Въпрос: Науката, психолозите, социолозите не могат да намерят убедително обяснение на хомосексуализма.

Те говорят за генeтично, психологическо и хормонално влияние или за техните съчетания. Има ли в кабала обяснение за хомосексуализма?

Отговор: Не съм срещал в кабала в явен вид нищо, където да се говори за човека в нашия свят и още повече за хомосексуализма.

В наше време егоизмът на човека се е развил до самия предел и се разкрива в множество прояви. Една от тези прояви е нарасналият брой на хомосексуалистите и лесбийките.

Ние трябва да виждаме у всички потенциални приятели във всеобщото поправяне на човешката природа по подобие на Твореца.

[24075]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката кабала

В своите книги, кабалистите говорят за това, че да изучава кабала е задължен всеки човек. И дори, ако някой е изучил Тора във всичките ѝ тънкости, и притежава качества, превъзхождащи тези на всички праведници в света, но не е изучил кабала, то той ще бъде принуден отново да извърши кръгооборот и да дойде в този свят още веднъж, за да изучи тайните на Тора и кабала (тъй като само с нейна помощ ще постигне целта на своето сътворяване).

Баал аСулам. Предговор към книгата „Устатата на мъдрия“.

Защо кабалистите са задължили всеки (наистина всеки човек!) да изучава науката кабала? Тук се крие нещо велико и достойно за разгласяване, съществува неоценимо, чудесно свойство за занимаващите се с науката кабала И дори и да не разбират това, което учат, но благодарение на своето силно желание и стремеж да разберат изучавания материал, те пробуждат върху себе си светлината, обкръжаваща душите им.

Това означава, че за всеки човек от народа на Израел е осигурено, в края да придобие всички прекрасни свойства, с които Творецът, в замисъла на творението е замислил да наслади всяко създание.

Баал аСулам. Предговор към ТЕС,. п.155.

[24174]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: С помощта на книгата „Зоар“, ние желаем колкото се може по-силно да усетим нашата взаимна зависимост при поостигането на духовното.

Как можем с всеки изминал ден, до конгреса, да увеличаваме своята вътрешна потребност? Какво още можем да направим?

Отговор: Ние не можем през всичките 24 часа на денонощието да бъдем в постоянно, напрегнато изискване. Това е естествено. И така е заложено в природата, тъй като всички поправяния стават за сметка на влизането и излизането на светлината, както е казано: „От Сион (изхода) ще излезе Тора”.

Затова, от една страна въпросът е правилен: „Как можем всяка минута да чувстваме, че се издигаме?”.

Неслучайно е написано, че „ангелите на Твореца се издигат и спускат”. И в подемите, и в паденията е необходимо да се разбере, че това е начинът да напредваме. Затова процесът е правилен.

И ако човек не вижда, наблюдавайки себе си, че през по-голямата част от деня е слят с целта, с обединението с групата, и се стреми с цялото си сърце  да се съедини с другарите, да излезе от „себе си”, от своето его, да придобие любов към творенията и любов към Твореца – то така трябва да бъде.

Тъй като пробивите напред, подемите, съприкосновенията с Висшето, след това трябва да работят в нисшето и да променят в него множество системи. Затова  се получава така.

Само, ако  започнем да участваме в действията на Висшето вътре в нас – това значи, че  вече не се намираме на стадия зародиш (ибур) и дори на стадия кърмене (еника), а пребиваваме в голямото състояние (гадлут), където отъждествяваме себе си с Висшия и действаме заедно с Него като партньори.

Тогава можем да кажем, че и в паденията, и в подемите, във всяко състояние, те вече не са скрити от мен, и аз работя над тях по съответния начин  съвместно с Него, разделяйки тази работа помежду ни.

А сега, докато светлината работи над мен, аз не знам защо съм престанал да я усещам, да осъзнавам случващото се с мен. Внезапно, за няколко часа изпадам в безсъзнателно състояние, а после идвам отново в съзнание. Всички тези състояния трябва да приемаме като правилни.

Когато можем наистина да участваме в тази работа, ние ще стигнем до нея. Но страданието, желанието да се намираме завинаги в това състояние ни помага да напреднем.

От урока по книгата „Зоар“, 18.10.2010

[24138]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие винаги сте казвали, че човек може да напредва, занимавайки се виртуално.

Защо в такъв случай, сега е толкова важно всички физически да се съберем на мястото, на което ще се провежда конгреса през ноември?

Отговор: Ние действаме в условията на огромен и многостранен свят.

