Въпрос: Кой е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която съдържа в себе си цялата система на мирозданието, управлява я, храни я, както оживяващата сила на материалното тяло.

Нашето физическо тяло се състои от всевъзможни органи и клетки, абсолютно взаимосвързани помежду си. По тях протича някаква оживяваща сила, която се нарича „живот“. А ако тя изчезне, тялото умира.

Такава оживяваща сила напълва цялата природа и се нарича Творец. Тя не е само дихание на живота в природата, но и я управлява, създава, реконструира, постоянно променя творението, усъвършенства го и по такъв начин води към определена цел, зададена изначално от тази сила.

Въпрос: Какво е творение?

Отговор: Творение се нарича желанието да се насладиш, което съществува във всеки от нас в нежив, животински, растителен и човешки облик. Това желание съставлява целия материал на творението, а всичко, което го оживява, се нарича Творец или сила на творението.

Затова всичко, каквото и да е, се състои само от две свойства: от желание за наслаждение и от силата, която оживява това желание и го поддържа на определено ниво.

Въпрос: Къде отива после тази сила от човека?

Отговор: Тя или се намалява, или се увеличава. Ако се намалява, пада от човешкото и животинското ниво на растително, то човек умира. След това умира растителното ниво, остава само неживото. А след това неживото ниво постепенно се разсипва на прах.

Реплика: Получава се, че силата на Твореца влиза в материята, свързва я заедно и я оживява. От какво зависи, че тя изведнъж пропада?

Отговор: От много причини. Това вече е цяла система. Работата е в това, че пропадайки от една материя, тя създава друга, тъй като енергията не се губи, а се разсипва на съставните си части.

Въпрос: Тоест материята не може да съществува без оживяващата сила?

Отговор: Оживяващата сила е първична. Тя е създала материята, дала ѝ е живот и я превежда през всички промени чак до крайното състояние.

За да се облекат свойствата на Твореца в материята, тя трябва да ги придобие, да стане тяхно вместилище.

От урока на руски език, 13.03.2016

[183952]

Filed under: Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако в миналия си живот човекът се е занимавал с кабала, какво ще му даде това в следващия кръгооборот?

Отговор: Ако в материалния живот човекът вече е бил на някакво определено духовно стъпало, това означава, че не трябва повече да се връща в земно състояние.

А ако има определена мисия спрямо другите хора, той може да се върне тук. Но това вече е работа на висшето управление.

Човек, намиращ се на определено духовно стъпало, връщайки се в този свят или дори да не се връща, по правило продължава възвисяването си, съединявайки се с другите части на общата душа – общата система.

Въпрос: Може ли той да се погрижи за това, че да не се връща обратно?

Отговор: Не. Разберете, че когато видим истинската система на управление, ние напълно се съгласяваме с нея и нямаме възможност да се пазарим. Виждаме, че всичко се извършва по абсолютно правилни и справедливи закони.
Земният живот има смисъл само, за да можем да се издигнем на следващо ниво на съществуване, да се извисим към него и да достигнем вечността, съвършенството още докато сме в този живот.

Първо, това състояние не се подава на никакви сравнения с нашите сегашни усещания.

Второ, нашият свят („ол́ам“ – от думата „алам́а“ скриване) – е призрачен и съществува само благодарение на скриването. От нас сякаш засенчват истинската картина на света и ни показват нещо, което се намира в сянка. В действителност нашият свят не съществува. Веднага след като се поправим, вече няма да се нуждаем от състояние, наречено „земен живот“.

При това ние променяме земното си състояние в този живот без да се ограничаваме в каквото и да е, без рискове, постигайки едновременно следващото висше стъпало. И докато тялото ни е живо, ние съществуваме и в двата свята. А когато тялото умира, ще реагираме абсолютно спокойно, тъй като ще се намираме вече в друг свят.

Както казваше моят учителРабаш: „Както вечер си сваляш ризата и я хвърляш за пране, така ще захвърляш и тялото си като за пране“.

Въпрос: Какво ще се случи с материалния свят след като всички души се съединят с Твореца? Каква ще стане с планетата ни? Ще съществуват ли парите, банките, небостъргачите?

Отговор: Нищо от това няма да съществува, защото нашият свят съществува само във въображението ни. Това е илюзорна реалност, която ни е дадена в сегашните сетивни органи и се възпроизвежда само в желанията ни. А извън желанията тя не съществува. Има само една обща светлина, която може да се възприема само в съответните развити нови сетивни органи.

