Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 2

Адам бил първият човек, разкрил висшата сила на природата. След него е имало много поколения негови ученици, на които е предал методиката на разкриване на тази добра сила и нейното използване за компенсация на отрицателната сила вътре в човека.

Двадесет поколения след Адам, в древен Вавилон, се родил човек на име Авраам.

Във Вавилон се случило много интересно състояние. До тогава жителите на Вавилон живели прекрасно и спокойно, успявайки да сдържат негативната си, егоистична сила. Те водили тих и спокоен селски живот. Изведнъж между тях изригнала злата сила на нарасналия егоизъм, нарушавайки цялото спокойствие.

Тогава във Вавилон живял един мъдрец, местен жрец, на име Авраам. Той се опитвал да разбере какво се е случило с вавилонците и разкрил, че е необходимо да се притегли, скритата в природата, добра сила, за да може с нейна помощ да се уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Авраам разбрал, че това е възможно само ако хората се обединят помежду си, без да обръщат внимание на ненавистта и враждата един към друг. Ако те седят заедно и се опитват да разкрият между себе си добрата сила над цялата зла сила, то я получават и посредством нея неутрализират егоизма.

Авраам усъвършенствал методиката на Адам, допълвайки към нейните възможности активното извличане на положителната сила от дълбината на природата и започнал да обучава вавилонците. Той ги призовал да поправят състоянието и да прекратят враждата. Много откликнали на неговия зов и започнали да се учат при него. Вавилон се разделил на две: на тези, които били способни да чуят Авраам и да приемат неговата методика, и на тези, които не могли.

Тогава Авраам събрал учениците си и ги извел от Вавилон в земята Кнаан. Така се образувала голяма група от негови последователи, която в крайна сметка се нарекла Израел, съгласно насоката си “направо към Твореца” (яшар-ел). Те се стремели към добрата сила, която могли да притеглят и уравновесят в живота си.

Освен това, чрез съединяването на тези две сили, те започнали да виждат една нова, както ние виждаме с двете си очи, картина на света. Те видяха какво се крие зад външната, дадената им по рождение, картина на света, проникнали вътре в нея, разкрили механизма на природата, действащите върху нас сили, и започнали активно да работят с тях.

Следва продължение…

От 730-а беседа от нов живот, 02.06.2016

[187802]

Предходни статии на тази тема:

Съюзът, сключен на планината Синай, ч.1

Уебинар в zahav.ru: Методика за уравновесяване на живота (клип)

Светът достигна до всеобща криза, все по широко се разпространява състояниетo на отчаяние и безизходност. Днес хората са вече готови да чуят, какво предлага кабала, как може да се устрои животът в новият глобален свят. Само в Кабала има решение на всички проблеми, има методика за излизане от създадената безизходица, методика за уравновесяване на нашият живот.

[179877]

Какво помни душата?

каббалист Михаэль Лайтман

Въпрос: Защо душата не помни опита от изминалите земни животи?

Отговор: Защото тя няма никакво отношение към земния живот.

Душата е това, което влагаме в другите, когато се намираме в тях и усещаме чрез тях вечното си състояние, бъдещето, докато още се намираме в този свят, в този живот, в това тяло.

Структурата на душата се състои от десет сфирот. Ние трябва да знаем как да съберем и оживим тази структура, за да може всички части на душата взаимно да се допълват, за да може, да предположим, всички десет човека, които са се събрали заедно и желаят да създадат такива взаимоотношения, да се разтворят в тях и всеки да успее да излезе от себе си, без да остава малък егоист.

Когато излизам от себе си в деветте ми приятели, и всеки от тях прави същото, между нас се образува мрежа от връзки и започваме да усещаме, че се намираме в нея. Това е и усещането за другия свят. Аз в себе си – егоист, но когато влагам в тях, ставам алтруист. А общото желание и намерение, което създаваме между нас, се нарича „душа“.

Мрежата от нашите взаимоотношения в свойството отдаване се нарича съсъдът на душата, а разкриващата се в него определена форма висшата светлина – Творец.

От урока на руски език, 01.11.2015

[170771]

Вратата на науката кабала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Къде се пресичат кабала и обикновеният живот?

