Въпрос: Какво трябва да направя, за да получа сили и да поискам поправяне?

Отговор: За това е необхдоимо човек правилно да си представя мрежата от взаимно свързаните желания – искри, разбирайки, че те трябва да работят заедно и да разкриват помежду си особената обща сила, наречена „Творец”.

Тази сила си е отишла оттам, защото във връзката между искрите няма взаимност, сплотеност. Но човекът отново и отново рисува картината на взаимната връзка и по този начин привлича светлината от поправената система.

Засега това е игра и от него все още не се изисква да извършва духовна работа, но се изисква да полага старание.

Нека дори да троши – но той трябва да се учи от това. Детето не се учи, ако не чупи. То трябва да рзглоби играчката, за да разбере какво има вътре.

Така е и по духовния път. Но стремежът тук е към съзидание, към издигане.

Ние, все повече засягаме разбитата система от връзки между душите. В действителност, няма да разкрием нищо друго, освен нея.

Вътре в тези връзки, ние ще видим механизма, който действа отгоре надолу. Той се разкрива от централната точка, от Малхут на света на Безкрайността, приближава се към мен в разбирането, в осъзнаването. Именно това е системата на световете.

След разбиването, тя се е поправила и се е изградила пред мен така, че с нейна помощ да мога да премина през всички етапи на поправяне, изначално заложени в нея.

Така че, системата вече се намира пред мен, а всички ние сме свързани и обединени в състоянието на окончателно поправяне.

Аз трябва само да разпозная себе си в правилното единство с всички и да разкрия помежду ни Силата, която се нарича „светлина” или „Творец”.

От урок по статия на Рабаш, 20.10.2010

[24287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Книга „Зоар”, глава Бо: „Колко е нужно на хората да вървят по пътя на Твореца, за да се удостоят с бъдещия свят и да се спасят от всички обвинители!”.

Ако групата е добавила към човека 5-процентно искане за отдаване, то и светлината му въздейства по съответния начин.

А останалите 95% от неговото желание още не са свързани с групата и се стремят към получаване. Върху тази част, също въздейства светлината, връщаща към източника, но под формата на „помощ на обратно”, на корекция на курса, за да види човекът, че тук неговите искания не са устремени в тази посока.

„Помощта на обратно” идва във вид на „обвинители”, които сякаш се противопоставят на пътя, на целта, на групата – на всичко, което се отнася към духовното. Фактически, това сме ние самите в дадения момент – защото нашата молба още не е чиста.

Всъщност, свише идва единната светлина. Тя не се разделя така, както е на рисунката, а просто въздейства по различен начин на моите желания и свойства – степента на положителния и отрицателен натиск варира. Всичко се случва единствено, за да ме ориентира правилно по пътя.

Ако съм включен в група, то тя ми напомня, че не трябва да се сражавам с „обвинителите”. Задачата на тези „врагове” е да ми помогнат и да ми дадат още сила.

Не трябва да се борим със съблазните на нашия свят или с оплакванията по духовния път. Вместо това, трябва да молим Твореца за сила, издигайки се над „обвинителите”, а не воювайки с тях лице в лице.

По същият начин е невъзможно да воюваме с Фараона – можем единствено да избягаме от него. Аз просто проявявам злото и, когато то достигне пълния си обем, в мен се появяват сили за бягство.

Към „обвинителите” трябва да се отнасяме практично, защото те са силите, които работят над нас. Тяхното съпротивление е предизвикано от това, че аз, все още нямам правилен контакт с Твореца. Това е мой недостатък и той трябва да се поправи.

За човека е трудно да се провира през всичките си претенции към Твореца, помнейки, че именно Той ги е изпратил. Тук са необходими общото мнение, общата основа, общия стремеж и съгласието на групата.

В групата, ние се държим твърдо за принципа: всичко идва от Твореца и затова трябва да се обръщаме към Него, а не към „обвинителите”. Тогава, бързо и точно използваме всичко по неговото предназначение.

В крайна сметка, човекът благодари за „злото” по същия начин, по който благодари и за доброто, и се обединява с единния Източник, който му изпраща само добро.

От урок по статия на Рабаш, 20.10.2010

[24297]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Обкръжението не е просто входен билет за духовното и не е нещо, което само ме съпровожда по духовния ми път. То е моята душа – мястото, на което разкривам връзката си с Твореца.

То става моя душа, мой свят на Безкрайността, когато вътре в него, вече не различавам вътрешни и външни желания (келим) – себе си и другите, световете, а усещам всичко това като едно желание (кли) и една светлина.

