Въпрос: Как човек, въпреки че е в пълен мрак, все пак може да излезе към целта?

Отговор: Човечеството се чувства в заблуда в тъмната гора и смята, че само трябва да намери изход от нея. Гората е огромна, безгранична, простираща са на хиляди километри, във всички посоки.

Нима сами можем да излезем от нея? Никога! Тръгнеш наляво, тръгнеш надясно, ще се ориентираш по звездите, но не знаеш в коя посока може да има спасителен изход, къде да намериш хора, които ще ти помогнат. Нищо не знаеш.

Обаче нашият свят не е тъмна гора, в която се лутаме, оставени сами на себе си. Съществува система, построена още преди създаването на човека, която ни управлява и контролира всичко. Човек не прави нищо без команда свише. Ние само имаме възможност да се отъждествим с този процес, с програмата и по този начин да ускорим своето развитие.

Колкото повече сме свързани с процеса, разбирайки и усещайки го или дори без да усещаме, приемайки с вяра над знанието и желаейки да участваме в него, толкова повече го ускоряваме. Ние разбираме, че тази програма е дадена свише и си заслужава да участваме в нея.

С всичките си действия само добавяме към системата, която ни управлява. И дори ако нищо не правехме, освен най-обикновени, относително пасивни действия: малко да поучим и да се стараем да разпространяваме това знание, ние вече бихме напреднали. Дори с това ускоряваме процеса.

И обикновеният човек, незанимаващ се с кабала, също щеше да напредва. Ние виждаме колко бързо се променя света в наше време, а ще се променя още по- бързо. От сутрин до вечер светът ще се променя до неузнаваемост. И тези промени ще се случват всеки ден. Тяхната скорост стремително нараства.

На нас ни е необходимо само да следваме съветите на кабалистите и това е. Човечеството се оказва в тъмна гора, и не знае накъде да върви. Но представете си, че изведнъж намираме карта, скрита в хралупата на дърво. Ясно е, че няма друг изход, освен как да се възползваме от тази карта.

Това е състоянието на нашия свят, който постепенно открива, че е влязъл в мрака. Затова той няма друг избор, освен да вземе тази карта, защото иначе пропада. И тогава кабалистите ще предадат тази карта на света и ще го научат как да излезе.

Във всички случаи ще излезем от тази гора. Въпросът е само в това доколко ще ускорим времето. Обаче ускорявайки времето, ние отменяме страданията! Между пътя на страданията и пътя на светлината има голяма разлика.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2016

[182060]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кабала и обикновенният живот – къде се пресичат?

[179901]

Filed under: Кабала, Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо наричате кабала наука, а не учение?

Отговор: Погледнете какво пишат за кабала самите кабалисти, хората, които са се опитвали да я разберат и ще видите, че кабала отговаря на всички критерии, по които я определяме наука, а не учение.

Учението не може да се опре на никакви факти. То е синтез от мисли и предположения на човека, на неговия жизнен път, на опит, но в никакъв случай на факти, на ясна и точна документация според правилото „кабалистът няма нищо, освен това, което вижда, наблюдава, измерва“ в нашия свят, според степента, в която му се открива нещо.

Кабалистът е човек, който е развил в себе си определени допълнителни сетивни органи. С тяхна помощ изследва обкръжаваща ни природа, само че по-дълбоко от останалите.

Той изследва този пласт на природата, където се намират силите на управление, програмата и данните за управление на нашия свят. И за него това е реалност. Той я постига абсолютно ясно, записва, структурира. Светът, в който той се намира, за него е не по-малко реален от нашия свят. Затова той нарича изследванията си на висшия свят научни изследвания, а себе си – изследовател.

Освен това кабалистите утвърждават, че кабала много повече отговаря на научните изисквания, отколкото всички останали науки. Тя изучава природата в нейния истински вид, а не в тесните рамки на получаваните от нас в някакъв диапазон смущения, въздействия, размисли, пречупване на нашите разбирания и чувства, извън нашето въздействие на природата.

Сега ние усещаме само това, което възприемат нашите сетивни органи или прибори, а те не разширяват особено този диапазон. Кабалистите възприемат природата в нейния непокътнат вид, защото развиват в себе си такива възможности, като изход от себе си.

Издигайки се над своя егоизъм, който изкривява разбирането за природата и в усещанията, и в разума, те стават истински изследователи – учени, превъзхождащи учените от нашия свят.

От урока на руски език, 17.01.2016

[179340]

Filed under: Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Природата е развила физиологичното тяло на човека, а относно душата му като че ли е оставила празно място, давайки възможност на човека сам да я развие?