Тоест по отношение на висшата сила, на Твореца, въздействащ ми чрез силата на отдаването, аз мога да се намирам навсякъде и в различни състояния: по-близо до центъра или по-далеч, един се включва в урока през интернет, а друг дори няма интернет и чете книги, един физически присъства на урока, друг се намира във външните групи, а трети изобщо няма група наблизо.

Тоест всеки се намира на мястото, на което го е поставило висшето управление.

Според мощността на въздействие, в центъра на кръга се намира физическото място на нашия конгрес, а всички се намират по-близо или по-далеч от него.

Аз трябва да разбера, че присъствието в централната точка през трите конгресни дни, осигурява максималното въздействие. Затова, ако имам свободата да избирам, да дойда и да се включа – длъжен съм да дойда!



Ако нямам възможност да дойда, длъжен съм да проверя къде мога да получа максимално силно въздействие: в регионалната група или, ако и дотам не мога да отида, то гледайки транслациите заедно с другарите, или пък сам на края на земята, а може дори да не мога да гледам, а само да слушам…

Но аз съм длъжен да намеря максимален контакт – това е моят единствен свободен избор.

Може да се намирате в същия град, където се провежда конгреса, да си останете в къщи и да го гледате по телевизията – това е ваш избор. Но трябва да знаете, че е невъзможно да се сравни впечатлението, когато се намирате в залата с това, когато сте извън нея.

А също така, и вътре в залата може да седиш като страничен наблюдател, а може с цялата си душа и сърце да бъдеш вътре – това също се отнася до твоята свобода на волята за „получаване на максимално влияние от обкръжението”.

А по-нататък решавай сам.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 19.10.2010

[24201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Творецът не се постига без група. От друга страна група без Творец – вече не е група, а „събрание на смешници”.

Затова аз, групата и Твореца – сме едно цяло. Относно това е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Тора, това е силата, която ни споява в група, ако ние желаем да се обединим въпреки отблъскващата ни сила. Затова даряването на Тора и поръчителството са свързани едно с друго.

Защото поръчителството само по себе си е невъзможно. Ние не го осъществяваме, но изискваме то да се осъществи. Това се нарича „чудото на изхода от Египет”. Ние само участваме в него, но самите промени се извършват не по наши сили – а само заради нашето желание.

Работата ни е – да пожелаем колкото можем по-силно. И тогава отговорът ще дойде. В същото време, ние вече правим „златният телец”, както става по времето на получаването на Тора, но и да викаме не забравяме!

Ние сме длъжни да се подготвим и да предадем максималното искане, на което сме способни. Да поискаме и да не мислим, какво ще стане след това.

Необходимо е обща колективна нужда. Тогава ние ще получим сили за обединението. И дори в следващият миг нашият егоизъм да се появи отново – така е програмирана системата. И това не е наш проблем.

Нашият общ проблем – е да изискваме поправяне на този егоизъм, който сега ни е даден. Само него и нищо повече. Човек се оценява съгласно текущите обстоятелства.

Трябва само много добре да осъзнаем необходимостта, готовността за атака.

От беседата за поръчителството, 15.10.2010

[24023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Казано е: „Да отидем при Фараона”. С други думи, да отидем заедно, защото и Аз идвам с теб, за да променя природата.

И Аз искам само да Ме помолиш за помощ да промениш своята природа и да я обърнеш от желание за получаване, в желание за отдаване”. Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1985 г., статия 19.

Нашето егоистично желание е малко и все още не осъзнаваме в пълна степен своето зло и нищожност. Напротив – струва ни се, че сме си съвсем наред.

Истината може да бъде видяна само в светлината. Когато човек го пробудят свише, той започва да търси целта на живота си – нещо друго, освен „животинското” съществуване в тяло.

Тогава, с помощта на книгите и обкръжението, той постепенно разкрива в себе си промени. Извеждат го от обичайното му състояние и той тръгва напред, получавайки различни, често радикални впечатления.

И накрая разбира, че става дума за променяне на природата. Това разбиране се фиксира в него от момента, в който започва да осъзнава, че състоянието му не е такова, каквото трябва да бъде.

Много години, човекът може да слуша за това, но да не го чува в себе си. Но в определен момент започва да чувства, че причината е в самия него, в необходимостта да промени същността си. От този момент Тора, т.е. методиката за поправяне на егоизма, говори на човека за самия него.

Тогава той се съсредоточава върху себе си. Не иска да поправя другите, да се отвлича с външното. Вниманието му придобива обратен вектор – той насочва поглед навътре.

Сега може да прилага методиката на практика. Той вече има връзка с нея, докато преди е имал връзка само с премъдростите. Казано е: „Вярвай в мърдостта сред народите и не вярвай в Тора сред народите”. Към „народите” се отнася този, който все още не иска да поправи себе си.