Отговор: Те не се пресичат никъде. Обикновеният живот си тече вътре в кабала. Както, например, Земята е обкръжена от атмосферата, така и кабала – това е атмосферата, а Земята отвътре – е нашият живот.

Кабала е система, в която ние съществуваме, независимо от това дали знаем или не знаем за това, представяме ли си го или не.Това не зависи нито от човека, нито от нещо друго. Кабала е система за управление на нашия свят.

Въпрос: Всяка наука е призвана да облекчи живота на човека, Може ли да се каже същото за кабала?

Отговор: Има хора, които се занимават с кабала , защото искат нещо да разберат и узнаят, това са философите. Кабала се изучава в 1800 факултета по света., но само от гледна точка на философията, без практическото й приложение.
Но има и хора, които изучават кабала, за да я прилагат на практика, Тези хора се наричат кабалисти.

По принцип кабала се занимава с това, че ни разкрива управлението на нашия свят. И затова човек започва да вижда, да разбира, да усеща и да проверява в себе си, в обкръжаващото общество, в пространството, наистина ли това е така. Този, който идва в кабала, става естествоизпитател.

Въпрос: Как се идва в кабала? Къде е тази врата, на която можеш да почукаш? Трябва ли да знаеш адреса или сам можеш да отидеш?

Отговор: Когато бях тийнейджър, аз много се увличах от физика и електроника, След това се появиха компютрите, аз се заинтересувах от тях и постъпих в институт по тази специалност. После ми се стори, че са интересни не самите компютри, а техните биологични модели и започнах да се занимавам с биокибернетика. Тоест, човекът се води в живота от вътрешното си желание.

Така е и в кабала. Хората идват от далеч, изобщо не разбирайки за какво, как, защо – случайно са чули, нещо им се сторило интересно, някъде е попаднала книга, чрез познати и така нататък. Към кабала подсъзнателно се примъкват тези, които търсят смисъла на живота.

Въпрос: Но нали това е въпрос, на който, по принцип, няма отговор. А ако кабала дава отговор, навярно това не става веднага?

Отговор: Може веднага да се чуе , но да се постигне – не. За да се постигне смисъла на живота, трябва „да се изяде един пуд / около 16 кг / сол”

От уебинара на zahav.ru. 10.02.2016

[177627]

Уебинар на zahav.ru: Може ли науката кабала да облекчи живота? (клип)

Кабала не само облекчава живота в нашия свят, но и учи човека, как да се издигне във висшия свят и оттам вече да управлява своята съдба и съдбата на цялото човечество…

[179893]

Правилната молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Какъвто е народът, такъв е и неговият лидер

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В духовното Моше е главата, а народът – тялото. Затова задачата на Моше е да присъедини народа към себе си. И ако трябва да говорим за истинския лидер, то това е най-тежката работа, пълна с болка, кръв и сълзи.

Отговор: В егоистичния свят всичко става съвършено обратно: лидерът предпочита властта и парите. А в движението към целта изглежда по-друг начин.

Прочетете “Псалмите“ на цар Давид, където той или възхвалява Твореца, или пише за собствената си нищожност. Това е съвършено различен подход.

Цар Давид от сутрин до вечер е зает само с поправянето на своя народ, с това да го приближи все повече към свойството на отдаване и любов. Той е централният организатор на народа, като едно единно алтруистично цяло. Неговата задача е да събере цялата маса в едно семейство.

Това е работата за всички министри, за всички държавни системи, загриженост за това как да се управлява огромната маса хора, така че да могат в последствие да се сближат и да почувстват себе си като едно общо цяло.

И той е отговорен пред висшата сила, пред Твореца. Какво вътрешно напрежение трябва да има, вътрешна самодисциплина, за да може всяка секунда от живота, без отпускане, да си посветен на това?! Невероятно. Това е крайно взискателна, много сериозна работа над себе си.

Защото тук трябва да се вземе предвид всичко: как спиш, ядеш и се обличаш, как разговаряш, какво правиш, – къде е твоята глава във всяка една секунда от времето. При това тя постоянно трябва да се намира само в състоянието на подем. Както тиктака часовника: още секунда, още и още, така и в него това постоянно трябва да тиктака.