От урока на руски език, 01.11.2015
[170777]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос на Ина от Рига: Тръгнах да търся своето предназначение и го намерих изключително в любимата си работа. Кажете, в правилна посока ли съм тръгнала? Може би съм намерила призванието, а съм изгубила предназначението? Как в такъв случай да вървя напред?…

[176224]

Filed under: Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какъв е съюзът, който Творецът сключва с народа на Израел на планината Синай?

Отговор: Не трябва да си представяме събитията на планината Синай сякаш са холивудски филм. Става дума за законите на природата. Тора е вечна, което значи, че и сега живеем вътре в тази система. Това не е ситуация, която възниква веднъж и изчезва.

Казано е, че даряването на Тора се случва всеки ден. Има се предвид особена сила, която е скрита в природата, наричаща се „Творец“. Това е добра сила, която се разкрива при условие, че човек иска да я разкрие. Всичко зависи от желанието на човека.

Ние сме създадени от злото, егоистичната сила, както е казано: „Творецът създал злото начало“. Висшата сила ни е създала противоположна на себе си, зли егоисти, всеки от които мисли само за себе си и не е способен да помисли за другите.

Силата на егоизма, действаща в нас, представлява цялата ни природа. Не сме способни да бъдем други. Нужно е да осъзнаем и приемем този факт, за да видим всичко в правилна светлина, за да проверим природата си и за да установим, че това е най-определящото, изначално дадено ни свойство.

Затова, ако човек не поправи себе си, няма смисъл да се чака от него добро отношение към другите: нито към неживата природата, нито към растенията, нито към животните и още повече към хората.

А ако той прави нещо добро за другите, то е само защото разчита да получи някаква изгода за себе си. В такава форма той може да бъде сякаш „добър“, но това не е добро към ближния, а неговото по-хитро използване.

Така живеем и не е важно за какви видове взаимоотношения се говори: за любов между родители и деца, майка към своето дете, младеж и девойка, които се съединяват, за да създадат семейство, или народ, обединен от общи граници и родна земя.

Каквото и да е, всеки мисли само за собствено благо. И когато строим между нас система от връзки, то те винаги трябва да бъдат организирани така, че всеки да получи от тях някаква полза.

Това е характерно именно за човека, като владеещ най-големия егоизъм, който с нищо не е уравновесен. На по-ниските нива на природата: неживата, растителната и животинската съществува равновесие, където минуса винаги се уравновеся с плюса. Прочети още

Filed under: Егоизъм, Поръчителство, Развитие на егоизма, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Далеч от безцелността

И така, Адам е намерил пътя за постигането на целта и смисъла на живота, системата на живота, която стои зад този свят и ни управлява. Точно така някога сме започнали да изучаваме човешкото тяло и сме открили в него множество изключително сложни и разнообразни системи, свързани по хиляди начини, за които и днес знаем много малко.

Освен това, нашите тела се свързват помежду си, а също и с неживата, растителната и животинската природа в този свят, със земната екология, с цялата Вселена. Според астрофизиците тя представлява единен замисъл, който действа и приема сегашния си облик в нашите усещания. Изследвайки тази сфера, учените по естествен начин придобиват повишена чувствителност към нея.

Ето така Адам е открил, че ако искаме да намерим смисъла на живота и неговата цел, то трябва да разкрием общата система, природата, мрежата, свързваща ни в едно. Всъщност, цялата природа по своето устройство и развитие ни подтиква към това, да поискаме да я разкрием. Да поискаме от любопитство, нарастващо до такава степен, че в нас се установява постоянна болка, „точка в сърцето“.

Тогава наистина си задавам въпроса: “За какво живея?“ Животът ми като че ли се пилее без никаква цел. Предварително виждам смъртта пред мен, така че, за защо е всичко това?

И ето, в наши дни,  почти 6000 години след Адам, много хора наистина си задават този въпрос. Потъват в отчаяние, в наркотици. Действително им е трудно да живеят, защото въпросът силно ги угнетява, унижава ги, буквално ги лишава от човешки облик, превръщайки всеки в безжизнен, бездуховен „чувал“…

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183872]

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

И на мен също се разгневи Бог заради вас и каза: „Ти също няма да излезеш от тук! Исус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там (в Земята на Израел). Утвърди го, защото той ще раздели наследството на Израел.

А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. [Тора, „Второзаконие“, „Дварим“, 1:37 – 1:39]

По времето на четирийсетгодишното „скитане в пустинята“ човек напълно отработва тези свойства, с които, след получаването на Тора, започва духовния си път до постигане на нивото Бина пред входа в Земята на Израел. Всички тези свойства сега трябва да придобият съвършено нов облик – получаване заради отдаване, и затова се счита, че поколението умира.