Да допуснем, че съм се издигнал на нивото нецах на света Брия. Какво става с всички стъпала, които съм преминал? Те съществуват в мен не във вид на стъпала, защото вече съм ги преминал, а във вид на кръг, тъй като съм поправил всички тези желания.

Когато се издигам по стъпалата на стълбата – вътре в групата, в нашето единение, тогава всичко, през което вече съм преминал се е присъединило към мен и е станало мое. А всичко, през което ми предстои да мина е все още разпиляно и разцепено на множество хаотични сили.

Затова, засега обкръжението е все още средство за мен. По този повод е написано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Като че ли Творецът нарочно ни е разбил, за да Го разкрием.

Но какво означава „да го разкрием”? Ние Го разкриваме в същите разбити съсъди (желания, келим), поправяйки ги. Когато тези желания приемат формата на отдаването, тази форма в тях се нарича „Творец”.

Затова, обкръжението не е средство, а именно онова пространство, което трябва да формирам и съответно – да живея вътре в него.

Правилната форма на тази система, връзката между душите – това е моята душа, а нейната вътрешна форма е Творецът, който съм разкрил и с когото съм се съединил в едно цяло.

От урок по книгата „Зоар”, 20.10.2010

[24311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Когато човек изучава законите на интегралната система, му става ясно, че нищо не може да промени.

Защото всичко, което се случва с него е резултат от това, способен ли е да приеме изпълнението на закона за поръчителството.

И ако не е способен, тогава разликата между това как работи системата, намирайки се в поръчителство и това, че той е трябвало да я приведе в действие самостоятелно, се усеща от него като страдание, като натиск, изхождащ от страна на тази система.

В това няма никакво милосърдие към частното, освен разчета на общата система.

Ако човек не съблюдава нейните закони, то в зависимост от степента, в която е трябвало да ги изпълнява, в отговор, той получава от системата отрицателна реакция.

Тя сякаш спира, очаквайки, че той сам ще я приведе в действие. И това той усеща като всевъзможни нещастия и страдания.

Но ако знае какво представлява тази система, тогава може дори да види под каква форма и по какъв начин възникват неговите проблеми и беди.

Това зависи от връзките между душите и от степента, в която той трябва да ги приведе в действие.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24279]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

В процеса на развитие, достигайки осъзната възраст, ние вече сме въоръжени с огромно количество образи и понятия за този свят.

По тази причина, можем да разделяме и да съединяваме различни образи и понятия във въображението или в действията си.

Затова, когато чуем за нещо, ние можем да си го представим, изхождайки от това, което ни е известно от „онова на което е подобно”  дори, ако никога не сме виждали този обект и нямаме никакво отношение към него.

А за духовното нямаме ни най-малка представа, никакъв контакт, знание за неговите елементи, които бихме могли да разделим на части или да съединим, да си представим нещо „подобно”.

Четем за духовните явления и ако си представяме нещо образно, трябва да осъзнаем, че това е самозаблуда. В този случай, вземаме познати образи от нашия свят и от тях, във въображението си съставяме предполагаеми образи от висшия свят.

Тъй като това очевидно не е правилния начин, то при изучаването на кабала се стараем да не съединяваме (да не натрупваме) нищо в разума и чувствата, а да изхождаме, както е казано от: „съдията няма нищо повече от това, което виждат очите му”.

Не трябва да добавяме (доизмисляме, фантазираме), защото това вече означава форма, която не е облечена в материя. Кабала е против това, защото ние трябва да постигнем форма, облечена в материя.

А ако започнем да си представяме форма, която не е облечена в материя, то това винаги ще бъде лъжлива форма, заимствана от нашия свят и никога няма да стигнем до истината.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 20.10.2010

[24330]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да предам светлината на живота на всички части от системата?

Отговор: Правете както пише Рабаш: Дай на всеки чувство на радост, важността на целта, връзката между нас да бъде модел в работата, тоест прави всичко, за което четем в статиите!

Трябва да разберем, че тези инструкции, които кабалистите представят като съвети или препоръки, са строгите закони на природата, за които тези велики мъдреци ни разказват като на малки деца, по деликатен начин. Детето расте, става тийнейджър, съзрява и става възрастен, където вече няма компромиси, защото законът си е закон.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24065]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Всъщност, ние и сега представляваме не физически тела, а души. Творецът е създал желанието за наслаждение, и няма нищо друго освен това. И ако усещаме земна материя, това не е защото съществува друга, отделна реалност. Има само желание, което усеща себе си във физическо тяло. Това е същата душа, която усеща само себе си и само вътре в себе си. Тя не възприема нищо, което е извън нея.

