепенно, преодолявайки всевъзможни пречки, трудности, провеждайки тренировки, ще можем да достигнем състояние, когато действително ще започнем да усещаме какво обича или не обича другия, без всякакво отношение към себе си!

Но как да го направим без отношение към себе си? И тук науката кабала казва, че трябва да се направи някакво поправяне, допълване, подготовка. Това означава, че аз правя съкращаване на себе си, тъй наречения цимцум, и не включвам в своите усещания – в сърцето, в разума и мислите, нищо, което има в мен.

Издигам се над себе си и ставам абсолютно неутрален, все едно лично не съществувам, а съществува само някой друг. Аз влизам в него и го усещам в него самия такъв, какъвто той се усеща самия себе си. Ето тук в мен възниква възможност да се издигна до нивото на духовния сензор – духовния съсъд (кли).

Постига се по пътя на тренировка, която е много проста: стоя заедно с моите приятели и се занимаваме с това, че всеки се опитва да се анулира пред другите, да излезе от себе си и да се опита да влезе в тях.

Това е особена практика, която се осъществява с помощта на сила, наречена Висша светлина. Ако се опитаме да се съединим помежду си над нашия егоизъм, то върху нас действително слиза особена Висша светлина – алтруистична сила, която ни позволява да излезем от себе си. И тогава създаваме извън себе си общо поле, в което съществуваме като едно единно цяло.

Тази практика се нарича „семинар“. С помощта на такива семинари ние извикваме върху себе си обкръжаващата светлина (ор макиф), която ни повдига над нашата природа и ни дава възможност да се включим един в друг. Ето тогава започваме чрез другите да усещаме Висшия свят, новото пространство – свойството отдаване и любов, свойството на пребиваване извън себе си, над себе си.

От урока на руски език, 21.02.2016

[181498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Битка в кухнята

Въпрос: Защо мъжете и жените вечно спорят?

Отговор: Защото ние не разбираме, че сме създадени толкова различни, за да се допълваме един друг. Вместо да разрешим този проблем, ние бягаме от него, като деца.

В крайна сметка, проблемът расте и толкова ни притиска, че семейството като цяло започва да се руши. Ние се отчуждаваме и не искаме да се женим, да раждаме деца. Крием се от разрешаването на проблема, защото не знаем как да го решим, а и не предполагаме, че това е най-важното, което можем да направим. Ако постигнем решение и се допълним един друг, ще постигнем съвършен и вечен живот.

Това не са просто красиви думи. Ние бихме почувствали съвършенството в своето земно съществуване в този свят, Рай тук и сега.

Но вместо да се допълваме, водим война, искаме да вземем властта над противоположния пол. Нашият егоизъм не ни позволява нищо друго, дори ако обичаме партньора си.

Или съм готов да се подчиня и да дам властта на съпругата, но само при условие, че тя разбира как трябва да ме командва. В това има особено наслаждение, като дете, което се разнежва в ръцете на майката.

Въпрос: Какво искат да спечелят мъжете и жените в тази война на половете?

Отговор: И двамата са егоисти и искат по всякакъв начин да вземат властта над противоположната страна. Жената иска мъжът да ѝ служи, мъжът иска същото от жената. Само че, всеки го изразява в различна форма.

Мъжът изисква да има всичко необходимо в дома, защото жената е дом. А жената изисква от мъжа през цялото време да мисли за нея, да ѝ бъде изцяло предан, като царица на света.

Това е проста земна егоистична психология, от която се ръководи всяка двойка, от най-любящата до най-неблагополучната. По същество, във всеки случай, това са двама егоисти, оказали се на обща територия и затова се борят един с друг.

Те са длъжни да бъдат обвързани: свързват ги общи деца, имущество, обществено положение, и затова всеки през цялото време се бори за своята независимост в семейството, само в различна форма. На жената ѝ харесва да бъде зависима от мъжа, но при това тя очаква, че той ще ѝ бъде безкрайно предан и през цялото време ще се върти около нея.

Това желание е невъзможно да бъде напълнено. Жената иска през цялото време мъжът да я напълва, да мисли и да се грижи за нея, за децата, за семейството, целият му живот да бъде посветен на грижите за семейното гнездо. А мъжът в някаква степен е готов да го направи, но иска да се чувства независим, а не толкова обвързан, колкото иска жената. Тук естествено възниква конфликтът.

Мъжът иска от жената да бъде предана на децата и на дома и колкото се може повече да се грижи за съпруга си, като не ограничава свободата му.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[182384]

Войната половете, ч.2

Войната половете ч.1

Filed under: Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Селфи е понятие, което дори психолозите не могат ясно да обяснят. Те смятат, че това е нарцисизъм. Хората получават удоволствие, снимайки себе си с камера пред смърт, падащи в пропаст или скачащи над летящ влак.

След това тези снимки се качва в интернет, днес това е най-популярното. И на всички има харесва да ги гледат!