Въпрос: Какво означава за ученика преодоляване на пътя до планината Синай, а след това от планината Синай до Бина и изход на следващото стъпало?

Отговор: Ученикът прави тези действия относно учителя като все повече и повече се отменя пред него. До него достига разбирането, че всичко, което по-рано е считал за правилно, е абсолютно невярно. Така се случва винаги с низшата степен по отношение на висшата.

Ученикът вижда учителя в нов вид, който едва сега започва да се разкрива от ученика, а по-рано той не е разбирал това и не го е чувствал. Той не може да оцени учителя си. Както е казано: „Всеки, отричащ висшия, го отрича, защото той е нисш“.

Въпрос: Какво означава бунт на народа против Моше, т.е. бунт по отношение на учителя?

Отговор: Това е естествено! Те не могат да се съгласят с това, което сега им се предлага. В такъв случай учителят умира.

В нашия свят той умира физически, а на духовните степени за ученика – духовно. Когато ученикът престане да използва учителя като най-висш, като водещ напред, тогава този човек за него умира в смисъла, че престава да бъде водещ. А във физическия вид, ако ученикът не се нуждае повече от учителя, то той няма какво повече да прави в този свят.

Всяка степен съществува за нисшестоящите.  Изхождайки от тази ясна връзка, за учителя няма смисъл да остане в материалния свят, ако в учениците му нямат потребност от него.

Не трябва да се обвиняват в това учениците, тъй като това обстоятелство е несъмнено и естествено! Свише върху тях се спуска такова напътствие, че им се струва, че могат прекрасно да се справят без учителя. Те вече са получили каквото им трябва, разбрали са всичко, и сега сякаш знаят как да продължат по-нататък. Той дори до известна степен ги забавя и ги разсейва.

Същото се случва и по отношение на Моше. На народа му се струва, че той вече им е отдал всичко, те вече не различават следващите степени и следващите възможности, и затова той умира.

Въпрос: Какво тогава означава за учениците „умиране на поколенията“?

Отговор: Ако те се издигат на следващото стъпало, то трябва да преминат състояния, когато всичките им предишни желания, каквито и непоправени да са били, сега трябва да умрат, т.е. да приемат ново ниво – получаване заради отдаване.

Надявам се, че всичко това ще го разберат, узнаят, почувстват и изживеят, и тогава ще влезем в Земята на Израел.

Въпрос: Какво трябва да прави ученика, за да се учи от миналото? В крайна сметка все още се учим от него, за да не умре поколението.

Отговор: Ние на нищо не можем да се научим. На нас просто ни разказват за това, а ние така или иначе ще пренебрегваме и ще се противим срещу Моше, който ни води напред. И това ще се повтаря и повтаря във всеки човек.

Въпрос: Вие също ли сте въставали против учителя си?

Отговор: Разбира се. Без това не може да се продължи напред. Затова и той ми казваше: „Разбирам, че всичките ти нещастия в живота се случват заради мен“.

Висшият действително разбира това. А после действа заради нисшия: или го бие с болка в сърцето, както ние наказваме малките деца, или чака, докато порасне.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 06.01.2016

[183530]

Filed under: Духовна работа, Тора, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Ню Джърси. Урок № 6

Поправянето, с помощта на което може да се компенсира силата на егоизма и да се получи цялостна картина, пълно усещане за цялата реалност, идва към човечеството стъпаловидно, тъй като хората от поколение на поколение се раждат все по-егоистични, по-груби.

Въз основа на това, което им се разкрива според нивото на егоизма, те развиват своята природа, своето обкръжение, семейство, технологии, работа, човешко общество, преминаващо през различни форми.

Адам Ришон пръв е разкрил тази методика, доколкото е могъл, и я е предал на своите ученици. Във всички следващи двадесет поколения от него до Авраам, следващия велик кабалист, хората са се занимавали с лично разкриване на духовното, допълвайки лявата линия /отрицателната, егоистична сила/ с дясната линия /алтруистичната сила/.

Но във времето на Авраам, в Древен Вавилон, тази система е спряла да работи, защото егото със скок се е издигнало на ново стъпало. До тогава хората са живели добре, но изведнъж са усетили, че не са способни да подредят отношения един с друг. Авраам, знаейки за тази наука все пак се е затруднявал да реши какво е необходимо да се прави, докато не му се разкрило, че решението се крие в обединението.