Ако попитаме човека от нашия свят, готов ли е той да стане такъв лидер, то той ще отговори : ‘‘Не. Това е такава височина и задължение. Аз дори не мога да се доближа до тях‘‘.

Затова преди лидерите в Израел са се назначавали от Твореца или пророка, тоест са били на такова ниво, когато в нищо не са принадлежели на себе си.

А днес всичко се обърнало наопаки: корупция, алчност за плячка, най-важното е да си построим някаква вила или да се сдобием с някакъв остров. С това Творецът показва на народа, че всичко свърши, необходимо е да се върши работа над себе си, защото лидерите, които днес порастват от масите, не могат да бъдат други.

Излиза, че масите трябва да се променят, приемайки  върху себе си сериозното задължение за нравствена промяна, или нищо няма да се получи и бъдещите лидери ще бъдат много по-лоши, отколкото сегашните.

Припомняйки си лидерите с 50 годишна давност, ние говорим какви идеалисти са били. Така ни се струваше тогава. Но всъщност, всички те са били носители на същите егоистични идеали. Но тогава все пак е преобладавало разбирането‚ че ‘‘щастие е да умреш за родината“, а днес преобладават само сметките, всичко останало не е важно.

Сега народът започва постепенно да разбира, че се намира в идеологическа безизходност и че е необходимо нещо да се направи. Колкото и да сменяме марионетките в правителството, в полицията, сред съдиите, те винаги ще бъдат най-егоистични и продажни.

Затова народът трябва де се промени сам. Само по такъв начин той ще може да промени цялата среда, която изцяло е изживяла себе си.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 27.05.2015

[168065]

Великите кабалисти и техните трудове

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Одеса „В кръга на единството“. Урок 1

За първи път кабала била разкрита преди 5776 години от човек, който се казвал Адам. Той описал това в книгата „Тайната сила“ (“Разиель аМалах“). От Адам е започнала плеядата на поколенията кабалисти, и всичко, което са извършили те до нашето време, ние можем да обобщим.

Сред тях са били различни по тип хора: някои се занимавали с определена тясна специализация в познанието на кабала, някои са я изяснявали на особени нива.

А е имало и такива, целта, на които било да привлекат максимално количество хора към разкриването на тази система на управлението. Именно те са ни особено важни и скъпи, защото с тяхна помощ ние можем да достигнем онова, към което вече започваме да се стремим.

За цялата история на развитието на човечеството, повечето от кабалисти са писали своите трудове на ниво, което днес на нас ни е трудно да разберем. Но най-великия кабалист живял през XVI век, Ари, действително успял да обобщи и да разясни тази наука.

Той е вложил в системата огромна съкровищница от знания, и ние получихме от него вече готова матрица, на която се базира цялата кабала. До него мнозина са се опитвали да го направят, но не са успели.

Така че няма по-близък  до нас човек отколкото Ари по дух, по важност, по това, колко много е направил той за нас. Той е умрял много млад, на 38 години, оставяйки след себе си цяло наследство.

400 години по късно, след Ари, в началото на XX век се появява друг велик кабалист, Баал аСулам. Нито един от живелите преди него кабалисти не е могъл толкова популярно и достъпно да приложи системата от знания на Ари, както той. Затова ние използваме трудовете на Баал аСулам, написани относително просто, на съвременен език. Именно той се явява опора в нашите знания.

Освен това, неговият по-голям син, моят учител Рабаш, допълнил трудовете на своя баща с принципи за нашата вътрешна работа. Баал аСулам пишеше основно, за системата на висшия свят и вътрешната му психология.

А моят учител в своите статии разяснява, как можем на практика да започнем да усещаме духовният свят, какво е необходимо да се направи, за да го чувстваме и възприемаме, да систематизираме в себе си, да създаваме нови органи на усещанията и по този начин да вървим напред.

Ако ние нямахме трудовете на Рабаш, то четейки Баал аСулама, ние бихме се наслаждавали на логиката, простота, красотата и хармонията на неговото представяне на висшия свят и влиянието на тази система върху нас, но нямаше да знаем по какъв начин да я достигнем. Това и обясняват трудовете на моят учител.