И обратно, „июдей” (йехуди) се нарича, независимо от произхода си този, който вече разбира, че е необходимо да се постигне единство (ихуд), подобие на свойствата, отдаване.

Фокусирайки се в себе си, човекът вижда, че докато не се промени, няма на какво да разчита, защото промените идват отвътре.

Тогава, той ще си спомни, че е чел това в първоизточниците. Оттук нататък вече има връзка с методиката. Тя става за него път, защото чувства зависимостта си от средството, наречено „Тора”, от книгите, от учителя, от групата.

И тогава, човекът разбира какво означават думите: „Да отидем при Фараона”.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Ние изучаваме текстове, написани от кабалистите за висшия свят, за скритата част на реалността.

Те пишат за тази реалност, за този свят в поетична форма и ние не разбираме онова, което искат да кажат. Те, като че ли взимат думите от нашия свят и ни разказват за висшия свят.

Защо това е така? Защото висшият свят е свят на сили, които се спускат в нашия свят и действат в него. Всичко, случващо се в нашия свят, ние виждаме вече като следствие от силите, които го привеждат в действие.

Ние не усещаме самите сили – не знаем и не чувстваме откъде идват те. Възприемаме само резултатите от техните действия – целия наш свят и нас самите.

Дадена ни е възможността да четем и слушаме за висшите сили – как се спускат и привеждат в действие нашия свят.

Кабалистите пишат за това, че по обратния път към източника, ние, благодарение на действията, които тези сили осъществяват тук, в нашия свят, можем да се издигнем към самите корени.

Ако четем книгите на кабалистите с такова намерение, тези текстове ни въздействат и постепенно, в зависимост от нашите усилия, ние започваме да се приближаваме – като детето, което с помощта на игрите постепенно се развива и расте.

Но има още едно условие: силите, към които искаме да се издигнем, не са обикновени – такива, каквито са в нашия свят. Висшите сили са противоположни на нас. Това са сили на управлението, на отдаването. А ние сме получаващия материал, желанието да се насладим, което е подложено на тяхното въздействие.

За да можем от природата на получаването да постигнем природата на отдаването, ние трябва да се организираме в група – още преди да отворим книгата „Зоар”. А в групата, по време на четенето е необходимо да се стараем да мислим за нашето съединение, защото това е природата на същите висши сили, които ни въздействат.

Тогава, те ще ни повлияят не просто чрез управляващото си въздействие, както правят върху цялото човечество и целия свят, а чрез свойството си отдаване.

Всичко се случва по наше желание. Ако искаме не просто да сме подложени на тяхното въздействие, а да станем като тях, да придобием свойството отдаване, тогава постепенно се променяме и ставаме част от тези сили – също толкова отдаващи, колкото са те.

Това означава, че постепенно се издигаме над този свят, на нивото на висшите сили. Разбира се, ние не се издигаме и спускаме физически, а започваме да ставаме организирани отвътре, осъзнавайки и съгласявайки се с това, че в нас все повече действа тази отдаваща сила и ние отъждествяваме себе си с нея.

Тази сила все повече ме напълва и аз действам на нейна страна. Това се нарича „духовен подем”, който се реализира само при условие, че се намирам в група и желая заедно с всички да усетя как силата на отдаването ни напълва.

Ще мислим за това по време на четенето на „Зоар” и ще успеем!

От урок по книгата „Зоар”, 19.10.2010

[24181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как се разбира, че се намираш в точката на избора?

Отговор: Ако явно виждаш, кое е по-добро – това не е избор, а знание. А ако не разбираш кое е по-добро, това също не е избор, а липса на знание.

Изборът е възможен, когато виждаш пред себе си две еднакви съставни, но предпочитайки едната пред другата, чрез тях не можеш нищо да решиш.

Виждаш, че както желанието да получаваш, така и желанието да отдаваш са еднакво необходими – не можеш да избегнеш нито едното, нито другото. Намираш се точно по средата и си сигурен, че трябва да използваш и двете.

Защото, как мога да отдавам, ако не използвам своя егоизъм? Мога да извърша някакво действие, само за сметка на желанието си за наслаждение.

Но, как мога да отдавам, ако не използвам желанието за отдаване? Невъзможно е нито без едното, нито без другото, а как да ги използвам заедно?

Трябва предварително да изградя отношение на любов към онзи, към когото насочвам това действие.