Това е вирусът на нашия век, който психолозите не могат да обяснят!

Отговор: Защо да не могат? Ако качваш снимката в интернет, значи там ще плуваш във вечността. Интернет е нашата среща с вечността, защото това, което си сложил там теоретично ще съществува постоянно в системата на човешките взаимоотношения. По този начин ти си хвърлил себе си там.

Въпрос: Пита се защо автопортретът става форма на общуване?

Отговор: Защото човек, който снима себе си, се самоизразява! Хората, които го гледат разбират кой е той, какво изразява с мимиката си, какво иска да каже, на какъв фон се фокусира. Това е много добра и много конкретна форма на предаване на информация.

Реплика: Психолозите имат теория „социално сравнение“. Създадена е от Леон Фестингер, който е казал, че хората имат вродено свойство постоянно да се оценяват в сравнение с другите.

Отговор: Разбира се, иначе нашият егоизъм не може да се оцени. Как той може да се измери, ако не по отношение на другите: аз съм по-зле, по-добре, къде, как. Главното е да показвам на хората къде съм, с кой, на какъв фон – гледайте, завиждайте, любувайте се.

Въпрос: А защо на човек му е нужно през цялото време да снима само себе си? Снимай любимите, роднините, близките…

Отговор: Няма никакви любими. Само аз съм!

Ако обичам някого, то е само защото този човек ми доставя удоволствие. Това е същото, както обичам хубав стек. Затова селфито много ясно ни обяснява нашата любов към самите себе си, желанието да се намираме в центъра на вниманието. „Вижте, открил съм пъпа на Земята! Оставете всичко останало. Виждате ли ме? Това съм аз!“

Въпрос: А това ще ни доведе ли до задънена улица?

Отговор: Да. Днес много бързо се развиваме към осъзнаване на егоизма като зло.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.04.2016

[181228]

Filed under: Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Жената по природа е моногамна и се привързва към мъжа, с който е имала интимна връзка. А мъжът е полигамен и обикновено не се привързва към жената, с която е правил секс. Тези свойства са дошли при нас от животинския свят. Природата ни е устроила така, грижейки се за малките.

Затова, само жената има особен символ на девствеността, който свидетелства, че не е била с мъж. Мъжът няма такъв символ. Това е така, защото има особена стойност в жената, която принадлежи само на един мъж.

Всеки мъж, който е имал връзка с жена, оставя в нея своите гени. Ако една жена е имала десет мъже, а по-късно ражда дете от единадесети, в това дете ще има психологични, физиологични и духовни гени от всички предишни десет. В жената остава памет за интимната връзка с всеки мъж, както материална, така и духовна.

Става дума не само за спомени, а за гени, хормони, вътрешни впечатления, отпечатващи се в нейното тяло. И ако след това тя роди дете, в него се проявяват гени от всички предишни мъже.

Затова е толкова важно девойката да бъде девствена и да принадлежи само на един мъж. Ако мъжът иска детето му да има само неговите качества, то трябва да търси девственица.

Въпрос: Често се случва мъжете да се възползват от своето положение и власт, за да имат интимна връзка с жена, която им е подчинена. Има мнение, че това не е просто желание за секс, а начин да утвърди своята власт?

Отговор: Когато един мъж получава власт над другите, у него се появява желание да притежава жените, намиращи се в негово подчинение. А принадлежността се установява именно чрез сексуалната връзка. Ние виждаме това и при животните, и при хората, затова ще бъдем свидетели на още много подобни скандални истории в полицията, в правителството, във всички части на обществото.

Необходимо е да разберем, че това е природно явление, което може в известна степен да се избегне с помощта на правилна организация на работните места. Но напълно да изключим подобни случаи е невъзможно, тъй като сме наследили това поведение от животинската степен.

Мъжът, който има някакво положение в обществото започва да разглежда жените, които работят под негово ръководство, като свое притежание. Затова е толкова необходимо правилното възпитание, което ще изгради между нас друга система на отношения. Трябва да достигнем до такова общество, в което всички да бъдат равни, независимо от това, че всички са напълно различни.

Нашата цел ще бъде равенството и обединението вътре в него, при което вече не може да има малки и големи, началници и подчинени.

Здравият мъж чувства, че всяка жена в света потенциално му принадлежи, освен близките роднини. Единственото решение е състоянието на пълно равенство. Състоянието „Мъж и жена и Шхина между тях“ е възможно не тогава, когато единият властва над другия, а когато двамата са съвършено равни.

Тоест, всеки от тях, и мъжът, и жената, е необходимо да работят срещу своя естествен егоизъм и да си помагат един на друг, да се допълват взаимно така, че между тях да няма никакво различие, а само заради разкриването на висшата сила, което е най-важното за тях. Разкриването между тях на висшата сила е причина за всички поправяния, които те искат да извършат над себе си.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016

[182675]

Filed under: Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→