Отговор: Да, но природата води човека към това вътрешно развитие, помагайки му да изясни, че неговата природа е зла сила, която е необходимо да поправи. След осъзнаването на злото, той започва да пита: Защо? За какво?

Ние развиваме науката, културата, образованието, техниката и всичко е само за да започнем да питаме: за какво живеем, в какво е смисъла? Как е възможно природата да ни е създала без всякаква причина и цел?

Не може да има нищо безцелно и човечеството е задължено да има цел. Виждаме го по всички закони на природата. В живия организъм всички органи действат хармонично, така че да обезпечат живота на общото тяло. И така, защо в човешкото общество няма хармония? За каква по-възвишена цел съществува то?

Кабала се занимава с разкриването на целта на нашето съществуване.

Въпрос: Става дума само за връзката на човека с някаква абстрактна висша сила или за неговото отношение към другите хора?

Отговор: С абстрактната висша сила е възможно да се свържем само чрез връзката с другите хора, заедно с които изграждам съсъд за нейното разкриване. Този съсъд се създава от сумата на нашите желания. Само при това условие разкривам състояние, в което под мен има егоизъм, а над него – любов, силата на обединението между хората.

Когато натрупвам всичките желания в едно, този съсъд се напълва със силата на живота, висшата сила, Твореца, светлината. Творец (боре) означава „ела и виж“ (бо- ре), ела и разкрий. С помощта на свързването с другите, аз мога да Го разкрия.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

[180407]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Мъжът и жената се връщат в Райската градина

Въпрос: Войната между мъжете и жените се води, за да стигнем накрая до пълно взаимно допълване?

Отговор: Единият не може без другия. Поначало Творецът е създал мъжа и жената, две сили, плюс и минус, за да се допълват един друг. Ние не може да съществуваме един без друг. Но за да реализираме това взаимно допълване, трябва сами да го направим и на него да съсредоточим целия си живот.

Ако не ни е нужно да изградим връзка между нас, то защо изобщо да живеем на тази земя. Смисълът на живота е да се научим да се свързваме в съвършена, идеална форма, защото допълвайки се, достигаме до съвършеното, идеално състояние, за което е написано: “Мъжът и жената, и Шхина между тях“.

Тоест, между тях се разкрива висшата сила. Но само при условие, че тези мъж и жена правилно са свързани помежду си.

Става дума дори не за конкретен мъж и жена, а за понятия, които са събирателен образ, съдържащ в себе си всички мъжки и всички женски свойства. При правилна връзка между тях, те именно в такава форма разкриват висшата сила, висшия съвършен и вечен живот.

От това става ясно, че пред нас е най-големият, централен проблем, с който е създаден целия свят, за да можем да го решим. И от това решение ще разберем решението на цялата реалност.

Често се опитваме да избягаме от тази игра, защото не разбираме какво да правим с нея. Всеки в личния си живот, в семейството се опитва да прикрие този конфликт, като че ли всичко е наред. А вътре в семейните отношения се крие бездна от проблеми.

Ние дори не знаем каква е идеалната връзка между мъжа и жената. Толкова сме противоположни един на друг, че не ни стига живота, за да удовлетворим всички искания на противоположния пол. А мъжът изобщо не е способен да разбере жената и не иска да я разбере. Тук е необходимо поправяне.

И жената в своите изисквания към мъжа може да бъде толкова досадна и взискателна, усещайки своята зависимост от него, че това също може да има нужда от поправяне. Но не в смисъл да се отдръпне от него, а да промени изискванията си в друга форма: относно целите, които тя все още няма.

Въпрос: В продължение на цялата история жените се опитват да достигнат някакво равновесие в отношенията с мъжете и затова се борят за своята независимост и равенство. Необходимо ли е всяка страна да постигне независимост, за да се свържат след това помежду си? Още…

Filed under: Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Много хора знаят, че ако искат да реализират себе си, живота си, то преди всяко едно действие е много важно за минутка да се спрат и да се замислят: „Какво всъщност искам да спечеля от своите действия?“ – и тогава да престъпят към изпълнението.

Действително ли настройката на това, което желая да постигна, намерението преди действието, има силата да въздейства на реалността и може да ми помогне да достигна желаното?

Отговор: Намерение се нарича това, което желая да достигна в края. Тогава всичките ми действия по пътя са насочени към състоянието, което искам да достигна.

Не говоря за земните намерения. Кабалистът работи с Висшата сила, която властва над цялата реалност и постоянно се намира във връзка с Нея. Той вижда цялата реалност, като изхождаща от тази сила, която рисува в него цялата действителност: и вътрешната – как той усеща себе си, и външната, която възприема в петте си сетивни органа.