И в зависимост от любовта си, ще почувствам неговото желание, ще го приема и направя свое. И тогава ще мога да се възползвам от двете си желания, от двете сили, за да напълня неговото желание в мен, както мaйката напълва зародиша („убар”) в утробата си.

И затова, аз го правя по-външно за себе си и това се нарича „изхранване” („еника”) или голямо състояние („гадлут”)

Така се изграждат тези състояния – за сметка на третата сила, която ги изяснява. Къде е тази трета силa? Това е Този, на когото аз искам да отдавам.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 19.10.2010

[24206]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

По духовния път има две много сериозни пречки, два въпроса, зададени още от Фараона.

1. „Кой е Творецът, че да го слушам?” С други думи, какво толкова важно се крие в свойството отдаване, че да се преклоня пред него?

Това противодействие на нашата природа, в действителност се явява помощ – за да я преодолеем, ние сме извисили в нашите очи важността на отдаването над получаването.

Растящият егоизъм, постоянно отхвърля важността на отдаването и ние всеки път трябва да подсилваме връзката с групата, за да можем чрез нейното влияние над нас, отново да се устремим към реализирането на свойството отдаване в себе си.

2. „Каква е твоята роля в тази работа?” Егоизмът ни показва, че сме слаби и неспособни да постигнем желаното. „Какво отношение имаш към това? Да, целта е прекрасна, но кой си ти, та да вървиш към нея?”

Когато тези две слабости ни завладеят, трябва да разберем, че човек не може да се измъкне сам от тъмницата.

Единственият шанс е да дойдат другарите и да го спасят. Аз ще намеря сили да напредвам само в групата, във връзката помежду ни. Там проявявам своята природа и виждам, че тя е лишена от свойството отдаване.

Тогава, в мен се появява напрежение между двата полюса: от една страна е важността на отдаването, а от друга – собствената низост. И двата фактора, аз придобивам благодарение на обкръжението.

Сега, всичко е построено правилно – аз съм нисш, а целта е висока и важна и имам възможност да я постигна. Мога да го направя, защото знам, че чрез групата ще получа всички необходими сили..

Откъде го знам? Работата е в това, че правилното обкръжение е структура, създадена от Твореца и тя е пронизана от Неговото свойство. Затова, ако се привличаме помежду си с нишките на любовта, между нас ще се възцари отдаването.

Излиза, че на практика, аз използвам не силата на групата, а свойството отдаване, криещо се в нашата взаимна връзка. То не принадлежи на всеки поотделно – това е силата на Твореца, разкриваща се между нас. Именно тя извършва цялата работата.

Така че, сърцето на Фараона е в ръцете на Твореца. Фараонът е силата на получаване, създадена от Твореца, за да можем именно от нея да изградим формата на отдаването. 

От урок по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Съществува ли разлика между духовното развитие на мъжа и жената, и в какво се изразява тя?

Отговор: Ако говорим за историческия процес, ние виждаме, че започвайки да разкрива науката кабала, Авраам получил указание да се слее със своята женска част: „Слушай какво ти казва Сара”.

Женската част определя всичко. Онова, което мъжът разкрива, той разкрива в женската част – мъжката част на душата във вътрешната женска част на душата и мъжът в жената.

Рабаш нееднократно е писал и говорил за това, че в поправеното общество, в поправеното семейство, мъжът и жената се намират в процес на разкриване на Твореца между тях.

Мъжът възприема жената чрез Твореца, а жената се отнася по същия начин към мъжа и те постоянно усещат, че между тях се намира Творецът.

Въпрос: Какво означава това?

Отговор: Аз знам, че съм я получил от Твореца. И ако я възприемам като част, с помощта на която постигам Твореца, тогава действително реализирам себе си.

Въпрос: Тоест жената е мой партньор по духовния път?

Отговор: Тя не е просто партньор. Аз виждам в нея спътник, който Творецът е избрал за мен. И ако се отнасям с нея по този начин, тогава се обръщам не към нея, а към нея и Твореца едновременно и чувствам, че тя се отнася към мен по същия начин.

Това може би изглежда като неестествено раздвояване, но всъщност е естествено, защото е много целенасочено.

Излиза, че във всеки момент от своя живот, от най-интимните до най-общите ситуации в семейството и още повече в обществото и в света, ние започваме да се отнасяме един към друг така, сякаш Творецът се намира между нас.

Чувстваме, че тази сила трябва да ни свърже, да напълни пустотата между нас, да поправи отчуждението и ненавистта, която избухва помежду ни. Самият Творец идва, за да напълни това пространство и да ни съедини един с друг.

Можем да започнем да реализираме това в семейството – в най-близкото за всеки място и да продължим да го правим в целия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24132]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→