Затова не от Адам Ришон, а именно от Авраам сме получили зачатъка на принципа „Възлюби ближния както себе си“. Авраам е събрал група ученици, които са използвали неговата методика.

Но тяхното обединение е било все още в лека форма, не толкова изяснено и с желаната дълбочина, според сравнително малкият егоизъм, съществуващ в Древен Вавилон. Тъй като егото им е било все още леко, те по този начин са се справяли с него.

Но техните отношения все още е било невъзможно да се нарекат любов, защото не може да има такова чувство като любов, ако няма омраза. Винаги едното трябва да бъде срещу другото. Не може по друг начин да се разкрие никакво явление, освен от неговата противоположна форма, защото винаги преимуществото на светлината се разкрива от тъмнината.

Следва продължение…

От урок № 6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187661]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Какво е „творение“?

Не е тайна, че в ежедневието постоянно си взаимодействаме. Обаче Адам разкрива нещо повече – глобалната система на нашите взаимовръзки, неразривна и всеобхващаща.

В клетките на тялото, в своите мисли и желания, иначе казано, в целия диапазон на неживата, растителната, животинската и човешката природа в човека, всеки от нас е свързан с всеки. Свързан изцяло и напълно.

Като цяло ние представляваме интегрална, глобална система, която Адам е нарекъл „душа“. Тя включва в себе си всичко: живота ни, нашата нежива материя, растителната, животинската и човешката природа, нашата психология, духовното ни стъпало.

И още: Адам е открил, че тази система умишлено е извадена от равновесие, за да доведе творението в състояние на съвършенство.

„Творение“ не са всички нива на природата в нашия свят. „Творение“ се нарича този същия въпрос за същността на живота, пробуждащ се в човека: „За какво живея?“

Ето защо в науката кабала Адам е наречен „първият човек“ (Адам Ришон). Той първи е разкрил този въпрос и отговора му, първи е открил общата система и ни е разказал за това в книгата си „Ангел Разиел“. „Разиел“ означава скритата в природата, още неизвестна ни сила.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183813]

За какво живея? Ч. 1

Filed under: Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Въпросът на Адам

От ден на ден става все по-ясно, че не разбираме света, в който живеем.

И това е добре, така и трябва да бъде. В крайна сметка хората започват да търсят нещо. И те го търсят не в този свят, вече не им е толкова интересно как да се благоустрояват в него все по-добре и по-добре.

Постепенно придобиват разум и се замислят за нещо друго, не само за причините за неуспехите си в живота, а за какво им е той всъщност. Какво ги движи? За какво живеят?

Природата е много сложна. Изследвайки я, прониквайки в дълбините ѝ, виждаме колко всичко в нея е взаимосвързано. Иска ни се да намерим в нея някаква закономерност, изящна и всеобхващаща, но като че ли всеки път пред нас се открива нова бездна, такива дълбочини, които едва ли ще се подадат на постигане. Във всеки случай, за нашия поглед те изглеждат безкрайни.

И все пак, нещо отвътре гнети човека, държи го и не го пуска, особено в днешно време, когато развитието на човечеството излиза на нов етап.

Днес, без да знае какво живее, човек не може да съществува. Всичко му става трудно, макар че животът като че ли се облекчава. В съвременния свят е лесно да се купи къща, да се купят или изперат дрехите, да се намери готова храна. Дори ако не работиш, можеш да получиш подкрепа. Само преди няколко стотин години всичко е изглеждало различно.

Обаче ние се сблъскваме с други затруднения, заради въпроса „защо?“. Баал а-Сулам го определя като въпроса за смисъла на живота. Този проблем безпокои човечеството от хилядолетия.

Особено е безпокоял човек на име Адам, живял преди 5776 години. И той е разкрил същността, за какво живеем, каква е причината за живота и неговата цел, каква съдба ни води, бута ни от раждането до смъртта по личната пътека на всеки и по общочовешкия път?

А още Адам е разбрал, че всички сме свързани помежду си с безброй нишки и определяме съдбата един на друг.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183808]

Filed under: Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Откритието на Адам

Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.

Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“  заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .

От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на  разликата в потенциалите,  за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той  е станал подобен  на общата Природа, в която те действат.

Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” /  и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.

Пробивът на Авраам

След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам  е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е  методиката за реализация.

Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.

Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как?  Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.

От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира /  всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.

 В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила,  внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях,  до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.

Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано  си взаимодействат.

Следва продължение…

От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016

[183985]

Предишни публикации:

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

 

Filed under: Духовна работа, Кабала, Природа, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→