Поради тази причина душата се усеща съществуваща в нейното материално тяло, привидно заобиколена от други, подобни тела. Така възприемам себе си и обкръжаващата ме действителност, тъй като съм затворен в себе си със своя егоизъм. Щом започна да добивам нови желания и да възприемам свойства извън мен, виждам реалността по различен начин.

Реалността, която виждам извън мен, се нарича „висш свят”. Как да изляза от себе си (от своя егоизъм) и да видя съществуващото навън? Трябва да се свържа с други души, с други приятели. В тази връзка, в това съединение, разкриваме общи усещания и проявления, наречени „духовен свят”.

Затова, когато четем Зоар, трябва да помним, че всички желаем да разкрием висшата светлина, да разкрием всичко, описано в Зоар. Тя ни предава състояния и картини, които говорят само за връзката между нас и нейните различни форми. Това е цялата реалност.

От урока по книгата Зоар, 15.10.2010

[23719]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: След влизане в духовното, мога ли да си представя своите по-издигнати състояния?

Отговор: Проблемът се явява най-напред в настоящите състояния. Според придобития от мен екран, светлината ми рисува картини. Духовният свят е образът на моето подобие с Твореца.

Сега аз не усещам духовния свят, защото нямам мярка, с която да измеря съответствието си  с Твореца.

Между мен и Твореца има екран, и на този екран вместо моето съответствие с Твореца аз виждам този свят, своята проекция като отпечатък на моите непоправени свойства, моето несъответствие с Твореца.

Според степента на моето поправяне се открива и картина, която се нарича „аз, поправеният”, или „Творецът, който ми свети”, или „светът, в който аз и Творецът сме заедно”.

Това е една и съща картина, но зависи от това, как я гледам. Духовното е  виждането на формата на моето подобие с Твореца.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 20.10.2010

[24324]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как  на Конгреса да подходим с вяра над знанието, да направим и да чуем?

Отговор: Конгресът – това е голямо събиране на хора, на хиляди участници, дошли физически и още стотици хиляди около нас.

Те създават за теб обкръжение, което в своята общност цени свойството отдаване и любов, разбирайки, че в това е бъдещето на света, а без него светът няма бъдеще.

Защото днес, светът ни се разкрива като интегрален и взаимосвързан в единна система. А ако всеки елемент на системата дърпа към себе си – разбира се, че тя ще се разпадне.

Затова, в условията на глобална криза, ние трябва да разбираме, че неговото поправяне е заложено в хармоничната връзка между хората.

И щом постигнем толкова мощно единство между хората, осъзнаващи това, във всеки се появява възможност да се потопи в общото чувство и да получи достатъчно сили, за да придобие свойството отдаване.

Трябва само да се отдадеш, да се постараеш да преклониш глава пред обкръжението, да се въодушевиш от него.

Неговото въздействие може да бъде толкова силно, че човек да почувства общото свойство отдаване, заложено във връзката помежду ни.

Тогава ще разкрием това свойство, обикновено невидимо за нашия егоизъм. Всички заедно, чрез старанието да се слеем в едно цяло, генерираме такава сила, че можем да извършим това разкриване.

Защото изучаваме трудовете на кабалистите, тоест на хората, които вече са достигнали свойството отдаване и са го описали за нас. Ние преминаваме именно тези раздели, които се отнасят до неговото въздействие върху нас. Изучаването и общият стремеж ще ни позволят да се свържем с тази сила.

В този ред на мисли, конгресът крие в себе си огромен ефект и полза за духовното развитие на човека.

От урок по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24161]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

За да може човек да почувства, че „шестстотин хиляди предано обичащи го се намират наблизо, готови да направят всичко за него”, той е длъжен по същия начин теоретично да е готов да ги подсигури.

Едното не може да съществува без другото. Ние използваме в поръчителството силата на Твореца, силата на светлината. Тази сила се проявява в зависимост от връзката ни във взаимно отдаване.

Ако аз не съм готов да дам на теб, а ти не си готов да дадеш на мен – между нас има разкъсване. Ако ние двамата сме готови за това, тогава между нас се образува връзка и ние сме способни да дадем един на друг, защото има трети участник – светлината, Твореца.

Именно Той установява връзката между нас, независимо от нашата противоположност и дава на всеки това, което не му достига. Нас ни осигурява светлината и затова ние можем да се свържем и взаимно да се допълним един друг. Със Светлина!

Но ако аз чакам при мен да дойдат „шестстотин хиляди предано обичащи”, то никога няма да ги видя.

Написано е, че питат всички едновременно, защото поръчителството произлиза от връзката на всички – и с Твореца. Той е гарант на нашата връзка.

От урока по статята „Поръчителство“, 15.10.2010

[24049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→