Затова взимам под внимание само тази сила, тъй като тя е единствената сила, формираща реалността. И моето намерение е насочено само към тази сила: как през цялото време се съсредоточавам на нея и се приближавам към нея, как във всяка ситуация от живота ми, било то с добри или лоши хора, или с вътрешните ми състояния, или с живите, растителните и неживите обекти – всичко, което усещам, го отнасям към същата тази Висша сила, създаваща ми тази реалност.

Аз се намирам буквално в някакъв филм, който ми създава тази сила. Част от този филм усещам като въртящ се около мен, а част – намиращ се в мен, във вид на реакциите ми на самия филм. И всичко това прави Висшата сила: и вътре в мен, и отвън.

Доколкото съм длъжен във всяка минута от живота си да осъзнавам и да бъда слят с Висшата сила, формираща моята реалност около мен и вътре в мен, дотолкова това се явява моето намерение.

Тогава започвам да научавам какво прави с мен Висшата сила, превеждайки ме чрез всевъзможни състояния – външни и вътрешни, т.е. реакциите ми на тях.

На основата на всяко състояние, външно и вътрешно заедно, аз трябва да установя, че няма никой друг освен тази сила и че е добра и правеща добро, защото прави всички, дори най-плашещото и неприятно, само, за да се обърна към нея, като създаваща всяко състояние, тъй като тя е първа и последна. Тоест всичко, случващо се в миналото, настоящето и бъдещето се прави от Висшата сила.

Аз започвам да достигам до такова състояние, че живея вътре в това намерение и целта ми е през цялото време да живея в него, и заедно с това трябва да изпълнявам всевъзможни действия, която тази същата сила формира в мен: и в духовния свят, и в материалния свят.

Всъщност това е животът ми. Аз печеля от това, че разпознавам вътре тази сила, какво иска тя от мен, как ме формира, как създава висшия свят, как го постигам и т.н. Аз се придвижвам в две плоскости: към този свят трябва да се отнасям като изхождащ от висшето, а към висшия свят, като издигащ се към него от долу.

Аз постоянно така живея. Тогава отношението ми към моята реалност се нарича намерение. В книгите на кабалистите са описани множество намерения: как трябва да се отнасям към всяка една стъпка на своя път, в живота си.

С помощта на намерението формирам своята реалност. Ако се съединя с Висшата сила, която ми създава цялата тази реалност – и материалната, и духовната – то вече живея в един свят, а не в два, защото всичко изхожда от тази Висша сила и няма никой освен Нея.

Тогава влияя на своята реалност за добро; аз я строя, защото всъщност реалността не съществува – всичко зависи от това, как аз я изграждам.

От 695-а беседа от нов живот, 18.02.2016

[182344]

Filed under: Възприемане на реалността, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Изследване: Колкото повече са приятелите ни, толкова по-голяма болка можем да понесем.

Ендорфините, които синтезират невроните на мозъка, помагат за преодоляване на болката и стреса, влияят на емоционалното състояние.

Изследванията показват, че нивото на ендорфините е свързано със социализацията, колкото по-високо е тяхното ниво, толкова повече и по-добре си общуваме с другите. Приятелството може да бъде обезболяващо.

Реплика: Всички сме изцяло взаимосвързани в една система и затова, доколкото поддържаме междуличностните връзки, дотолкова можем да споделяме както добрите, така и лошите усещания.

Но ако се свързваме с добри връзки, тогава неприятните усещания напълно изчезват. А ако се грижим за другите, вместо за нас самите,  несъзнателно се освобождаваме от мислите за себе си, от егоизма, и  можем да усетим Твореца…

[183570]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако всички хора около нас са Творецът, то когато близък  човек ни наранява морално и ни обижда,  то добро ли е  за нас? Какво дава това на човек освен емоционална болка?

Отговор: Като правило, всяка болка трябва да преписваме на себе си. Да допуснем, че някой ви е наранил. Опитайте се да му простите, още повече ако това е близък човек.

Постарайте се да се издигнете над създалата се ситуация, да обърнете обидата от неприятел в приятел, от нeнавистник в любящ. Всичко трябва да обръщаме в добро.

Така човек се променя и започва правилно да се настройва, че целият свят около  него се намира в постоянно добро и е изпълнен само с Висшата светлина. Ако той се отнася по този начин към хората, постепенно ще започне да възприема правилно заобикалящата го обстановка и ще вижда през нея едно огромно наслаждение – светлината, напълваща цялото творение.

Въпрос: Искате да кажете, че всеки съди според степента на своята непоправеност и ако аз усещам от някого нещо отрицателно , аз съм виновен за това?

Отговор: Разбира се. Ако сега се чувстваш зле, то това е само защото ти си лош. Не обвинявай никого, само себе си.

От урока на руски език, 31.01.2016

[180972]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→