Кабалистите описват висшият свят и нашият свят, представляващ сам по себе си най-низкото, малко стъпало, отрязано от духовния свят, като единна система, която работи в абсолютна хармония.

В нашият свят единствено подобие на тази система се явява напълно здрав човешки организъм, в който и сърцето, и разумът, и всички функции на кръвоносната, нервната, лимфната и другите системи работят в хармония и унисон.

Те се поддържат една друга, в тях няма нищо излишно, и само правилното взаимно функциониране създава възможност да усетим системата и да я изучим.

[168724]

Как да се обръщаме към Твореца?

Въпрос: Как да се обръщам към Твореца, да Му се моля, ако не Го усещам? Написаното в книгите и молитвеника го смятам за вярно, тъй като казахте, че е написано от кабалисти от „Аншей Кнесет Агдола“. Но аз си представям написаното в съвършено земни образи.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова по неволя си Го представяме в земни форми. Затова, ако искаме да Го постигнем или правилно да си представим към кого да се обърнем, за да се обърнем именно към Него, е необходимо предварително да се приближим  към разбирането „Кой е Той“ – да започнем да постигаме Неговите свойства.

За постепенното разкриване на Твореца от човека е създаден и този свят, от който постепенно, в степента на придобиване на свойствата на отдаване, т.е. подобие с Твореца, започваме да рисуваме в себе си правилната представа за Него по правилото: „От любов към творенията към любов към Твореца“.

А иначе ще се обръщаме не към Твореца, а към Неговата противоположност, в своя егоизъм, към Фараона, и съответно да Го молим за земни напълвания, а не за придобиване на свойствата на отдаване и любов от нас.

Затова Баал а-Сулам пише, че поначало е невъзможно да си представим Твореца и затова Му се молим.

И само в степента на усилията, насочени към връзка с приятелите, които предизвикват върху нас въздействието на Ор Макиф (ОМ) – светлината на Тора, връщаща към Твореца, Източника, свойството на отдаване и любов – в човека се проявява „образа на Твореца“, като единствената висша сила, така както в малкото дете се образува образа на родителите като нещо цяло, надеждно, защитено, източник на него и целия свят.

Затова започващите да изучават кабала се отделят от религиозния подход за Твореца, ако са били приучени към него, и сякаш оставят религиозния път.

Но след поправянето на първото ниво на собствения егоизъм, на собственото поправяне в група от приятели, на сближаване с тях, при изпълняване на указанията на кабалистите за връзка с приятелите в група, привличайки, с опитите си да се сближи с приятелите, светлината, връщаща към Източника, ОМ, той се приближава към изпълняване на общото правило на Тора „възлюби ближния като себе си“; и непременно и само под въздействието на светлината ОМ, единственият спасител и поправящ, започва да усеща присъствието на Твореца в света.

Така са продължили поправянето и постигането на Твореца, в степента на подобие с Него, нашите праотци.

А след това настъпва периода на синовете: когато усещането на Твореца, чрез сплотяването в група, става все по-явно, възниква порив на обръщане към Него, към усещане като на Източник на целия живот, на своите свойства и постъпки. И затова човек става напълно „вързан“ във връзка с Твореца, тъй като усеща, че Творецът управлява всичките му мисли, желания и действия.

А на него, на човека, му е оставено и му остава само да моли Твореца за своя правилен избор в мислите, желанията и действията, тъй като той сякаш желае да изпревари Твореца в стремежа си да се уподоби на Него. Този период на поправяне на природата на човека се нарича „Период на синовете“. И за него е казано: „Победиха ме моите синове“, т.е. те Ме изпреварват в стремежите си за подобие с Мен…

[183889]

Как да намерим своето предназначение? (клип)

Всеки човек е длъжен да намери своето място в общата интегрална система, да намери своето предназначение в живота, именно към това ни тласка Природата. Затова човек не трябва да се бои да остави своя топъл ъгъл, своята гонитба за дребни наслаждения в този свят, а да се задълбочи в изучаване на устройството на общата интегрална система на мирозданието, да се заеме с изучаване на науката кабала. Кабала издига човека на такова равнище на самопознание, така че той леко да може да намери смисъл в своя живот и напълно да се реализира.

[176161]